Първият грандиозен Общобългарски Събор на благотворителния фонд “Кан Кубрат”
Предистория
============
Автор: Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса.
Първият грандиозен Общобългарски Събор на благотворителния фонд “Кан Кубрат”
Откакто съм чул за благотворителния фонд “Кан Кубрат”, а това беше през лятото на2009 г., се ме мъчеше мисълта, кой пръв е дал тази прекрасна и безкрайно родолюбива идея. Защото да построиш мемориален комплекс от типа на Мека за арабите и Стената на плача за евреите, са нужни големи материални средства.И задачата на фонда да акумулира внасяните парични средства на обикновени българи и на всички народи, които се смятат за потомци на кубратовите древни българи. И когато се захванах да опиша своето впечатление от миналия Общобългарски събор на 17-19 август2012 г., аз научавам, че идеологът на този патриотичен фонд е бившият посланик на РБ Димитър Владимиров. Също ми стана известно, че тъкмо българският посланик в Украйна е предложил на Румен Спасов да оглави фонда. Румен Спасов-владетел на туристическа фирма, работеща вече 12 години в Киев.
Г-н Д. Владимиров привлякал към фонда и други родолюбиви българи-бизнесмени: Райчо Райчев, Георги Узунов, Кирил Симеонов и Борисов. Бесарабският българин Димитър Христов-депутат на Полтавския областен съвет- идва по-късно за да подхване падащото знаме на фонда, тоест да поддържи идеята за строителството на Кубратовия мемориален комплекс. Димитър Христов идва във фонда тогава, когато бившите президенти на фонда Кирил Симеонов и Георги Узунов напускат Украйна и заминават за .България.
През 2009 г. аз с група украйнски българчета бях на двуседмечно посещение в София. В София групата имаше среща с Георги Узунов, който и разказа за фонда и раздаде на всички рекламна книжица (проспект) за фонда. Аз, за голямо съжаление, не бях на тази среща, тъй като беше запланирана друга, която малко ме интересуваше. Участникът в срещата Петър Дудуш ми показа проспекта на фонда, което извънредно ме зарадва, че ето най-после ще се строи истинският паметник на големия български владетел кан Кубрат. Аз тогава не знаех, че г-н Георги Узунов вече беше се оттеглил от дейността на фонда.
Рекламният проспект, който раздаде Г.Узунов ми хареса както от страна на исторческия текст, така и за проекта на бъдещия мемориален комплекс.Това вече приличаше на истински паметник на велик български държавен деец.
Когато съставът на фонда беше обновен по нареждане на българския посланник в Укарйна Д.Владимиров, то се пише нов проспект и се проектира нов мемориален комплекс, който е представен на сайта на фонда.
Сегашният екип на фонда представаляват Димитър Христов, Симеон Симеонов, Катя Иликчиева-етническа българска и президентът на фонда Румен Спасов. Тъкмо те осигураваха началото на сторителството на Мемориалния комплекс и организацията на Общобългарския събор на 17-19 август 2012г.
В първоначалното название на фонда ранносредновековният български владетел на Стара Велика България кан Кубрат е титулован в съответствие със съществуващата традиция във вчерашната българска историография «ХАН». Днес в най-новата българска историография е възстановена истинската титулна система на древните българи: въведеното изкуствено «хан» е заменено с истинското «Кан», както се пише в «Именникът на българските канове».
В продължение на дълги години редица недоброжелатели на българския народ се напъват с все сила да направят българите «тюрки» и използват най-примитивни и в същото време коварни методики за своята наблаговидна цел, в това число и изкълчената от тях тутуларна система на древните българи; тъкмо «древни», а не «прабългари» като и до ден днешен се пише от ново и от старо поколение изследователи. Аз не съм срещал дефиниции от типа праиталияци, прафранцузи, пранемци, праиспанци, праегиптяни, праевреи и т.н. макар че и те всички са конгламерат от различни етноси, които в продължение на векове се варили в един котел(территория) и най-после се е отляли като в калъп в единен етнос=народ=нация.
Слава на бога, че през последните 20-30 г. в полето на българската историография се появи, може да се каже, израсна една нова плеяда модерни историци – ПАТРИОТИ, със сигурност бих казал, начело с най-българския учен-патриот Петър Добрев, който с убидителни аргументи раздава наляво и надясно гръмки плесници на всички «тюркисти». Любовта, дълбокото уважение и преклонение на Петър Добрев пред гения на своя народ трябва да служи за всички историци и обикновени българи като пример за ПОДРАЖАНИЕ на патриотизъм. Иначе, както е казал на времето българският възрожденец Григор Пърличев, «този, който не обича Татковината си, не може да се нарича честен човек».
И все пак: според мен, още когато не са били родени учени като Петър Добрев, през 1936 г. излиза от печат фундаменталиният труд на Димитър Съсълов «Пътят на България», книга-Библия, от която се започва възстановяването на правдивата история на нашия народ. И ние трябва да помним това и да предаваме на идните поколения имената на истинските историци – патриоти на българския народ. Сегашният президент на въпросният фонд Румен Спасов започна пререгистрането на тази обществена организация и небългарското «хан» ще бъде заменено с древнобългарското КАН.
