Древните български владетели – 2 част
МОВЗЕС ХОРЕНАТЦИ
====================
Той е роден в началото на 5 век в селището ХОРЕН. което се намира между реките Кура и Аракс, в днешна югоизточна Армения. Това географско название / низба/ става негово фамилно име. Мовзес Хоренатци е бил свидетел на хунобългарските преселвания и живял в епохата на хуно-българското надмощие в Европа. До края на осми век българите са били съседи на Армения в кавказката област. За присъствието на древните българи и скити в Северен Кавказ дават сведения Херодот,Плиний, Страбон,Помпоний Мела. Тези българи през ония период се е наричали БЕРЗИЛИ=БЕРСИТИ=БАРСУЛИ. Тъй като българите населявали големи СКИТСКИ територии, и били много близки със скитите по култура старогръцките летописци ги наричали често пъти СКИТИ(сега вече се твърди,че скити и българи са един и същ народ,тоест името скити е заменено с името българи). Тази близост със скитите се е оформила в Южен Сибир в района на днешна ТУВА-прародина на много скитски и алтайски народи.
Като етнос българската група БЕРЗИЛ се е формирала два-три века пр.Хр.,когато се е утвърждавала Хуно-българската империя на север от Китай, за което стана дума в предишния текст
ХОРЕНАЦИ написва през 466 г. «Историята на арменците» и с право се смята за «бащата» на арменската история. Хоренатци почива доста в напреднала възраст през 492 г. Сега става дума за второто му съобщение за българската група БЕРЗИЛ/БЕРСИЛ/Барсул/БАЗИЛ-К.Тъкмо тази българска група изиграва голяма роля в изграждането на Волжка и Дунавско-Вардарска България.
210-258 г. В Армения владетел е цар ХОЗРОУ.През този период бил сключен династичен брак на български благородник/БЕРСИЛ/ с аланска принцеса.Оттук и идват в българския език алански имена от типа Аспарух.Дори в ИБЕРИЯ/Грузия/ тогава имало един управител на име Аспарух-в Иберия-второ лице след монарха.
Тук трябва да се напомни, че преселението на българите от Северен Кавказ в Армения е започнало още през 166-144 г.преди Христос заради непрекъснатите нападения на китайците хунската държава..Китайският император У-ДИ на всяка цена искал да смаже хунобългарите.а ние вече знаем ,че в земите на съвременните Дагестан,Чечения и Осетия се е намирали четири български окупационни орди с цел да държат властта в завзетите земи още по време на ВЕЛИКИЯ монарх МО-ТУН или МО-ДУН-206-174 г.пр.ХР.Тъкмо преди нашата ера опасността,.идваща от китайскатаагрессия, и накарала нашият народ от Северен Кавказ да се премести в Армения,историците на която и ни дават днес възможност да възстановим по пълно биографията на българите. Нашият народ по-късно пак ще се завърне в Северен Кавказ и до ден днешен ще остави белег за своето пребиваване в името на република КАБАРДИНО-БАЛКАРИЯ.
Приск Понийски -византийски историк и съвременник на АТИЛА-съобщава за династичния брак между КУНЧ от българския клон КИДАРИ на династията ДУЛО и дъщерята на иранския монарх ПЕРОЗ-ФИРОЗ-457-484 г.Думата КИДАР на китайски се произнася като ТЦИ-ДУЛО,което значи син на небето.Думата се развива по следния начин:
КИДАР=ЧДАР=ЧАДАР=ШАТРА=СВОД НЕБЕСЕН=СИН на НЕБЕТО=СИН на ВСЕЛЕНАТА=от БОГА ПОСТАВЕН ЦАР=НАМЕСТНИК на БОГА на земята=ЧРЕЗ БОГА ПОСТАВЕН да УПРАВЛЯВА НАРОДА СИ. Значи КИДАР е цар,който основава нова държава на територията на бивша БАКТРИЯ със столица гр.БАЛХ.Тази земя се намира на юг от планината ХИНДУ-КУШ.Тази българска група е назована с името на своя вожд КИДАР и се смята за втория клон на династията ДУЛО.Самата дума Кидар не е име,а ТИТЛА.Ако някой се съмнява,че КИДАРИТЕ са българи нека да си спомни фамилното име на Васил Левски-К У Н Ч Е В. С Васил Левски е свързан още един любопитен факт :в бита го наричали не Васил,а ЗИКО,зад което е скрито римското РИКС,РЕКС=ЦАР,а ние знаем,че на гръцки Василевс значи ЦАР,но също е известно,че византийският император Василий Втори ослепил 14 хиляди пленени българи и затова получил прозвище БЪЛГАРОУБИЕЦ. Васил Левски живее през 19 век,а народа помни зверствата на византийския император и не нарича с негово име ВАСИЛ за да не предизвиква негативни асоциации.
3
Арменският историк МОВЗЕС ХОРЕНАТЦИ дава сведения за годините 287-340. През този период е бил цар на Армения ТЪРДАТ.Хоренатци споменава за битката между хунобългарите и арменците в местността ГАРГАРК.Тази територия и местноста УТИ се намирали в югоизточната и източната част на съвременния Азербайджан-тогава Кавказка Албания.Топонима Гаргарк произлиза от думата КАНГАР-тъй се е наричали ПЕЧЕНЕГИТЕ.Окончанието «К» арменците слагали на всички чужди думи.Названието на местността(топонимът) УТИ дава българската група УТИ, която навремето( 2 век пр.Хр.) по време на преселението,се е откъснала от своите сънародници,избрали земите на днешен Североизточен Афганистан. Тук тази българска група взема участие в създаването на прочутата КУШАНСКА империя,която през 2 век след Хр. била оглавявана от « царя на царете» КАНИШКА ПЪРВИ -АВИТОХОЛ.Трябва тук да наблегна на факта,че съвременните български изследователи ОТЪЖДЕСТВЯВАТ Канишка Първи с първия бългаски цар в Европа АВИТОХОЛ-153 г.(165 г.)-според Именника на българските канове(князе – в руския препис) царувал 300 г.). Арменският историк много любопитно разказва за битката – между българите и арменците,но отначало за причината на тази война.Търдат е бил в съюз с византийския император Константин Първи ВЕЛИКИ-324-337 против ИРАН по време на цар ШАПУР ВТОРИ-309-379 г.,който на свой ред бил в съюз с хунобългарите.Главният театър на войната е бил в Месопотамия,а в Кавказ българите открили втори фронт против Ромейските (византийските) войски. ШАПУР ВТОРИ тогава посрещнал хуните, дошли от ИЗТОК, наричани от Мовзес Хоренатци ХИОНИТИ и сключил с тях съюз. този съюз е бил като логическо продължение на предишния съюз с друга българска група БЕРСИЛ\БЕРЗИЛ. Много е интересен факта,че през 359 г. ХИОНИТИТЕ ( ХУНИ) начело с монарха К Р У М Б А Т Първи Велики ( Баломир) превзели Римската крепост АМИДА-днешен ДИАРБЕКИР на територията на съвременна Турция.Византийският историк ПРИСК нарича тези ХУНИ(ХИОН ИТИ) «ХУНИ-КИДАРИТИ»,арменците ги наричали-«ЧДАР-БУЛГАР»,и най-после – «ЧАДАР-БУЛГАР».
