ПАНТЕОНА НА ЗЛАТНИЯ ГЕНОФОНД НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД                      

…Да се напълним с национална сила…

                                                                                             Марко Семов

18 ИЮЛИ 1868 г. !!! Бузлуджа плувнала в кръвта на българските исполини!!! Спартанският подвиг на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

                         Х А Д Ж И    Д И М И Т Ъ Р  АСЕНОВ –  

                                             10.05.1840г.-18.07.1868 г.

=============================

Настане вечер, месец изгрее,

Звезди обсипят свода небесен,

Гора зашуми, вятър повее,

Балканът пее хаудшка песен.

                           «…срещнел ли турчин,очите му се напълвали с кръв…»

                           =============================================

«Кого ли боли нашата рана,когато ний помежду си  не се потрудим да й намерим лекът?…В нищо друго няма спасение освен в съгласието и постоянството,за да докараме край на мъчителствата и на угнетенията на бедния ни народ български.»5 март 1868 г.писмо на Хаджи Димитър до Панайот Хитов.

              Хаджи Димитър и Стефан Караджа са превърнали в съзнанието на българина в митични,легендарни личности,които притежават необикновени обаяние, сила и мощ като закрилници на народа ни по време на турското робство. И това става известно на нас   в по-голяма степен    благодарение на поезията на Христо Ботев-техен побратим и съмишленик.Благодарение на гениалната балада на Ботев образите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се отпечатват  в народната памет като  приказни герои,борещи се и побеждавщи вековния поробител,мъстящи за поругваната чест на майки и дъщери,за измъчваните братя и бащи.

Образите на тези двама необикновени българина са толкова прекрасни и обаятелни,колкото  и са извънредно мъжествени и могъщи.А те са живеели съвсем неотдавна,само преди150 години-на разстояние на един и половина човешки живот.И те са оказват нито митични,нито приказни,а просто българи с родова хроника,с баби и дядовци,майки и бащи,братя и сестри,т.е като едно нормално българско многодетно семейство,каквито са били  в ония времена.

Семейството на Хаджи Димитър също е било голямо.В старите времена българите имали големи семейства, защото българинът преди всичко е земеделец(ариец=орач),а земята изисква голям труд,земята храни човека,а и тя още и основата,фундамента на човешката цивилизация.В миналото земеделието се е смятало за най-благороден труд,тъкмо по тази причина АРИИТЕ,т.е орачите,което ще рече земеделците са смятали за висшата раса.То в Индия после ще сложат на първо място брахманите-носителите на знанията,а след тях кштариите-военните.

Семейството на Хаджи Димитър на пръв поглед е най-стандартно българско семейство,но с особен психологично-нравствен замес,наситен с излишна енергетика и остро реагиращ на обкръжаващата ги действителност..

Българинът живее половин хилядолетие под натиска   на едно ограничено морално –психологическо  пространство,постоянно се чувства зависим и всеки ден заплашен от неправди и обиди.Неправдите и несправедливите обиди са били най-големият раздразнител на Хаджидимитровия род.Те физически не можали да търпят,да понасят  неуважителното,потисническото  и издевателското отношение  на поробителя.

КРЪСТЮ-дядото на Хаджи Димитър.

=============================

Той е роден в село Асеница=Асеновец,получило това название след като братята Асен и Петър освободили през 1187 г.българските земи от византийската зависимост.Селото възникнало край средневековна крепост Асенец на 6 км.северозападно от гр.Сливен.Жителите на това село се славили с нетърпимостта към турските своеволия.Ако някой турчин извършил нещо лошо срещу  българина,асеновци го преследвали докато не го убият.По време на кърджалийските(полски=кърски= бандити-грабители) размирици в турската империя примерно във втората половина на 18 век турците решили да ликвидират това село,и тогава дядото на Димитър се преместил в с.Клуцохор,което в момента е квартал на град Сливен.Днес кварталът носи името на Хаджи Димитър.

Дядо Кръстю имал трима сина:Стоян,Добри и Никола.Стоян и Добри Кръстеви са били буйни младежи с безстрашни сърца.Те отначало станали хайдути,а после и войводи на самостоятелни дружини.

