Андрей Десницки

НЕДЕЛЯ НА ПРОШКАТА

Обредът на всеобща прошка кара дори и невярващите да се замислят, какво значи да простиш и да бъдеш простен и защо изобщо е необходимо това.

В края на деня на Сирни заговезни в православните храмове се служи вечерня, на която в края настоятелят и всички клирици излизат от олтара и просят от миряните прошка за всички волни или неволни обиди и огорчения. В изпълнението на певците звучи пронизителния плач на Адам за изгубения рай, а миряните един след друг минават покрай свещениците и просят прошка от тях. По обратния път всеки може да каже на познати, на малко познати или на напълно непознати: „Простено, прости”.

В този ден след службата, някой ще позвъни по телефона на роднини и близки, някой ще изпрати e-mail… Техниката разширява границата на прошката.

Разказваха ми за един човек, за когото главното доказателство за истинността на Православието станала именно Неделя на прошката, която наистина не съществува нито при католиците, нито при протестантите. Но невярващите, към които в този ден се обръщат за прошка техни роднини и познати християни, обикновено биват много учудени.

НЕДЕЛЯ НА ПРОШКАТА

В съвременната светска култура е прието да се казва „извинете”, когато те настъпят или желаят да привлекат внимание, например за да попитат колко е часът. Но да се иска прошка от този, пред когото наистина си виновен – не е прието. Конкретната вина обикновено се крие зад големи думи, зад идеологически щампи, зад икономически изгоди или политическа целесъобразност, зад „всички така правят”…

Но християнството, призвано да въплъти Небесното Царство в обикновения живот казва: всички сме виновни пред всички, с които сме се сблъсквали. Макар и само заради това, че не можахме, а и никога няма да можем да осъществим в пълна степен Евангелските заповеди в отношенията помежду си. Всички сме виновни, но и всички имаме възможност да простим и да получим прошка.

Всеки вярващ е призован да се постави на мястото на блудния син, който се обърнал към баща си с думите: „съгреших против небето и пред теб”. Всеки грях, всяка груба грешка прави човека виновен преди всичко пред Бог и на второ място пред ближните. И затова при прошката се казва „простено, прости”, защото се предполага, че всеки един от нас и всички ние заедно сме в еднакво положение пред Висшия Съдия и дребните обиди и недоразумения между нас, сами по себе си, не са чак толкова много.

НЕДЕЛЯ НА ПРОШКАТА

Действително, настъпващият пост е времето за покаяние пред Бог. По своему могат да го изживяват и тези, които щедро сипят валута в църковната касичка без да обръщат внимание на хората, с чиито сълзи, пот и кръв са платени тези банкноти. Главното е – да се договориш с Този, Който е горе. Но в Евангелието виждаме съвсем друг подход – ако принесеш своя дар до жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо срещу теб, остави дара си пред жертвеника и отиди да се помириш с брат си и тогава се върни и принеси своя дар – така предава думите на Христос, евангелист Матей. Защо примирението с Бог се отлага до след примирението с хората? Не е ли по-логично обратното, да се започне с главния?

Отговора на този въпрос също се съдържа в Новия Завет, даден от апостола на любовта Иоан – Бога, никой никога не е видял. Ако се обичаме един друг, то Бог пребивава в нас. Който казва, че обича Бог, а мрази своя брат, той е лъжец, защото, който не обича своя брат, когото вижда, как може да обича Бог, когото не вижда?  Нашите отношения с ближните са най-верният показател за нашите отношения с Бог и същевременно – школа за тези отношения.

Митрополит Антоний Сурожски е разказвал историята за умираща възрастна жена, която го поканила да я изповяда и причасти на смъртния си одър и по време на изповед казала, че прощава на всички, но не била готова да прости на зет си. Той отказал да й чете молитви за отпускане на греховете, докато тя отказвала прошка даже на един човек. С тази си постъпка той постигнал пълна промяна. Тя позвънила на зет си, помирила се с него, повикала го до леглото си и умряла в неговите ръце, като приела тайнствата с надежда за прошка на греховете си във вечността.

„Прощавайте и ще бъдете простени” – ето още забележителни слова от Евангелието, но какво означава да простиш? За някой – просто ритуал, като ръкуването, целувката, добрата дума, но обидата и недоверието си остават такива, както и преди. Друг се старае да не си спомня направеното му зло. Но има и такива, които, като бащата от притчата за блудния син, се спускат насреща срещу тези, които са се провинили пред тях и правят всичко възможно и невъзможно да възстановят разрушените взаимоотношения. Всеки има своя мярка.

Не по-сложно от това да простиш е да приемеш прошката и да повярваш, че в действителност всичко е отминало. Хората могат с години да изповядват едни и същи грехове, да не разговарят с тези, за които им се струва, че имат нещо срещу тях, както и преди прошката. В носенето на този товар те намират сладост, която неизвестно защо наричат смирение или скромност. „Аз съм негодник” – тези думи с нищо никому не ще помогнат, ако след тях не се добави: „Но ще се опитам да стана по-добър”.

Това ще бъде трудно, това означава да се нагърбя с нова отговорност, но тази прошка, която се надявам да получа, остава недействителна, защото в същото време не я приемам. Искам да си остана такъв, какъвто съм си.

Да, истинската прошка – това е също и опит за промяна. Постът, който започва веднага след Неделя на прошката, служи на християнина именно, като начин да достигне до тази промяна. Вярващите наричат тази промяна покаяние и искат да встъпят в него заедно, без да изгубят никого и затова оставят пред прага на поста всичко, което пречи на тяхното единство, макар и в рамките на техните енория, роднини и познати. По пътя към Бог важното е никой да не остане зад борда.

Покаянието започва с възможността да се прощава.

azbuka.ru