Песен за вълшебната думичка “Б А Л”

«Всеки от тях (волжките българи-мое) знае, че думата «Българин» значи  «мъдър, знаещ човек»

Ал-Гарнати, арабски пътешественник,1130 г.

«Всеки народ трябва добре   да познава себе си. Иначе  историята непрекъснато ще си играе с него, ще къса  живи части от неговото тяло и ще го подтиква да измени на себе си и да се превърне в сива, безформена масса. Не бива никак  да чакаме, че някой ще дойде днес отвън и ще се заеме да ни обясни кои точно сме ние, българите, и защо трябва да уважаваме себе си и произхода на своя народ.

Отвън могат да идват най-различни пикантни стоки, моди, шарении  и африкано-американски  ритми, но НЕ и познанието за нас самите, от което се интересува всяко българско дете още щом проходи от майчината люлка. Тези истини нашият народ трябва сам да открие, за да разкаже на своите деца. И ако не ги открие, ако не опише своя произход и своята история по оня  достоин начин, както някога я написали волжките българи, дори и да притежава най-богата земя, вечно ще се моли за чужди помощи и ще живее като последен бедняк».

Петър Добрев, «Кои сме ние българите».

Както  всеки човек, така и всеки народ  има име. Едните народи се наричат по името на земята, на която живеят(американци),други-по името на най-главното племе(англи-крайбрежна охрана),,трети-по името на царя-владетел(Германих=германци);племето франки дава името на Франция-(за първи път  народностно име  французи се чува през девети век) и значи силен,могъщ;поляците-от племе поляни и т. н. Русите в миналото се състояли от различни племена, и тези всички племена влизат в историята с красивото име «РУСИ» , което принадлежи на фините. Когато фините били нападнати от викингите, те викал: рутси, рутси!, което ще рече “лодкари”,тъй като викингите се занимавали с грабежи само по вода.

Но има народи, които наричат себе си по името на своя Бог.

Китайците се смятат за преки потомци на небето-ТИЕН-ДЗЪ=син на небето. Днес говорим Китай, и малцина знаят, че това име идва от името на българското племе “кидарити”, които имали собствена държава на територията на Китай. На немски Бог се нарича ГОТ, а силното племе готи някога владяло по-голямата част от Балканския полуостров, и през 413 г. ( вождът е бил кан Астрахан) българите ги изтласкали оттам.

Но сред народи, живеещи днес на земята,едно от  най-старите  имена носят БЪЛГАРИТЕ. Те наричат себе си с името на своя Бог Бал(в Библията ВААЛ).Бал бил Бог на арийците,т.е на земеделците. Думата АР-значи земя. И не е случайно,че най-древните цивилизации с думата Бал назовавали най-голямато,най-значителното. На санскрит(староиндийски език) и на шумерски думата “Бал” значи голям,силен,могъщ. И много е логично един народ(нашите древни предци) да нарече себе си с името на своя Бог.

Западна и Източна  Европа(освен България, Западна и Източна Римска империя ) се появяват на историческата сцена основно през девети век, а българското народносто име е фиксирано от китайците през 541 г. преди раждането на Христос. Тъй като китайците нямат буквата “Б”,те наричат българите “ПО-ЛЕ”.Днес вече е въведена в научно обръщение като източник  “Джагфар Тарихъ”=Историята на ДЖАГФАР-ЛЕТОПИСИ ЗА ДРЕВНВТА ИСТОРИЯ НА бЪЛГАРИТЕ. ТОЗИ УНКАЛЕН СБОРНИК ОТ ЛЕТОПИСИ бива публикуван  през 1680 г.- авторът е волжки българин Бахши Иман.( не трябва да се учудва читателят на необикновеното име на един българин-днес колко ли  не български имена носят нашите и другите народи. Тези летописи са запазени от волжките българи. От летописите научаваме, че историята на нашия народ започва 33 хил. години преди Христос!!!

Тогава те живеели във волжко-уралския регион. Държавата се е наричала “ИДЕЛ”,което значи седем племена.Те нарекли реката ИДЕЛ=ИТЕЛ=Итил;после тя се е наричала БОЛГА(когато българите излизат от сянката на хуните),а днес Волга.Между другото египтяните имат летописи, в които историята на Египет започва  48 хил.г. преди А.Македонски.

Но дори и да не се позоваваме на “Джагфар Тарихъ”, а само да вземем “Латинския хронограф от 354 г.”и то няма да е малко. В този документ (ако читателите поискат можем да го публикуваме) са записани българите сред 25 народа, които живеят в района на Средния Изток. В този Анонимен Хронограф се твърди за библейския произход на тези 25 народа. Сим, един от синовете на НОЙ имал 25 сина. Като родоначалник на българите се сочи сина му ЗИЕЗИ(2750-2726 г. преди Хр.). Тези 25 народа са фиксирани не случайно;всички те имали ДЪРЖАВИ-следователно те не са били НОМАДИ-чергари, но и до сега някои ортодоксални учени  твърдят упорито, че Аспарух довел на Балканите българско НОМАДСКО племе оногундури, което изопочава историческата истина.

За съжаление Хронографа не посочва земите на тези държави, но преброяването започва от Мала Азия, продължава на изток към Закавказието и Северна Месопотамия,след това се движи към Персия(Иран),като стига до Пакистан и Афганистан.Днес вече е известно,че в северо-източния Афганистан е съществувала българска държава БАЛХАРА-БАЛГАР(2-1век пр.Хр) със столицата Б А Л Х. Народът на тази държава се е наричал БАЛХИКИ. Това наше име се споменава в индийските исторически летописи “ПУРАНИ и в първото ведическо произведение «Махабхарата», И то има обяснение  Един от владетелите на държавата Балхара-Балгар на име К А Р Д А М със част от своя народ се е преселил в Северна Индия, като оставил владенията на сина си САСА-БИНДУ.  Този Кардам става родоначалник на нова индийска царска династия КАРДАМИТИ. Тези КАРДАМИТИ се ползвали в Индия с голямо уважение и почит. Случайно ли е, че през осми век България е оглавявана от  кан КАРДАМ(777-803гг.)-не е ли той пряк потомък на Балхарския владетел Кардам. Има нужда тук да напомня, че авторът на древнобългарския епос «Сказание за дъщерята на Хана» Микаил Бащу Шамс Тебир води своето потекло от Индия. Тоест от нарда на Кардам. Също е известно, че през средата на четвърти век българите живеят и в други географски райони-не само в северо-източния Афганистан.

Трябва да подчертая ,че древните българи са били многобройни. Хазарския каган Йосиф е писал, че българите са били толкова много, колкото пясъка в морето. Известно е ,че след разгромяването от китайците и тунгузите (народа СИЕН- ПИ) на Хунската империя, най-силните по дух хуни и българи заздравявали бойните си рани в земите между Каспийско море и Урал и живели там почти 200 години в съседство с угрите(унгарци).Тъкмо от този регион започва своето движение на запад легендарния А В И Т О Х О Л(първи цар в Именника на българските канове) през 165 г.(в Именника на българските канове пише,че преди да дойде Аспарух на Балканите, българите живели 515 г. с остригани глави отвъд Дунава:680г. минус 515г.=165г.)-началото на българската история в Европа,тоест на Стара Велика България, наречена така от не щедрите на комплименти  визинтийски историци Никифор и Прокопий през х век.

Освен това древните българи имали държава в Централния и северо-източния Кавказ. Кавказките българи били наричани от арабите БУРДЖАНИ. Днешната Кабардино-Балкария и разпространеното фамилно име БУРДЖАНИДЗЕ в Грузия  са убедителни доказателства за това.

А сега предлагам на читателите да направим едно историческо пътешествие, започвайки от 16 век преди Христос.За «екскурзовод» назначаваме вълшебната думичка Б А Л , стояща в корена на нашето народностно име.За сведение, днешното  буквено изображение на нашето народносто име БЪЛГ е най- трудно за произношение абсолютно за всички хора на земята. Когато аз учих български при руски преподователи, на нас ни обясняваха произношението на ер голям(Ъ) като звук между руските букви А и Ы. Но това е между другото.

В една вестникарска статия ние не можем да проследим движението на българския народ из земното кълбо и за това започваме от земите на Месопотамия(16 в. Пр.Хр.)-територията на  страдащия от американската «демокрация» съвременен Ирак .Иракската река Ефрат има два притока:Хабур идва от северо-изток,а нашият роден БАЛИХ-от северо-запад,В земите между тези притоци се е намирала държавата МИТАНИ,която е граничела със северна Сирия.  Египтяните наричали Сирия Х А Р У и за това те назовават българите с името ХУРИТИ, а после ХУДОНИ-по името на вожда,също като народите на СССР задграница бяха наричани «русский». За отбелязване е, че през този исторически период нашият народ бил разделен на три клона. В държавата Митани  е живял ония клон българи-балхарис-хурити-худони,който през 9 век преди Хр. заедно с египтяни,немци,евреи и далматинци пристигнал  от Египет  на Б А Л каните за да погребат Савската царица БАЛкис-БИЛКИС-БАСТЕТ. Сред 12-те египтски държавици тя е била царица на тези народи. Бастет е починала съвсем млада и помолила баща си НавуХУДОНосор( на древно-български-НАБУ КУДУРИ УЦУР ПЪРВИ) да я погребе в родината, тоест на Балканите. В района на гр.Малко Търново е намерено мегалитно съоръжение, където е погребана Бастет.Българските изследователи  скоро време имат намерение да  продължат проучванията на това уникално съоръжение.Бастет имала брат на име ТИМОТИ, който с един  друг клон на древните българи живял в Манджурия.Оригиналният български изследовател-патриот Кръстю Мутафчиев твърди, че това са бъдещите Кубратови българи.

За какво ни разказва езеро  БАЛХАШ?

През трети век пр.Хр. древните българи влизали във военно-племенен съюз на Хунската империя Има доста учени, които смятат хуните за тюркски народ, който излиза на историческата сцена само  през 545 г.  Лев Гумилев търси  етногенезиса на хуните в епохата на началото на второто хилядолетие  пр.Хр.,когато един китайски княз Шун-вей,след детронирането(сваляне=премахване) на неговата династия СЯ, бил принуден да напусне със своя народ родината си и се  преселил на Север, където живял един доста развит народ на име САРМАТИ, дошли в Южен Сибир след пребиваването  в земите на първата човешка цивилизация Месопотамия.

Населението на Шун-вей се смесва с ъс сарматите, а по-късно става още едно смесване сигурно с тамошното племе ДИН-ЛИН-Гумильов не уточнява, но ние знаем вече, че това са  били  древните  българи- иначе къде е този  извънредно многоброеен народ, с името на който се наречени земите на Средна Азия-САРМАТИЯ . Трябва да се  има предвид, че сарматите,скитите и българите имали много близки   обичаи, традиции и начин на живот, както русите,  белорусите и украйнците. Тъкмо за това древните автори  наричат българите  ту скити, ту сармати ,а последните –българи. След двойно смесване се появил на историческата сцена нардът ХУННУ Едните учении казват,че на китайски то значило «варварин»,а Димитър Съсълов- велик български учен-патриот,твърди,че думата ХУННУ значи  «народът от една кръв»- в смисъл с един начин на живот,общи традиции и обичаи – народ силен,могъщ,господар. Със своята почти трихялядна история хунните  доказват,че съответстват на тази характеристика.

Първоначално хуните живеели в земите между реките Енисей,Ангара и ез.Байкал-също българско име.През 800 г. пр.Христос хуните започват да нападат Китай и скоро време се намесват в държавния му  живот  и дори създават в земите на Китай собстсвени държавици. Има доста почтени съвременни учени,а в миналото- римски историци,твърдящи,че хунните са били диви варвари, като изпускат от вниманието китайското и сарматското им потекло.Сарматите се оказват в горепосочените земи след като напуснали Месопотамия-люлката  на Шумерската цивилизация. Тъкмо нашият  ЗИЕЗИ(27502726г.пр.Хр.),посочен за родоначалник на българите в Латинския хронограф от 354 г.,създава първата империя в света- Шумерска.

Трябва да се изтъкне,че древните хуни и българи не признавали писменността, като смятали,че един път записана лъжа ще чергарува от век  във век,създавайки необективна история на народа.За станалите събития те разказвали по време на пира в чест на победата.Народният  певец пял и всички внимателно слушали за събития, в които са били  преки участници. .Тук никой не можал да излъже..Ето откъде идва  коренът на нашите песни на СУБАТ.

Към трети век преди Хр. Хунската империя се е състояла от 24 племена и заемала териториите от  Тихия океан до Северен Кавказ.В центърът на държавата е било седалището на монарха,  в източната се е намирал престолонаследника,а западната територия е била владение на българите-втори по значение след титулното племе-хуните.Хунския цар МО-ТУН(БОГАТУР) можал да завоюва Китай, но се е отказал за  да запази своя  велик народ, който много лесно би могъл да бъде претопен от многобройното китайско население(тогава -40 мил.). Тъкмо през трети век пр.Хр. започва строителството на прочутата Китайска стена, като защита от хунските нападения. След двеста и петдесет годишен  двубой китайците разгромяват Хунската империя  през 93 г. от нашата ера. Едната част от народа остава под китайска зависимост, а най-силните по дух и свободолюбиви напускат родината си и се настаняват, както беше казано, в волжско- уралския район, откъдето и започват своето предвижване от изток на запад през 153-165 г. По време на движението си те минават през Седморечието-земите на Източен Казахстан. Ето оттогава, от средата на втори век след Хр., неизвестното  водно пространство и получава  името си БАЛХАШ( хаш=кул=кюл- значи езеро, а БАЛ-голям).Казахския език думата БАЛ не познава. Тъкмо тези силните по дух хуно-българи в Седморечието създават държавата  ЮЕ-БАН(интересное да се сравни -Я-ПАН=ЯПОНИЯ) и тук живеят 60 години. Правим едно арифмитическо действие: 93+60=153.Тази дата 153 г. също се смята от учените за началото на първата Българска държава в Европа, тоест държавата на АВИТОХОЛ(ави=кави=кан=цар=монарх на тохарите: в същност   гипотетически  той се идентифицира с царя  на царете КАНИШКА ПЪРВИ-владетел на Кушанската  империя – със едалище в столицата Балх в северо-източен Афганистан-и първи цар в списъка(Именника) на българските  владетели.  Шестдесетте години са дастъчен период от време един народ да остави своето име в названието на езерето БАЛ-ХАШ. Историята на нашия народ  свидетелства, че където и да живеят българите, те оставят своето име в названията на  местности, планини, реки, селища ,градове и държави.

.

Планините  Малък и Голлям БАЛ(К)ХАН.

На пръв поглед читателят може да помисли, че тук става дума за българската планина Балкан. Да, действително тъкмо българите дават името и на планината и на Балканския полуостров. Известно е, че планината Балкан до пети век се е наричала ХЕМУС, и само с трайното настаняване на нашия народ на полуострова той се нарича Балкански-голям кански, тоест земя,  принадлежаша на кана,на царя. Но още преди пети век българите наричат в кавказкия регион няколко планини с името Балкан=Балхан=Паргар.В нашия случай планините Малък и голям Балх(к)ан се намират там,където реката Аму-Дария (Окс) преди да се влее в Каспийско море минава между тези две планини, и,следователно, маркират местоживелището на древните българи. Сега р. Аму-Дария се влива в Аралско море. А планината Паргар=Баргар=Балгар е изменено в съответсвие с езика на местните жители, които наричат своята държава Кабардино-Балкария. Нашето народносто име съществува в различни  форми според  фонетиката на езика  на  този или онзи народ.Арабите наричат кавказките българи «бурджани»,арменците-Барсили,таджиките-Паргар,кавказките народи-Малкар,Балкар, а и днес на английски се пише като BULGAR.Така че  читателят не трябва да се учудва на различното звучане на нашето народносто име. Съвременният  изтъкнат български изследовател на древната история на нашия народ учен-ПАТРИОТ Петър Добрев  определя земите между планините Малък и Голлям Балк(х)ан(съвременен МАНГИШЛАК) и полите на тпланината Хундукуш  като пра-родина на българите.Другите учени смятат това местоживелище като междинно, временно,тоест те имат предвид, че това е поредното преселване на българите от други земи.Но прав е Петър Добрев в едно- тъкмо в Северо-Източния Афганистан, тоест в държавата Балхара, станало основното формиране на българските обичаи,традиции и най- много на  езика. За тази част от многобройния(«колкото в морето пясъка» по думите на Хазарския каган Йосиф) тогава български народ ,които живеели между Аралско и Каспийско морета пишат сирийските и арменските историци. Те твърдят,че във втората половина на шести век  трима братя с тридесет хиляди души  напуснали тези земи и за 65 дни стигнали до реката Дон. Трябва да се уточни , че 30 хиляди са само воини, без жени и деца. Тъй като древните българи са били многоженци(не за чувствено разнообразие, а за да  се раждат много бъдещи воини, и имали до 10-12 и повече деца. Великият АТТИЛА имал около 70 деца, смятат учените.

Не са много народите, за които има сведения от преди Христос или от първите пет века на  новата ера. През шести век нито Англия, нито Франция, нито Германия още не съществували. Ето какво пишат сирийските историци  Михаил Сирийски и Григорий бар Хебраеус за преселването на тримата  български братя –вождове. Тук ще цитарам напълно само Михаил Сирийски, а бар Хебраеус само частично, защото освен един детайл, текстовите им  са идентични: «…През това време(586 г.- възможно е тази дата е датата на раждането на Кубрат, а Булгариос да му е баща.) трима братя  ОТ  Вътрешна Скития, които водеха със себе си 30 хиляди скити(скифы,които още през втори век преди Христос били унищожени и разпръснати от сарматите-мое) пристигнаха след един поход от шестдесет и пет дни, преминавайки през бродоветое отсам ИМАОН(Памир, тоест не от Памир са тръгнали трима братя, а «през бродовете ОТСАМ Имаон мое). Те идваха обаче  по време на  зимата (и) поради наличието на вода пристигнаха при ТАНАИС(ДОН)-реката, която изтича в езерото Майотис(Азовско море-мое) и се влива в морето Понт(Черно море-мое). Когато те стигнаха до границата на Ромеите(Византия-мое) един от тях,чието име беше БУЛГАРИОС, ВЗЕ ДЕСЕТ  ХИЛЯДИ МЪЖЕ, отдели се от своите братя и премина през ТАНАИС в посока на ДУНАБИС(Дунай мое)- реката,която също се влива в ПОНТИЙСКОТО море. Той изпрати при Маврикий (Византийски император-мое) този да му даде земя, където да може да живее и той (Булгариос) да съставлява помощна войска на Ромеите.И той(императорът) му даде ГОРНА и ДОЛНА МИЗИЯ(Северна България-мое),както  и ДАКИЯ(дунавското крайбрежие на днешна Румъния), точно местността, където народът на Аварите  бе опустошил след времето на Анастасий (тук летописеца има предвид не императора Анастасий Първи-491-518 г.,а патриарха Анастасий Първи-мое). Те (хората на Булгариос) заживяха там  и издигнаха една защитна преграда за Ромеите.Тези, които оттогава стояха на страната на Ромеите, на тях им бяха известни като българи. СКИТИТЕ обаче- другите двама братя-дойдоха до земята на Аланите(съврем. осетини-мое), която се знае като БЕРЗИЛИЯ –армянско име на българите-,  при която бяха изградени градове от Ромеите- тези покрай Каспия, съставляващи известната ВРАТА ТУРАЕЙ(Дербендски проход, изграден още от А.Македонски през четвърти век преди Хр.-мое). Прочие Българите и Пугурите( друго име на българите-мое), които изградиха жилища, по-рано бяха християни.Когато чужд народ завладя тези земи, бяха познати по името  на по-стария брат, наречен Казариг.Този народ стана силен и се разпростря…».

Тук бих искал да направя едно обяснение. Сирийските автори наричат българите «СКИТИ»), защото те са живяли в земите, известни като Скития.  Повтарям, през шести век скитите вече не съществували като държавно обединение, след разгрома на скитите от сарматите през втори век пр.Хр.. Оцелелите се  асимилирали в средата на други етноси  и и по такъв начин изчезнали от историческата арена.

Интересно е да се отбележи, че Булгариос получава земи, които принадлежали на Хунската, а значи и на българите, империя според договора от 448 г.,сключен от великия Аттила. Тези земи са станали центърът на възродената империя от сина на Аттила ИРНИК, който е втори в списъка на древните български царе.

Каква е основната разлика на текстовите на Бар Хебраеус и Михаил Сирийски? Хебраеус пише: «…тръгнаха от Вътрешна Скития…», а Сирийски-«…трима братя От Вътрешна Скития….Хебраеус ни съобщава, територията, от която са тръгнали трима братя, а Михаил Сирийски твърди, че тримата  братя са жители на Вътрешна Скития, и този текст е по-точен, защото ако Вътрешна Скития не би била дългогодишно местоживелище на тримата братя, то и двете планини не биха се наричали Малък и Голям Балкан. Според Л.Гумильов (синът на Анна Ахматова) и великият български учен Димитър Съсълов са необходими около 60 години  за да се нарече река,планина, земя с името на този или онзи народ. Тогава-през 586 г. на Балканите идва само народът на Булгариос, а другите двама братя отиват в страната на Аланите, според текста на Михаил Сирийски.

На време еще оставим вожда Булгариос  с народа му в Северна България и ще се върнем в първи век след Хр., когато е била разгромена Хунската империя. Народът се е пръснал в различни посоки на света. Едната част се настанила за двеста години в региона Волга-Урал и създала първата българска държава в Европа «Ургури» с владетел Авитохол, другата създала на територията на Афганистан българска държава «Балхара»  със столица гр.Балх, а за третата част ще ни разкаже  един от най-оригиналните съвременни изследователи на древната история на българите,  запален патриот Кръстю Мутафчиев:

«Това, че  са обитавали(древните българи-мое) пустинята ТакламаКАН-западен Китай-(в превод-земята на кана=царя-мое), земите в близост до могъщата планинска  верига(ТИЕН-ШАН-мое), на която един от върховете носи името КАН ТангРА, е исторически факт. Както е факт, че  са  обитавали някога и планината ИМЕОН(Памир-мое), което е потвърдено от арменската география «АШХАРАЦУЙЦ». Името «БАЛхи» или «БАЛхики» се споменава(според Петър Добрев около 100 пасажа-мое) във връзка със събитията, описании от древноиндийския епос «Махабхарата»( преди 3500 години-мое), за която Николай Рерих казва, че написана от ВИСА. А той (ВИСА-мое) живял в долината КУЛУ, която е свещено място, където се сбъдват всички желания. Тази долина е свързана с Тибет чрез прохода(перевал-мое)  ШИПКА. Нашите предци са обитавали както земите на днешна Киргизия, така и земите на Централна и Средна Азия. От киргизки и китайски източници узнаваме, че в Киргизия обитавал народ, който е притежавал  «небесните коне», и един от китайските императори  изпратил неизброима войска, която да му доведе такива коне».

Към цитата  от К.Мутафчиев бих искал да добавя, че тази държава се е наричала ДАВАН=ДА-ИВАН( после Бактрия- на територията на Афганистан) и китайският император искал да му продат 1000 «небесни коне».Известно е, че българите са КОНЕН народ, а и днес за българинът  името КОН звучи като най-красива песен. Аз на шестгодишна възраст съм препускал на кон без седло .Владетелят  на държавата ДАВАН( тоест държавата на «малките ЮЕХ-ЧИХ-ТОХАРИ»=  «МАСАГЕТИ»-български клон,  наречен по името на своя монарх ЕФТАЛ-Ефталити) отказал, и тогава китайците решили с  военна сила да се сдобият с тези необикновенни коне, които отглеждали нашите древни предци. Войната е била продължителна, но това  вече е  друга тема. Веднага има нужда да кажа, че това странно име на един народ като ЮЕХ-ЧИХ, а също –ЙЕХ-ЧИХ е китайска транскрипция- произношение.

Бих искал да обърна вниманието на читателите към прохода ШИПКА. Разказвайки за филма «Турски Гамбит» и намирайки се на връх Шипка, руският журналист Леонид Парфьонов твърди, че това име произлизало от храста шипка-шиповник. Но тъй като ние знаем, че нашите предци донесли името «Шипка» от  Тибет, то се налага тибетската и балканската «Шипки» да пратят «много здраве» на парфьоновския храст шипка; историческото невежество се среща и сред образованите хора.

За живота на нашите древни предци в Тибет бих искал  да представя на нашите читатели  един цитат от книгата  на един от видните съвременни български изследователи – патриоти Димитър Табаков «Хоризонтът  на познаниета».

«Друга една част от ЮЕХ-ЧИХ- ТЕ се насочила към пределите на Тибетската империя, където се установила в нейно съседство приблизително до края на 4 век сл.Христос. Впоследствие те се преселили в земите по поречията на Сър-Дария и Аму-Дария, където станали известни с етнонима(име-мое) «Бели хуни» и  «Ефталити». Ефтал или Абдел било името на управляващата  ги династия. В по-голямата си част тази группа била съставена от преселилите се при ЮЕХ-ЧИХ потомци на ХСИЮНГ-НУ-древните ХУНИ- сродници  и привърженици на ТУ-МАН(бащата на МО-ТУН-създател на Хунската империя през трети век пр.Хр и убийца на баща си.-мое).Това дало повод на древните автори да ги отъждествяват с етнонима «Бели хуни».

«Белите хуни» в смисъл на «Царствените хуни» показвало връзката им с династичните кръгове на  ТУ-МАН, от които те произлизали. Отделни групи продължили преселението на запад и достигнали земите  на север от Аралско и Каспийско морета. За отбелязване е, че името на ТУ-МАН се е запазило чак да осми век в източен Кавказ в името на царството ТУ-МАН. От смесването на тези групи- от народността ЮЕХ-ЧИХ-ГОАТ-СИ-МАСАГЕТИ  и на потомците на отцепниците от ХСИЮНГ-НУ\древните хуно- българи,-се зародил един от клоновите на древния български етнос, станал познат(в Кавказ-мое) с наименованието БЕРЗИЛ/БЕРСИЛ\БАРСУЛ\БАЗИЛ-К.

Профессор М.И.Артамонов(учителят  на Лев Гумильов-мое) в своя важен труд  «История Хазар» пише: «…Северната част на Хунското царство(б.а. в Кавказ),където се  намирала неговата столица, «великолепният град ВАРАЧАН»(познат също с името ВАНАНДАР- ВАНАНД- на един от  памирските  езици значи ПОБЕДОНОСЕЦ)(- респективно-Шандор  Петефи_-унгарски поет- мое), образувала особенно владение-БЕЛЕНДЖЕР или БУЛКЕР-БОЛГАР.Неговото население се състояло от Берсил-Берсула,  едно от подразделенията на Българите». Историческата съдба на тази българска группа е от голямо значение, тъй като след осми век след Христос една част от нея става важна етническа съставка на Волжките българи, позната в арабските извори  под  името  БЕРСУЛ\БЕРЧУЛ. По същото време друга част навлязла в Балканския Полуостров и заела териториите в поречията на Струма и Места, както и част  от Западните и  Средните Родопи (ТАНГРА-ТАГ\ТАНРИ ДАГ- Тангра-значи БОГ, а Таг- планина). Тези земи са местонахождението на споменатата от Теофан (византийски летописец- мое) БЕРЗИТИЯ

. За годината 6265( 1 септември 773-31 август 774 г.) от сътворението на света той съобщава за Ромейския(Византийския) поход срещу българите по времето на кхан Телериг(768-777г.).В текста за същата година се казва следното:… « През октомври на 11-ти индиктион императорът (Константин V) получи от тайните си приятели(шпиони-мое) в България съобщението, че владетелят на България  е изпратил боили с 12 000-на войска, за да завладее БЕРЗИТИЯ и премести населението й в България».

В този кратък пасаж ние проследихме пътят на преселението на една българска група, започвайки от втори век пр.Хр. и до шести век сл.Хр.-800  години.

За нас вожното е,че тези преселници донасят на Балканите името на своята държава в Кавказ БЕРЗИТИЯ, което ще рече България.

Бих искал още един път да напомня на читателите, че тук се говори за нашата история далеч преди идването на Аспарух -681 г.- на Балканите, а и до днес в училищните учебници историята на българите започва от 681 г., като ние сме имали история още  33 хиляди години преди Христос(съкратено- пр.Хр.).Но да не  заведем читателят в лабиранта на извънредно старата история на нашия народ, ние в тази студия съсредоточаваме вниманието  върху живота само на една част от нашия многоброен в миналото народ-на  Тримата братя и то само на единия от тях- вожда на име БУЛГАРИОС, който като преминал р. Дон, изпратил посланици до византийския император да му даде земя на Балканите.

За да разберем кои са тези българи, водени от Булгариос ще трябва да извадя още един цитат от «Хоризота на познанията» на Димитър Табаков. Този цитат се касае за тази группа, която се е преселила в Тибет, след разгрома им от хунския монарх КИ-ОК, синът на  МАО-ТУН- убиецът на баща си ТУ-МАН. Тук е необходимо малко отклонение от нашия сюжет. Защо Мао-Тун- на китайски (Богатур- на древнобългарски) е убил баща си? Сред многото жени, баща му имал една много влиятелна китаянка, която изисквала от мъжа си да предаде престола не на Мао-Тун, а на нейния син. Ту-ман  направил опит да убие сина си, като го изпратил в качеството на заложник( гаранция за изрично изпълняване на сключения договор) в силната тогава държава на ГОАТ-СИТЕ=ЮЕХ-ЧИТЕ= масагети- смес от скити и сармати) но не успял. Мао- тун като разбрал за тези интриги, откраднал един хубав кон и избягал от  вражеската  държава.. Баща  му  искал да провакира  военен конфликт, та ЮЕХ-ЧХИТЕ да убият сина му.  Като се върнал благополучно и всъщност героически  в Родината си, Мао-Тун взел решение да унищожи всички врагове на неговата държава, в това число и баща си,  който искал да наруши непоклатимия закон за престолонаследието.  От  гледна точка на закона  Мао-тун е бил прав, но все пак хунското общество е било потресено от тази постъпка на бъдещия монарх.

Но да се върнем към цитата за Тибет : «БОЛОР\БУЛУР(чети БОЛГОР\БУЛГУР): за тази страна в «ХУДУД ал-,АЛАМ»(«Областите на света»-анонимен Персийски географски труд,съставен в 982\3 г.) е казано, че е просторна и че монархът й се считал за син на Слънцето. Той не се събуждал преди изгрева, казвайки, че синът не трябва да става от леглото преди баща си. Неговото име\титла било БУЛУРИН-шах. Окончанието «ин» дава значението «шах на БУЛУР». Болор\Булур е включвал и част от ТИБЕТ- страна, която през древността е обхаващала территории много по-на запад от сегашните си граници. Тази част е била наричана «БОЛОРСКИ\БУЛУРСКИ ТИБЕТ» и е влизала в състава на тъй наречения «ГОЛЯМ БОЛОР», даден в китайските източници с транскрипцията(произношението-мое) ПУ-ЛУ».

Тази българска държава е била васална на Китай за няколко века, като попаднала  под китайско културно влияние(както и ние сега под украйнско и руско) и е усвоила китайската писменост.Има нужда да направя едно уточнение.Този етнос ЮЕХ-ЧИХ се е разделял на «Малките» и «Големите». «Големите ЮЕХ-ЧИХ», тоест по-голямата част превзели древна Бактрия(северо-изток на Афганистан),  а «Малките» ние намираме в Тибет. През втори век пр.Хр. на територията на Афганистан имало десетки малки държавици на родствени племена, но в всредата на втори век сл.Хр. се наложил един род на име «кушани».Този род е оглавил монарха на монарсите Канишка Първи.

Както вече знаем, в края на четвърти век  «Малките ЮЕХ-ЧИХ=масагети» напуснали Тибет и  наложили своята власт в българската държава Балхара- съвременен Афганистан. Пак има необходимост да кажа, че през този период и по-рано древните българи се делили на три клона, три династии- кушани, кидарити и ефталити.Думата « кушани» произлиза от града Куча-северно от пустинята ТАКЛАМАКАН ( между другото и днес българите с думата « такла» наричат седянката, а в думата Такламакан значи земята на кана-царя)). Думата «куча» на  тохарски значи «бяло» «блестящо». А другите два клона носят името на своите вождове КИДАР и ЕФТАЛ

«Кидар» в китайската транскрипция звучи като «ТЦИ-ДУЛО», тоест син на Дуло. Кидар или Чадар със значението на «Шатра»( сравни с думата «чадър),тоест «свода небесен», а на китайски «ТИЕН» е ВСЕЛЕНА, а  «ТЦИ»-син, което ще рече СИН НА ВСЕЛЕНАТА,а по-късно се е произнасяло като  ТАНГРА-КХАН. Всъщност  кушаните и кидаритете са един  и същ народ, защото след кушанската династия  се налага като управляваща кидаритската, а тя се сменя с хефталитската.И ето когато древните българи начело с вожда Ефтал победили в политическия двубой кидаритите, те  напуснали Балкх и се преселели в земите на изток от Каспийско море и тяхно седалище станал  град БАЛКХАН=БАЛААН в околностите на планините  Голлям и Малък Балкан=Балкхан. Ето оттук през 586 г. тръгват тримата братя да търсят нови земи за местожителство.

Тези две планини в древността се считали за продължение на планината ИМАОН=ИМЕОН=ПАМИР. Извънредно интересно изглежда причината за преселването на тримата братя. Има сведения, че още по време на А.Македонски реката Аму-Дария се е вливала не в Аралско море както днес, а в Каспийско. Твърди се, че и до днес старото корито на Аму-Дария(аму-вода, дария-силен,мощен) добре се вижда. Учените стигат до извода, че главната причина за преселването на тримата братя е състояла в променянето на коритото на Аму-Дария, тоест реката започнала да се влива  в Аралско море и земите между Каспийско море и Аму-Дария станали безводни и се превърнали в пустиня. Мочурещета са пресъхвали, а тръстиката и друга блатна растителност е изгаряла от жегата в безводните пространства и тогава конете и добитъка оставали без храна през зимата.

Читателят може би се интересува от имената на другите двама братя, но тъй като те се разделили при р.Дон и  само Булгариос  е тръгнал към Балканите, то те за нас засега не представляват интерес. Още повече, че 586 г.-годината на началото на преселването- е година, смятана от изследователите на древната история на българите, за година на раждането на великият монарх на Стара Велика България кан Ювиги=Сюбиги- значи: от Бога поставен цар- Кубрат.

Като се имат предвид горепосочените исторически събития, с голяма вероятност може да се твърди, че тъкмо вожда Булгариос е баща на Кубрат, а това ще рече, че Кубрат се е родил на българска земя-Северо- Източна България. Можем дори да се пошегуваме, че когато Булгариос е стъпил със своя народ на българска земя, то веднага се е родил бъдещият обеденител на всички български племена в един голям български народ Може дори и да се предположи, че това е БОЖИЕ  знамение. А че нашият народ е бил многоброен  свидетелстват последващите събития: след разпадането на Стара  Велика България броят на нашия народ е стигнал за да се образуват няколко държави: Дунавска Аспарухова България; макар и васална на хазарите, но запазена Черна България с канн(цар) Бат Баян)  със столица Бащу(Киев) и  Волжка България със столица гр. БУЛГАР. Това са ДЪРЖАВИ през  седми и началото на осми век.

Имали собствен народ и другите братя на Аспарух: Алцек се запътил към Италия( днес в Италия живеят 5 мил. потомци на алцекови българи), Кубер със своя народ   поел пътя за  Панония(Унгария), а оттам към земите на съвременна Македония.  По  време  на  Кубер (7 век) не съществувало таково географско и държавно понятие като Македония. Тогава тя се е наричала от българите «КОТОКИО». За сведение, мога да кажа,  че името Македония възниква изкуствено в края на 19 век по чисто политически и антибългарски прояаи, инициирани от сърбите. Още през втори век пр.Хр. Македония е била ликвидирана като държава от римляните.

Тъй стана, че до днес са запазени само Аспаруховите българи;

Алцековите стават етническа съставка на италиянците(световноизвестна италианска фирма за парфюми «БУЛГАРИ»), волжките българи са преименувани в татари(Татарстан,, а до 1920 г.- БУЛГАРИСТАН, и първият руски цар Иван Грозни, след като превзел гр.Казан през 1552 г. се е наричал «…царь Всея Руси и Булгарии»), кавказките българи( не напуснали през 6-7 век тези земи) взели кръвно участие в етногенезиса на чечени, ингуши, дагестанци. За сведение, днес в чеченския език са запазени някои древнобългарски титли и дори роднински думи. Въобще сред съвремените кавказки народи се срещат  в езика им  даста много древнобългарски думи,   но този аспект е извън границите на тази статия.

Изчезват и батбаяновите българи, като се  смесват в съвременна Киевска област, гр.Чернигов и други райони на съвременна централна и източна  Украйна основно с източните   славяни АНТИ  и дават нов етнически продукт –   украйнци. Ако някой днес срещне  умен украйнец- това значи, че той точно има 70 на 100 българска кръв

Сега знаем, че древните българи започнали да живеят в различни райони на Кавказката планинска верига от втори век преди Христос и до седми век след Хр., тоест 800 години. През този  дълъг период вълшебната думичка БАЛ е дала имена на държави, планини, реки, градове, селища, започвайки от юго-изтока на Каспийско море та чак до съвременния гр. Батуми( нашите древни предци го наричали БАТ-ХУН=БАЦ-ГУН) и на север от него. Ето само някои названия:Пархар=Паргар-планина, Кабарда-Балкар-държава, Болор Апахаке- в Армения държава, създадена от вожда Вананд Булгар Вунд, Берсилия- държава, Балкар-Балх- държава, Бугур=Бигир- проход, Булгар-Чай- река(Азербайджан) и т. н. Това че думичката Бал звучи различно и в чужди езици почти не прилича на себе си не е нейна вина- такива са законите на чуждите езици.

У древните народи думичката Бал е звучала като ПАЛ, БЕЛ  и  БАЛ  в различни графични и  фонетични(звукови) варианти и е носила в различни имена и титли основния смисъл- величие. Ето някой примери из древните цивилизации.

ШУМЕР-( съвременен Ирак) Първа династия на Киш:  БА-ЛИ-ИХ– четиринадесети

владетел, царувал 40 години.

Първа династия на УР ( около 3100 до 2930 год. пр. н. е.):            БАЛУЛУ, четвърти владетел, царувал 36 години.

ВАВИЛОНИЯ   и  АСИРИЯ: АшуруБАЛит– асирийски цар от Ашур, 1380-1340 год. пр.н. е. ТиглатПАЛаласар- асирийски цар,1115-1093 год. пр.н.е., а също-АшурБЕЛкала, АшурнасиПАЛ, ТиглатПАЛасар.

Вавилония: НабуаПАЛидин(българин)(-885-852 год. пр.н.е.; Мардук-БЕЛусати-851-8826 год.пр.н.е.; Мардук-БАЛАксуикби-827-815 год.пр.н.е. и така нататък.

От тези примери се вижда, че «вълшебната» думичка «БАЛ», стояща в корена на нашето народстно име, поставя нашия народ в реда на най- древните народи и го прави съпричастен към най-древните цивилизации на този бял свят.

Аз се постарах да разкажа  в телеграфен стил за живота само на една българска группа, потомците на която и до ден днешен живеят  в земята, наричана с красивото и едно от най-древните имена БЪЛГАРИЯ. Вече през периода от нашета ера думичката БАЛ станала съставка към името на СЪВЛАДЕТЕЛЯ  на царя. Например ДЕК(Ц)Е-БАЛ който през първи век от нашета ера е громил наляво и надясно римските войски на територията на съвременна Румъния, докато се е явил на историческата сцена един от най- талантливите римски императори ТРАЯН(98 г.-117г.)

В края бих искал да разкажа една легенда за българската земя. Когато Бог раздавал земята, българинът дошъл последен и на него не му стигнало земя. Бог го попитал, защо закъснял. Българинът се извинил и казал, че работил в къра. Бог съжалил работливия българин и му дал едно парче земя от своя  Рай.

Известно е, че в основата на морално- нравтствено-етическата същност на българската душа е уважението към старшия, към родителите. За тази високонравствена черта на нашия характер също има легенда: Някога  една година нямало дълго време дъжд и в държавата настъпила суша, а следователно и глад. Царят заповядал всички старци да  бъдат избити  за да запази млодото поколение. Само   един  младеж скрил баща си. Царят не знаел как да изведе страната от тази криза.

Един  път бащата казал на своя син, който  служил в стражата на царя: кажи, синко, на царя да изпрати хората в полето и да разровят всички мравуняци и ще намери доста зърно да засее земята. Момъкът отишъл със страх при  повелителя  и му казал за бащиния съвет. Тогава царят го попитал, кой му дал този мъдър съвет. Момъкът се признал, че скрил баща си и с това за първи път нарушил клетвата за вярна служба на царя. Царят постъпил според дадения съвет, било събрано доста зърно,  и по такъв начин земята  била засята. След това царят заповядал всички старци в страната да бъдат на особена  почит и уважение.

Всеки народ дал е нещо на човечеството, но едва ли ще се намерят  поне десетина  народи, които могат да съперничат с българите. Ето някой примери за онова, което е дал българският народ на човечеството, като изключим писменността,  битовия календар и  компютера-висшите достижения на човешкакта(българската) мисъл.

Списък на стоките, наречении от чуждите народи с името на древните българи.

1,Муза- и- Булгар (български филигран)- вид златарски изделия от Волжка България, продавани в Персия;

2.Чарм-и-Булгар(български цяр)- вид мехлем за рани, запазен до днес в района на Балх.(По сведения на проф. П.Коледаров, получении при неговата специализация в Афганистан);

3.Булгар- название на най-прочутия конски юфт, разпространено и до днес сред множество народи;

4.Булгара  или  Булгарина– вид музикален инструмент с дълга дръжка. Среща се и до днес  в България и някой страни на Изтока;

5.Болхар– вид медникарски изделия. Звънци, окачвани на конската сбруя.Среща се на територията на някогашната Волжка България и в съседните руски земи.Споменати в Тълковния речник на руския език, съставен от В.Дал;

6.Болгары– вид качественен дървен материал за греди и траверси. Дума характерна за района на Псков;

7.Булгаро– вид Макара за повдигане на тежести в строителството. Среща се в Северна Италия;

8.Болгарское пшено– название на среноазиатското едро просо у русите в Поволжието и  съседните райони;

9.Болгарка– особен сорт пшеница, разпространен сред донските казаци;

10.Болгарка– названия на пазарищата в някои руски области, съседни с някогашната  Волжка България(Самара и др.);

11.Болгарка– миниатюрно еликтрическо трионче за рязане на метал; распространено в бившия СССР.

12.Булгар– вид пипер в Кюрдистан;

13.Болгарский крестик– вид бродерия. Название, разпространено в страните на бившия  СССР.

14.Болгарский перец–  разпространено в страните на бившия СССР.

Тук няма да «откривам Америка» и,  като коментар, направо цитарам великолепният патриот-учен  Петър Добрев: «Спектърът на произвежданите и продавани от ранните

българи  изделия се оказва извънредно широк, дори уникален по своите мащаби. Той  ни  изправя пред едно необикновено стопанско явление, на което трудно може да се открие близък аналог както в древния, така и в съвременния свят с  неговите многократно нараснали названия на стоки и продукти.. Звщото  колкото и  да се ровим  в стопанската история на древния и съвременния свят, не можем да открием дори и един случай, при  който от името на някой народ да се образувани близо 20 имена на стоки и земеделски култури, от които не по-малко от 12  са се употребявали още през Ранното средновековие. Има, разбира се, немалко примери, при които с имената на различни народи са били наричани типичните за тях стоки- например, названието Американ, за внасяните отвъд океана тънки платове, или понятията Швейцарски часовници, Френски парфюм, Холандско лале, но трудно може да се открие случай, когато с името на някой народ да са били наречении не една-две, а 12 вида стоки  И  ТОЧНО ТАКЪВ РЯДЪК СЛУЧАЙ НИ ПОДНАСЯТ ЗАГАДЪЧНИТЕ И ВСЕ ОЩЕ НЕОПОЗНАТИ ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ  РАННИ БЪЛГАРИ»( П.Добрев. «Българските  огнища на цивилизация на картата на Евразия», 1998 г. стр.65).

В края бих искал да напомня, че тези три клона древни българи- Кушани, Кидарити и Ефталити- са били грамотен народ, тъй като още в началото на нашата ера вече се ползвали отначало с китайска писменост(в Тибет), после с манихейска(в държавата Балх-Афганистан), а в началото на 5 век арменският свещенник- просветител МАЩОЦ МЕЗРОБ създал-съставил ХУНО- БЪЛГАРСКА писменост за кавказките българи. Тъкмо с тази писменост се срещнали през 9 век Кирилл и Методий в кримския Херсонес и  използвали  част от нея за създаване на Глаголицата, станала основа на  славянската цивилизация въобще.

Всеки човек е задължен да знае историята на своя народ, и с тази малка статия ми се искаше да подхраня гордостта и самочувствието на всеки българин, живеещ, по волята на съдбата, извън пределите на МАЙКА БЪЛГАРИЯ. И.Серт, филолог-славист,гр.Одеса.

Ползвана литература.

1.Борис Балк-Чикаго. «Древното учение на българите».в. «Народен будител»,брой 9,10, 2000г.

2.Петър Добрев. «Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия»,София,1998 г. «История на българската държавност»,София 1995 г.; «Кои сме ние българите»,София, 2000 г.; «Българи, арменци, и евреи в ранната история», Сборник «История на българите: нов подход, преоценки»,Тангра ТанНакРА,София,1998 г. и много други.

3.Димитър Ил. Димитров. «По пътя на българите»-сп. «Ави-Тохол»,книжка, 10-1999 г.,11-2000г.

4.д-р Дориян Александров. «Българите в Италия», сп. «Ави-ТОХОЛ»,книжка 11,2000г.

5.Светозар Попов. «По дирите на Авитохол», сп. «Ави-Тохол»,кн.10-1999г.,кн.11-2000г.

6.Кръстю Мутафчиев. «Номо Sapiens за произхода на Homo Sapiens»История на прабългарите, част 1,2,3,София,1993,5,8 г.;

7.Моско Москов. «Именник на българските ханове», София,1998г.

8.Бахши Иман. «Джагфар Тарихы»,София,2001 г.

9.Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир. «Сказание за дъщерята на хана(епосът на древните българи,882 г.),София,1997 г.

10.Димитър Съсълов. «Пьтят на България»,1936 г.,2000 г., София.

11.Димитър Табаков. « Хоризонтът на познанията», София, 1999 г.

12.Лев Гумилев. «Окрытие Хазарии»,Москва,2001 г.; «Ритмы Евразии», Санкт-Петербург,2003 г.; «Конец и вновь начало»,Санкт-Петербург,2003г.

13.Йордан Вълчев. «Календар и хронология», София,1999 г.; «

14. Марин П. Димитров. «Древна българска цивилизация»,София,2000 г.