Автор: Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса.

КВН «Бесарабска лига

Двубой: – Аз съм най-голям българин! – Не, аз съм най-голям българин, защото, когато слизам от маршрутка(микробус) шофера ми плаща 2 гривни и 50 коп, а не аз на него. – Не, аз съм най-голям българин, защото, когато се качвам  в маршрутката  шофера съобщава на всички: я станете и дайте  място на най-големия българин. (От сценката на «Супертроенци»)

На 15 март се състоя първият полуфинал на КВН  «Бесарабска лига». Създадена преди три години по инициатива на троенчина(с. Нови Троян) Петър Дудуш, етнолог по университетската профессия, а в момента е банковски работник  и един от най-активните и креативни членове на младежкия клуб «Актив» към Конгреса на българите в Украйна начело с банкера Юрий Граматик,  тази извънредно популярна игра сред младежите и до ден днешен събира хилядни зали. Два  пъти в Одеския дворец на спорта поредната игра събра над две хиляди души. И вече три години непрекъснат впечатляващ успех-която и да е зала е препълнена!!! За кой ли път залата на Политехническия  университет събира 1200 души.

КВН «Бесарабска лига

Младежкият клуб «Актив» е създаден по инициатива на един от най-родолюбивите българи в украйнската диаспора Юрий Иванов Граматик. Самото му фамилно име бележи неговата принадлежност към интелектуалния елит на българския народ. Започвайки от късното средновековие (14-15 вв и т. н. . ) фамилното име Граматик е сред духовници, литератори, филолози=граматици=краснописци, Ето някои имена на тогавшните възрожденци в атмосферата на турското робство:Владислав Граматик, Кръсто Граматик, Петър Граматик и много други. Не ми е известно доколкова е свързано фамилното име на нашия Юрий Граматик със средновековните български учени, но според днешната му дейност то без всякакво съмнение се отнася към духовния живот на българския народ.

Този неоспорим факт се потвърждава от реалната днешна обществена дейност на банкера Юрий Граматик, който не на последно място слага в своя живот своята принадлежност към българския род.

Юрий Граматик

Младежкият клуб «Актив» води разностранна обществена дейност,  която има за цел запазване на своята етническа идентичност на нашия народ в странство. Почти всички членове на клуба от самото му основаване са били в студентски статут. В момента повечето от тях вече са завършили висшето си образование, работят, но в никакъв случай не прекъсват своето участие в работата на клуба. Съставът  на клуба непрекъсното се  попълват с нови личности, които следват във висшите и средни учебни заведения на гр. Одеса и други градове на Одеска област.

Аз си позволих да употребя думата «личност» и мисля, че не съм сгрешил, защото всички участници в КВНа,  а те са вече 10 отбора по 8-10 души всеки, наистина са ярки личности, надарени с творческа жилка и пасионарска енергетика.

Когато с радост и необяснимо въодушевление виждам препълнената зала с мои сънародници, аз си представям вълнението и преживяванията на младите «артисти»,  които ей сега ще се изсипят на сцената пред такава огромна аудитория; кой може да надникне в душата на всеки излизащ на сцената  и да разбере,  каква отговорност той изпитва пред хилядната аудитория,  която ги гледа и слуша с многохилядните си   очи и уши. Смятам, че тази тайна всеки носи в душата си. В прекрасната си душа! Какво значи «прекрасна душа»? Нищо особенно  — да носиш на обкръжващите те хора добро, а не зло, позитив, а не негатив, духовност, а не невежество, да съпреживяваш на близкия, да му се притечеш на помощ в нужния момент, да  даваш на хората обич, а не омраза.

За мен всички участници в КВНа са златната младеж на моя народ, най-умната, най-добрата, най-красивата, най- хуморостичната, най-веселата, най-находчивата. Работата е там,  че те всички  са се захванали за най-трудното и най- благородното  изкуство  —  изкуството да разсмееш. А какво по-хубаво може да бъде от човек, който се смее от душа, от сърце се радва и се весели?! Кой знае, може би това състояние на човека и се явява част от онова, което човечеството нарича ЩАСТИЕ. Може би, когато човекът се смее,  и се чувства щастлив? Нека и да е за кратко време, но то остава в душата като разцъфнало цвете на доброто настроение. През моя доста дълъг живот съм забелязвал неведнъж, че доброто настроение  е стимул за активна дейност на мислящия човек , стремящ се да гради в живота, а не да руши.

