КИ – ОК-174-160 г. пр.ХР.

=====================

Вождовете на древните българи

Той е син на МО-ДУН. Неговото хуно-българско име звучи като РИО или ЧИ-ЧУ. Този  монарх се е оказал достоен продължател на делото на своя велик баща. Във всички най-важни военни походи той лично оглавявал войската. Той завършил войната с опасните комшии гоат-сите, като напълно ги разгромил и подчинил. ГОАТ-СИТЕ били изместени на запад от  земите на западен Тюркистан, планината Памир (ИМЕОН). Гоат-сите са известни още с името ЮЕХ-ЧИХ. Това силно племе е било сродно с хуните (може би като русите с украинците),но искали сигурно по-голяма самостоятелност, а може би и претендирали да бъдат титулно племе в управлението на държавата. КИ-ОК пленил вожда им и от черепа му направил обредна чаша. След хиляда години същото е напрвил и цар Крум с главата на Византийския император Никифор. Пак се убеждаваме, че традициите и обичаите са историческата памет на един народ.

Към това племе ( гоатсите) са присъединили привържениците на ТО-БАН,бащата на МО-Дун, и се преселили в земите на границата на Тибетската империя, където те живеели около петстотин години-до края на 4 век сл.Хр.После те се преместили в поречията на реките Сър – Даря и Аму-Даря, Тези бели хуни и получават новото си име «ЕФТАЛИТИ» по името на своя вожд ЕФТАЛ=АБДАЛ.

ТРЕТА група на  ЮЕХ-ЧИХ се е установила  в земите около Аралско и Каспийско морета. Те не забравяли никога името на своя кан То-Бан(Ту -Ман). Чак до осми век сл.Хр. в източен Кавказ се е запазило царството на име ТУМАН. Вече в Източния и Северен Кавказ според арменските източници те създали държавата БЕЛЕНДЖЕР или БУЛКЕР-БУЛГАР, а на арменски е  ВАНАДАР със столица, която наричали «ВЕЛИКОЛЕПЕН» «ВАРАЧАН». Тези българи получават от арабите още едно име «БЕРЗИЛ=БЕРСИЛ,или БАРЗУЛ=БАЗИЛ-К. След смъртта на Кубрат едната част от тази българска группа се е преселила към Волга и Кама и станала част от населението на Валжка България.

ДРУГАТА част от  същите БЕРЗИЛИ се преселва на Балканския полуостров в земите на Македния,тогава българска территория,около реките СТРУМА и МЕСТА. Някои от тях се настаняват  в земите на Западните и Средните Родопи.които се наричат ТАНГРА-ТАГ \ ТАНГРИ ДАГ.    Византийският историк ТЕОФАН нарича тези български земи БЕРЗИТИЯ.    Берзития през осмии век е била владение  на Византия, и кан Телериг иска да премемести берзитите – българи в България,но Теофан не съобщава резултата  на тази акция.

Според съвременните археологически разкопки учените намират много общо между костюмите и други битови предмети на волжките  българи ( например чуваши) и Дунавските от районите не реките Места и Струма, а също Средните Родопи-градовете Златоград и Воден.

Монархът КИ-ОК преместил столицата на Средищния ОНГЪЛ  на северозапад по брега на река ОНКИН, но само след 35 години този район ще да е станал истинската главната столица на държавата. Животът на тази група български племена, разпръснали се в различни посоки на земята, ни показва колко са били българите многобройни  и как се е формирал българският народ като нация. Трудно е  днес учените да бъдат   точни в определенията как всичко е ставало, но и онова, което е събрано по зрънца в различни китайски, арменски,дагестански,латински,гръцки летописи рисува една мозаична панорамна картина на миналото на нашия древен народ. И много ми се иска идващото поколение българи да знае повече за историята на своя народ.  Тъкмо по тази причина и пиша тези исторически компилации, като ги пропускам през своето сърце и душа.

