АЗ СЪМ ПОСВЕТИЛ ЖИВОТА СИ НА ОТЕЧЕСТВОТО СИ:  ДА МУ СЛУЖА ДО СМЪРТ И ДА РАБОТЯ ПО НАРОДНАТА    В О Л Я

Васил Левски – моят образец на българина

За слънчевия българин Васил Левски е написано много, и докато съществува поне един българин на земята ще се пише още повече, тъй като неговата личност е неизчерпаем извор за човешките добродетели. Всеки народ има свои светини, има личности, с които този народ се гордее. Такава светла личност за всеки истински българин е Васил Иванов Кунчев. Няма да бъда оригинален ако напомня на читателите, че доста пишещи за Левски сравнявят неговия жизнен път с пътят на Исус Христос: и двамата жертвуват живота си в името на Спасение: Христос- на човечеството, Левски- на българския народ. В историята на човечеството такива люде като Левски са на брой. Най-първи, който направи паралел между Левски и Исус Христос е Иван Вазов в одата за Левски от «Епопеята на забравените». Тъкмо с тази ода и започва Иван Вазов да създава ИКОНОСТАСА за носителите на българския борчески дух. Ето какво пише Иван Вазов в одата за Левски:

Той беше безстрашлив. Той беше готов

Сто пъти да умре на кръста Христов,

Да гори кат Хуса или кат Симона,

За правда свята да мре под триона.

Аз се раждам точно 100 години след Левски, и тъй стана, че ние двамата (и не само ние) най-много на тоя свят обичаме своя български народ, без да посмея да се поставя до този титан на хуманизма и човеколюбието, народен вожд от ранга на Давид и Спартак. Смятам, че всеки българин ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да знае във всички подробности биографията на великия Левски, та той винаги да им служи като сияеща пътеводна звезда, като пример за подражание, като ориентир във формирането на своето АЗ. А как днес България се нуждае от такива СИНОВЕ като Г. Раковски, Васил Левски, Стефан Караджата, Панайот Хитов, Филип Тотю, Христо Ботев!!! Левски никога няма да научи как героично е загинал неговият по-млад приятел-съмишленик, гениален поет, публицист, командир на чета Христо Ботев. Ако се вгледаме по- внимателно в тогавашната епоха, ще забележим, че тя ражда цяла плеяда ГЕРОИ и ТИТАНИ по дух българи. И те се раждат след петстотингодишно потискване на народната ДУША. Често съм се замислил, защо тъкмо Левски става Вожд сред вождове, и най-после ми идва едно таково сравнение: на небето има много звезди, но слънцето е най-ярка звезда. А защо В. Левски ми наподобява слънцето сред звездите? И открих един факт, за който бих искал да споделя с читателите на вестника. Оказа се, че родът на Левски хипотетично е от ЦАРСКИ произход. Известно е че прозвището-име ЛЕВСКИ му дава Савва (Георги) Раковски за неговото безстрашие, изключителна мъжественност и лъвска смелост по време на щурма на Белградската крепост в състава на първата и втората Българска ЛЕГИЯ (армия) през 1862 г.