Българската група КИДАРИТИ» са смятат за основатели на династията Д У Л О-на китайски «ТЦИ ДОЛО\ДУОЛО,което значи СИН на ДУЛО. Но да се върнем към битката.Ето как я описва Хоренатци «:Царят на БАЗИЛ,К се добра до царя Търдат,изтегляйки от седлото на коня си ласо от кожа, той със сила и ловкост захвана(Търдат) от лявото рамо до под дясната мишница,тъй като Търдат беше вдигнал ръката си,за да удари със сабята някого…Търдат ловко стовари двуострата си сабя и разсече на половина врага си(Базил-к,ския цар-българският историк ВЕСЕЛИН И Л И Е В назовава името на този цар-«кхан-ю на барсилите ЗЕНОБ ГЛ А К). Цялата армия,виждайки царския си предводител разцепен на две от такава страхотно силна ръка,се впусна в бягство. В преследването Търдат ги прогони чак до земята на Хуните…» Не зная доколко точно е преведен текста,но изглежда доста противоречив.Първо,което трябва да се отбележи,че арменският историк прави разлика между племето БАЗИЛ,К и ХУНИТЕ,дори и да се разбира зад тези хуни племето КИДАРИТИ.Днес ние имаме такива примери колкото щеш:грузинците,арменците и другите народи на СССР задграница се наричаха «руснаци».Тогавшните историци не държали да бъдат точни в названието на племената и не предполагали,че създават за нас доста сериозни трудности,имащи в проекция сериозни политически последици. Второ:българският цар(странно изглежда,че такъв сериозен историк-бащата на Арменската история-да не назове името на българския цар) захванал яко с аркан Търдат-«от лявото рамо до под дясната мишница»- и следователно е бил на разстояние и отдалеч би могъл съвсем леко да свали конника Търдат Пита се:как е могъл Търдат да достигне със сабята си българския цар (при това захванал ЯКО с аркан Търдат),който също е бил опитен воин?И как е възможно българската войска,дошла да се бие,да покаже гръб след гибелта на царя?!Не зная точно как е станало това събитие, но текста на Хоренатци силно мирише на необективност. И въобще фразата «разсече на половина врага си» направо изглежда приказно фантастична,защото българският цар не можал да излезе на такъв сериозен двубой без шлем и калчуга които и най-остра сабя не може да разсече. Това е.Тук идва да се спомни мисълта,като че ли на Лев Гумилёв,че било неблагодарна работа да изследваш собствената история по чужди документи.
Няма да е излишно да се напомни,че българите през 3-4 век все повече и повече се появяват на историческата сцена със собствено име.За българската история днес широко се използва Латинския хронограф от 354 г.В този документ произхода на българите се свързва с библейския текст-че сме били потомци на НОЙ,макар и да се посочва конкретна личност З И Е ЗИ като родоначалник на нашия народ.За съжаление,никак не мога да се отърва от чувството,което ме кара да не вярвам или по точно да не доверявам на библейските и тотемните версии за произхода на народите,или на този или онзи народ,защото реалността,която ние владеем на дадения момент на човешкото развитие,ни дава само два «способа» за произхода на човека: първият способ е еволюцията,вторият,че сме дошли от друга планета-а оттук идва и следващия въпрос-как се е появил човека на оная планета,откъдето сме дошли?И така –безкрай…Божествения произход на човека е най много фантастичен,макар че пръстта или червената кал,от която Всевишният е създал мъжът АДАМ сигурно и символизира всички еволюционни химически елементи.Ние само две хиляди години живеем с И. Христос,а как е живяло човечеството 30-50 хиляди години преди това?Живяло и създавало цивилизации…Както и да е,но само към 4 век Христовата философия, минала през кървави бродове,започнала да заяква и да обхваща все повече привърженици.Библията става все повече и повече достъпна за народите.Мухамед по аналогия на Библията, на свой маниер,създава корана и по такъв начин рязко разделя човечеството на две почти антогонистични части. И. Христос преработва по свой начин ИДЕИТЕ на БУДДА,но не съумява да привлече на своя страна привържиниците на буддизма,защото буддистите не виждали голямата разлика между двете филосфски системи,и,сигурно,не искали да предават своя ДОБЪР БОГ, защото сам по себе си човекът е същество консервативно и се състои от навици и традиции. Смяната на религията винаги се е придружавала с кървави битки и конфликти. А сега нека да се запознаем с АНОНИМНИЯ ЛАТИНСКИ ХРОНОГРАФ От 354г.