В момента нямам точни  дани,  колко души през този тригодишен период са въвлечени в тази извънредно интересна  игра , но не по-малко от 100. Вече за втори път взема участие вторият състав на отбора «Супертроенци», наречен  «Новотроенци»   — названието на родното им село. И моето също. Този състав на «Новотроенци» се състои почти от деца, сигурно ученици на Новотроянското средно общообразователно училище. Ръководителят на този юношески отбор е директорът на Новотроенския Културен дом Владимир Иванов Енакиев-една извънредно творческа личност, която диша  с хумор. Тъкмо г-н Енакиев е създател на «Троенските коне», които стават на ден днешен «Супертроенци». Юношеският отбор «Новотроенци» се прояви като много артистичен, амбициозен, смел,  креативен  и притежаващ тънко чувство на хумор. Известно е, че самият ръководител-треньор  на отбора пише сценария,  осъществява постановката на «спектакъла». Този юношески отбор направи много приятно впечатление и смятам, че го чака голямо бъдеще и слава.

«Супертроенците», «Деветлийският гламур», «Люти чушки», »Наште хора», »Култпросвет» се смятат за първопроходци на «Бесарабската лига» КВН. През тези три години жънеха победа «Троенските коне», което ги превъплъти в «Супертроенци». Един път победата беше дадена на «Деветлийския гламур». Аз всички отбори уважавам и високо ги ценя , но все пак трябва да бъда обективен (а може би и съм субективен) като кажа, че «Супертроенците» остават недосягаеми. Смятам, че в оная финална игра, когато победата беше дадена на «Деветлийския гламур» и тогава бяха победили много убедително «Троенските коне». Тяхното «кино» с привличане на семейството Янакиеви (баба и майка на сестрите Олга и Наташа) като участници беше толкова остроумно и смешно, че само за този филм те заслужаваха безапелационна победа. Но жюрито решило, че трябва да бъде поощрен и «Деветлийския гламур», тъй като този отбор също е много силен, но все пак отстъпва по силата на сюжетите и хуморостичните находки на «Троенските коне», които вече се наричат «Супертроенци» за постигнатите големи успехи. Предполагам, че те сами себе си са преименували, от което можем да направим един логичен извод: от скромност на този отбор няма да му стане лошо. И правилно. Някой път тъй става в живота, че скромността е излишна.

Ние, зрителите, идваме, сядаме и се наслаждаваме, и никой от нас не си дава труд да си представи колко време са прекарали те всички в многобройните репитиции, колко нерви си изхабили в споровете, дискусиите за да се утвърди този ли онзи сюжет, мисъл, дума, и може би и буква. Освен текстовете те трябва да работят и върху хореографските композиции, да изглежда всичко хармонично, синхронно и съгласувано в такава степен, че да се гледа като единно неразделно движение. С една дума — КВНовски кардебалет своего рода.

Мен силно ме впечатлява артистизмът на нашите момичета от отбора «Шопски диалект»(с. Паркани) и «Люти чушки», водени от капитана Мая Каракаш-учителка по български език в неделното училище «Аз БУКИ ВЕДИ». А ние трябва да имаме предвид, че те специално не са се учели на актьорско майсторство. И все пак тяхната смелост и техното изпълнение бележи един природен  талант, който изглежда като кабашон (необработен скъпоценен камък), който чака майсторската ръка на ювелира-учителя

Най-тежкия момент в играта за всички остават отговорите на експрес-въпросите, предварително подготовени от авторите им. Тук най-силни, според мен, се оказаха деветлийците, и по-конретно Володя Телпис — капитанът на отбора. Неговите светкавични отговори на 99 на сто са точни, остроумни и смешни. Тук Володя няма до сега конкуренти, като няма конкуренти в измислене на хуморостични  сценки  от Петър Дудуш. Доколкото познавам Петър Дудуш, на мен  ми прави впечатление, че той самият е изтъкан  от хумор.

Както беше казано, КВНът съществува вече три години и три години наред се пишат нови сценарии, измислят се нови шеги, сценки, репризи, хореографски рисунки, се създават сценически костюми. Всички сценарии отражават реалния живот. с неговите доколкото смешни и дотолкова трагико-комични ситуации. За съжаление, не  всички отбори имат спонсори. Все пак играта изисква и материлни разноски — нали ние виждаме на сцената различни атрибути за тази или онази сценка, музикалното и звуковото осигуряване изисква микрофони, апаратура. Освен това  повечето от отборите живеят извън Одеса и тук е необходим транспорт за тяхното предвижване, хотел в Одеса, храна  и още много други «дреболии» за да функционира пъноценно КВНовският организъм.

Смятам, че участниците в играта не напълно осъзнават голямото значение на тяхната дейност за утвърждаване на българската кауза в Украйна. Но затова  пък ние, зрителите, ги  оценяваме като най-активни съвременни възрожденци. Уж всичко става на шега, а всъщност играта бележи творческия потенциал на нашата съвременна българска младеж, че те са носители на българското  самосъзнание и го демонстрират публично. Освен това, всички участници в играта са най-ефикасни обединители на разпръснатия наш народ из цяла Украйна. Когато хялядната зала едновременно се смее,  този факт свидетелства, че тези хиляди души са българи и смееното на висок глас ги обединява в единно българско тяло.

Тази хуморостична  игра е прекрасен, ненатрапчив  катализатор и стимул за творческата  възбуда на присъстващите, като че ли ги кани да се активизират в ежедневния живот, да правят стъпки към саморазвитието, повече книги да четат, повече да знаят. И като апотеоз на това массово театрално представление пак са   многобройни зрители, благодарните зрители,  които със своето присъствие, като весело се смеят,  високо провъзгласяват. : НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ. И тук се натрапва естествен и логичен извод: КВНът на дадения момент в процеса на българското възраждане  е най-ефикасния ДУХОВЕН ОБЕДЕНИТЕЛ на българите,  живеещи в Украйна. От сърце желая на всички тъй да продължват и да се съвършенстват  от ден на ден, като ни  ни учудват и очароват  с нови идеи, теми и сюжети, че дори и да се пукнем от смях.

PS-1. За съжаление читателите на българския вестник “Роден край» никога няма да научат за тази прекрасна игра и ще продължават да остават извън процеса на ДУХОВНОТО ОБЕДИНЕНИЕ  на нашия  народ в Украйна, защото  гл. ред. смята за нужно да НЕ освещава таково грандиозно по масовост мероприятие като  КВНът, а значи  гл. редактор е против ДУХОВНОТО ОБЕДИНЕНИЕ на българите в Украйна. Пита се: какъв е този гл. редактор и чии интереси представлява по такъв антибългарски начин???

Но изглежда, че липса на информация в български вестник за български

мероприятия , се оказа недостъчен аргумент за духовното ощетяване на българите в Украйна. Тази година президентът на Асциацията на българите в Украйна Антон Киссе беше избран от част на българската диаспора за народен депутата на Украйнския парламет, а на негово място като депутат на Одеския областен съвет беше избрана гл. ред. на в. «Украйна: БЪЛГАРСКО обозрение» Мария Попова. След тези триумвални победи на българите Антон Киссе и Мария Попова беше ликвидирано българското телепредаване за градските българи с мотивировка, че одеските българи са МАЛКО на брой (над 100 ХИЛЯДИ!!!). Сменена и водещата на българското телепредаване: наместо опитната Антонина Узун (Иванова) стана Анна Терзивец, сътрудник на в. «Украйна: Българско обозрение», и телепредаването започна да се излъчва САМО за областта. Трябва да се подчертае с черна, погребална черта, че във вестника на българина Антон Киссе, НЯМА нито една БЪЛГАРСКА ДУМА. Вестникът е преименуван в «Обозрение плюс», а думата «БЪЛГАРСКО» е изхвърлена на майната си: «защо ни е тя, нали сме постигнали целта. Сега ще да се пиарим на руски, сиреч ще лъжем своя народ, който по-добре разбира руски!!!»

Трябва изрично да се подчертае, че на всички игри присъстваше българският консулат начело с генералния консул, негово превъзходителство г-н Стоян Горчивин със съпругата Татяна. Г-н  Горчивкин винаги държеше прекрасна, поучителна встъпителна реч, в която използваше някой хуморостичен  израз, задавайки тон на цялото представление. Но и за този факт в българския вестник липса информация. Защо?

PS-2. На 22 март се състоя вторият полуфинал на «Бесарабската лига» КВН, в който взеха участие четири отбора, представляващи  селата на Одеска област и един отбор на име  «Шопски диалект» от задграница-Молдова, а по-точно от едно от най-големите и красиви български села  Паркани, разлегнало се недалеч от брега на река Днестър. Отборът от това село продемонстрира артистизъм, прекрасни вокални данни и хореографски етюди, . Приднепровските българи бяха обаятелни, с тънко чувство на хумор. Изглежда, че от този отбор имаме да очакваме още много интересни постановки, които ще да веселят благодарните зрителите, като   настаняват в душите  ни позитив и весело настроение. И на този полуфинал залата на Политехническия университет беше пълна. Както съм забелязал, когато завършваше представлението, зрителите никого не бързаха да се разотидат. Те се спираха на площадката пред главния вход и продължаваха да общуват. Весели и засмяни. Наоколо се чуваше само българска реч, но силно развалена, смесена с много руски думи…