Когато се върнах от София в Одеса, аз бегом се упътих към редакцията на в. «Роден край» да споделя своята радост с главния редактор Дора Костова. Както си спомням, аз не забелязах в очите на Дора Костова и частичка от моя въсторг, но тя пък почти равнодушно ме помоли да оставя проспекта в редакцията (вече когато беше написан този текст аз научавам, че Дора Костова имала среща с Георги Узунов преди аз да науча за фонда. И затова само сега ми става ясно, защо проспекта не й направи впечатлнеие. А може би тя и го имала преди мен.).
Тогава бях си помислел, че гл.ред. на български вестник ще се втурне да рекламира фонда, като отвори редица публикации на тази тема. Нищо подобно не стана. Напротив, когато след две години аз помолих Дора Костова да ми върне проспекта, тя не можа да го открие в редакцията. През този период нашите приятелски отношения бяха на привършване и аз силно й се разсърдих. В нашите писменни диалози (по-точно препирания) тя забеляза, че нямала намерение да строи каквито и да било комплекси и тъкмо по тази причина не и трябвало да държи проспекта и да не ми го дава. Просто не можала да го намери. И аз разбрах нейното истинско «родолюбие»… Такъв проспект би трябвало да бъде изложен по щандовите в редакцията на видно място, а тя не можала да го открие в продължение на един месяц и така не го намери, според нейното твърдение, в което аз силно се съмнявам.
Във връзка с този пасаж бих искал, без да отлагам, да цитирам един израз от нейния вестник- 35 брой, 1 септември, 2012 г., стр. 9. Статията се нарича «О макете мемориала «Хан Кубрат»: «Генеральную идею Доры Костовой и Николая Габера разработали и сделали соответсвующие чертежи полтавчане Юрий Петрук и Оксана Саливон, а бесплатно изготовили макет исторического мемориального комплекса «Хан Кубрат» члены Кировоградской областной организации «Объединение болгар «Нашите хора»:руководитель творческой группы Александр Боршуляк, его сын Антон Боршуляк, а также Сергей Осадчий, Иван Чучупал, Сергей Коверзнев, Виталия Бондарь. Сорок дней, а вернее ночей, заняла эта кропотливая работа…» И т.н.
От статията става ясно, че «генералната идея» за мемориалния комплекс, замислен от фонда «Хан Кубрат», за който « тя не е чувала нищо» на седми июли2012 г., принадлежи на Дора Костова, която нямала намерение да строи каквито и да било комплекси???!!!
В своето интервю на седми юли 2012 г.за вестника на съюза на българските журналисти тя разказва:
“В продължение на цялата 2001 година темата за първото Българско царство и прабългарите се освещаваше на страниците на в.»Роден край». ПО МОЯ ИНИЦИАТИВА тази акция завърши с издигането на паметник на владетеля на Стара Велика България хан Кубрат в село Малое Перещепино».
Когато прочетох «генералната идея», «по моя инициатива» аз изведнъж загубих дара и на българскато и на руското слово. Жалко е, че г-н Н.Габер не чете на български за да научи как публично цинично се присвоява неговата инициатива и самото издигане на паметния знак, който прилича на посредствен гробищен камък, но като начало в тежките условия на съществуващата държавна бюракратическа машина, наистина изглежда като подвиг на г-н Габер. Ние знаехме, че Габер е организатор на тази «инициатива», той финасираше и паметниците, и съборите, а Ченков Михаил правеше паметниците на Кубрат и Аспарух в гр. Житомир. А според Иван Абажер-председател на Кримското областно българско дружество «Паисий Хилендарски» «генералната идея» за Кубрат е дадена на Габер от покойният Иван Влаев, който беше дясната ръка в тогавашната родолюбива дейност на г-н Габер. А почти «вчера» аз научавам от Габер, че идеята за събора и паметника на Кубрат му е дала неговата съпруга, с която той беше на посещение в България по личната покана на президента П.Стоянов за «Рожен-2000». А и ония ден научавам, че по време на «Рожен-2000» идеята за поставяне на паметника на Кубрат е дадена на Габер от Пламен Павлов-прочут български историк, тогава председател на Агенцията за българите в чужбина. Пламен Павлов и Райна Манджукова – тогава негова заместничка, бяха с нас всички начело с Габер в организацията на първия събор и установяването на паметния знак на кан Кубрат в село Мала Перещепина.
Първият грандиозен Общобългарски Събор на благотворителния фонд “Кан Кубрат”
От самото начало на «родолюбивата»дейност на Габер*( впрочем това важи и за Д.Костова) аз напълно разбирах, че тя (дейността) има предвид на първо място подготовката към предстоящите избори, тоест стремежа към депутатското кресло. Но тъй като неговата «генерална мисъл» съвпадаше с ползата за възрожденския процес сред украйнските българи, то всичко се възприемаше на УРА!. А сега изглежда, че много му харесва, как Дора Костова се гаври с него и с нас всички, като слага своята персона на първо място, а Габер на второ.
И само след няколко години Дора Костова ми съобщава с тих глас, доверително, никой да не чуе, че тя е дала тази идея на Габер и аз точно помня, възкликнах:ДААА? И аз наум си помислих, защо ли Д.Костова по-рано не ми разказа за тази «тайна»??? И тя тогава започна да съчинява, как се срещала с Георги Костов, книгата на когото ми беше известна, но в паметта ми липсваше информация за неговата кончина. Как тази среща я вдъхновила и тя споделила своето «вдъхновение» на «невеждата» Габер. А сега ми е ясно, че Костова нямала как да се срещне с Г.Костов, защото той почива тогава (16 януари1995 г.), когато Костова още не е била гл.редактор и не е могла да пътува за България за сметка на бюджетните средства. А в предполедния брой на нейния вестник тя нарича Георги Костов «велик археолог», който е филолог, журналист и писател. Не мога да разбера, защо Габер и Ченков не реагират на костовата лъжа?! А на Габер и Ченков аз лично правя низък искренен поклон за извършената патриотична работа. Но тя (работата) десет години наред нямаше продължение (мечта, план), за което аз писах през 2001 г.в статията си «Кубрат обединява всички българи по света». В тази статия е изложена генералната идея на Н.Габер, а не на Дора Костова. Но кой те пита? С нашето историческо невежество се ползват хитреците, лицемерите, хамелионите, манипуляторите и псевдопатриотите.
Дора Костова дава «генерални идеи», а и досега поради невежеството си изопочава българската история публично, като нарича Стара Велика България «първото българско царство», а в българските учебници по история тъкмо Аспарухова Дунавска България се нарича Първа българска държава, което също не е вярно, но все пак пише в учебниците. До ден днешен «инициаторката» неправилно пише името на селото, което се нарича МАЛА ПЕРЕЩЕПИНА, а не Малое Перещепино. А това е вестник, а не е някакъв дувар или стена, където малчуганите си пишат детските глупости, предизвикани от брожението на гармоните.
Но да се върнем къи интервюто. Българската журналистка Розалина Евдокимова пита, какво знае главния редактор на български вестник за фонда «Хан Кубрат» и тя казва следното:
«Стана известно (напомням, че през август 2009 г. аз донесох в редакцията проспекта на фонда «Хан Кубрат» и го оставих на Дора Костова, а буквално на 10 септември научих от Румен Спасов, че той й пратил писмо за сътрудничество през декември 2011 г.)), че през август месец ЩЯЛ да се проведе събор по инициатива на група хора, оглавявани от президента на организация «Събор на българите в Украйна»Николай Габер. Много добре е, когато има инициативи, много добре е, когато има хора, които искат да направят нещо, но за този международен фонд «Хан Кубрат досега ИЗОБЩО НИЩО НЕ БЯХМЕ ЧУЛИ, той не се прояви с нищо, макар че беше заявено, че на 19 август Мемориалният комплекс ще бъде изграден (кой и кога е заявил тази лъжа-иди търси-мое). Дано да успеят нещо да направят. Но досега там няма нищо направено. Зная, че са обявили (тя уж нищо не е чула за този фонд-мое) събиране на средства, но там, където има финанси (Костова добре знае тая работа с финансите-350 хил на година получава за вестника и няма значение колко души се абонират-мое)-необходим сериозен контрол, НАЛИ…» И в края Костова намигна многозначително c това «НАЛИ» на журналистката Розалия Евдокимова, която записва интервюто и не вижда лежащите на повърхността протворечия в разказа-лъжа през две три думи. Тя произнася: «…но досега за този фонд нищо ня бяхме чули и в по-долните редове продължава да лъже: «зная, че се обявили събиране на средства», «заявено, че на 19 август Мемориалния комплекс ще бъде изграден», « но досега там няма нищо направено»-, зявява Костова с неприкрито удоволствие. «Дано да успеят-, продължава тя, като трепери от силно желание да не успеят и да се изложат, а тя със преименувания кубратовски в «роденкраевски събор» да остане единственна УСПЯЛА.
Когато Костова разказва за своите героически успехи, тя констатира, че цяла година публикувала материали за идващия «роденкраевски» събор, свързан със 100-г-та от откриването на Кубратовото съкровище, а за Общобългарския събор на фонда «Хан Кубрат» (въобще за фонда в продължение на две години и половина Костова МЪЛЧИ като шаран) в продължение на два месеца тя не казва в българския вестник нито една буква, камо ли да става дума за едно слово.!!! Още повече, че оргкомитета е оглавяван от нейния «саратник» Н.Габер, който присъстваше на «роденкревския» събор, където беше погребан от Костова неговия, официално регистриран «Събор на българите в Украйна», преименуван за по-внушителен пиар в «роденкраевски». Това всичко прилича на някаква фантасмогория! Габер сигурно е бил или хипнотизиран, или пиян, или хич не му е пукало, както не му е пукало тези изминали десет години за строителството на Кубратовия комплекс, за който той мечтаеше преди десет годни. Един мой приятел, доста известен както тук, така и в България, наричаше габерската мечта «маниловщина».Аз тогава не му вярвах, защото вярвах в една обикновенна човешка порядъчност и искренно желание на един народен депутат да направи нещо за българите, към които принадлежи неговия баща(бог да го прости)
Наблягам на мисълта, че Габер беше избран за глава на оргкомитета чисто заради уважението за миналите му заслуги, но той не правилно е разбрал този благороден жест. Той не че нищо не правеше за подготовката на въпросният събор, но г-н Румен Спасов дори нямаше възможност да се свърже с него по телефона – Габер беше изчезнал, като миналогодишния сняг, но когато настъпи най – тържествения момент – откриването на НАЧАЛОТО на СТРОИТЕЛСТВОТО на МЕМОРИАЛНИЯ КОМПЛЕКС – ПЪТЕКАТА и ПЛОЩАДКАТА на паметника-извършени от екипа на балканския българин РУМЕН СПАСОВ, Габер се появи изневиделица, безцеремонно грабна от Катя Иликчиева програмата и пое поводите на събора в своите вредителски ръце. Аз много съжелявам, че Габер пред моите очи се превърна от положителен герой в отрицателен не без тлетворното влияние на интригантката Дора Костова.Тя просто го въвежда в заблуда със своята цинична и безсъвестна лъжа.
Той стана невикан конферансие и от неговата уста се разбираше, че главните герои на събитието не Румен Спасов и екипа му, а той, Габер и тя, Костова. Костова, която твърдеше, че там още нищо не е направено и сама нищо не е направела за популязирането на този събор.А откъде знаеше тя, какво е напровено, а какво не?Ясно е, че Габер я държеше в течение на работите, но и той не знаеше как върви строителството, и той се надяваше да НЕ УСПЕЯТ, но… А Костова лъжеше българската журналистка просто тъй-да навреди, да компрометира да оплюе «иницитивата» и да изпъкне себе си като най-много правеща за българите в Украйна. Браво, товарищ Костова! Нали, да не правеш нищо-също е вредителство.
Сега, след 17 години(какъв съм бил наивник), на мен ми стана ясно, защо тогава, през 1996, г. бившият гл.редактор на вестника Афанасий Гайдаржи, наклеветен и свален по инициатва на Костова, ми предлагаше да съберем подписи против нея, но аз токущо бях нагазил дейността на Одеското българско дружество и по тази причина не бях в течение на тънкостите и интригите в отношенията сред водачите на българските организации, и се отказах. А Гайдаржи, между другото, ми помогна да издам своите народни песни.
Само сега ми стана ясно, защо Костова тогава зарязала печелещия бизнес и се е стремила да стане ту водеща на българско радиотелепредаване, ту да работи в редакцията на български вестник, където тогава заплатата беше смешна в сравнение с доходите от търговията на Седмия километър. Затова пък сега тя е възнаградена за вредителската си работа за полза на своите кукловоди: тя и заслужил журналист, нямайки журналистко образование, има вече един чувал награди и грамоти (инициирани от самата нея- тя е голям майстор да подсказва и намеква, както стана във Варна на сесията, където г-н Видински уж от името на г-н Габер предложи Костова да бъде представена от сесията пред българското правителство за най-голямата българска награда орден «Стара планина») , и заплата над 1000 евро!!! И имиджа на голяма родолюбка. С една дума-ТЪНКА работа.
Като пример на вредителската й дейност може да послужи «роденкраевския» псевдоквазисъбор под надслов «Кубрат събира потомците».Аз бих казал: Кубрат събира потомците, а Д.Костова обира точките на велика родолюбка. Но кой може да помисли, че този събор е нейно вредителство?! Но възниква въпрос: като знаеше за Събора на фонда «Кан Кубрат» на 17- 19 август, защо трябваше да прави на 9 юни « роденнкраевския» с присъствие на 5-10 души «потомци» на Кубрат? Да се отделя, да разцепва!? И още един психологически момент: да предизвика недоволство на местните власти, че ние, българите, много често ги безпокоим със своите събори – от едната страна, а от другата-какъв е смисъла? А смисъл има: да се пропиари, че е голяма родолюбка, да комрпометира идващия наистина голям събор, посветен на събитие от историческо значение: началото на строителството на Мемориалния комплекс. Тук е главния смисъл, а не в празната стогодшнина на съкровището. Тази прослувата 100 годишнина не е 100, а около тридесет години откакто стана известно, че това съкровище принадлежи на Кубрат. Значи тези сто години са велика ЛЪЖА, поставена в основата на «роденкраевския» събор , а значи и самия събор е ЛЪЖА. Ето го вредителството на Дора Костова. И то продължава, защото Дора Костова обявила на своите не многобройни читатели, че тази година е обявена за година на ВСИЧКИ български съкровища по света. Ето Ви още една лъжа-вредителство. Пита се, каква енегретика е заложена в тези съкровища, че да ги обевява за «герои» на годината? А никаква! Това е целта-НИКАКВА!». Да прави вид, че води бурна родолюбива работа и да отвлича вниманието от насъщните проблеми. Но да се върнем към събора на 17-19 август.
Според мен в оргкомитета на събора Габер изигра ролята на известния ТРОЯНСКИ КОН, а Костова със своето мълчание на страниците на БЪЛГАРСКИЯ вестник за идващия ОБЩОБЪЛГАРСКИ СЪБОР , а не някой си там «роденкраевски», се превръна в истинска предателка и разцепница. Ето и такива стават метаморфози на оставената от теб грешна земя, господи! И такива се срещат сред хората ХАМЕЛИОНИ, господи!
Но Габер, откакто беше избран за председател на оргкомитета, започна да вреди…т.е нищо да не прави.До тук спирам, защото трябва всичко да върви по ред. Само една ремарка….
Дейността на фонда «Кан Кубрат» разкри истинското лице на Д.Костова и към нея възникнаха въпроси, въпроси и въпроси…
–защо тя се противопостави със «своя» псевдосъбор на българската общественост както тук, така и в България?
–защо прави «свой» събор като знаеше от декември 2011 г.за събора на 17-19 август 2012 г.?
-защо в продължение на два месяца българският вестник не оказа информационна поддръжка за подготовката на събора,а продължаваше безсъвестно да пъха на читателите във всеки брой хвалебни отзиви за нейния събор.
На 9 август имаше рожден ден бесарабският поет Петко Стоянов. Той й прати малка подборка на новите стихове и рецензия за стихосбирката, ноКостова се отказа да го поздрави и да пусне няколко стихове от неговата нова стихосбирка. Вместо това, тя публикува на цяла вестникарска страница рифмован на руски език панегирик за нейния пиарсъбор на един неизвестен човек!!!
-защо в интервюто от 7 июли 2012 г. за вестника на Съюза на българските журналисти тя твърдеше, че «нищо не е чувала за този фонд»?
-защо гл. редактор на български вестник лъже публично? И не се страхува от изобличение. И последен риторически,но не единствен,вхъпрос:
-Кой плаща нейните антибългарски услуги?!
И С Т О Р И Я
==================
Благотворителният ФОНД «КАН КУБРАТ» пише нова страница в историята на укарйнските българи и на българския народ.
Президентът Румен Спасов,бивш национал по баскетбол и сегашен владетел на туристическа фирма,само една година откакто оглавява фонда, и на 17-19 август тази година в гр.Полтава и село Мала Перщепина той показа на укарйнската и българската общественост от цял свят резултатите на своята работа като президент на фонда: след десетгодишен застой г-н Спасов започна строителството на Мемориалния компленкс,като построи железобетонна пътека и наприви площадката за бъдещия паметник. Кубратовото място в миг придоби цивилизован облик.Това е началото,а останалата работа зависи от активността на българския народ-да се внасят парични средства за по –нататъшното строителство на комплекса-паметник,хотел,параклис и благоустройство на територията около Мемориалния комплекс. Освен тази работа екипа ( в бита «бойна група») на Румен Спасов организира общобългарски събор от особенно историческо значение.
В организацията на събора взе най-актвно и ползотворно участие президентът на Конгреса на българите в Украйна Юрий Граматик-той докара два автобуса(над 80 души) самодейни артисти от бесарабските села.
Аз научавам за събора от Евгения Димитрова- координатор на оргкомитета в България-,която на 1 июли ми изпрати пълна инфорация и за фонда и за предстоящия събор. Бях учуден от количество членове на оргкомитета, които се оказаха чист баласт(тук няма вина на Е.Димитрова) и абсолютно равнодушни към делата на фонда. За голямо съжаление!!!А те са всички българи, заемащи престижни длъжости, владеещи високи научни звания. Аз не срещнах в списъка на спомоществователите нито едно име от този голям списък!!!Какви са тези българи! Какъв си ти българин щом не ТАЧИШ своето минало,не знаеш историята на своя народ.!!! Някой е казал: най-красивия живот е ония,който е посветен на своя народ.
Ето ги имената на «бойната группа» на фонда «Кан Кубрат»
1. Румен Спасов – президент на фонда,България.
2.Симеон Симеонов-отговорник за сайта,България
3.Димитър Христов-депутат на полтавския областен съвет,Укарйна
4.Катя Иликчиева-юрист,Украйна.
На 8 июли 2012 г. Евгения Димитрова ми се обаде,че Румен Спасов е в Одеса.Той лично дойде да се срещне с ония,които са в оргкомитета.Г-н Спасов ми се обаде и ние се срещнахме с него на ул.Дерибасовска в непрунедана обстановка.Той ми разказа и за фонда,и за предстоящия събор,който обязателно щял да се състои и че пътеката и площадката на бъдещия Кубратов Мемориален комплекс шели да бъдат построени към началото на събора. Всичко стана тъй,както той ми поднесе на шумната и весела ул. Дерибасовска. Аз останах с добро впечатление за Румен Спаов.Ние се виждахме за първи път.
Вече по имейла г-н Спасов ми се обади и ме помоли ние с Иван Ангелов от Запорожие да подготвим кратки доклади за Кубрат и Аспарух.Докладите ще трябва да изнесем на литературно-историческата вечер в художествената Галерия на гр Полтава на 17 август в 19 ч.
А автобусите на г-н Ю.Граматик тръгваха от Одеса също на 17 август в 5 часа сутринта.Аз почти бях сгурен,че няма да успея да присъствам на събранието в Галерията.Иван Ангелов вече беше пристигнал в Полтава и се запознаваше с забележителностите на този прекрасен украйнски град.
За мое удоволствие някъде към 17,30 аз напуснах автобуса в покрайнината на гр.Полтава,като се уговорихме с г-н Спасов,че той ще дойде да ме вземе.Аз стоях,се оглеждах,опознавах покрайнината на Полтава,град исторически,прочут,но аз никого не съм го посещавал.Чаках.Изведнъж до мен се оказа г-н Ю. Граматик.Той като минавал с автобса ме видял да стоя на пътя и решил да ме пита какво правя извън Полтава.Но в същия момент се появи г-н Румен Спасов и аз вече бях седнал в колата,но като видях Граматик изкочх навън.да разбера защо е спрял.Като се разбрахме всеки си тръгна по своя път-Граматик с автобуса – в Нови Санжари,а ние с Румен напрво в хотел «Турист»,където аз набързо си освежих лицето, се преоблякох и почти изтичах навън,тъй като ние вече закъснявахме.Трябва да изтъкна и да изкажа голяма благодарност на г-н Румен Спасов,който ме държеше в течение на хода на сторителството на пътеката и площадката,като ми изпращаше снимки на извършената работа.Това ми доставяше голяма родост…
Прелюдие
==========
в художествената Галерия на гр.Полтава.
Разбира се,че програмата започна със закъснение,но то не беше толкова болезненно. Напротив,всичко вървеше според програмата,без суета, дори някак си аристократично. Ние с Ангелов мислехме,че ще водим вечерта, но програмата се оказа съвсем друга. Имаше водеща,Катя Иликчиева,българка от Киев.
Първо Катя Иликчиева даде дума на посланика на РБ негово превъзходителство г-н Красимир Минчев,който изнесе една патриотична реч,която беше пропита с похвалба спрямо българската диаспора в Украйна, съумяла през тези двеста години раздяла с майка България да се запази и съхрани езика,да тачи своите народни традиции и обичаи. Аз вече знаех от сайта на фонда «Кан Кубрат»,че самият посланник на Р.Б и неговите колеги са направили парични вноски за строителството на Мемориалния комплекс.Това много ме зарадва.Ето го примерът за подражание и на Костова,и на Габер и на всички членове на организационния комитет.
На тази вечер присъстваха предствители от Италия, Испания,Финландия, Молдова, България,Татарстан,Кабардино-Балкария. От България пристигнаха трима депутати и заместник – председател на Народното събрание Павел Шопов.
Всеки,държащ реч,говореше повече за своята прфесия:художничката от България Евелина Пенева накратко представи своите творби,които ние после по-внимателно разгледахме. Много интересни изглеждаха нейните автопортрети.Лицето й излъчваше някаква космическа енергетика и взорът ми не можеше да се откъсне от портретите.Те привличаше като магнит.
Иван Момчев-главен секретар на Световния Парламент на Асоциацията на българите по света,докарал от Варна цял автобус истински български патриоти, с упоение разказваше за своето първо посещение на гроба на Кан Кубрат по покана на г-н Румен Спасов.Да слушаш речите на Иван Момчев е едно удоволствие.Неговите изказвания се пропити с любов към отечеството и преклонение пред блестящото минало на своя народ.
Презедентът на благотоворителния фонд «Кан кубрат» Румен Спасов разказа за символиката на новия паметник на кан Кубрат и за общата концепция на бъдещия мемориален комплекс
На мен и Иван Ангелов дадоха дума в края. Аз накратко разказаха за държавата Стара Велика България, за историческото значение на бъдещия Мемориален Кубратов комплекс, а Иван Ангелов с проектор разказа за мястото на гроба на основателя на Дунавска България кан Аспарух. Иван Ангелов беше възприет от присъстващите високи гости много благожелателно, с интерес и респект. Вечерта мина леко,без наряжение и интересно.После бяхме поканени на фуршет,по време на който всички в разкрепостена обстановка,с чашка вино,коняк или водка общуваха,споделяха,наслаждавайки се от извънредно приятелската атмосфера. На интелектуалната вечер в художествената Галерия не се явиха председателят на организационния комитет на Събора Н.Габер(вопиющ факт!!!) и «авторката» на всички «инициативи» Д.Костова,гл. редактор на български в. «Роден край»,превърнал се вече в «Дорин край». Такива са те родолюбци….
Встъпиталната част на събора мина превъзходно. Прекрасно начало! Утре ни чака откриването на ПЪТЕКАТА и ПЛОЩАДКАТА на паметника на Кубрат.
Откриването на НАЧАЛОТО на бъдещия Мемориален Кубратов Комплекс.
====================================================
КАН СУБИГИ КУБРАТ
605-665-като владетел.
=============================================================
Кан Кубрат бил избран от Съвета на старейшините за владетел на Стара Велика България след коварното убийството на баща му кан Албури от аварския каган. Майката на Кубрат АКЖАН е внучка на един от основателите на тюркския каганат Ел -Каган Истеми, син на Кан Болгар от рода Дуло.
Кубрат управлявал Държавата 60 години според Именника на българските канове. След неговата смърт Държавата се е разделила(разпаднала) на три действащи едновременно на европейския континент държави: Кара-Булгар,със столица гр.Бащу(Киев),Волжка България -със столица-гр.Болгар и Дунавска България -със столица гр.Плиска.Доведените синове Алцек и Кубер се преселват всеки със своя народ: в Италия-Алцек,в Македония-Кубер.Днес в Италия живеят 5 милиона етнически българи,станали италианци.Куберовите българи станали западното крило на аспарухова България.
Основните дела на Кан субиги Кубрат.
==============================
1.Изгонил аварите-убийците на баща му в Панония(Унгария).Главнокомандващ на войските бил неговия по-малък брат Шамбат=Самбат с прозвище КИЙ;
2.Разширал на Изток територията на държавата по мирен начин;
3.Възстановил и усъвършенствал древните северни пътища-магистрали между Китай, Индия, Африасиб=Мараканда,Хорезъм, Скандинавия, Византия и Галските территории;
4.Започнал реконструкцията и обновяването на столицата на Кан Сарачин и строителството на селища и укрепени градове в техните поречия;
5.В южната зона на Държавата построил поредица крепости в стратегическата зона на Кавказ;
6.Стимулирал и допринесъл за развитието на металургията, оръжейното производство и други стоки за Туранския Каганат(Тюркския);
7.Увеличил добивът на солните нахожища в планинския массив «Учули» (Карпатите) за Китай срещу доставка на коприна и от Индия-подправки.
8.Подобно на своя предшественик АЛП-БИЙ (синът на Баломир щеке-те двамата-и баща и син-разгромяват римско-византийските войски през 359(бащата) и 378 г.(синът) и тогава древните българи получават епитет «най-добрите войни в света») неговите кораби пренасяли стоки до остров Крит и до остров МЕН(Великобритания)
9.При Кубрат Държавата е живяла в мир и покой.
На 18 август всички участници в Събора се стичаха в покрайнината на с. Мала Перещпина. Пясъчната територията от пътя и до гората беше обсипана с множество празнично облечен народ,луксозни двуетажни автобуси,леки коли,микробуси.Особено силно се открояваха облечените в ярки и разноцветни народни носии участниците в гала-концерта.Търговските палатки работеха в усилен режим.Тук -таме се издигаше пушека на мангалите.Миризмата на печените шишкебапчета се разнасяше наоколо.Стоеше слънчев и топъл ден.Множеството народ се движеше натам-насам,чуваха се разговори,приветствия на познати,неочаквани срещи на отдавна не се виждали приятели и познати,журналистите вземаха интервюта и всички чакаха командата за предвижване към паметника на Кубрат.Железобетонната пътека към Кубрат изглеждаше величествена и красива-сега предвижването ще е леко, удобно, комфортно и няма да потъват краката в обилния и дълбок пясък на боровата гора.
Аз вече бях до паметника, когато върволицата на официални лица се насочи бавно към светилището на всички българи по света-засега още скромния паметен знак на Кубрат, стоящ на широка, с желязна ограда площадка. Пред паметника беше опъната червена лента. Посланикът на България и Г-н Павел Шопов прерязаха на две места лентата и новият Мемориален комплекс беше открит.Започна полагането на венци и кошници с цветя. Полагането приличаше на някакво свещенодейство, което някога вършили древнобългарските колобри(жреци). Всичко се правеше бавно, тържествено в пълно мълчание и тишина. От тази емоционална атмосфера почувствах как в гърдите ми нахлу топла вълна и изведнъж да ми забуче нещо в гърлото и очитие ми започнаха бавно да набъбват със сълзи. Аз си наведох главата да не ме виде някой.
Присъствието на посланика на РБ негово превъзходителство Красимир Минчев и заметстник-председател на Народното събрание Павел Шопов даваше надежда, че българското правителство ще вземе най-активно участие в строителството на Мемориалния комплекс-бъдещета Мека и Стена на плача на всички българи по света. Полагането на цветята много ме трогна и развълнува, Това бешен най – емоционалното, от всички предишни, преклонение и почитане на великия държавен деец Кан субиги Кубрат.
След като свърше полагането на цветя взе думата водещия на събора Николай Габер. Неговата дълга реч насмалко щеше да развали общото тържествено, наситено до предел емоционално и приятно впечатление. Имах чувството, че той никога няма да спре да разглаголства. Пред Габер стояха посланника на България, заместник –председателя на Народното Събрание павел Шопов,депутати на Народното Събрание, представители на полтавската и Ново-Санжарската администрация, а той говореше,говореше и говореше…Когато човекът няма чувство на мярка,смятай го за половин човек. Свръх дългата реч на Габер започна да ме дразни, и аз престанах да го слушам като започнах да правя снимки. Пред очите ми някогашния Габер от положителен герой започна да се првръща в отрицателен…
След тържественото откриване на ПЪТЕКАТА и ПЛОЩАДКАТА за бъдещия истински паметник на Кан Кубрат, съответстващ на неговия статут като държавен деец, всички се упътиха към новата сцена и зрителната «зала» под открито небе, направени специално за този необикновен събор-нова страница в историята на украйнските българи и нова страница в историята на българския народ.
И тази нова страница е напсана вече от екипа на балканските българи начело с Румен Спасов заедно с Димитър Христов – народен депутат на Полтавския областен съвет. Тъкмо благодарение на Д.Христов бяха преодолени всички бюрюкратически спънки в оформянето на документацията за строителството на Мемориалния Кубратов комплекс. Лично от мен и от всички българи по света низък поклон на тебе, Митко Христов, за твоето искрено РОДОЛЮБИЕ и конкретна работа в името на българския народ.
