До президента на Р.Българя Р.Плевневлиев

До министър-председателя на Р България г-н БОЙКО БОРИСОВ

 До съюза на българските писатели

До Народното Събрание на Р.България

ОБРЪЩЕНИЕ-МОЛБА

Целта на обръщението е да се инициира от българските институци представянето на великия съвременен български романист, художествен публицист, културолог и обществен деец Петър Константинов за Нобелова награда.

   Съвременната ситуация в света налага всяко едно правителство да решава най-напред икономическите задачи. Но успехите в икономиката пряко са свързани със състоянието на морала и нравствеността, с духовното здраве на народа. Писатели, поети, художници, учени са създатели на духовните ценности. Известно е изречението на големия руски учен и хуманист Димитър Лихачьов, че българският народ е народът на великия дух. Сформиран в продължение на хилядолетия, българският дух винаги е помагал на нашия народ да се запази след петстотингодишно робство. Само сто години изминаха, откакто България стана свободна и независима. Тежки последствия остави на България турското робство, Берлинския договор, двете Балкански, Първата и Втората световни войни разпокъсаха българската земя-територия, разпръснаха нашия народ по чужди земи, принудиха го да живее на бивша бащина земя под чужда власт. Най-тежката травма, нанесена на нашия народ от турското робство, не е икономическата, а преди всичко душевната. Тъкмо душата на народа ни най-много е наранена, защото тя най-много кръв е проляла в тази петстотингодишна безмилостна борба за най-скъпото за всеки землянин — за свободата.

И като първи лекар на народната душа става Паисий Хилендарски — основоположник на възраждането на българския дух, духът на Кубрат и Аспарух, Крум и Симеон, Светите Кирил и Методий, Петър и Асен, Васил Априлов и Раковски, Левски и Ботев и много други стотици синове и дъщери на България.

И на тази духовна нива, може би, най-важната за човека, цял живот работи съвременният гениален български писател Петър Константинов. След Втората световна война едва ли ще наброим по света десетина писатели на съвременността да имат по пет-шест романа и повече, като изключим детективщиците. А Петър Константинов има над 15 романа!!!(всичко над 30 книги-повести,разкази),2000 вестникарски публикации, 200 научни статии по медицина, икономика, политология, културология. Лауреатът на Нобеловата награда руският писател Иван Бунин(един от любимите ми писатели) няма нито един роман. Но работата дори не е в количеството, а преди всичко в тяхното национално и общочовешко значение.

Талантливите писатели принадлежат на нацията, гениалните — на човечеството. Гениалните писатели засягат общочовешките проблеми и ценности. Тъкмо към такива майстори на словото принадлежи Петър Константинов.За съжаление Ние сме запознати само с пет романа, с една историческа и две културологически книги на Петър Константинов — «Съкровищата на България» и «Съкровищата на Европа». Неговият труд «История на България» се отличава с историческа достоверност, разкриваща неизвестни досега факти в българската историография. А двете културологически работи са от общочовешко значение. И като прибавим към това високожудожетсвения език, с който са написани тези трудове, с увереност може да се присвоява най-висока награда както от българската общественост, така и от европейската. Защото в тези две книги е събрано духовното богатство на българския народ и народите на Европа през целия период от съществуването на тези държави. В тези две книги е представено най-прекрасното, създадено от европейските народи.

Особено внимание би трябвало да обърне Шведската академия на науките на Петър Константинов като на съвременен романист. Неговите романи едновременно са и национални, и общочовешки. Трилогията «Синият аметист» — «Изгревът», «Прощаване с пролетта» и «Разпятието»,”Булевардът на спомините” засягат не само живота на българския народ, но и живота на човечеството, тъй като философските, религиозните, политическите, естетическите и етическите проблеми са общочовешки. Тя засяга не само историята на българския народ, но и историята на Западна и Източна Европа, и дори историята на САЩ, бомбите на които разрушават София. Но най-голямото достойнство на романите и културологическите трудове на Петър Константинов остава тяхната живописност и високожудожественост. Неочакваните сравнения, чудесните метафори, точността на изречението щедро обогатяват българския съвременен език.