КУ-СИН-160-126 г.пр.Хр.(син на КИ-ОК)

                               ================================

По него време в Китай са императори ВЪН –  ДИ и ДЗИН. Тъкмо през този период няколко хунорски племена преминали в Китай, което се е смятало за най-грубо нарушение на договора. Ку-Син незабавно предприел един наказателен поход, като разорил северните обасти на ХАН,тоест Китай. След това мирът продължил толкова дълго, че талантливите военоначалници се е отдали на търговия по вратите на Китайската стена. Хуно – българите продавали коне, добитък, кожи срещу китайската коприна, плодове и ги изнасяли в средиземноморските държави. За китайците търговията била изгодна. По такъв начин  те откланяли хуно-българите от военни действия, като разклащали военната им мощ, а бойният дух се е замествал с разнеженността на мирния живот.

И като най-лошото трябва да се посочи неоспоримя факт, че китайците прокарвали  сред хунорите своята култура,която се е превръщала в пръчка  с два края. Ако на единя край може да се открие някаква общочовешка духовна полза, то на другия край се е натрупвали негативни начини на живот: лицемерие, лукавство,общодържавна лъжа,исторически фалшификации. Особено хуно-българите са били против прочутите китайски церемонии. Китайците може би са първите автори на шпионството както на индивдуално ниво, так и на нивото на дипломатическите мисии.

През 144 г. пр.Хр. в Китай станал  император  У – ДИ. Той продължил да спазва мирът и редовно плащал годишният данък. У-Ди уж спазвал мирният договор, а всъщност започвал да крои антихунорски планове. Той пратил  своя съгледвач, речи шпионин, ДЖАН ЦИЕН при гоат-сите (или ЮЕХ-ЧИХ=ЙЕХ-ЧИХ), които искал да привличе на своя страна като съюзници. Българите заловили този китайски шпионин, оженили го и той прекарал десет години в плен, но най-полсе той успял да избяга, като отнесъл със себе си много ценни сведения за военното и икономическото положение  на държавата. Тази добросърдечност на КУН-СИН се е оказала гибелна за хуно-българската империя.

От 128 г. пр.Хр.започва с малки прекъсвания почти стогодишна война между хуно-българите и китайците. През 128 г. китайският военоначалник ВЕЙ-ЦИН насочва своята войска къхм главния ОНГЪЛ на река ОНГИН, но бива разгромен, макар че успява да отсече 700 хунорски глави. Самият ВЕЙ-ЦИН едва успява да се спаси  в бягство.

През 127 г. пр.Хр. китайците нападат западното крило (българското) на държавата,    а по-точно областта ОРДОС,която се  намира между реката ХУАН-ХЪ и китайската стена. Вече точно се знае, че западното крило се е състояло предимно от българско населения. Интересно е да се отбележи, че името на областта Ордос може да се прочете на китайската карта и днес; географското име ОРДОС вече е на 2300 години.

Китайският пълководец ВЕЙ-ЦИН отначало имал успех,но скоро дошло на помощ още едно българско племе и китайската войска  била принудена да отстъпи. Известно е,че китайците във връзка  с военните действия започнали по-отчетливо да разпознават многобройните племена на хуно-българската империя. В дадения случай те записали българското племе с име ПО-ЛЕ,което принадлежи на българският род БОЯН. И до ден днешен на китайската територия, която се нарича «Автономен район Вътрешна Монголия» съществува град с име БАЯН-ОБО, което се намира на северо-запад от Пекин.

И все пак областта ОРДОС е била превзета от китайците.В тази война се е случило нещо невероятно,което изиграло трагическа роля в по- нататъшната съдба на хуно-българската империя.Според старата хуно-българска традиция във военните действия вземали участие и трите крила на държавата ако е нападното едното от тях, но в случая нито средищното,нито източното крило не са дошли на помощ на западното българско крило.

Хуно-българският монарх КУ-СИН вече е бил стар и сигурно не можал да контролира действията на своя син-престолонаследник –  кавхан на лявото крило У-ТАН,който не изпълнил своя държавнически дълг.Причините не са известни,но може да се предположи,че в навчерието на заемане на престола,той искал да компрометира кавхана на дясното крило с пораженито му и ,по такъв начин,да си разчисти пътя къи императорския трон. Има предположение,че У-ТАН бил повлиян от китайските си жени в полза на Китай. В края на краищата той избягал в Китай и скоро там починал,а тронът бил зает от кавхана на българското крило И-ТИ-ША.

