Защо, Българийо, защо?
Защо?
Защо, Българийо, защо?
От ден на ден все по си пуста!
Къде са твоите чеда!
Защо Родината напускат?
Защо да ринят нейде сняг?
Да мият някъде чинии?
И да целуват чужди бряг?
Каква е тази орисия!
Защо? Кому е тъй угодно?
Да спят по паркове, по гари.
Да тъпчат името си родно.
И да проклинат теб, Българийо!
Пустеят нашите села,
угасват български огнища,
зарастват с бурени поля…
А ние май не правим нищо!
Защо един богат народ
с дълбоки корени. И с име,
запазвано от рода в род
стотици, хиляди години!
Народ, изграждал градове,
можал държави да създава
през още ранни векове!
Какво, какво сега му става?
Народ с култура, с книжнина!
Народ с история голяма!
Народ с велики имена!
Как бъдеще за него няма!?
Защо пропъждаш умове?
Защо нехаеш за таланти?
И караш българско дете
дете да е на емигранти?
Които ходят по света
отчаяно да търсят изход.
От БЪЛГАРИ с голямо”Б”
такива стават по произход.
Когато някои все пак
успеха там далеч прегърнат,
нали се знае, че назад
те никога не ще се върнат!
Не ли те липсват те на теб
Не ли те, майко, заболява,
че там роденото дете
БЪЛГАРИН не се явява!
То няма Вазова да знай
и българче да се нарича!
А с чужди букви, в чужди край
то чужди думички ще срича!
Че няма то на 3 март
със гордост да изкача Шипка.
Че няма във Балкана стар
да търси ягодка и китка.
Че с Левски не ще се гордее.
Че няма Ботева да жали.
“Върви, народе…” не ще пее.
“Мила Родино …” – едва ли.
Защо, Българийо!? Защо?
Таня Танасова – Тодорова
Виена, 02.06.2005
‘O, Deutschland, meine ferne Liebe,
Gedenk ich deiner, wein ich fast!
H.Heine