Техните дружини са носили големи щети на турската власт,която извънредно много се е страхувала и нервирала от тях.Те са били за турската власт кошмар и ужас.

Никола Кръстев Асенов-бащата на Хаджи Димитър

====================================

За разлика от сертосвания характер на братята си,Никола бил по-спокоен,по- смирен и той останал при баща си според древния български обичай:децата трябва да гледат родителите си..Никола станал предприемач,като произвеждал прочутите из цялата турска империя КЕБЕТА-дебела вълнена тъкан за постилане  или завивка.Започнал отначало на дребно,той постепенно станал един от най-добрите майстори в града.Скоро време Никола си е отворил  и собствен хан(нещо като хотел с ресторант).А сливенските кебета са станали известни и търсени из цялата турска империя.

Макар че бащата на Хаджи Димитър не взимал пряко учстие в бойните действия против турците,той постоянно был преследван и наказван с многогодишен затвор.Докато братята Христо и Петър са губели из Гърция(сигурно били в затвора),другите братя Георги и Тодор гниели в занданите(затвор).След три години те били пуснати,но баща им го местели от един затвор в друг:от Одрин бил  преместен в Цариград.Героичната му съпруга Маринка две години наред била принудена да мъкне пълни  торби с храна от Сливен до Одрин,а после и до Цариград ,да има безчет расправии с тъпите и алчни турски заптиета,

Просто човек не може да се начуди на твърдия като гранит характер на Маринка,нейната съпружеска и мачина грижа за близките й хора.Тя заедно със своите мъже(синове и мъжа)понасяла всички неимоверни трудности и перипетии,свързани с непрекъснатато им преследване .Хаджи Никола и Маринка надживяли своите седемте сина,а Хаджи Никола доживял до дълбока старост и починал през1878 г.-в годината на освобождението на българските земи,за свободата на които си дават живота неговите деца!Наистина е НЕОБИКНОВЕН БЪЛГАРИН,който може да се отнесе към кахортата на ЗЛАТНИЯ ГЕНОФОНД НА БЪЛГАРСКЯ НАРОД!!!

Маринка?-1888 г. «ЮНАШКА  МАЙКА» на Хаджи Димитър

==============================================

Тя  още като дете останала без баща и според разказа на дъщеря й Тяна(Щилияна),вторият й баща се казвал Съботин,който имал брат Желязко Палабуюк-известният хайдушки войвода. Желязко бил вуйчо на Маринка.Той е роден в село Коруджии,днес Пъдарево,Сливенски окръг.Желязко имал сестра  Стоянка.Те рано останали кръгли сираци и грижите за Стоянка легнали върху по-големия брат Желязко.Когато Стоянка пораснала и станала видна мома на селото,турците започнали да я закачат и тогава Желязко бил принуден да  продаде бащиното си наследство и да се пресели в с.Клуцохор.Тъкмо през този период Желязко станал хайдутин.Веднъж при Желязко дошъл на «гости» един стар приятел-хайдутин Пенков. Стоянка и Пенков се обикнали и се оженели.Обаче скоро Пенков загинал в  поредната битка с турците и Стоянка  останала вдова,но родила дъщеричката Маринка-майката на Димитър.

От брака на Никола кебеджията и Маринка се родили десет деца:седем братя и три сестри:Христо,Кръстю,Иван(Янаки),Петър,ДИМИТЪР,Георги,Тодор,Щилияна(Тяна),Бойка и Ангела.

През 1842 г.Никола Кебеджията заедно със синовете си Кръстю,Янаки,Петър и Димитър ходил на хаджилък в Йерусалим.Димитър тогава е бил на две годинки и след хаджилъка  получил  титлата «хаджи»-свят.

От самото детинство Димитър живял в една героична атмосфера,наситена с подвизите и мъжеството на неговите чичовци-хайдути-войводи, и безстрашния вуйчо Желязко.Още от тогава сред хората се говорело за Димитър,че «срещнел ли турчин,очите му се напълвали с кръв».Слушайки разказите за дейността на българските чети, душата на Димитър се набъбвала с неизтребима омраза към поробителя..Още от младини вече се носили слухове за различни нападения над турците,случки,които ги свързвали с името на Хаджи Димитър.Неговата сестраТяна(Щилияна) споменва: «То неговото не е едно,не е две.И другите ми братя бяха юнаци,ама бати Димитър не е за изказване» .А майка му като виждала колко е буен -или с възторг,или със загриженост- му казвала : «Божичко,това момче цяло се е метнало на вуйка си.А бре, Димитре,ти на Желязко син да беше,така нямше да му приличаш.!»