И – ТИ – ША -126 -114 г. пр.Хр. Брат на КУ-СИН

                    =====================================

По време на този хуно-български Кхан-Ю един от видните китайски императори У-ДИ и неговите пълководци ВЕЙ-ЦИН  и  ХЪ-Ю с голяма армия пак нападнали  западното българско крило. Въобще този китайски император имал за цел да унищожи хуно-българската държава или поне да придобие пълното върховенство на Китай. За него от голямо значение е било да рагроми най-първо българското крило, което е смятал за ключ към успеха..За хуно-българсктят владетел И-ТИ – ША е било ясно, че е дошло време да се бори не само за върховенството над Китай, но преди всичко за цялостността и самостоятелността на държавата. Брат му КУ-СИН изгубил областта ОРДОС и сега И-ТИ-ША с тридесетхилядна конница нападнал северните райони на Китай, разгромил войската им, убил много чиновници,отвлякал голям брой хора,добитък. После той навлязъл в областта ОРДОС, изтребил преселниците,убил новите  управители и чиновници,отвлякъл много народ и добитък и скоро напуснал тази территория.

През това време  най-западната част на българското крило (северно от Кавказките планини) била силно засегната от въстания на нехунорски племена. За тези размирици в българските земи пише сирийският историк Мар Абаса (краят на втори и началото на трети век сл.Хр). Арменският историк Моисей Хоренци или Хоренаци(470 г. сл.Хр.) в своята арменска история «ЗЕМЕОПИСАНИЕ»- «АШХАРАЦУЙЦ» предава сведенията на Маар Абаса по следния начин: « станали големи смутове в пояса на глямата Кавказка планина, в земите на българите, от които мнозина се е отделили  и дошли в нашата земя(арменска)  и за дълго време се поселил на юг от КОХ,а». Тези събития станали по време на арменския цар АРШАК ПЪРВИ(127-114 пр.Хр.)

Тези смутове са резултат на действията на китайския импреатор У- ДИ, който действал срещу хуно-българите не само с оръжие, но и с шпионаж. Той изпратил своя шпионин  Джан Циен да подстрекава племената-федерати към измяна и отцепване, тъй като Китай бил в голяма сила и в съвсем скоро време Хуно-българската държава щяла да бъде унищожена. Известно е, че хуно-българските  окупационни орди са били далеч по-малки на брой от подчиненото население.  И сигурно като не можали да се справят с въстаналите племена те нямали възможност  да минат през територията им за да се върнат във вътрешните земи на родината си;  и те били прудени да се прехвърлят на юг от Кавказката планина-в земите на арменците. На новото мястоживелище те започнали да се наричат «ВХ, НДУР-БУЛГАР», а земите им получили името на извънредно авторитетния им владетел-вожд ВАНАНД. Тази българска группа се оказала на тази территория  като окупационна орда още по времето на великия хуно-български монарх МО – ДУН (МАО-ТУН – БАГАТУР)  около 177-178 г. пр.ХР.

Китайският император У-ДИ за да смаже отслабналата  във военно отношение хуно-българската държва решил да нападне дясното, българскато крило,което смятал за най-опасното. Той изненадващо нападал българският онгъл със стохилядна войска. Българскит кавхан отстъпил,оставяйки в ръцете на врага петнадесет хиляди мъже и жени. Това е станало през 123 г.пр.Хр.,а през 122 г. китайският император пратил  своя пълковдец ВЕЙ-ЦИН с повече от стохилядна войска в северния район на хуно-българската империя. Макар че китайците успяли да отсекат  около 3000 глави, те били принудени да отстъпят за почивка на войските си.