И така; какъв е произхода или историята на фамилното име на Левски КУНЧЕВ? В неотдавна публикуваната студия «Песен за вълшебната думичка БАЛ» стана дума за един от българските клонове КИДАРИТИ, принадлежащи на най- древната българска царска династия ДУЛО, което значи ВЕЧНИЯТ. Ще напомня на читателите, че този клон КИДАРИТИ начело с вожда Булгариос (хипотетично-бащата на Кубрат) през 586 г. от територията между земите на Каспийско и Аралско морета се преселва в земите на Балканския полуостров. Известно е, че древните българи имали много тесни контакти с древните АЛАНИ- съвременни ОСЕТИНИ. Те били много близки по начина на живота, обичаите и традициите. Отначало те си дружили, а после се скарали заради политическите конюктури, българите разгромили аланите и те се пръснали кой накъде, но едната част от аланите се е настанила в Кавказ, където и до ден днешен живеят. Близките контакти в древността между тези два народа плюс иранците намирали израз в династичните бракове, и затова много от имената на древните български царе са от алано-ирански произход например АСПАРУХ- АСПА=кон, РУХ-глава, тоест ГЛАВАТАР на конницата. И сега, като знаем, че Кидаритите принадлежали на царската династия ДУЛО, която много често се е сродявала с аланската царска династия, давам думата на изтъкнатия съвременен български изследовател на древната история на нашия народ ДИМИТЪР ТАБАКОВ: « Авторът от времето на АТТИЛА ПРИСК- византийски летописец, посетил двореца на Атила и оставил словесния му портрет (мое) – също споменава за такъв брак между КУНЧ от клона КИДАР/ЧДАР/ЧАДАР на Българската династии ДУОЛО/ДУЛО и дъщерята на иранския монарх ПЕРОЗ (457-484 г. ). Интересно е да се отбележи, че в Дунавска-Вардарска България името «КУНЧ» се е запазило в родовите имена КУНЧ, ЕВ, КУН, ЕВ и др. КУНЧ, ЕВ е родовото име на ВАСИЛ ЛЕВСКИ». («Хоризонтът на познанията»).

           Въобще на мен ми направи голямо впечатление, че днешните българи имат фамилни имена, които са били лични имена или прозвища- епитети на древните български царе и вождове. Всички познават нашата бесарабска красавица Райна Манджукова- и малкото й име и фамилното имат аналози в древните царски семейства. Известно е, че името на бащата на великия АТИЛА е било МУНДЖУК=МУНДЗУК-на латински . Византийският летописец Прокопий го записва като МУНДО, а известният вече ПРИСК, съвременник на Атила и баща му, го записва с елинско звучание като МУНДИОХОС. Прочутият български писател и изследовател на древната история на българите ЙОРДАН ВЪЛЧЕВ трактува това име по следния начин: «МЪН» на чувашки(чувашкият език се смята за наследник на хунския) език значи ВЕЛИК, СЛАВЕН, а «ЧЮК=ДЖУК»-значи ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, тоест МУ(Ъ)НДЖУК значи ВЕЛИК ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛ или ВЕЛИКИЯТ, СЛАВНИЯТ. Може да се предположи, че в българското и хунското общество някога е било на мода на децата да се дават царски имена, и както е известно от съвременните астролози името играе определяща роля в съдбата на човека. А може би днешните носители на имената , имащи аналози в древния царски род, са действително   тяхна издънка. В древния български свят държавата се е управлявала от рода, а той имал множество разклонения на потомци.

За династичните връзки между древните българи и древните алани Димитър Табаков вади един цитат от «Историята на арменците» на историка Мозес Хоренатци(приключил труда си в 466 г. и някои историци го пишат като Моесей Хоренски). Ето го този цитат: « Съобщението на Мозес Хоренатци се отнася за брак, сключен между благородник от Българската группа БЕРЗИЛ\БЕРСУЛ/БАРСУЛ\БАЗИЛК-К(в арменския език окончанието «К» бележи чужденеца-мое) и благородница от Алански произход. Това събитие е едно от потвържденията за смесването на Българи и Алани, засвидетелствувано в архелогическите находки от пространствата между днешен Казахстан и Дунавска България». Този брак бил сключен по време на арменския монарх ХОЗРОУ, управлявал между годините 210 и 258.

Както се казва, пардон за историческото отклонение, но за да разберем ИЗВОРА на ВАСИЛЛЕВСКАТА свръх енергия, почти необразован, но с държавнически интелект, и, най-важното, неговата смелост да стовари върху себе си грижите за съдбата на целия народ, абсолютно осъзнато да се саможертвува в името на свободата на любимото му Отечество, мисля, имаше нужда от това отклонение.

Баща му, майстор по производство на гайтани, умира, когато Васил е бил на 14 години. Баща му ги оставил почти без материални средства, а те са били четири деца. Майка му, Гина Караиванова, да си облекчи отглеждането на децата, праща Васил при своя брат, който е бил монах при манастир. Десет години вуйчо му го лъжел, че ей скоро ще го изпрати в Русия да учи, за което най-много жадувал Васил. Левски-тогава живял с монашеско име Игнатий- много не бил доволен от дейността на вуйчо му; те ходили от село на село и събирали подаяния за манастира. Васил виждал как бедно живее народът и се срамувал и за себе си и за вуйчото. Така минават цели десет години, през които Левски имал възможност със собствените очи да види как окаяно живее неговия народ.

