М О Л Б А

До директора на института по история на БАН академика Георги Марков

Автор: Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса.

Молба До директора на института по история на БАН

Уважаеми г-н Марков! Примерно преди един месец група българи от Украйна бяха се обърнали към Вас с молба да им изготвите исторически документ, който аргументирано да доказва, че ние, българската диаспора в Украйна, имаме морално и историческо право (таково право ни дава Европейската харта) да тачим паметта на нашите велики предци – държавници,като им поставяме паметни знаци,които ВИЗУАЛНО да напомнят на младото поколение тукашни българи кои са по произход  и откъде са им корените.

Смисълът на паметниците не се нуждае от допълнителни обяснения. Днес, когато българското движение в Украйна се намира в заспало състояние и само се правят театролизирани мероприятия, имитиращи «активния» живот на най-голямата в света българска диаспора, ние най-много се нуждаем от такива българи като Иван Ангелов от град Запорожие. Тъкмо той Ви изпрати писмото-молба от името на группа неравнодушни към съдбата на българския род  българи. Но Вие не сте му отговорили, и тъкмо по тази причина аз, по собствена инициатива, си позволявам да Ви безпокоя, за което   Ви моля да бъда извинен.

Иван Ангелов и неговите съмишленици не са някакви паранои, а напълно адекватни българи и трезво мислещи за съдбата на българския народ въобще. Преди Иван Ангелов други българи,но с подтекст за лични кариерни интереси,бяха поставили два паметника на кан Кубрат и кан Аспарух. Тук няма значение подтекста, тук е важен резултата. Иван Ангелов няма никакви подтекстове, а има само ботеволевска любов към своя български народ. Да, той иска да остави след себе си нещо полезно за нарада си,но той няма намерение да заема някакви постове за сметка на обществините постижения. Той е военен пенсионер,инженер-строител.Генетическата му памет,очарованието от историческия живот на българите са основен мотив на неговите стремежи и действия. От родителите той е закърмен с това свято преклонение към всичко българско.Когато бях се запознал с Иван Ангелов, аз вече се намирах в състоянието гроги от многогодишната борба с антибългарските прояви в Украйна. Но ето той се появи и аз реших да му помагам според силите си.

Напомням Ви,че през 2001 г.беше поставен паметник на Кубрат в с.Малая Перещепиа,а по време на втория общобългарски събор,създаден от народния депутат на украйнската Рада Николай Габер, беше поставен паметен знак и на Аспарух в гр.Запорожие.Тогава антибългарските сили активно бяха против както и на Първия събор, така и против поставянето на паметника на Аспарух. Митинга до паметника на Аспарух завърши в 17 часа, а на другия ден в пет часа сутринта паметника беше свален с кула кран и захвърлен в двора на Запорожкия краеведчески музей сред купчина смет. Десет години аз и г-н Герджиков от София се борехме за възстановяването на паметника, но не успяхме.

И ето се появява на диаспорската сцена Иван Ангелов и започва къртовска работа по възстановяването на паметника на Аспарух. Той започна от малкото- откри паметна плоч-БАРЕЛЕФ. Следващия етап е да се постави паметник във вид на стела или конен паметник,което изглежа фантастично, но освен Мадарския конник България няма конни паметници на своите древни владетели( наскоро беше поставен конен паметник на Аспарух в гр.Стрелча). За да стане това всичко е необходима помощ от България. Исканата помощ не е парична, а научна. На нас ни е известно,че от редица учени се подлага на съмненеие или пълно отричане,че Вознесенкото съкровище е принадлежало на Аспарух.На нас също е известно,че американският профессор от Гарвард Омелиян Прицак с увереност твърди,че Сребърния орел от съкровището  принадлежи на Аспарух. На нас също са известни изследванията на въпросната тема на Героги Костов,който завършва своята книга с думи,изразяващи надежда на бъдещите изследователи,които и да открият истината за Вознесенското съкровище. Но освен  някой си български изследовател Игнатов, на нас не ни е известно никой да продължил делото на Георги Костов.Аз съм чел само няколко откъса от книгата на Игнатов и разбрах,че под маската на обективно изследване Игнатов прокарва антибългарска теория със съмнителни разсъждения и едни слаби аргументи. Например,че тялото на Аспарух не би могло да бъде оставено в стана на враговете,но Аспарух се е намирал на собствена территория. Ако Аспарух е бил докаран в България,тогава къде му е могилата? И колко дни би трябвало да минат докато войската му се прибере в България? Щеше ли да се запази тялото? И най-после ние знаем,че древните българи използввали трупоизгарянето при погребалния ритуал, а Игнатов пита къде са му били костите.

