Народни песни на Бесарабските българи
Поетиката на една от най-трагичните БЪЛГАРСКИ народни песни
=================================================== ======
ЗА ТОЗ ГЛАС МИ КОПНЕЙ ДУШАТА
Христо Ботев
Когато във песен скръбта си излееш,
Олеква събраната жал!
Народе,добре,че умееш да пееш,
Как иначе би преживял?
Дамян Дамянов
В съвременна България фолклорното изкуство е визитната картичка на държавата.Народни традиции,обичаи,песенно и хореграфско изкуство със своята автентичност предизвикват голям интерес у западните изследователи на този вид човешка дейност,запазена в първозданния си вид най-вече в България.Всеки регион на България си има свой професионален песено-хореографски ансамбъл,отражаващ културата,традициите и обичаите специфични за тях.Лично аз мога да гледам и слушам тези състави до падане в несвяст.
Широк размах народното творчество придобива най-много по време на турското робство.В периода,когато духовния живот на народа е прекъснат или ограничен до трагическа степен от дивите орди на османите,народът като че ли напук на завоевателя продължава да твори и създава поетически шедьоври,някои от които по своя трагизм и психологизъм не отстъпват на шекспировите драматически произведения.
Засега не ми е известно в какво състояние се намира в България събирателската дейност,но при нас,украйнските българи,може да се каже,че тя въобще липсва,като изключим събраните народни песни от Анатолий Гайдут (от село Главан)в продължение на неговата певческа дейност.Вече съм написал предговор към бъдещета сбирка,състояща от около четиридесет песни на субат,което ще рече на трапеза.Древните българи не доверявали на писмената история,в която се пишело много лъжи и фалшивикации,тъй или иначе изопочаващи правдата за станалите събития. Тъкмо по време на трапезата,посветена на поредната победа ,народният певец разказвал за хода на военните действия,на които всички присъстващи са били свидетели,а значи всичко,за което се пеело,е било самата истина и обективно отражение на историческите събития.
Когато произнасяме «народна песен» то съвсем не значи,че песента е съченена от народа,което просто не е възможно; по-скоро в понятието «народна песен» ние имаме предвид преди всичко неизвестността на автора.Тази «неизвестност» на автора и ни дава основание да се ползваме с термина «народна» песен.И ние произнасяме словосъчетанието «народна песен» още и за това,че народната песен живее само в НАРОДНАТА ПАМЕТТ.Народната песен се запазва в паметта само на най-талантливите изпълнители,притежаващи певчески глас,имащи добра памет, утънчено чувство на ритъм,изострено чувство към мелодичността.Тук идва естествения въпрос: а кой е създател на народната песен? Самите певци или някои други представители на народа? Тук трябва да подчертая,че има народни песни написании от поета,но станали толкова близки до сърцето на народа,че с течение на времето и при честото изпълнение авторът на любимата песен се забравя.Тъй стана и с поемата на българския възрожденец Никола Козлев «Черен арап хайдут Сидер».Тази песен-поема ми изпя по време на моята събирателска дейност моят чичо Николай(бог да го прости), и само след няколко десятилетия аз научавам,че Никола Козлев е написал тази героично-епическа поема.,превърнала се в народна песен.
Имал съм щастлив случай да стана свидетел на раждането на песента,както днес се казва, в режима на Онлайн.Моят чичо Василий(Васил),който живееше в света на народата песен, и притежаваше приятен кадифен глас,по време на моето поредно идване на гости направо пред очите на всички присъстващи разказа в песента си за моята съдба.Ето го неговият план-композиция,който той беше изработил по време на процеса на пееното:
1.за техните отношения с баща ми;
2.че съм бил единственото дете и че родителите много силно ме обичали;
3.за кончината на майка ми;
4.повторен брак на баща ми;
5.за отношението на мащехата към мен и баща ми;тук той обвинява мещехата в смъртта на баща ми;
6.неговият предсмъртен разговор с баща ми и молба на баща ми да се гриже за мен;
В песента той използва вече познати словесни съчетания от другите песни,сравнении,стериотипни формули.
