Исторически компилации по книгата на Димитър Съсълов «Пътят на България» и много други съвременни изследвачи на древната история на българите.

Автор: Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса. 

хан Аспарух

Епиграф

«Не земята, не богатството, не езикът даже, но историята прави от известна група хора народ. И без история няма народ. Прочие има история, има народ, няма история, няма народ»

Ганчо Ценов.

«Евреите, прочее, които са пръснати по целия свят, които са изгубили отечеството си и езика си, се държат като народ против ударите на целия свят само въз основа на историята си. Българите, които имаха своя държава и своя църква, а най-главното-свое писмо, което ще рече своя литература и своя култура,  които бяха запазили езика си и земята си, след като бяха покорении от друг народ,забравиха историята си и вследствие на това,забравиха също,че са имали и своя държава,че са били политически народ,та са считали за роби,рая,които били създадени от провидението да слугуват на други народи.»

Ганчо Ценов.

«Оказа се, че историческото му минало е лъжа и измислица, не заслужаващо внимание и уважение. Откъснат от историческите си корени и останал без опора в своята памет, изгубил смисъла на миналото, етносът не намира перспективата си за бъдеще»

                                                   «Не може българският род да тъне

                                                    в незнание за делата на своите деди»

                                                   Илич Цветков-депутат на Народното                 

                                                     събрание, издател.

Митологично-историческа хронология от Айгир Сверисон-полу-българин, полу-исланлдец.

====================================================

-7502 пр.Хр.-основание на Самарското царство(Шумер) от цар МАР(МАЙ),родоначалник на динасьтия МАРДУАН(МАРДУКАН)-ДУЛО;управлява 300години(7502-7202 пр.Хр.)

-3182 г. пр.Хр.- потопът в  САМАР-Шумер; преселване на последния самарски цар ХОН-АНБАЛ  и иделския пълководец КУБЕРЧЕК в ХИН (Далечния изток). –

– 2847 г. пр.Хр.Рождество на ИДЖИК-ХОН,син на алпа БОЯН-ИМЕН и родоначалник на българите,условно начало на Хунската държава.

-653-625 г. пр.Хр.-«скитска» хегемония в Средния изток по време на царете  БУРТАС  БУРДЖАНТАЙ(на гръцки-ПРОТОПОЕС,асирийски-ПАРТАТУА и неговия син МАДЖИ(грц.МАДЮЕС).Начло на шестотингодишния(600) период на «ТАЗБАШ»-«бръснатите глави» или силните управители-653-153 г. пр.Хр.

=====================================================

-486 г. пр.Хр.-Рождество на АУДАН- БАРЪС (ДЖУРАШ,скандинавско-ОДИН, германско-ВОДАН,ВОТАН),син на АЛВАР и герой на епоса «Шан Талгау».Основател на ОДИНИЗМА-  клон на небесната вяра,разпространен сред северно-европейските народи.Сочи се като изобретател на ФУТАРК-руническата азбука(скандинавски-РУНАТЮР-«Бог на руните».

-209 г. пр.Хр.- възцарява се кан ВИХТУН (БЕКТУН, на китайски-МО-ДУН,маджарски(унгарски)-БЕЗТЕР,БЕЗТУР,тюркски-ОГУЗ-КАГАН,волжко-български ТИГАН=ТИКАН-ТИГИН=наследник)),сочен за основоположник на Хунския клон на династията ДУЛО, при който Хуно-българската  империя достига върха на могъществото си. Управлява до 174 г пр.Хр.

-153 г.след Р.Хр.-възцарява се кан АВИТОХОЛ,наречен АГАРАДЖА(«Разменвач),защото сваля  ЕР-ТАШ-последния представаител на династията АЛАН в ИДЕЛ и установява властта на БУЛЯРСКИЯ клон  на династията ДУЛО(хунгар,оногур).

Българският учен Димитър Съсълов (1893-1973) през 1936 г. публикува своят  фундаментален труд «Пътят на България». Тази извънредно умна,важна книга остава непозната за широкия кръг на българските  читатели и особенно за ония,които живеят извън България. Само през 2000 г. «Пътят на България» се преиздава. В същата 2000г. и аз имах щастието  да се  запозная  с Димитър Съсълов като автор и с неговия велик труд. Днес за мен това историко – философско произведение  стана  като библията за верующите. За изминалите единадесет години аз съм прочел много нови изследвания на българските учени, пишещи за древната история на българите. И макар те почти и да не споменават в своите библиографии-ползваната литература творбата на Д.Съсълов, това не значи, че нейното значение е намалено в системата на българската историграфия. Аз останах с впечатление, че съвременните автори тъй или иначе подтвърждават казанато от Д.Съсълов за българската история. Освен това, нито един от съвременните автори, колкото и да бъдат интересни, не са се докоснали до духовния свят на българина, както е направил Д.Съсълов.; имам предвид вярата на българина и неговите обичаи и традиции, които са в основата на всеки народ. Народните обичаи и традиции могат да се развият и да станат като темел на народния живот само в яко  пълноценно държавно образувание. Българското народно творчество-песенното (най-голямо по обем в света-13 тома), танцовото, народните приказки, пословици и поговорки и т.н.-,широки и дълбоки разклонения на народните обичаи и традиции говорят за древността на нашия народ.