След кратка почивка китайците предприели поредния поход срещу северните области на хуно – българите и успели да стигнат до вътрешните живелища,без да се сблъснат с някаква сериозна съпротива. Но тъкмо тук хуно – българите  разгромили предния и десния отряд на китайците,като пленили началника на десния фланг АБГУ-ЧАО. Китайската войска била принудена да отстъпи, но тово не обезсърчило императора им У – ДИ.

През 121 година племенникът на ВЕЙ – ЦИН  ХЪ-ЦЮ-БИН – много талантлив пълклвлдец-,който става известен  и под титлата генерал ПЯО-ЦИ, изненадващо нападнал западното българско крило и разгромил тридесетхилядната армия на десния кавхан ХИУ-ТО, който бил принуден да се оттегли.

Тази българска орда през ония период заемала част от територията на пустинята ГОБИ около езеро МАРИНКОЛ (кол=кюл значи езеро). Българите претърпели това жестоко поражение заради предателството на князя ХУН-ША, който според хунобългарската военна доктрина би трябвало да подкрепи кавхана ХИУ-ТО. Хун-ша разбирал, че го очаква наказание и без да се бави убил ХИУ-ТО, като увлякал неговата и своята орда към китайската граница. Когато войниците разбрали какво става вече е било късно.

За да отвлекът вниманието на своите действия срещу българското крило китайците нападнали средищното и източното крило на хунорите. Тук китайците били напълно разгромени, но те постигнали най-главното-разрушили до основи най-опасното българско крило. Ето тъкмо през това време хуно-българският монарах преместил главния онгъл към река ОНГИН на север от пустинята ГОБИ. Днес тази територия е монголска.

През 119 година пр.ХР. китайските пълклводци  ВЕЙ-ЦИН и ХЪ-ЦЮ-БИН – чичо и племенник – отново нападнали хуно-българската  империя с 300 хилядна войска. В тези големи и жестоки сражения хуно-българите дали 70 хиляди жертви. Китайците спечели битките, но също имали големи загуби, макар че летописците, което е в реда на нещата за китайците,не дават сведения. Те само съобщават, че от потеглилите за война 150 хиляди коня се върнали 30 хиляди. Тук се има предвид само конницата. Хуно-българите се е оттегли на северо-запад от китайската граница и не оставяли стражеви орди в южните райони на Гоби,  за да имат  възможност по-отблизо да следят за действията на китайците.

И двете държави са били обезкървавени в тези войни с големи човешки ресурси. Китайският импреаротор У-ДИ уж предлагал мир, а всъщност се е готвил за нова война. Хуно-българският владетел И-ТИ-ША разбрал хитростта на китайския колега и също започнал да събира войска за нова война, но през през 114 г.пр.Хр. той починал,а и също починали китайските пълклводци Вей-Цин и ХЪ-ЦЮ-БИН. Така че и двете страни са били принудини да «мируват»

О-УЙ или О-ЙОНГ- 114- 105 г. пр.Хр.- кавхан на лявото крило,тоест истинският престолонаследник.

          =============================================

О-УЙ – синът на И-ТИ-ША – бил добре запознат с държавните работи и веднага си запретнал ръкавите. Той започнал да събира нова армия и да я обучава: всеки ден войниците се занимавали с езда, стрелба, стрелба от седло и лов. Заради това, че нямал стражеви орди в южната част на Гоби,О-УЙ нямал точна информация за Китай,който през този период е бил разтърсен от въстания на южните племена и племето ЦЯН,което предпочитало да се намира под властта на хуно-българите, а не китайците. Хунорският император изпуснал благоприятната ситуация да наложи по-изгоден за държавата си договор.

През 109 г.пр.ХР. китайският император У-ДИ със 180 хилядна конница (обръщам вниманието на евентуалния читател на многобройността на армиите) се спрял на север до хунорската граница и изпратил посланник с писмо, в което оскърбително предлагал на О-УЙ да го нападне на китайска територия. Но О-УЙ мкар че силно се е разсърдил, не искал да подлага на опсност своята още не  достатъчно заякнала армия и се е задоволил само със задържането на посланниците, като ги заточил близо да езеро БАЙКАЛ. В отговор на това У-ДИ  започнал дипломатическа война. Той сключл договор с враговете на хунорите О-СУНИТЕ (бъдещите осетини) и близки по произход с хунорите ГОАТ-СИ(бъдещи ТОХАРИ=ХСИЮНГ-НУ=БЕРЗИЛ=БЕРСИЛ=БЕРЗУЛ-нов български етнос).