Някои съмняващите се спрямо кубратовското съкровище също питали за костите. Перещепенските овчари,намерили съвровището, подтвърдили, че кости имало, но и до сега някои антибългари продължават да сеят съмнения.Аз често употребявам думата «антибългари»,но смятам,че това не трябва да Ви смущава,като знаете отношението на гърците към българската  диаспора  и на сърбите в Западните покрайнини.И тук има такива,които вече се промъкнаха дори и в МАБИК и направо използват оскърбителна лексика спрямо нашата древна история,а в МАБИК ги слушат и мълчат.

Уважаеми г-н Марков! На нас е нужно едно кратко историческо резюме,че на територията на Украйна е съществувала С тара Велика България,че тук се родил,живял и сражавал кан Кубрат, че тук се е родил,живял,сражавал и загинал кан Аспарух,че тук е останал Бат Боян като владетел на Черна България със столицата Бащу(Киев),че останали тук батбоянови българи са етническа съставка при  «раждането» на украйнския народ и че ние,потомците на древните българи,живеем на тяхня территория и тъкмо по тази причина имаме историческо право да тачим паметта им както сметнем за нужно-било то устно и писмено,било то с общобългарски  събори,било с издигане на паметници със собствени средства. Ако такъв документ би получил истрическия клон на Украйнската академия на науките,на нас тогава би било по-лесно да говорим с властите и да прокарваме нашите родолюбиви идеи,които имат за цел запазване на българския род в Украйна и респективно на Балканите,като се има предвид катастрофалното положение в България от демографска гледна точка.

Аз смятам,че българите от Украйна са демографски резерв за България.Както на времето българите са били прунудени да напуснат бащините огнища,така и днес и в бъдеще те имат право да се върнат в бащината земя и да живеят там,където ядат баница,сирене,кисело мляко,чорба,яхния,кебабчета, пържола;където говорят български език,пеят български песни,играят българско хоро,четат български книги, ходят на български театър и т.н. Ние тук нямаме никаква представа нито за българския кинематограф,нито за българския театър,нито за българската опера. Ние тук имаме всички условия за бърза и пълна асимилация, която може да бъде спряна от дейността на такива българи като Иван Ангелов и неговите съмишлиници, разбира се и с помоща на България. Не е известно дали някога в Украйна ще бъде създадено поне едно българско училище(имаме в Одеса и областта четири неделни училища,в които учат български около двеста души-една капка), но докато нямаме български училища с Ваша научна помощ ние можем да поддържаме българския дух като откриваме повече български символи,които всеки ден да ни напомнят кои сме и откъде сме.

Ето Иван Ангелов има намерение да постави паметен знак на прочутия остров Хортица, който е служил на Кубрат като митница.

Ние тук имаме прекрасна младеж,която активно работи на българската нива под патроната на обществената организация Конгрес на българите в Украйна начело на един инициативен и прекрасен българин Юри Грамматик-управител   на «Имексбанка». За сметка на Юри Грамматик в Одеса беше открит паметник-бюст на Христо Ботев. По време  на датата  на раждането или гибелта на Х.Ботев нашата младеж прави митинги до паметника,полага цветя.

На 27 април в залата на Политехническия университет се състоя финалната игра на клуба на веселите и находчивите (КВН) на тъй наречената БЕСАРАБСКА лига. Играта събра хиляда български младежи,живеещи и учащите се в Одеса. И те се наслаждаваха в продължение на четирите  часа от автентичния,народен  български хумор. Самото название на един от отборите «Девитлийски гламур» предизвиква ако не смях,то една мила усмивка.

А на 28 април от «Младежкият клуб «Актив» за първи път в историята на българската диаспора в Украйна беше организиран празника на Българското знаме посветен на 135 г-на от Априлското въстание.Изпращам Ви една снимка от КВН-обща гледка на залата и две снимка от празника на българското знаме,станал  на централния площад на град Одеса. Аз също взех участие.

Уважаеми г-н Марков! Още веднъж Ви моля за извинение,че Ви отнемам времето, и се надявам да бъда(ЕМ) чут и разбрани от Вас и Вашите колеги-специалисти по древната история на нашия народ- и се надяваме на посилната поимощ и съвети. Напомням Ви имейла на Иван Ангелов-Вашето писмо ще му е като балзам за неговата изстрадала българска душа: angel12362615@mail.ru

С уважение и почит Иван Серт – филолог – славист, етнически публицист, депутат на Световния парламент на Асоциацията на българите по света.

P.S. На нито едно(три писма) писмо г-н Марков не намери за нужно да се отзове!