Тъкмо за това в своите компилации аз ще използвам и най-новите изследвания на съвременните учени, като имам за цел да запозная българите, живеещи в Украйна с неголямата част от древната история на българския народ.

Всички автори, пишещи за древната история на българите, уж на пръв поглед са различни, всеки върви по своя път, търсейки корените на своя народ в тъмата на вековете, но все пак те всички са ЕДНАКВИ в най-главнто-те се гордеят, че са българи, те са запалени патриоти, те обичат своя народ и своето отечество. Днес малко е да бъдеш учен – историк. Днес извънредно е важно да бъдеш в която и да е област учен – патриот. Защо? Защо днес(21 век) българсктият народ – един от най-древните народи – се стреми да се измъкне от историческата безпътица, започнала  се още от приемането на християнсвото, и да тръгне по своя път, кръвно свързан със старите български държавнечески традиции, с народните обичаи, с коравия народен манталитет,със здравата и хуманата българска нравственост. Днес България лека – полека, с големи трудности застава на пътя на нравственно оздравяване, и този процесс за да протича по-интензивно, по-ефикасно необходимо е всеки българин да знае своите корени, да знае биографията на своя народ, както в древните времена всеки обикновен българин, а не само отделни избраници(колобъри,брахмани,жреци и т. п.),познавал звездоведството за да може да се упъти в безкрайните пустини и в заплетените пътеки на планинските вериги.

Днес българските учении-патриоти(БАН -Българската академия на наукитене НЕ се отнася към тях,за съжаление-тук е нонсенса) са обединени в различни групи-колективи и всяка группа върви по своя път,създавайки мозаичната картина на старата история на българите. Автентичните български държавничсески архиви и летописи са уничтожении от турците-завоеватели и гръцките свещеници(уж съмишленици по православието), а също така и от Иван Грозни, който през 1552 година превземайки столицата на Волжка България г.Казан, уничтожава с тони българска литература и архивни документи. Случайно се е запазили древните български летописи «Джагфар Тарихи», които вече твърдо навлязоха в научния оборот и учените – патриоти широко ги използват в своите изследвания. Преди «Джагфар тарихи» българските историци имали на ръце само един  автентичен исторически документ за древната ни история-това е «Именникът на българските канове». Именно «канове», а не ханове, как-то и досега се пише. В «Именника» пише «канове», а на някой му е хрумнало и написал «ханове», което е неприкрит стремеж да се отнесе  българския народ към тюркските народи. Тюрките са също хора, но с друг манталитет, с друга философия на живота; нека всеки народ да бъде такъв, какъвто   се е родил и се е самовъзпитал. Различията на народите само украсяват човечеството със своите особенности-като  красива мозаична картина.

«Именникът  на българските канове» е открит и обнародван от руския учен – славист Андрей Попов през 1866 г.. Попов намира този уникален документ в хранилищата на Московския исторически музей и в Санкт-Петербурската библиотека. Кой знае колко още документи за българската история «гният» по хранилищата на Москва,Санкт-Петербург,Киев,Ереван,Тбилиси,Махачкала,Истанбул и т.н. Като възстановяват и реконструират биографията на своя народ, българските учени-патриоти преравят,преобръщат историята на цялото човечество например като Кръстю Мутафчиев. Освен археологически, етнографски и лингвистически извори българските изследователи използват историята на Шумер,Египет,Вавилон,Персия,Ирак,Иран,Китай,Япония, Гърция,Армения,Грузия,Дагестан,Монголия и много други.

Оригиналният български изследовател-патриот Кръстю Мутафчиев се позовава на «Илиада», на произведенията на Херодот,Платон,географа и историка Страбон,живял на границата на двете ери,на Библията и много други източници. Същото правят вече много съвременни по – млади учени. Но когато беше заявено, че българите имат отношение към създаването на Шумерската цивилизация някои «академици» със закоровяли мозъци вдигнаха на смях такава позиция, а днес вече направо се говори,че след Черноморския потоп(5500 г.пр.Хр,) тъкмо древните българи стават цивилизатори на следпотопното човечество.И това се подтвърждава от топонимите като следи от българското пребиваване по тези краища на земята. Още повече, на ден днешен има убедителни твърдения, че българите са коренни (автохтонни) жители на Балканския полуостров, тоест,че истинскта, от самото начало, родина на българите са Балканите. В едното от местата на моите записки аз се запитвам: защо българите, обиколили почти цялото земно кълбо,се връщат на Балканите? Горпосочената мисъл сега вече отговоря на моя  «детски» въпрос.