По такъв начин У-ДИ направил о-суните и гоат-сите свои тайни съюзници. Освен това той изпратил своя шпионин вече прочутият ДЖАН ЦИЕН и цял екип негови помощници в различни държава да ги подстрекават против хуно-българите. Те посетили държавите АНСИК(АРСАК-ПЕРСИЯ),СИН-ТОК(Индия),ДА-ВАН(Фергана),КАНКИН,ДА-СЯ(Тохария)-българска държава на територията на северния Афганистан. После и двете държави се е обменили с по няколко  пратеника, но не постигнали никакви положителни спорозумения,защто Китай не изпълнявал предините си задължения да изпраща необходимия годишен данък и по една китайска княгиня. Относителният мир-преговори продължавал около четири години. О-УЙ достойно издържал всичките оскърбителни изказвания на свой адрес от страната на У- ДИ, с което  спечелил времето за укрепването на хуно-българската мощ.. Той вече бил готов да започне войната с Китай  и да го накаже, но през 105 г. още съвсем млад починал.

Кан О-СУ-ЛИ-105-102 г.пр.Хр.- единственият син на О-УЙ.

=============================================

Този кан бил съвсем млад, почти дете,някъде към 15-16 години, но се отличавал с бистър ум,бил съобразителен и твърде деен. Китайският император У-Ди решил, че е дошло време да унищожи   Хуно-българската империя,но не се е решавал да я нападне открито. С присъщите китайски хитрости,уловки,лъжи,дипломатически ходове се стараел да внесе раздор и междуособица в Хуно-българската държава. Той изпратил две посланически миссии: едната до кхан-ю О-СУ-ЛИ, другата до десния кавхан,тоест до чичото на О-СУ-ЛИ, Чичото му бил владетел на българското крило(област,губерния,регион и т.н.).

О-СУ-ЛИ разбрал веднага коварството на У-Ди и заточил и двете дипломатически миссии. Тогава У- ДИ решил да намери някой предател сред хунорските военоначалници, който да премине с войската си на  китайска страна. И такъв се е намерил в източното, лявото крило – крилото на престолонаследника. У-Ди за да настани предателската войска започнал да строи град-крепост в района на съвременното селище БАЯН ОБО на китайска гранична территория, която се нарича днес «вътрешна Монголия»,а още по- точно – территорията северно от реката ХУАН-ХЪ. Тази крепост започнали да наричат «градът за приемане на подчинение».

            Изменникът нямал как да не премине през средищния онгъл, където обикновено се е намирала резиденцията на хуно-българския император О-СУ-ЛИ, който схванал намеренията на китайците, излязъл срещу предателя, заловил го и го обезглавил. След това О-СУ-ЛИ с 80 хилядна армия се е насочил към «града за приемане на подчинение», стигнал 20 хилядна китайска войска-специално изпратена за приемане на предателите-напълно я унищожил, нападнал северните китайски области, избил всички управници, чиновници и първенци,отвлякъл много добитък и се върнал в родината си.

За да закрепи успехите О-Су-ЛИ на следващата зима потеглил с войската си към «града за приемане на подчинение» с цел да го изравни със земята, но по пътя се разболял и неочаквано починал – може би не без помоща на една капка китайска отрова. За три години от управлението си «детето цар» силно повдигнал  военния и държавническия авторитет на Хуно-българската империя. Той остава в историята като една от най-светлите личности сред хуно-българските владетели. Неговият не по-юношески  могъщ дух накарал да трепери  един от най-великите китайски императори У- ДИ, който тогава извел Китай до върха на своето могъщество. Неочакваната смърт на О-Су-Ли  отнова изправила империята пред нови изпитания.