Бях свидетел как пред очите на всички възниква погребален напев.Когато чичо Васил почина аз мигновено се стегнах и един мой познат ме закара с черна «волга» направо до портите на чичовасиловата къща.В двора седяха жени около огъня,над който висеше голям котел за приготвяне на месо,и вършеха кухненска работа. Изведнъж моята братовчедка Мария започна да пее за живота на чичо Васил.Тя като че ли разказваше на всички неговата биография,в която подчетраваше благостния му характер,за доброто му отношения с комшиите и родствениците,хвалеше го като добър стопанин,баща,дядо…Аз се чудих,как тя, неграмотна селянка, подбираше спонтанно думи и ги нареждаше в песен,съчетавайки с мелодията.Оказа се,че има такива специлни жени,които се канят за тази цел и моята братовчедка се е «специализирала» за такива погребални песни.Употребих думата «специализара се» като имам предвид известната на всички нейната способност да съчинява експромти от такъв род. За заплащане и дума да не става.Братвчедката ми нещо правеше с ръцете и пееше своята песен за нашия чичо Васил. Когато дойдох на себе си,изпитах голямо съжаление,че нямах в момента записващо устройство.
За съжаление турското робство силно попречи на събирателската дейност сред българските фоклористи.Просто народът не е мислел за тази духовна работа-трябваше отначало да оцелее,а оцеляването би могло да стане само чрез броба за свободата..Над триста народни въстания станали в продължение на робството,но само войната,обявяне на Турция от руския император Александър Втори отчасти допринесе жадуваната свобода на българския народ,който в древността най-мразил робството.
В тези непоносими за духовната работа условия на българския народ, в Русия изниква по волята на провидението необикновена личност,която проявява интерес към поробеното ни Отечество.Това е карпатски украйнец Юрий Венелин(Георгий Хуц),който става руски учен и работи в руската Академия на науките в Москва.Навремето съм написал голяма статия за дейността на Юрий Венелин за в полза на българския род,но българският вестник ми отказа да я публикува.Тъкмо Юрий Венелин получава командировка в България,научава български и написва първата граматика на българския език,историята на българите(«Древние и нынешние болгаре…»-1829 г.Москва),в която твърди,че българите са славяни.Макар,че тази теза е погрешна от гледна точка на най-новите изследвания(българите не са славяни нито по антропологически тип,нито по народни традиции,обичаи,народни песни,музика,митология,история, съдба и,най-после,стереотип на поведението).Но това не значи,че ние сме антогонисти.Всички хора са човеци и общото меджду тях е,че са ХОРА-дума,с която се наричали в зората на човечеството всички люде,дума запазена само в българския език.Тук има върху какво да се замислят учените.Бих искал да наблегна на мисълта,че тъкмо бесарабските българи послужили на Ю. Венелин като начален тласък за интереса му към съдбата на българите.Той за първи път се среща с българите в Кишинев,където намерил покровителство и топлъл прием на попечителя И.Н.Инзов.Неговата история на българите предизвикала сред българските възрожденци неописуем възторг и невиждан ентусиазъм и ги подтикнала към събирателската дейност.Васил Априлов(габровец),одески бизнесмен,производител на калвадос,състоящ в приятелски отношения със самия граф Воронцов М.С.,първи започва да събира български народни песни и привлича към тази работа всички познати български интелигенти,сред които са Р.Попович,И.А Богоров,Н.Геров,Захари Княжески,Н.Катранов,братя Миладинови,Г.Раковски, П.Р.Славейков,Л.Каравелов и много други. От този пример можем да направим извод,че ние,българите -преселници,сме катализатори за запазване и изследване на народните умотврения на българите въобще.
И не е случайно,че сред българите -преселници на Украйна се запазват в първоздаден вид народните песни-една от най-важните,най-ефикасните форми за задоволяване на естетическите и културните потребности на обикновените хора-земеделци.
Целта на тази статия е да запозная евентуалния читател на нашия сайт с художествените(поетиката) особенности на една семейна песен,която по своя трагизъм потресава,издън душа вълнува слушателя.Ето я тази песен-разказ.
Велко се за пазар стяга, Твоето булче,Велко льо, Като я видял ми Велко,
За пазар за панаиря, Из двора оди и пее, Видял га ,холлам,познал га,
И на Грозданка думаше: Кравите дои и кълне. Той на Грозданка думаше:
-Грозданке,булка юбава, Велко си вяра повярва, -Марко и ти булка юбава,
Аз ще на пазар да ида, Че той си,холлам,тръгна, Нямате ли вино за продан,
На пазар,на панаира. Право си у тях отишъл За алтън вино да пия,
Със слънце порти ютори И си на порти полопал: Я за половинка-ракия?
Да не се смеят хората. «Стани ми,Грозданке,ютори!» Марко с Велко не се познаха.
Хората и комшиите. Не го е зачула Грозданка, Тя си на пътниче дума:
С мене,холам,с тебе, Най го зачула майка му, -Пътниче,кално друмниче,
С моята майка и с твоята, Че стана та му ютори. Имаме вино за продан,
С моя баща и с твоя. Майка на Велко думаше: Вино и още ракия.