И ето през една нощ Васил постлал черковния двор със слама, омотал с парцали копитата на охранения кон, тихо го извел от двора, яхнал го и вихрено препуснал към Белград, където Г. Раковски вече създал първата Българска Легия.

Левски воюва и в двете Български легии на страната на сърбите против турците. От неговия героизъм всички били възхитени и очаровани, та нали (хипотетически) в неговите жили тече царска кръв, а древните български царе винаги САМИ водели войската в битките. През този период, 1862 г, , Левски смята за свой учител Г. Раковски и неговата поема «ГОРСКИ ПЪТНИК». Георги Раковски също е пример на генетически-героическа приемственост: целият му род се е сражавал като четници с турците.

Епохата на идеолога на четническото движение Г. Раковски свършва през 1867 г. През тази последна година на неговия живот той имал намерение да напише закон за четниците, на не е успял.. През 1868 г. загиват легендарните чети на истинските герои на българския народ Хаджи Димитър и Стефан Караджата. Бившият Васил Иванов Кунчев, а сега вече Васил Левски като един титан, като Спартак застава начело на народната борба.              Зад гърба му остават шест години воюване в първата и втората Български Легии, като знаменосец в прочутата чета на Панайот Хитов; Левски живее в атмосферата на епичния героизм на четническото движение, и през този период той непрекъсното е бил в състояние на размисли, анализи, преосмислене и, най-после, неговата мисъл се е кристализирала в абсолютно нова идея: епизодичните и разпокъсаните действия на четниците не могат да осигурят освобождението на народа. Той стига до мисълта, че трябва да се дигне целия народ, да се събере народът в един юмрук и изведнъж и завинаги да се нанесе съкрушител удар на гниещата вече Османска империя. И той, с още двама помощници-Димитър Общи и много интелегентен младеж Ангел Кънчев-(фамилното му име е идентично на това на Левски-Кунчев) създават из цяла България мрежи   на революционни комитети При това, че Д. Общи само пречил на работата, а с А. Кънчев те много добре са разбирали.

             «ДА СЪСИПЕМ ГНИЛАТА ДЪРЖАВА И ДА СЪЗИДАМЕ ДРУГА

                                     ПО НОВОТО ЗИДАНЕ»

Всичко, което е написал, казал и наредил В. Левски изглежда за мен като една абсолютно съвършенна, отлята в една идеална форма мисъл. В неговите императивни изказвания и нареждания няма «вода», няма празна реторика- всичко е ЯСНО и ТОЧНО- целта застава пред и на най- необразования селянин като статуята на Свободата- от всякъде и всеки я вижда и РАЗБИРА. Само генитечен държавник е способен така мощно и убедително да мисли.

Винаги, когато се качвам по стълбата на втория етаж в Българския културен център, аз неволно се вглеждам в галерията от портрети на видните българи от деветнадесетия век. И винаги съм впивал погледа си в лицата на Г. Раковски, В. Левски и Х. Ботев и винаги съм си мислел: какви красиви, обаятелни, чисти, умни, волеви, излъчващи някаква особенна енергетика лица. Мигновенно препълнен от възхищение и преклонение пред тези велики българи, аз влизах в залата и изведнъж ми ставаше някак си тъжно…

Г. Раковски, В. Левски и Х. Ботев са едно цяло в борбата против тиранията. Левски- ученик на Раковски- продължава неговото дело, но в друга форма, той като че ли прави крачка напред, и тази крачка му слага ореолът, нимбът на ВЕЛИЧИЕ. Все си мисля, как става, че човекът почти не е учил, а владее инструментария на велик революционер, организатор и държавник. И пак в светлия , иконописния лик на Левски, с неговите сини очи, като две небета, с горда, величественна, пълна с достонство на епичен герой ОСАНКА, аз неволно съзирам ЦАРСКИ ОБРАЗ- защото древните български царе са били поставени от БОГА, и българския монарх отговарял за всичко и всички в държавата

. Каква сила, каква енергия предизвикали Левски да каже тези свещенни, изпълнени с царско ВЕЛИЧИЕ и ВСЕЛЕНСКА тъга думи: « МАМО, МЕНЕ МЕ   ПРИЗОВАВА ГЛАСЪТ НА НАРОДА, ГЛАСЪТ НА ОТЕЧЕСТВОТО, КОЕТО ВИКА ЗА ПОМОЩ. ВЗЕМИ КОСАТА МИ, СКРИЙ Я В САНДЪКА СИ. АЗ СЕ ОТДЕЛЯМ ОТ ТЕБЕ И АКО ЧУЕШ, ЧЕ СЪМ ЗАГИНАЛ, ИЗВАДИ Я ДА СЕ ОПЕЕ И ПОГРЕБЕ ВМЕСТО МЕНЕ…» От тези дума изтръпвам и сърцето ми се къса на парчета…Васил Левски САМ, като митически ИСПОЛИН, застава срещу цяла империя, империя тъпа и жестока. Как могат да се обяснят тези думи? Не ли е това ЗОВЬТ на ДУЛОВАТА КРЪВ? Нека днешния българин, днешния държавник, всеки за себе си, да отговори на моите въпроси и да си премери постъпките със своя велик сънародник.. Особенно наблягам съвременните държавници, вместо да играят роли на аристократи, да се замислят и да се стреснат от и върху следното, напълно Исусово по съдържание, изказване на Левски.

« АЗ СЪМ ОБЕЩАЛ НА ОТЕЧЕСТВОТО СИ ЖЕРТВА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО МУ, А НЕ ДА БЪДА КОЙ ЗНАЙ КАКЪВ». Разликата между Иисус и Левски е в това, че Иисус е пратен с мисия от Бога, а Левски по собственна вътрешна потребност, а може би и по зова на кръвта на древния благородник КУНЧ.

В писмото до стария хайдутски войвода Филип Тотю той пише: « НИЕ СМЕ ЖАДНИ ДА ВИДИМ ОТЕЧЕСТВОТО СВОБОДНО, ПА АКО ЩАТ МЕ НАРЕДИ ДА ПАСА И ПАТКИТЕ, НЕ Е ЛИ ТАКА?» Когато чета тези думи, аз почти реално като че ли наяве чувам гласа на Левски и се ловя на мисилта: Боже, колко са дребнави, карликови някои съвременни държавни дейци или местни депутати. Без да е завършил Сорбона Левски дава пример на държавническа и просто човешка етика. Нека да видим още един път колко е деликатен и в същото време абсолютно честен и правдив Левски като се обръща към по-старшия Филипп Тотю: « ПРЯТЕЛЮ И БРАТЕ ФИЛИПЕ, НИЕ, ДЕЙЦИТЕ, СМЕ ПОСВЕТИЛИ ЖИВОТА НА ОТЕЧЕСТВОТО…. ТРЯБВА ДА СЕ МИСЛЕ ЗРЯЛО, ДА СЪВЕТВАМЕ ЕДИН ДРУГ, ДА СЕ СЛУШАМЕ И ИЗБЯГВАМЕ ДАЖЕ И НАЙ- МАЛКАТА ГОРДОСТ, ДА НЕ ПРИСВОЯВАМЕ НА СЕБЕ СИ НИЩО…СЕКИ, КАКВОТО ЗАСЛУЖАВА, ТО НЕ МУ СЕ ИЗГУБВА. ОСОБИТО НИЙ, КОИТО ДО СМЪРТ СМЕ РЕШИЛИ И ПОСЛЕ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НИ ДА СЛУЖИМ НА ОТЕЧЕСТВОТО, НЕ НИ ТРЯБВАТ ТАКВИЗ ГЛУПОСТИ. »

Левски страшно, с болка страда, че някои от Българския Централен комитет в Букурещ не го разбират. Той, като дисплиниран и с висок морал народен вожд, готов е да се подчини на ВИШЕГЛАСИЕТО. Когато БКЦ му разрешава да работи по създаване на революционни комитети в Българските земи и му връчва ПЪЛНОМОЩНОТО, Левски сам съчинява клетвата и я произнася. Слушайте внимателно съвременни народни депутати, съдии и държавни ръководители:

                 «…ОТГОВАРЯМ ЗА ДЕЙСТВИЯТА СИ ПО УСТАВА ПРЕД ДРУГИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА Ц. К, И СЕ   ЗАКЛЕВАМ ПРЕД   НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО   БЪЛГАРИЯ, ЧЕ ЩЕ СЛЕДВАМ   ТОЧНО ДЛЪЖНОСТТА СИ…»

Левски работи сериозно, къртовски, като се стреми всичко да бъде подготвено идеално и само тогава може да се говори за въстание, за което някои горещи глави вече жадували. Апостолът на революцията мисли държавнически. Той пише до Л. Каравелов та той да помоли сръбското правителство да извърши военна подготовка поне на 200 души. Известно е, че Левски държал на собствените сили, а не на чужда помощ, зашото чуждата помощ не идва от любов, а само от политически и икономически интереси. Той мечтае да създаде «ХРАМ НА ИСТИНАТА», една демократическа република, в която всички граждане, независимо от религиозна или етническа принадлежност ще бъдат с равни права и свобода.

Гр. Ловеч е бил седалището на революционния комитет на Левски, Той научава, че неговият помощник Димитър Общи е ограбил хазната и решава да отиде в Ловеч и да спаси каквото можеше от материлните средства. Всъщност Димитър Общи, от когото от самото начало Левски не бил доволен и много пъти молил Каравелов да го замени с друг, което Каравелов не е направил, се оказва предател. Левски е бил хванат от турските заптиета в едно ханче на село Къкрино, близо до г. Ловеч. По време на съдебния процес Левски никой не е издал и дори отричал запознанството си с Димитър Общи, а последният твърдял, че ходил заедно с Левски да организират комитети. Във всички времена, а и в наше време всеки народ е имал, има и ще има предатели. За съжаление днес и нашата диаспора има Поп Кръстюви(издава Левски) и Димитъри Общи.

Левски изпълнява своята мисия с кредото:АКО СПЕЧЕЛЯ, ПЕЧЕЛЯ ЗА ЦЯЛ НАРОД АКО ИЗГУБЯ, ГУБЯ САМО МЕНЕ СИ. Сега той погуби себе си, както и Исус Христос, но от неговите посеви се раждат такива обаятелни герои, които другите народи не познават. И макар че Левски нямаше късмет да яхне коня, да застане отпред народната войска и като Омировия(Гомеровския) Ахил да литне   срещу тиранската войска с героически вик: «СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!», това го извършват през 1876 г. неговите съмишленници- не по-малко мъжественни синове и дъщери на България: Христо Ботев, Каблешков, Бенковски, Петлешков, Бачо Киро, а преди тях Хаджи Димитър, Стефан Караджата, хиляди други, а след две години българските опълченски на ШИПКА въплътяват мечтата на Левски за СВОБОДНО ОТЕЧЕСТВО.

В годишнината на раждането на Васил Иванов Кунчев-Левски, в своето нелеко ежедневие, нека спомним за всички светли личности на Българския народ и сами да станем по-чисти нравственно, по -извисени морално, по-патриотични и отговорни за бъдещето на нашия народ, който може би най-много от всички народи е страдал и ронил сълзи, но Васил Левски е най-голямата, най-горчивата , най-гордата, най- величествената СЪЛЗА на БЪЛГАРИЯ.

ПОСЛЕСЛОВ. Бих искал всеки българин, който не е равнодушен към съдбата на Отечеството си, да предположи, какво биха казали Стефан Караджата, Хаджи Димитър, Г. Раковски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Васил Петлешков, Тодор Каблешков, Кочо Честименски, селския учител Бачо Киро Петров, защитниците на Шипка и, накрая, какво би казал самият Васил Левски, ако бяха научили, че днес в българското правителство «работят» с американско самосъзнание и че има турска партия???

Автор:  Иван Серт – филолог-славист, публицист.