Български драматичен театър

Ето, най-после в Одеса е възроден българският драматичен театър. Аз вече писах за него няколко реда, а сега бих искал да допълня с някой факти. Който се интересува от театър знае, че българската диаспора в Украйна имала драматичен театър преди Втората световна война и той се дислацирал в гр. Одеса в зданието на бившия куклен театър. Според закона за реституцията на българската диаспора в Украйна была дадена сградата на бившия кинотеатър «Котовски», къдеьто сега се намира Центърът на българската култура и просвета. През 2008 г. в гр. Одеса, а после и в гр. София беше презентувана нова обществена организация Конгрес на българите в Украйна с президент г-н Юрий Иванов Грамматик, който за кратко време със собствени средства създава едно след друго четири неделни училища, след това младежкиклуб «Актив», след него-Клуб на веселите и находчивите и най-после драматичен театр. С възмущение констатирам, че нито едно българско издание не е освещавало тази бурна родолюбива дейност на Конгреса!!! Но историята мисля ще даде съответна оценка на всички, които се позиционарат като баш родолюбци. , .

Но да се върна към театъра. По едно време се събират двама души на чашка кафе и си говрят за българските дела:това са г-н Юрий Граматик и активния участник в КВНа Стас Садаклиев. Засега не е важно, кой от двамата е произнесъл думата театър, но мога да предположа, че Стас Садаклиев, който според мен, прерасъл формата на КВНа или по-образно, кавееновският панталон му станал тесен, и предложил на г-н Грамматик да бъде създаден български драматичен театър, като се поканят за трупата най-артистичните участници в КВНА, което и извършил самият Стас Садаклиев-човек надарен с творческа жилка и обичащ театралното изкуство.

Стас събира театрална трупа, намира режисьор, а г-н Граматик финансира заплатата му. трябва да подчертая, че тук бъгарски пари няма-само средствата на г-н Граматик. И ето, цяла година новата българска театрална трупа учи при режисьора на Одеския украински театър Игор Равицки-народен артист на Украйна-актьоркото майсторство. Първият спектакъл е поствен по пиесата на българския драматург Станислав Стратиев «Автобус». За това аз съм писал вече. Вторият спектакъл е поставен по произведението на италияскит писател от 14 век Джованни Боккаччо «Декамерон», което в превод значи Десетоднев. Само с един штрих ще отбележа, че Боккаччо един от най-смелите критици на морално-нравственото състояние на тогавашното италиянско общество, което и отразено в сборника на новелите «Декамерон».

Даже във вображението не съм си рисувал как ще да изглежда постановката, но когато започна пиесата на мене повя нещо ново, непознато, младо, живо, експресивно и любопитно. Реквизитите, облеклото, тона на речта, изразителните средства, пластиката -всичко дъхаше и дишаше с въздуха на епохата. Сцената е пред вас, на един метр от вас се движат, говорят, общуват, чувстват, страдат, се смеят, плачат гароите на пиесата. Просто се чудя, как в такива неординарни условия се справят младите, начеващи артисти с вълнението?. Едно е да си в истинския театар, където сцената е отделена от първия ред с рампата на оркестровата яма и артистите са малко над нивото на партера, и друго е, когато си на една крачка от зрителя, който вижда най-малко движение на твоето лице и гънките на цялото ти тяло. А почерка на постановката се отличава с извънредно голяма пластика, експресивни предвиждвания, преход от плавно движение към рязко бързо и ловко ускорение, дори използвани и акробатически кулбити. Стилът на постановката дава голям простор на зрителското въображене, като че ли режисьора те кани за съучастие, ти, зрителят, като че ли ставаш част от действието. Магията на новата форма, бих казал прогресивната и съсвременната форма на постановката те увлича в оная епоха и, казано на руски, завораживает, като расширява твоето въображение и ти сам мислено допълваш съдържанието на пиесата със свои мисли и разсъждения.

Според мене едно от най-големите постижения на постановката, че тя се приглася със съвременността, което свидетелства, че човекът е константа, неизменямо същество не зависимо от епохата, в която живее. Адюлтерът(съпружеска изневяра) една от големите теми на Боккаччо, които той ни разкрива с тънък хумор и мек сарказъм за този човешки порок. Аз от няколко години не съм ходил на театр и не ми се известни най-модерните похвати в театрлното изкуство, но онова, което аз видях в играта на моите български младежи беше ново, оригинально, неординарно и интересно. От спектакъла вееше и на любов, и изневяра, и ревност, и лъжа, и женско коварство хитрост, находчивост и като цяло атмосферата наоколо беше напоена с чаруваща, обаятелна еротика. Според мен, този спектакъл може да послужи като пропуск в театралното изкуство на нашите младежи, а българският драматичен театър може да се смята за възроден. С голямо удоволствие аз поздравявам режисьора Игор Равицки с поредния успех на неговите млади ученици и пожелавам по-нататшни постижения в дейността на българския драматичен театър за в полза на духовния живот на българската диаспора в Украйна.

Автор:  Иван Серт – филолог-славист, публицист.