Хитра е била Грозданка -Велко льо,ти кесаджиьо, По алтън вино давам,
Велко на пазар изпрати, Хитра е била Грозданка; И по два върла ракия
Говеда тя ги запряла, Тебе на пазар изпрати, Велко на Грозданка пак дума:
Мъжка си рожба приспала Говеда в ъгъл запряла, -Марко и ти булка юбава,
Приспала не надоена, Стара си майка излъгала, Два давам-не се оставам.
Стара си майка излъгала, Че ша за вода да иде, Попитай,холам,ми Марко
Че ще за вода да иде, На тая чешма шарена. Ще ли ми продаде вино,
На тая чешма шарена. Не е за вода отишла, За алтън вино да пия,
Не за вода е отишла, Най си на Марко пристана, Я за два върла ракия,
Най си за Марко пристана- На негова златна кучия: Грозданка в двора тя фляла
На негова златна кучия: Дванайсет коня крадени, И си на Марко думаше:
Дванайсет коня крадени, Крадени-не продадени -Марко льо,младо юначе,
Крадени,не продадени. И още дванайсет купени, Из пътя минава пътниче,-
И още дванайсет купени, Купени недоплатени. За алтън вино да пие,
Купени,не доплатени. Велко си нищо не рече, Я за два-върла ракия.
И се във пътя тръгнали, Изкара конче ранено, Както го видял му Марко
Във пътя,холлам,вървят. Че се на конче преметна Видял,холам,познал го-
Вървели, колко вървели, И си на конче думаше: Я по влашки гълчеше:
Три дни ми и три вечера. -Кончо льо,ти мой ранено, -Не го ли,холам,познаваш,
На третия вечер се срещнаха, Ако Грозданка достигнеш- Че са е му,холам,му Велко.
Велко си от пазар идеше. Главата ще ти посребра, Гату ша идеш за вино,
Та тугиз видяла Грозданка, Главата дур до шията. По малко точи виното-
Видяла го,холлам,познала го, Краката ще ти позлатя, Повече туряй татула,
Тя си на Марко думаше: Краката- до коленете. Дано се Велко ютрови.
-Марко льо,младо юначе, Ку не го ние ютровим,
Ако не стигнеш Гроздана- Той ша ни глава ютреже.
Я ме с нещичко наметни Главата ще ти ютрежа, Велко по влашки той знаеше
Дано ме Велко не познае Краката до коленете. Че светна Велко надолу
Че той ще ми глава ютреже Че си тръгнал Велко да ьоди Че той си нищо не рече
Марко Гроздана наметна Ют село на село оьдеше, Изнесе Грозданка гърнето
С черна бурка морова. И оьдеше и още питаше. И го на Марко подаде.
И се с Велко срещнали- Че оьди Велко,че пита Марко на Велко думаше: -Пътниче,кално,друмниче,
Велко на Марко думаше: Цели ми девет години. Я на ти,холлам,гърнето-
-Марко льо,младо юначе, Девет езика научил, Да пиеш вино червено
Я кво ми мяза,Марко льо Брада до колене той пуснал- За алтън вино да пиеш-
Твоето булче на моето. Жив калугерин той станал. Я за два-върла ракия.
Марко на Велко думаше: На десетата година Велко гърнето той ютзе
-Велко льо,младо юначе, Край Грозданкини той минал. Юдари Макро в главата-
Снощи край вази минахме Грозданка на пътя метеше. Марко с душа се раздели,
Пък на Гроздана думаше:
-Кво не стига,Гроздано?
Къс по къс да те накъсам,
Дроб по дроб да те надробя!
Грозданка Велко думаше:
-Велко,първо либе льо,
Не на къс по къс ме накъсай,
Не на дроб по дроб ме надроби,
Най ми очите извади,
Че ме де,либе,ти пусни,
Пусни ме,либе,по мира,
Да ьода,либе,да казвам,
Че как се либе юставя,
Как се на друго пристава.
Спуснал се Велко,я фанал,
Че й гръцмуля измъкнал,
Гръцмуля,холам,джигеря.
Народният певец разказва за ненормалните семейни отношения.Семейната ценостна система от памтивек се е пазила от българина като нещо свято и непоклатимо.Известно е,че при земеделците,селските хора създаването на семейството корено се отличава от градските форми.Освен това,при селяните разводите са извънредно голяма рядкост.И ако някой остава сам в случая на кончината на единия или другия съпруг обстоятелства,селският човек(било то мъж или жена) дълго не остава сам, а бърза за нов брак,тъй като на село много е трудно да се гледа стопанството.Има мнение,че земеделците се женят без любов,но в самите народни песни тази теза се опровергава с известното обръщение: първо либе.Още повече ,че на село всички знаят един за друг повече от необходимото.Древните българи смятали предателството за най-голямо престъпление,което се е наказвало със смърт.Същото важи и за семейните отношение.
