Народни песни на Бесарабските българи
………………………………………………………………….

По събрал Гарвал дружина
========================

Народни песни на Бесарабските българи

Хе-ей-ей!По събрал Гарвал дружина,
Дружина вярна субрана
И на дружина думаше:
-Дружина вярна субрана,
Като се вярно събрахме(2 пъти),
Тъй да се вярно слушаме
Кой ша в емка наеми
В София града да иди(2 пъти)
Бархут(барут) и куршуми да донесе(2 пъти)
И по една феса алена.
Всички войводи мълчаха,
Едно ми малко момченце
То на вуйчо си думаше:
-Хей,вуйчо,вуйчо,Гарвале,
Аз ша се в емка наема
В София града да ида.
Бархут(барут) и куршуми да донеса(2 пъти)
И по една феса алена (2 пъти)
Хй,ей,ей,Гарвал момченце думаше:
-Момченце вуйчево пелаче,
Момченце вуйчево сираче,
Кога до София ти ша идеш
Полека порти отваряй, (2 пъти)
Полека порти затваряй
Да не те турци уловят(2пъти)

Дордето зората изгрее
Момченце тънко гърченце
Облякало дрехи турски
И надяло феса алена-
Прямо до Софини порти ютиде.
Те за свой го приеха
И че му порти отвориха,
Когато петлите пропяха
Момченце до дружина се върна,
Бархут и куршуми донесе(2 пъти)
По една феса алена.
Хей,хей Гарвал се ясно испровикна
И на дружина думаше:
-Сбирайте се,сбирайте дружина
Нещо ша ви разкажа:
Момченце тънко гърченце,
Момченце вуйчево сираче,
То ша ви дружина поведе.

ЧАВДАР ВОЙВОДА

народни песни на Бесарабските българи

Хе,ей,ей,прочу се Чавдар воєвода
в тая гора зелена:
не дава пиле да фръкне
не дава чуляк да мине
не дава пиле да фръкне
пиле да фръкне-фашта го(2 пъти)
чуляк да мине –спира го.(два пъти)
Хей,ей,ей, изпровикна ми се пашата
Сред селу,сред мегданя:
-Кой ша се емка- наеме
В гора зелена да иде
Чавдара да ми изведе?
Чавдар е прочут войвода,
Чавдар е храбра войвода.
Всички войводи мълчаха.
Наела ми са й наела
Чавдаровата кумичка-
Тя й името Величка,
Тя била хитра и разумна.
Облякала дрехи юнашки,
Зашила й чесан на глава,
Опекла питка лихузна(?),
———-
Уседна конче хранено,
В гора зелена ютиде.
Като га видя Чавдара
От далеко й се поклони,
По-близо салям й отдаде
И на Величка думаше.:
-Мари,Величке-кумичке,
Какво те носи,Величке,
Не по туй време,не по онуй?
Величка Чвдар думаше:
Куме ле,куме,Чавдаре,
Й аз дойдох,куме, й аз дойдох
Й аз да ти,куме,обадя,
Мъжка съм рожба добила,
Добила и не кръстила.
Й аз дойдох,куме,й аз дойдох,
Аз да те,куме, поканя
Мъжка ми рожба да кръстеш
На твойто име Илуша ?
=====
Тръгнали двамата да отиват.
Вървяли що ми са вървяли,
Минали гора зелена,
Стъпили в поле широко,
Стигнали до кръстопътя;
Пътя им беше наляво,
Пък те са зели напрво(надясно).
Чавдар кумичке думаше:
-Мари,Величке-кумичке,
Да не е нещо измама?
Главата ша ти отрежа,
На кръстом пътя ша останеш.
Таман си Чавдар тва издума,
Отде се зе пашата,
със десят млади хайдути,
че са Чавдара уловилха,
Назад му ръце вързаха,
Колко му ръце стягаха.
Чавдар си ръце кършеше
И към Величка поглява
Пък на Величка думаше:
-Мари,Величке-кумичке,
Главата няма ти режа,
На крястом пътя да останеш-,
Който ша мине да казва,
Как си Чавдара излъга,
Как си Чавдара измаме,
От гора зелена изведе,
Как си Чавдара продаде
За една шепа алтъни-
И пак ти Чавдара прощава.

Изпяла песните Мария Степанова Тукусер,1943 г. родена.С.Главан,

Баба на дядо думаше

Баба на дядо думаше,дядо ли, старо дядо:
-Я иди ,дядо,на пазар,купи ми,дядо,сиренце,
Купи ми,дядо,бръшненце, да си замеся тестенце.
Да си замеся тестенце,разточа тънки баници.
Дядо си баба послуша,че отиде дядо на пазар,
Че й купи дядо сиренце,че й купи дядо бръшненце.
Че баба замесе тестенце-седнала е баба да точе,
Да точе тънки баници;хем точе баба,хем пее.
Хем точе баба,хем пее,къщата тя се люлее.
Разточи ги и юпека и дядо си повика:
-Айди,дядо, да идем да едем тънки баници.
Дядо баба послуша,че отиде дядо на сянка,
Да яде дядо баници-дядо баници не едеше-
Пък ми се намръштва,мустака си повдига.
Баба на дядо думаше:дядо бе, ти старо,дядо
Като бе нищо не едеш,защо ти ми с намръщваш
И мустака си повдигаш? Дядо си баба думаше:
Бабо льо,стара,бабичка,гато ми беше младичка,
Когато беше младичка,баницата ми беше сладичка,
А сега бабата е старичка,баницата не ми е сладичка.
Бабата ми се разсърди,че си ютзела тавата,
Че си ютзела тавата и на дядото в главата.
И на дядото в главата,щото му е голяма устата.