Димитър Съсълов-един от най-великите български философи-историци, според мен,създавайки своя фундаментал труд,имайки ограничен кръг на извори, използва китайската история,която тясно е свързана с историята на хуно-българите в периода от преди Раждането на Иисус Христос. Д.Съсълов твърди, че ние сигурно никога няма да научим как в действителност наричали себе си хуните-хора от една нравствена кръв. На този господарски народ, според автора, дават името  китайците,които в съответствие със своята знакова и звукова езикова система наричали българите ПО-ЛЕ( колко малко остава да буквата Б и става-БОЛЕ, а БОЛ и БАЛ са в основата на нашето народностно име.

Немският географ и геолог Фердинанд фон Рихтховен(1833-1905) смятал Таримската котловина, главно, пустинята ТАКЛА-МАКАН, цветущ и плодороден край преди седем хиляди години, която се намира днес в Синдзян Уйгурския район на Китай,за прародина на всички азиатски и европейски народи,североизточниазиатски,Уралски,Прикаспийски,туркестански,ирански,ка-вказки,месопотамски и също така прародина на хуните и българите. (Засега още пишем хуни и българи отделно, но те са един и същ народ,както днес вече твърдят почти всички съвременни учени).Преди пет хиляди гдини,когато бива опитомен коня,започнало интезивното разселване на народите от Таримската котловин.

Таримската котловина е труднодостъпна, защото е заобиколена с планински вериги, които се събират в един просторен и висок около 5000 м.,възел Този планински възел- Памирското плато- тогава наричали «Покрив на света».На изток от «Покрива на света», тоест планината Памир,която от преди нашата ера се е наричала Имеон,се намира най-голямата среднеазиатска котловина-Таримската. Откъм север котловината е обградена с планината Тиеншан(на китайски ТИЕН значи небе,тоест небесна планина).Откъм югоизток се нареждат планинските вериги: Каракорум,Хималаи,Кунлун и Алтъндаг,ограждащи и пресичащи негостоприемното и почти пустинно Тибетско плато. Само откъм изток и североизток, където планинските разклонения на Тиеншан са по-низки,проходите към Таримската котловина са по-лесни. Северните, западните и южните планиски вериги са високи над 3000 м.,а самата «героиня» на нашия разказ е висока около 1000 м. над морското равнище. От географското разположение на Тарим става ясно, че това кътче земя е било защиттено от всички страни, а от изток, откъдето «изгрява»(слънцето не изгрява-то е неподвижно) слънцето, като че ли специално «се е разлегнали» по-низките разклонения на планините Бейшан и Наншан да не заграждат слънчивите живителни лъчи.

Така че аргументите на фон Рихтховен за благодатната Таримската котловина като прародина на по-голямата част от човечеството, в то число и на българите, изглеждат доста убедителни. Друг е въпросът, в кой район на Средния изток или Средна Ахия  окончателно се е сформирал българският етнос преди да се появи в Европа.

Големият български учен-патриот Петър Добрев с много убедителни доказателства от най-широк спектър сочи подножията на Памир и Хиндукуш,а също така и полите на реката Заревшан като място,където българите добиват всички черти на нравственно ЕДИНЕН  народ. По-точно, той има предвид държавата Балхара(на гръцки Бактрия) със столицата БАЛК.

Вече от началото на второто хилядолетие преди Христос хуните кръстосвали земите от тихия океан до Каспийско море и Волга. Наличието на коня им давало възможногст да се запознаят с нови земи и хора,да задоволоят едно обикновенно човешко любопитство.Романтиката на опознаването на обкръжаващия ги свят е била придружена с кървави битки. Нашият диаспорски изследовател Ант Адаев( Анатолий Деордлиев)  твърди,, че това «любопитство» на нашите предци е било един процес на възраждането на унищожената преди 7600 години човешка цивилизация вследствие на черноморския потоп. Че хуно-българите разпространявали знанията в различни региони на земята. Тук бих искал да се отклоня за малко.

Читателят трябва да е наясно, защо ние употребяваме словосъчетанието «хуно-българи» като твърдим, че хуните и българите са един и същ народ. Аз лично смятам, а и много други учени също,че тук става дума за владетелския род,който в  този период е на власт. И още отсега бих искал да знае читателят, че когато се разтурва хунската империя след смърта на Аттила в средата на пети век сл.Хр.,българите стават продължатели на империята начело със сина на Аттила Ирник,който е втори след Авитохол в Именника на българските царе,написан през 8 век сл.Хр.