Още в экспозицията народният певец заостряя вниманието на слушателя и бърза да посочи извънредната важност на предстоящите събития.Велко се стяга за пазар и моли Грозданка да не извършва постъпки,които да го компрометират пред съселяните.За селския българин мнението на комшиите, на селяните е много важен етически фактор:българинът много държи на своята чест и достоинство.
И ето още в завръзката народният певец въвежда слушателя в ситуация,която встъпва в противоречие с експозицията,ситуация която предизвиква началото на трагическия конфликт между героите на песента.От завръзката ние научаваме,че Велко се готви за пазар,но не по собственно желание и по предварително скроения план на Гразданка-тя се готви за бягство.И това бягство е мотивирано не от чувството на любов,а от желанието да завладее богатството на Марко.Конфликта и трагизма още повече нарастват от обстоятелството,че това се извършва без да знаят родителите и отгоре на всичко още тя е омъжена жена с дете-кърмаче. В самото началото на повествователната част изпълнителят въвежда момента на срещата между Марко и Велко.Това е вторият стадий на нарстващото драматическо напряжение.Третият стадий на още повече нарастващия конфликт между героите на песента е връщането на Велко вкъщи.
Майка му съобщава за бягството на Грозданка с Марко.Велко и дума не проговоря. Тук ние виждаме с какво мйсторство се ползва народният поет: той ни дава възможност да разберем,да почувстваме вътрешнето настроение на Велко,да проникнем в движението на неговата оскърбена душа.Той е вбесен,но без афекти.Силата на неговия гняв ние чувстваме от обръщението му към коня:
Кончу льо,ти мой,ранено,
Яко Грозданка достигнеш-
Главата жа ти посребра,
Главата дур(дори) до шията.
Краката жа ти позлатя-
Краката –до коленете.
Яко не стигнеш Гроздана-
Главата жа ти ютрежа,
Краката –до коленете!
Дори как се произнася името на жена му,народният певец ни показва все повече нарастващото вътрешно душевно напряжение на героя.В началото той я нарича Грозданка,а сега,в променената обстановка-Гроздана.
По-нататък повествованието продължава в спокоен тон,но вълнението и напряжението не се намаляват, не отслабва и психлогоческия настрой на слушателя. Този ефект се придобива с помоща на хеперболизацията,която се противопоставя на спокойното и пространно повествование.
Девет(сакрално число в българската митология) години Велко се намира в търсенето на Грозданка; във всяко село е влизал,във всяка къща е питал за Грозданка;девет езика научил, брада до колене пуснал,в «жив» калугерин се превърнал.Чак на десетата година най-после Велко открива Грозданка.Оттук и нататък народният певец се ползва с диалогическа форма,която се отделя с кратки комментарии,състоящи максимум от шест стиха.По такъв начин авторът постига още по-голяма динамичност в развитето на сюжетното действие. Настъпва ускоряващо се действие на двете движещи се насреща една на друга сили,сблъскването на които вече не може да спре нищо.
Като кроят плана си за убийството на Велко,Марко и Грозданка говорят помежду си на румънски.Но Велко знаел румънски,та нали научил вече девет езика. И ето тук авторът на поемата пак обръща вниманието на слушателя към характера на Велко:той е сдържан и умее да владее нервите си.
Велко по влашки той знаеше,
Че светна Велко надолу,
Че той си нищо не рече.
Тъкмо от този момент като че ли ток пронизва слушателя,и чувството на неумолимо настъпващата буря го захластва целият.Това е началото на кулминационния момент на песента.Народният поет намира най-късия път към развитието на сюжета. Грозданка подава гърнето с вино на Марко.Този жест още повече раздразнява Велко и предизвиква в душата му буря от гняв:пред неговите очи,в негово присъствие неговата първа любов проявява интимно и в същото време подчинено отношение към друг човек.Като търпеливо и сдържано изслушва Марко,Велко поема гърнето с отровено вино и без да се двууми удря Марко по главата и го убива. И само след това Велко се обръща към Грозданка-основната виновница на неговия опозорен и разрушен живот.Тя е длъжна да държи сметката за всичко станало.Сдържано вбесен Велко като че ли проявява привидно благородство и предлага на Грозданка сама да си избере формата на наказанието.Грозданка моли Велко да не я убива,а да й извади очите и да я пусне из белия свят за да ходи и разказва на всички,колко е лошо да се изостави любимия човек и колко е неправилно и аморално да се пристава на нелюбимия .В тази кулминационна част песента достига своя апотеоз.Тъкмо апотеозът на песента представя на слушателя главния извод, дидактическия(поучителен) завършек и разкаянието на Грозданка.Последните четири стиха съдържат в себе си развръзката-възмездие;злото жестоко е наказано.Това е финалът на трагическата поема за невярната съпруга.