Сега в нашата родолюбива общност имаме двама Българи върли родолюбци и до някоя степен с идентична биография: единият е историк-писател, летец-изстребител от първа класа, подполковник в оставка, Анатолий Деордиев и Димитър Христов- също летец,народен депутат,подполковник в оставка и вицепрезедент на Благоттворителния фонд «Кан Кубрат».
Преди да започне гала-концерта в чест на откриването на НАЧАЛОТО на строителството на Кубратовия Мемориален комплекс Николай Габер-председател на организационния комитет на събора – по списъка, съставен от Катя Иликчиева- даваше дума според статута на всеки излизащ на сцената. Около четиридесет минути траеха изказванията и всеки влагаше в своите думи цялото си сърце и възхищение от извършената работа на екипа на фонда «Кан Кубрат».
Много символично изглеждаше присъствието на този общобългарски събор на световноизвестен археолог-историк професор Д.Овчаров.Аз не съм записвал речите,защото не съм журналист,но запомних,че г-н Н.Овчаров подчерта в своята кратка реч значението на кубратовото съкровище като най-старо в ранносредновековна Европа.Присъствието на такъв голям учен придаваше на този общобългарски събор респект и значимост.Тук е мястото да изтъкна, че на «роденкраеввския» псевдопиарсъбор нямаше нито едно официално лице от България за изключение на един чиновник от българското посолство в Украйна.
Тук на сцената бяха на мястото дългите речи, но Н.Габер молеше да бъдат кратки. Всичко ставаше неопаци. Но това «наопаци» не повлия на общото добро впечатление, всеобщо въодушевление,като запази високия градус на значителността на СЪБИТИЕТО.Този събор наистина е едно ГОЛЯМО СЪБИТИЕ и сигурен съм,че то ще остане таково в паметта на всички участници от най-различни държави и континенти.Този събор стана ярко свидетелство как БЪЛГАРИНЪТ обича своята ТАТКОВИНА,ОБИЧА своя РОД и ТАЧИ своето блестящо минало,което трябва да служи на съвременния млад българин като пример за подражание в съвременния им живот.
Петстотин години на неволята са отнели част от душата на българина и тук при Кубрат ТЯ(душата)трябва да се лекува,като се спомнят великите дела на нашите деди,смятани през 4 век за най- великите воини в света. При Кубрат трябва задължително да идват младите държавници и да попиват мъдростта на древните ни владетели,които държали на авторитета на държавата и я правели благоприятна за най- различни етноси,които можали при съществуващите закони да реализират свободно своите етнически потребности било то народни традиции,обичаи или религиозни предпочитания.
Като завършват акорд на този великолепен, наистина ОБЩОБЪЛГАРСКИ СЪБОР стана гала-концерта на съставите от бесарабски и други села на Одеска област. Трябва да отбележа, че всички състави на худоджествената самодейност продемонстрираха едно високо майсторство на изпълнение,граничащо с професионалното.
Водещите на програмата Олга Янакиева и Альона Пепеляшклва(мои землячки-от с. Нови Троян) –членове на младежкия клуб «Актив»-бяха очарователни,проявиха професинализъм и обаяние.Просто беше приятно да ги гледаш и да ги слушаш.И тази феерична программа можа да стане благодарение на Юрий Грамматик-президент на Конгресса на българите в Укарйна -и неговото вече израсло «ДЕТЕ» -младежкия клуб «Актив». Браво на всички!!! И низък поклон.
Низък поклон и на екипа на Румен Спасов, и на бригадата украйнски строители-благодетели(строиха със собствени средсва) начело с Владимир Владимиров Герасименко, които заедно с нас, българите, написаха за своята държава нова страница, с която ще да се гордее идващото младо поколение.
И като винаги, решаща роля в станалото събитие изиграва местната администрация начело с председателя на Ново-Санжарския район Сергей Николаев Шовкопляс. Ръководителите на района и самите жители на с. Мала Перещепина, както и преди, бяха извънредно гостоприемни, благожелатени и станаха органическа част на българо-украйнското историческо мероприятие.
Не трябва да забравяме имената на първите президенти на фонда г-та Георги Узунов и Кирилл Симеонов:низък поклон на вас първопроходци!
Извънредно голямо впечатление напрви делегацията от гр.Варна,водена от Зорка Георгиева,Иван Момчев и Максим Страхилов-екипът на Асоциацията на българите по света.Те подариха на всички фланелки и картузчете със знака –символ на царската власт-властта на най- древен владетелски род в човешката история-родът ДУЛО. Екипът на Асоциацията на българите по света взе най-активно участие в работата на благотворителния фонда «Кан Кубрат» и в организацията на Общобългарския събор, който беше великолепен,фееричен,интересен,наситен с енергетиката на РОДОЛЮБИЕТО.
По такъв начин Благотворителния фонд «Кан Кубрат», Полтавската,Перещепинската,Ново-Санжарската администрации, варненската делегация,Асоциацията на българите по света жителите на селото и района,всички присъстващи високи гости от България и Украйна,участниците в Събора от Италия,Испания,Молдова,Финландия,България,Украйна,Кабардино-Балкария,Татарстан(Булгаристан до 1920г.) -всички заедно написаха НОВА СТРАНИЦА в историята на българската диаспора в Украйна и историята на българския народ.
Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса.