Петър Константинов сигурно беше най-възрастният писател в България, но на нас ни направи впечатление, че, вече миналите, ръководители на държавата не проявяваха към него дължимата почтеност и уважение. А такива личности като Петър Константинов и много други български дейци на изкуството и литературата принадлежат не само на българския народ, но и на цялото човечество. Те са славата не само на българския народ, но и славата въобще на човешкия интелект. На най-талантливите, най-способните, най-умните представители на народа — държавниците, би трябвало да създават особени условия за живота и творчеството им. Такива личности би трябвало да бъдат в центъра на вниманието от страна на държавниците. Големите дейци на изкуството и литературата от страна на държавните ръководители би трябвало да се издигат до статута на национални герои, които само по себе си ще да повдигат народното чувство на собствено достойнство и по такъв начин ще да играят ролята на велики човешки образци, като създават у народа особено настроение и чувство на гордост, обединяващи цялата нация в едно духовно могъщо държавно тяло. Небрежното отношение на държавните ръководители към своите велики сънародници нанася голяма вреда не само на всички българи по света, но и въобще на човешката култура. Великите открития и великите произведения на човешката култура не се създават от масите, а само от отделни личности, надарени от провидението с особен интелект, интуиция и художествено въображение.

Четвъртият роман на Петър Константинов, с който ние се запознахме, е «Заливът на сънищата». Този роман от семейна хроника може да се смята за бисера на българската проза. В романа великият ни съвременник не се страхува да предстане пред нас като обикновен човек с обикновени човешки чувства. От романа ухае опияняващата миризма на българската роза, на силни и интересни представители на рода и на новото българско общество, на чисти и чаровни човешки чувства, подкрепени от порядъчни човешки постъпки, вярност, самораздаване на близкия човек, саможертва в името на любовта. Особено трогва в романа отношението на писателя към обикновените хора, които Петър Константинов майсторски рисува с огромно уважение, почит и дори умиление, което не може да не предизвиква в сърцето на читателя гордост за своя народ, който е най-прекрасен в своя ежедневен труд.

Възпитаващото значение на великите представители на нацията не се нуждае от допълнителни доказателства. Днес българският народ може би повече се нуждае от духовен подем, отколкото от икономически. В историята са много случаите, когато по-малка на брой войска, но по-силна по дух побеждава двойно по-голямата.

Духът на съвременния човек е материализиран, изгубени са идеалите на общочовешките ценности, злото доминира над доброто, малко са управителите, държавните дейци, които да жертват собствените интереси в името на държавните.

Издигането в ранга на национално достояние и респективно общочовешко на такива личности като Петър Константинов ще спомогне за укрепване на духовното здраве на българския народ, а здравия духовно народ по-успешно и уверено ще работи за укрепването на икономиката. Духовно и икономически заякнала държава ще всели в народното сърце гордост, естествен патриотизъм и ентусиазъм в строителството на обновена България.

Вече са издадени двадесетте тома на неговити творби,които вече могат да станат жив факт и доказателство за правомерността на нашето Обръщение-Молба.Много от романите му са преиздавани от три до шест пъти, което е уникално явление в съвременния литературен живот по света. Ако се прибави към толкова обемно литературно творчество и обществената дейност на писателя, дейност, която има цел да прославя Българската държава, пред нас се издига една могъща фигура, един титан в полето на духовния живот не само на България, но и на цялото човечество.

Имайки предвид гореказаното, ние смятаме, че великият Българин Петър Константинов напълно и безрезервно заслужава Нобеловата награда, която ще да е и награда на Българския народ.

Иван Серт (Чепразов) – филолог-славист, публицист.

Одеса.

От името на българската общественост в Украйна.