По такъв начин композиционната структура на песента е подчинена на най- оптималното разкритие на характерите на героите. Пред слушателя се изправят четири човека,четири съдби.Грозданка това е една жестока майка, безчестен,коварен и алчен човек,готова заради богатството да зареже честта и достоинтсвото на най-близките й хора и,преди всичко,да пренебрегне собствената си чест
Марко-легенларен герой на южнославянските народи е представен пред нас в негативен вид.Народният поет не губи много думи за рисуване на неговия образ.Марко е познат на всички.Но защо в тази песен той е награден с такива антипатични черти? Само можем да предположим,че името на истинския Марко е било позабравено от народния певец по време на миграцията на песента или заради неговата фантастична популярност неговото име придобива негативен смисъл в една семейна трагедия.Известно е,че името хайдутин сред народа се рисува и с черна боя,тъй като грабежите са били и от страна на кърджалиите и от страна на хайдутите,но последните грабели турските богаташи и този факт механически се е разпрострял и на обикновените българи.Освен това,Крали Марко в очите на народа е бил богат човек,факт,който и дал повод на нардния поет да го направи герой на семейната песен.А иначе песенния образ на Крали Марко никак не може да се съчетава с името на легендарния,храбрия и любимия от народа народен закрилник.
Много сполучливо народният поет рисува образът на Велко-човек с твърд характер,умеещ да сдържа и владее своите емоции. Той е пазител на семейните традиции,семейната чест.Той е човек храбър,търпелив и настойчив в постигането на поставените цели. За народния поет-певец Велко е оръдието на борбата със злото.
Майката на Велко е епизодически образ на песента.Според етическия мироглед излъгването на майката се смята като една от най-лошите простъпки.С това още повече се подчертава отрицателния образ на невярната съпруга
На песента са присъщи краткост и яснота на лексическите средства в изложението на сюжета. Сюжети за невярната съпруга са предмет на песенното изкуство на цялото човечество и не може да се приеме като типично българско явление. За да се намалят в живота на човека подобни негативни факти и се съдават песни с такъв жесток,но справедлив край.Народът се стреми към морално-нравствено самоусъвършенстване.Тук бих искал още един път изрично да подчертая,че сюжети за съпружеската измама не са много типични за българската жена,защото от памтивек българската жена се е славила със своята скромност,свенливост,кротост,морално-нравствена чистота.При древните българи жената е била равна с правата на мъжете и имала голямо уважение и респект в българското общество.Тя само нямала право да се намесва във военните дела на държавата.Древните българи са били многоженци не заради разнообразието на интимното удоволствието,но главно за да имат много деца-бъдещи воини и защитници на държавата.
Тук предлагам няколко песни,записани от народния певец,жител на с.Главан,Болградско,Одеска област Анатолий Гайдут.Този истински българин посвещава целия си живот на народната песен.Той отначало записва песента,а после прави своя оранжеровка и я изпълнява на подходящо мероприятие-било то на сватба ,концерт или на субат.
На завършек бих искал да напомня на евентуалния читател,че ние,българският народ,би трявало днес да коленичаме пред народната песен,защото благодарение на нея през периода на неимоверно тежкото 480 годишно духовно потискване, песента е запазвала и опазвала ЕЗИКА,нашата истоиря,традициите и обичаите;та нали към всеки народен обичай съществува съответна обредна песен,както днес в съвременното песенно-танцово народно творчество има съответна хореографска композиция,явление не наблюдавано в нито една държава,съществуващата на планетата Земя.И с този уникален творчески факт българите стават уникална нация сред нашето многоцветно човечество.
Завършвам този кратък анализ на една от трагичните народни песни с думите на видния български революционер,борец за свободата на българскя народ, саратник на Васил Левски и Христо Ботев, писател Любен Каравелов.
«Когато слушам нашите стари песни,то на сърцето ми се нещо повдига и гърдите ми се разширяват…Няма вече нашите медни кавали,които накарваха и славея да се заслушва…;няма нашите седефлии булгарини,които напълваха и най-коравите сърца с нежност,с милост и със сладки чувства…»(разказ «Стана»).
Автор: Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса.