Малка предистория

През 2000г. под патроната на бившият президент на РБ П. Стоянов беше организира прекрасен събор «Рожен – 2000»в Родопите. На този събор беше поканен и депутатът на ВР от 3 свикване полубългаринът Николай Габер. Тогава   бях се запознал с него, и той  именно с мене сподели своята идея:да се проведе такъв събор и в   Украйна. И ето един път, през 2001 г. , директорът на Българския културен център в Одеса Михаил  Ченков ми се обажда на домашния телефон и ми предлга да заминем с него и Габер за София за да презентираме идеята на Габер: да се постави паметен знак на кан Кубрат на мястото на неговото погребение в село Малая Перещепина, Ново – Санжарски район, Полтавска област и там да се проведе общобългарски събор.   И ние заминахме. Леката кола караше съпругата на Николай Габер. И ето сме в София:

Имаше срещи в Агенцията за българите в чужбина сс българската общественост, Габер разказа за идеята и по телевизията, бяхме в президентската резидениия, специална среща имахме с Лъчезар Ташев – народен депутат, който на момента беше купил билет за Киев, имаше среща с министър – председателя на България.

Великата идея на Габер тогава с ентусиазъм беше прегърната от председателя на Агенцията за българите в чужбина Пламен Павлов (вече доктор по история, професор) и неговата заместничка Райна Манджукова (сега вече водеща на телепредаването «Облаче ли бяло») . Презентацията мина превъзходно, и  всички държавни институции на България проявиха интерес и съгласие да се окаже всякаква помощ в оргнизирането на събора. Когато се върнахме, аз публикуквах в във в. »Роден край» (в момента вече  Дорин край) не голяма статия «Кубрат събира българите по целия свят». Редакцията на вестника тогава стовари върху себе си информационната част от организацията. За изработването на паметния знак  отговаряше Михаил Ченков и той успешно се справи с тази важна задача. Знакът   – символът на царската власт –   и надписа са извършени по мое предложение.

Габер мечтаеше  освен паметния знак на Кубрат да се построи параклис и хотел, но беше поставен само  паметния знак на един пясъчен хълм – могилата на Кан Кубрат. Съборът се състоя през 2001 г. на Ябълковия Спас  / 18 – 19 август /. Представителство от България беше голямо и начело с депутата на Народното Събрание ЛЪЧЕЗАР ТАШЕВ. На събора дойде и бащата на Филипп Киркорв  –  Бедрос Киркоров, който   изнесе двучасов соло – концерт. Съборът мина на едно високо въодушевление, нечуван ентусиазъм и трогаителен патриотизъм!  Особенно впечатление направи Антон Герджиков – председател на юридическа фирма по правата на човека –  от София. Той целият се къпеше  във радост и гордост за своя народ, имащ такава блестяща древна история. Бате Антон, бъдейки вече в напреднала възраст, не голям на ръст, излъчваше  енергетиката на исполин и древнобългарски колобър!!!Без да се произнасят  пафосни  думи се виждаше как той силно обича своето отечество. Бате Антон Герджиков правеше впечатление на  необикновен Българин!!! Той е классически пример за подражание как трябва да се обича Родината.

След този първи събор всяка година на Ябълковия Спас Габер и неговия екип  провеждаха  събор  четири години наред, като го направиха традиционен. Когато свърши депутатския мандат на Габер, той вече нямаше средства и възможности да провежда събори, но падналата щафета беше подхваната от Дора Костова.  – талантлтлив организатор, но с намалено морално – нравствено  присъсьтвие и липса на искренно родолюбие. Съждението ми е толкова рязко, защото, когато се започна реконструкция, а по – точно истинско строителсство на Мемориалния комплекс, тя, като редактор на български вестник, не напечата  НИТО една дума за хода на работите, а напротив   – в интервюто на  съюза на българските журналисти, се отзовава негативно за дейността на благотворителната фондация «Кан Кубрат» начело с балканския българин РУМЕН СПАСОВ и, макар че имала разговор в нейния редакторски кабинет с него, отричаше тяхното запознанаство. Румен Спасов идва при главния редактор на български вестник с открито сърце на искренен родолюбец и споделя своята идея за строителството на Кубратовия мемориален комплекс, но Дора Костова вижда в лицето на Р. Спасов не съмишленик а конкурент в експлуатацията на родолюбивата идея, което е абсолютно БЕЗНРАВСТВЕНО  и мирише на антибългарска проява…

РУМЕН СПАСОВ

Първо – той е голям симпатяга…          Той е бивш национал по баскетбол, владетел на туристическа фирма «Албена», която вече пятнадесет години работи на украйнския туристически пазар в гр. Киев. Като туристически деец той вижда в бъдещия Мемориален комплекс и туристически обект, който ще да служи като свещенно място за духовно пречистване на всички българи по света, място, където всеки българин ще да се запита: какъв съм днес аз българин?Заслужавам ли да се гордея със славното минало на моя народ?Какво съм направил лично аз за да се запази и приумножи това героическо и славно минало?

Не, не става дума, че Кубратовия мемориален комплекс да е единственото сакрално място за зареждане с духовна енергетика на нашия народ. Българите имат и други исторически места като например Мадара, Древна Плиска, Бузлуджа, но Кубрат е предшественник, цар и строител на една могъща в ранното средневековие Българска държава на територията на съвременна Украйна и Северен Кавказ. Кубрат е последният владетел (КАН) на Българска държава, която е съществуввала в Европа от 165 г. наред с Римската империя, Арабския халифат, Индия, Иран, Ирак, Египет…През четвърти век българите са смятали за най – изкусни воини в Европа след разгромяването на римско – византийските войски през 359 и 378 години. Кубратовия мемориален комплекс е от първостепенно значение още и затова, че се възражда от българи – преселници, живеещи вече 200 г. извън отечеството си. Желанието да имат своя Мека в Украйна българите – преселници  демонстрират, че са българи, че българското им самосъзнанеие не  се е затулило от чужда духовна и материална среда, че българския дух живее и пулсира, както живее и пулсира Вселената.

Повече от десет години никой не се занимаваше със строителството на Мемориалния комплекс, в това число и самият Н. Габер. Той като че ли загуби интерес към своята рожба и я остави да сиротства в перещепенските дюни сред пищните борови гори.

Като начало паметния знак на Кубрат беше велико дело, но  не можеше то да остава на същото ниво, тъй кто величието на Кубрат като държавен деец изисква съответни отличия на неговата дейност. Този паметен знак е само маркер, където трябва да бъде издигнат величествен мемориален комплекс, който да впечатлява и напълва сърцета на всеки българин с гордост за своето героическо минало, което да се проецира във възпитанието на младото поколение българи – строители на съвременна България.

Румен Спасав се захваща с много сериозна работа, изискваща големи средства и сериозно организационно и инфрмационно осигуряване.

Строителството се вършеше успоредно със събиране на средства – кой колко може, а и аз  пратих  от своята пенсия триста гривни, което е трошица, но ако двеста хиляди бългри от Украйна и поне два миллиона българи от Балканите  бяха дали колкото аз, то отдавна  щяхме да имаме завършено строителство, но мнозина са намират в състоянието на борба за оцеляване – ето до къде стигна нашата цивилизация:съврменните държавни дейци загубили съвестта  си и се грижат не за своя народ, а за своя голям   джоб, което е омерзително и позорно. !!!

Всеки ден ние чуваме за корупцията на държавните чиновници и нищо не става – те породължават да крадат и да спускат своя народ  на дъното на материалното положение.

Но Румен Спасов и неговия екип, при пълно информиационно мълчание на вестника «Дорин Край» и абсолютна липса на която и да е помощ от самия Габер, успява навреме да завърши първият етап на строителството и да организира голям общобългарски събор.

До обновеното и реконсруирано място на паметния знак се проинасяха речи и главни герои бяха Дора Костова и Н. Габер, а Румен Спасов и негновия екип не се виждаха и не се чуваха. Това ми направи най – смешното и най – комичното впечатление. Габер говореше половин час, другите говориха за патриотизъм, но никой не спомена имената на строителите. Тази ситуация ми напомни известно съветско изречение;награждаване на  непричастните и наказание на не виновните. Пита се, защо Габер не се включи в работата, защо Д. Костова не публикуваше материали за хода на строителството?Защо?Завист?Какви са тези родолюбци?Цинично е да се използват свещените символи на народа за личен пиар и самохвалство с последващото обогатяване. . Стигна се чак до кощунство;по время на поредния пиар – събор  редактора на българския вестник организира концерт на могилата на Кан Кубрат. Но, нейсе. Нека историята ги разсъди…

И  така, Румен Спасов обявява продължение на строителството и ораганизиране на общобългарски събор през септември 2017 г. Призовавам всички българи активно да се включи в тази родолюбива и историческа работа.  – нека всеки да даде колкото може –  от една гривна до милион…Кане се и  Габер и екипа му да се включат в тази държавническа и  архиважна работа и да помагат за събиране на средства и конкретно да вземат участие в реалното издигане на мемориалния комплекс, който всъщност е негова рожба, Габерова.

Аз призовам и българските държавници най – после да вземат  участие  в това  вилико действо – ИЗДИГАНЕ НА ДУХОВНОТО СВЕТИЛИЩЕ НА БЪЛГАРИТЕ!!!

  СБОГОМ, БЪЛГАРИ!!!