С години все повече се е говорело за събития,нанасящи щета на турската власт,и тези действия и събития са свързвали с името на Димитър. Прочуто е станало и убийството на  хекеминът(лекар) Костаки-грък по народност.Този Костаки е бил един мръсен доносник.Често го виждали да пие кафе в компанията на турците.Този лекар освен,че шпионил,бил известени със своите аморални действия,като безчестил редица местни девойки.Хаджи Димитър и неговият приятел-адаш Димитър Дишлията дошли през ноща в къщата на лекаря и го убили.

Кога точно излязъл хайдутин Хаджи Димитър до ден днешен не е установено със сигурност,тъй като изследвателите се двуумят с две дати:1860 или1861.Но за нас,които знаят вече кой е Хаджи Димитър, сега това не от  значение.

Прочутият войвода Панайот Хитов пращал своя четник да потърси Хаджи Димитър и да го доведе в Балкана,но само в четвъртия път му се удало да намери Димитър,защото майката на Димитър  не доверявала на пратеника на П.Хитов,който пише в своите спомени «Как станах хайдутин»: «Никола Кюмюрджия този път като се върна от града,доведе Хаджи Димитра при нас: добре облечен,руса коса,очи май зелени,на бой нисък,разтъртен.Върху него два пищова,ятаган черночирен,едно шишане с даалийски чакмак 5 педи дълго(тип копие),5 драма куршум носи.Годините му бяха около 20.» 

Отначало Хаджи Димитър воювал в четата на Георги Трънкин,който бил убит и на общо събрание на четата  бил избран за войвода Панайот Хитов.До 1863 г.Димитър ходил с четата на Панайот Хитов,а след като преминал в Сърбия  Панайот Хитов пратил Хаджи Димитър в Румъния при Георги Раковски.Срещата в Букурещ с прочутия вожд на българската емиграция още повече  засилила уверенността на Хаджи Димитър в правилно избрания път в борбата с поробителя за свободта на своя народ. Оттук  и нататък Хаджи Димитър става най-важно доверено лице на Георги Раковски.

Днес всеки български ученик знае,кой е Г.Раковски,който освен писателската си дейност е известен като  идеолог на българското антитурско движение.Тъкмо идеята за повдигане на целия български народ на борба за своето освобждение възприема,развива и реализира Васил Левски,влязал в историята на българския народ като АПОСТОЛ на СВОБОДТА.

Георги Раковски,Хаджи Дитмитът,Стефн Караджа,Панайот Хитов,Васил Левски,Христо Ботев  и много ще други видни българи стават ЗЛТНИЯТ ГЕНОФОНД на българския народ и служат като пример за подражание на идващато след тях поколение българи.

През 1864 г. Раковски поръчил да заминат за България две чети на дядо Желю Чернев и Стефан Караджа.С тези чети ходил до 1868 г.и Хаджи Димитър .Но тези чети са били малки на брой и резултатите на тяхната дейност са били незначителни.Този факт предизвикал незадоволство на Хаджи Димитър и той решил да създаде една голяма  мобилна чета,екипирана и добре въоръжена..Това става вече през 1868 г.

Хаджи Димитър се превръща в сериозен, с отчетливо организирана бойна сила,вожд на българското освбодително движение.Той заявил пред румънския министър: «Аз съм политически хайдутин».По такъв начин младият войвода декларира главната си жизненна цел:да служи на  своя поробен народ и до го отърве от вековното робство.

Още от първите си хайдушки крачки Хаджи Димитър става кумир на всички хъшове,живеещи в Румъния :дързак,смел,обаятелен,харизматичен с външния си вид той предизвиквал възхищение и всявал в сърцата на съвременниците си вяра в идващата свобода. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа остават в българското освобдително движение като най-значителни,най-прочути,най-обаятелни,най-героични и най-трагични!!!

Тези двама велики български младежи-Хаджи Димитър и Стефн Караджа- притежават такава притягателна сила и мощ,че в тяхната чета идват дори стари войводи,взели участие в гръцкото и италиянското освободително движение,офицери от руската и сръбската армии и плюс още 40 души от Втората българска легия.Тази велика чета ще живее в непрекъсната борба с поробителя само дванадесет дни,които се превръщат във вечност на славата,героизма,самопожертване и човешко ВЕЛИЧИЕ в името на СВОБОДАТА,Но,да почакаме малко…

Както беше казано по-горе  Хаджи Димитър имал шест  братя и три сестри.

Братята  на Хаджи Димитър Кръстю (р.1833 г.) и Янаки(Иван),р. 1835г.,много пъти били арестувани от турците,много пъти са гниели по турските затвори и,както се изразява тяхната  сестра  Тяна(Щилияна),  те «умрели като момчета от турските тегла».

За брат му Георги Асенов има  съвсем оскъдни сведения.Твърди се,че след като бил пуснат от затвора!,той силно се е разболял и тази болест вече не го напуснала до края на живота.Той починал малко преди освобождението

Христо Николов Асенов-р.1831 г.- 1877(8) г.-най-големият брат и Петър-р.1837 г.-1878(9) г.

===================================================

Христо също е бил един сърцат и буен младеж.През 1852 г. Христо и брат му Петър заедно с бащата  заминали за прочутия панаир,който се е намирал в Узунджово.Тук Христо се срещнал с гръцки дейци на готвеното Критско въстание.Направо от Узунджово Христо без да се двууми приел поканата на гръцките въстаници и заминал  с тях заедно с петнадесет годишния си брат Петър.Баща им Никола се върнал от панаира сам.Сестра им Тяна твърди,че това решение на Христо е било предизвикано от турските преследвания.Тъй станало,че Христо и Петър прекарали в Гърция цели тринадесет години.За съжаление няма сведения в кои сражения взели участие братята.Те може би и нямаше да се върнат в България ако майка им Маринка не би ги открила.Тя заминала за Гърция да ги търси ;цели две години тя обикалила градове и селища и най-после ги намерила в Пирея и Атина.Тази постъпка на българска майка предизвиква гордост,възторг пред майчината  самотверженост, избива  сълзи на очите мйчината любов и грижа за своите чеда.Да живее българската Майка!!!

Няма сведения как прекарали братята тези13 години-известно само,че майка им измолила помилването им,което ще рече,че сигурно са били осъдени за участието във въстанието.През 1867г. те се върнали в Сливен.

Христо имал двама сина-Димитър и Панайот-и три дъщери-Генка,Ангела и Танка.Христо починал по време на освобождението..

Петър Асенов след завръщането си в Сливен при баща си се оженил       за Велика Цонева и те имали четири деца:Йордан,Маринка,Събка и Кръстю.Известно е,че по време на войната турците неимоверно зверствали,убивали и запалвали цели селища и в такава опасна ситуация  Петър успял да укрие семейството си,но самият той бил настигнат от турците и тежко ранен.Примерно два месеца след освобождението на бившите преди 500г.българските земи,Петър починал от нанесените от турците рани.

ТОДОР АСЕНОВ- р.1843 г.-1868г.

=======================

Той бил любимият брат на Хаджи Димитър.Както твърди самият  Димитър,той най-много се разбирал с Тодор.Още повече,че те си приличали по външност и по буен характер.Вече шестнадесетгодишен Тодор  взема участие в операцията по ликвидарене на лекаря Костаки,който е бил турски доносник,извънредно аморлен тип  и обезчестил много сливенски девойки.Тодор чакал Хаджи Димитър и неговия приятел-съдружник адаш Дишлията на предварително уредено място за да им даде за преобличане истинските  дрехи. Те скрили окървавеният ятаган в къщата на родолюбивия поп Юрдан Попдимитров.

Тодор Асенов взел участие и в ликвидирането на сливенския съдия Али ефенди.С брат си Георги те били хванати и вкарани в затвора,където прекарали 3 години,а баща им-5 години.След затвора Тодор никак не можал да търпи турските издевателства и неправди, както впрочем и брат му Хаджи Димитър, и той заминал за Румъния към края на1867 г.

В начлото на 1868 . той вече бил включен в чета на Хаджи Дмитър и Стефан Караджа и изпълнявал длъжността на касиер.Как е загинал Тодор няма точни сведения,но се предполага,че по време дванадесетдневната битка той бил тежко ранен при Канлъдере.Хаджи Димитър взел решение да го настани  в  село Дебели дял,Габровско,тъй като Тодор вече не можал да се предвижва и дори не можал да мръдне от мястото.Но след заминаването на четата,Тодор почиинл.Тъй и остана отворен въпросът как точно е починал Тодор.Има мнение,че бил убит след заминаването на четата,но живият свидетел и участник в тези исторически събития Христо Македонски в своите мемоари твърди,че те всички и самият Хаджи Димитър разбирали,че Тодор е в много лошо състояние и че при оная рана му оставало два-три дена да живее.Сцената на сбогуването на Хаджи Димитър с любимия си брат била много трогателна и извънредно трагична.И двамата разбирали,че повече няма да се видят и че това е последото им мигновение да бъдат заедно.

Нека евентуалния читател сам да домисли,сам да дочувства,сам да преживее този драматичен миг,свързан с прощаването на двама родни човека,на две кръвно  близки човешки души…. ,които още не успяли на своите 25-28 годишен .живот да полюбят, да се насладят с младостта,да се порадват на семейно шастие и други жизнени блага,които са част от човешкия живот.Наместо да изберат спокоен еснафски живот в робско състояние,те избират борба  не за собствена свобода и благополучие,а за свободата на целия български народ,който вече почти беше заспал в своето робско мълчание…Те се САМОПОЖЕРТВАТ за да стреснат света,който е забравил,че има до него  народ,който вече половин хилядолетия стене под тежкия ярем на жестокия поробител.

                            ЕПОПЕЯТА ПРИ БУЗЛУДЖА

«СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!»(Х.Д.)

Четата на Хаджи Димитър две седмици наред е преследвана от турския аскер,две седмици в непрекъсното търсене на храна,момчетата прекрват в ежедневно гладуване,с риск да бъдат издадени пращат куриери в достъпните села за да се сдобият с каквото и да е от храната,и ето една от овчарските клиби ги снабдява  с кисело мляко;четата от 120 души стига до връх Бузлуджа,тук те спират за да си отпочинат и да си хапнат малкото хляб и  кисело мляко, и заспиват като убити.Разказва живият свидетел Христо Македонски:

                         «БРАТЯ,ДА УМРЕМ КАТО БЪЛГАРИ!»(Х.Д.)

«По едно време забелязохме движение от потерята.Мнозина от стражата припнахме към дружината да съобщим на войводата,за да се вземат мерки за отбрана-но какво да видим:цялата дружина заспала дълбоко.Развикахме се,вдигна се Хаджията и като му съобщихме,че потерята настъпва към нас,и той почна да вика с нас,но момчетата не могат да станат.Вдигат глава след нашия вик и пак падат като пияни.Най-сетне кое с мушкане,кое с викане,те се събудиха,но се изгуби за това повече от един час време.Потерята приближи.Понеже нямаше време да шавнем на другаде и да изберем по-удобно място,ние решихме там да се укрепим и  още сънливи се приготвихме за бой.Шест дни  ходихме сравнително свобони из Балкана,но седмия ден изглеждаше печален.Турците бяха успели да ни обкръжат от всички страни и нашето положение беше съвсем критично.Оставаше да се надяваме на войводата.,който тичаше да ни нарежда на определени места   и да ни дава наставление за юнашко държане.Времето за нас не беше добро:обливаше дъжд,силен -пороен.Турците яростно ни нападнаха.Те бяха редовна войска и башибузуци в голямо количество(800 души-мое).Куршуми полетяха срещу нас от всички страни и от нашите взеха да падат…Ние стреляхме отчаянно.Падаше и непрятеля,но нашите редове взеха много скоро да редеят,а  турците вървят от всички страни.Право срещу нас и както се виждаше,яко поддържха в своето коло,като имаха намерение окончателно да свършат с нас.Ние всички стреляхме без почивка.Тогава едно отделение войници удари на юруш(в рукопашную) и нападна първо онова място,където се намираше войводата. Хаджията  с револвер в ръка  се защитаваше,на ПАДНА УБИТ,»

   Ето така сухо,съвсем обикновено,почти по-вестникарски,без емоции и възторзи  очевидецът впоследствии описва гибелта на Хаджи Димитър.Но нека всеки от нас да се представи на мястото на Хаджи Димитър,с лице към лице с врага,който те напада и насочва пушките в сърцето ти.!!!

На  тригодишнината(1871 г) от гибелта на Х.Димитър Христо Ботев публикува една от на-хубавите свои статии във вестник «Дума на българските емигранти: « Пълни три години са днес от оня героически подвиг,от онуй славно събитие,кое направи епоха както в историята на нашата емиграция,тъй и в историята на нашето политическо и умственно възраждне.Какаъв спомен за потомството!Какъв урок!Какъв пример за нас,братя емигранти!…Те измряха,но тяхната смърт беше тежък удар за Турция,огромен и за нашето отечество-на първата извести падането,на втората –възраждането.Сънливият тиранин залита на трона от думите «Болгаристан калктъ»(България въстана) и окачи мъртвият черковен въпрос  на галваническта кука ,с което без да иска,призна името на робите си,призна борбата.

     Будният народ стресна се силно,огледа се,като не можа да скочи на оръжие,със сълзи блгослави великия подвиг на синовете си.Той видя и усети силата си.»

В тази епохална битка отначало загива и Стефн Караджа,който попада  в плен със седем ранения,но когато го докарали в затвора,то сам се придвижвал и бил бодър.И двамата легендарни герои на българския народ  на дух не понасяли като видят турчин.За Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов) ще бъде написана отделна статия.Името Караджа е прякор и има два значения:1. сърна;2.черничек,мургав;

След тяхната гибел започнали да се публикуват статии,да се пишат стихове,да се пеят песни,а Любен Карвелов написва пиеса «Хаджи Димитър Асенов» .Веднъж в Сливен давали тази пиеса и на спектакъла присъствала майката на Хаджи Димитър.Тя с умиление гледала различни сцени от героическия живот на нейния необикновен син,но когато той бил ранен и извикал:»Ох,майко,умирам»,тя пднала в несвяст и когато дошла на себе си,след спектакъла,актьорът Стефан Попов,който играел ролята на сина й,застанал на колене пред нея и зарецитирал:»Жив е той,жив е…»

Будните българи винаги изпитвали чувството на преклонение пред юнашката майка на ХаджиДимитър.Ето как завършва стихотворението на Веса Паспалеева «Юнашка майка»:

О,майко,ти,коя отхрани

Седем юначни синове,

Изпрати горд орел в Балкана

За свободата да умре!

Да бъде името ти свято

Балканът ще ти пее в хор-

За тебе спомена ще свети

Като звезда над Клуцохор

През 1885 г.на 18 июли става поредното(първото чествуване е организирно през 1883 г.) чествуване на годишнината от героическата гибел на връх Бузлуджа  на Хаджи Димитър.На това тържествено мероприятие присъства и  майка му Маринка.Тя била придружавана от группа сливенски младежи,облечени в хъшовски дрехи.На чествуването сред 2500!!! поклонници присъствали Захари Стоянов и членовите на БТРЦК(Български таен революционен централен комитет),който подготвял СЪЕДИЕНИЕТО.След произнесените патриотични речи присъстващите пред гроба наХаджи Димитър на връх Бузлуджа положили клетва,че еще се борят за Съединението,което и било извършено буквално след няколко седмици.

И аз размишлявам:само седем години са минали след Освобождението,седемнадесет (17) години -от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа,а тогавашните българи,особенно младежите,които може би да се родили в годината на епохалното сражение ,а вече МАСОВО и дори театрализовано почитат паметта на своите героически сънародници-ЗЛАТНИЯТ ГЕНОФОНД на българската нация,която токущо е започнала да се формира след 480 годишно изчезване като субект на международните отношения.

И аз продължавам да размишлявам, като гледам как днес се честват великите представители на българския народ;тази година при Ботев бяха дошли десетина души!!!Защо не намират време нашите младежи да дойдат при Х.Ботев и да констатират духовната си връзка с него:не,те или работят,или се учат!!!Било работно време.А не може ли един ден да пропуснат?Нищо страшно няма да се случи;та нали хората като боледуват не ходят нито на работа ,нито на никъде,и нищо не се случва-работата е запазена,учението продължава.Но,не идват…Защо ли?И аз продължавам да размишлявам,като разбирам,че тъкмо заради таково отношение се разваля нацията,българският мантилитет в чужбина. И като резултат народът  се асимилира и после изчезва от лицето на Земята,заради загубената духовна връзка с миналото…

Бях много трогнат,като прочетох,че младежите се облякли в хъшовски-четнически дрехи,като  искали сигурно та  дори чрез облеклото да демонстрират,че те са истинските следовници на своите героически сънплеменници,кръвно  свързини с тях!!!И те го доказват през същата 1885 г.година:българският народ самостоятелно и наистина героически извършва СЪЕДИНЕНИЕТО на Северна България с  Южна!!!

Имената на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са били толкова обичани от народа,че той ги възпявал в своите песни,легенди,митове.Предлагам един от шедьоврите на народната героическа песен,която разказва за раздялата  на Хаджи Димитър с майка му.

Мама Димитре думаше:

«Синко де,Хаджи Димитре,

Полунощ,сине,преваля,

Първи са петли пропели,

Що чакш,сине,не лягаш?»

Хаджи Димитър думаше:

«Мале ле,мила майчице,

Сърце юнашко,хайдушко

Не може,майко,да трае,

Не мога,майко,да гледам

Турци как  ядат и пият,

с българи кашмер да првят,

сестрите ми,мале,да дърпат

и братята ми да  мъчат»

Мама Димитре пак дума:

«Синко ле,Хаджи Димитре

Как съм те,сине,гледла

И с мъка съм се радвала,

Хайдутин,сине,да станеш,

Бащин дом да си заминиш,

Балкана, майка, да хванеш,

Денем и нощем да мисля

Къде осъмваш,замръкваш,

Къде обяда обядваш»

Димитър мале думаше:

«Прощавай,мале,аз тръгвам,

От тази  нощ съм хайдутин,

Вярна дружина ще сбера,

Вярна ще клетва да ддем,

До един може да измрем

За наща земя хубава,

За  нащи братя и сестри-

От робство да ги отървем»

ххх

Хаджи  Димитър от Сливен,

Той в Балкана отива,

Пък го мйака му изпрща,

Хаджи дума майка си:

«Мале ле,стара мйчице,

Аз ще в Балкана да ида

При  мойта,мамо,дружина,

Може би да се не върна,

На тебе, мамо, поръчвам

Да ми дрехите събереш,

Дрехите,мамо,юнашки.

Да уловиш пиле- петровче,

Да уловиш да го заколиш.

С кръвта ми дрехи напръскай

И ги с китки  накичи,

Когато дойдат турците,

Турците мене да търсят,

Пък ти до дрехи да седнеш,

Черна забрдка забради,

да  седнеш да ме оплакваш,

с думите мамо нареждай:

-Димитре,Хаджи  Димитре,

Нали ти мама думаше

Не ходи,синко, в Балкана,

Че  ще те турци уловят.»

Чествуванията на паметта на Хаджи Димитър и Стефан Карджа стават трайна традиция.През 1898 г. било поредното тържествено  чествуване;тогава са били събрани костите на загиналите четници и поставени  в две гробници.На тези  тържества с множество народ присъствували прочутите войводи Панайот Хитов,Филипп Тотю,а също така и оцелелите поборници и опълченци.Със знамето на Стефан Караджа присъствал и Христо Македонски-четник от 1868 г.жив очевидец и летописец на трагическата битка.

Нека и ние,българите в чужбина,спазваме тази много важна за възпитаването на младото поколение българи традиция  и помним ония,благодарение на които днес съществува нова,възродена,като Феникс от пепелта,България..

Иван Иванов Серт(Чепразов),гр.Одеса.