Мама на Стоян думаше

-Мама на Стоян думаше:Стоене,сине,Стоене,
Станаха девет години,както ют дора излезе,
Като ют дора излезе,с върли хайдути ютиде.
Нито съм те,сино,питала,питала и разпитала,
Де юди,ко прави със твойте върли хайдути,
Със твойте върли хайдути за тези девят години.
-Стоян майка думаше:мале ле,милаичка,мале ле,
Еи ку ме питаш ша ти кажа,шти кажа да те не лъжа,
Де ходих,ко правих,мале,със мойте върли хайдути:
За тези девят години девет сме села изгорили-
Девет села изгорихме,пък девет черкови обрахме.
Девет сме черкови обрали,десетата до половината.

Сред черквата,мале,имаше,едно ми,мале,сандъче.
Всички се в чудо учудихме дали е пълно с пари,
Дали е пълно с пари,али ми чуляк лежеше.
Никой се,мале,не нае сандъка да си ютлюпи,
Пък аз съм,мале,ютзех сандъчето да ютлюпя-
Не беше пълно с пари-отдолу ми чуляк лежеше

Кирчова стара майчица
====================
Кирчова стара майчица
Тя си на Кирчо думаше:
Кирчо ле,синко,Кирчо ле,
Ти като ьедеш по къра
Не знаеш ко става в дора(двора)
Булката зърно продава,
Със мярата го изнася,
За юка вино го дава,
Я че го, (х)ьолам,изпива
Със нейните верни другари(?)
Кирчо се нищо не обади,
Той си навънка излезе
И на Петранка дума:
Петранке,кръвно-пръвнино,
Петранке, пръвно венчило,
Зарана е свята неделя,
сичките хора празнуват,
Празнуват и ша почиват,
Й аз ще на къра да ида
Югар черна да юра
Рано, Петранке,да станеш
Кравите да си издоеш,
Издоиш и да ги изкараш.
Назад се скоро да върнеш,
Юбяда юбава да сготвиш,
На къра да я донесеш,
Двамата сладко да юбядваме.
Петранка Кирчу послуша-
Кравите си издоела,
Издоила та ги изкарала,
Назад се скоро върнала,
Юбяда юбава сготвила,
Че Петранка я ютзела,
Ютзела та я понесла
На къра с Кирчо да юбядват.
Гато Петранка стигнала
Кирчо си биволите спря,
Разкъчи бивул от хъйса(?)!!!,
Закъчи Кирчо Петранка,
Че кара Кирчо,юре.
Дето му бивол вървеше-
Дълбока югар юреше,
Дето Петранка вървеше-
Река с мляко течеше,
Дребни си сълзи ронеше
И си на Кирчо дума:
«Кирчо, пръвно пръвнино,
Кирчо, пръвно венчило
Ку не ти,Кирчо,дожаля,
Дожаля,,Кирчо,за мене,
Така ми не те дожаля
За твойта мъжка рожбица-
Окъпана не потдувена(?)…»
Кирчо се нищо не обади,
Че кара Кирчо,че юре.
Слънцето трепна,захожда,
Кирчо Петранка разкъчи
И на Петранка нарича:
«Петранке,любе,Петранке,
Във нази право си юди,
Детето си нарани,
Вечеря юбава да сготвиш,
Мене,Петранке,да чакаш,
Гату си дойда от къра,
Двамата сладко жа вечеряме»
Петранка Кирчо послуша,
Право във тях си ютиде,
Детето тя си наранила,
Вечеря юбава сготвила,
Я че си Кирчо чакала.
Когато Кирчо си дойде,
Негова стара майчица,
Тя ют далек го посрещнала
И си на Кирчо думаше:
Кирчо ле,сино,Кирчо ле,
Ти като ьодиш по къра,
Не знаеш кво става в дора.
Булката зърно продава,
Я че го,ьолам,изпива
С нейнте верни другари=достове(??)-
И неска,Кирчо,изнася.
Пък Кирчо му жално-дожаля,
Ьошти гу гнявно догневя(???,
——–
Че си навънка излезе,
Я че се изясно изпровикна:
«Слушайте малко и голямо,
Слушайте старо и младо-
Майката на дъщерята е служанка,
Пък на снахата е душманка-
И мене мама искаше
Да ни с Петранка раздели.

Изпята е от Тутов Димитър.,с. Главан

Бойко на Бойка думаше.
—————————–
Че Бойко на Бойка думаше,
Мари,Бойке ле,либе,Бойке ле
И аз до вечера ша дойда на вашта лятна седенка
На вашта лятна седянка
Със мойте верни другари
Сякуй при либе ша иде,
Ша иде,Бойке,ша седне,
И аз при тебе ша дода,
Ша дода ,Бойке,ша седна.
Съкъм(???) да не си станала,
Станала,Бойке,отказала.
Бойка на Бойко си дума:
«Бойко ле,либе,Бойко ле,
Съкъм да не ми довадаш
И аз няма,Бойко,да седна,
И аз имам кака голяма,
Тя каил(?) няма да стане,
Тя росно платното тъче
Под голямата черница.
Влезе мама-тъче го,
Влезе буля-тъче го,
Влезе кака-тъче го=
Пък я си Бойка не можа(?),
Пък буля й се присмяла-
Бойке ле,момо,хубаво,
Тежко се либе либето,
Тежко се тъче платното,
Тежко се тъче платното,
Да му юпустей крусното

Изпял Ташолы Степан,1920 г. роден

Автор: Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса.