ПОСВЕЩАВА СЕ НА 168-я РОЖДЕН ДЕН НА ХРИСТО БОТЕВ    

Автор:   Иван Серт ( Чепразов) – филолог-славист, публицист.

Христо Ботев

Христо Ботев живее само 28 години на този свят.Той оставя след себе си 24 стихотворения,в които всяка дума,всяко словосъчетание,всеки ред толкова мощно,толкова силно са наситени,напълнени,наелектрозирани с неговата енергетика и природен висок интеллект.които направо фантанират.

За 28 годишен живот Христо Ботев оставя след себе си не голяма, но сбита,максимално кратка и точна, правдива,горчива,иронична,саркастична и убийствена публицистика,която има само една цел: защита интересите на българския народ и енергична, незабавана борба за неговоата Свобода.

За 28 годишен живот Христо Ботева оставя след себе си такива постъпки,такива съчетания на неговато миросъзерцание с неговите действия,че ние смело можем да го сложим в един ред с митичните исполини на древния свят.

СВОБОДАТА на българския народ-е смисълът и съдържанието на неговия живот.Ние,съвременните българи,КОИ сме в сравнение с Ботев?

ЗА НАРОДНИТЕ РАБОТИ БАЩТА СИ СИПВА ЗДРАВЕТО, А СИНАТ СИ ДАВА ЖИВОТА!!!

Прието е в световната българска диаспора да се честват най-изявените,най-прочутите личности на народа ни. Хората се събират според специално напомняне(по телефона,или чрез социалните мрежи) за празнуване на еди си кой юбилей например на Вазовия рожден ден..Да,хората са чули,че има такъв писател или поет,но те не се прочели и ред от неговите произведения,но присъстват на мероприятието според зова на кръвта,стават съпричастни,гледат,слушат ръкопляскат,а после се розотиват с чувството на изпълнения патриотичен дълг. Нямам намерението да обвинявам хората в невежество,защото те са нямали никога възможността да прочетат нещо от произведенията на този или онзи писател,защото там,където те живеят в «пустата»чужбина няма и до ден днешен български училища,освен неделните отскоро и то само за децата.

Помня срещата на «Рожен-2000» с един на възраст аржентинец-българин, който за пръв път дошъл в България; по време на беседата той с възторг резюмира: няма по -красива страна от България!Аз бях,казано на жаргон,шашнат!Човекът за първи път идва,още не е видял цяла България и ето ти извода: няма по-красива…!!!Аз го попитах откъде тъй добре знае книжовния български?Отговорът беше: сам съм го научил. А български училища има ли в Аржентина?-Не,няма!!!! Пита се,мога ли аз да обвинявам в невежество нашите участници в мероприятията за честване паметта на личности,принадлежащи на българската нация?Не,разбира се. И няма да упреквам почитателите на Христо Ботев,че не знаели подробностите от неговя живот,а знаят само,че той е поет и революционер и как е загинал,а какъв човек е бил Ботев и какво му е било семейството едва ли някой се е замислел.

В тази студия,посветена на рождения му ден-вече са изминли 168 години от раждането му(по стария стил-25.12 1847г-на Рождество Христово,-по новия стил-6 януари 1848 г.)- имам намерението да разкажа ,какъв е бил Ботев като човек,като съпруг,като баща,като син,като брат.И какво представлявало голямото му семейството .Той е имал 7 братя и две сестри.Двама братя и една сестра починали още като малки: това са две момчета на име Генко и сестричката на име Тота. Христо бил най-големия, после идвали сестра му Ана, Петко, Стефан, Кирил и най-малкия Боян.

Налага се изрично да отбележа,че баща му извънредно много се тревожил и се грижел за съдбата на първия си син. Ние сме свикнали да героизираме само Христо Ботев,а се оказа,че цялото му семейство може да се нарече героическо,и тъкмо по тази причина се налага тук накратко да разкажа за целия Ботев род.

Бащата – Ботью Петков-1815- 08.1869 г.

======================================

е роден през 1815 г.(след 100 г.се ражда моята майка) в Карлово. Някои изследователи правят извод,чеХристо Ботев е бил от свещеническо семейство само заради това,че прадядо му бил свещеник,като изпускат,че дядо му бил гайтанджия и бояджия,а баща му 32 години работил като учител. Дядо му Петко Тачев имал още кръчма в Карлово.Бабата Ана е била от видно семейство,което се е славило с благотворителство в полза на българското ВЪЗРАЖДАНЕ.Баба му Ана била по природа интелигентна жена,а дядо му освен предприемаческите си качества се е отличава с едър ръст и физическа сила.Тези качества е наследил и баща му Ботьо Петков.Двадесет и пет годишен учителски живот на Ботьо Петков е свързан с Калофер.Ботьо Петков е бил и първият учител на сина си Христо.

Бащата на Христо учи в Одеска семинария само три години и в началото на учебната 1843-44 година се връща в България.От този период започва педагогическата му дейност и чак до кончината..

Старата училищна сграда не можала нито по състояние, нито по големина да задоволи потребностите на Калофер и учителят Ботьо Петков започнал да строи нова сграда, заради   която имал разправии с турските власти; защо строил нова,като имали стара сграда?Да не е била казарма за руските войски? Но авторитетни хора му помогнали да се отърве от турските въпроси и да построи новата училищна сграда.

Даскалът Ботьо Петков бил толкова много популярен,че при него идвали да учат от различни градове.Учил при него и Иван Вазов. «В Калофер-пише той-баща ми беше ме пратил не само да учителствувам (като подидаскал),а и да уча езика на Омира и Платона при главния учител даскал Ботьо».За училищната библиотека,събрана от бащата на Христо Ботев с възхищение пише същият Вазов: «…Тая училищна бибилиотека игра голяма роля в моето развитие.Без нея аз нямаше да бъда нищо.Аз не можах да се ползувам от богатствата на френската литература,знаейки слабо езика.Но затова с толкова по-голяма жадност поглъщах руските книги от шкафа-особено томовоте на «Отечественные записки» със статии и съчинения от Белински,Лермонтова,Пушкина,,Григоровича,Гончарова и др…И понеже не ходех почти никъде и постоянно се ровех в библиотеката,цял нов мир се откри за мен.Нов вкус се разви така благодарение на руската литература».

Всички негови съвременници твърдят,че той бил прогрессивен учител,далеч изпреварил своето време.Ето го мнението на един от неговите ученици Димитър Фингов: «Учител Ботьо беше образцов учител;никога не преподаваше урок не разказан,а разказваше той ясно и увлекателно и възбуждаше такъв интерес към урока,че внимателните ученици можеха да го научат почти целия само от слушане…»   За не научен урок никого не е наказвал,а обяснявал голямото значение в човешкия живот на знанията. Наистина за времето бащата на Христо Ботев е бил един от образованите учители сред бългаската интелигенция,и по думите на сина му Кирил много високо   е бил оценяван от съвременниците му..

За ораторския талант на Ботьо Петков разказват неговите ученици, станали вече учители -колеги .Учителят Димитър Фингов пише,че «словото на учителя Ботьо покъртваше сърцата и пленяваше душита на човека»,а според Иван Чунчев учител Ботьо говорел «тежко,важно,внушително» .А след почти три десетилетия Иван Вазов си спомнял: «Виждам го и в часове на духовен подем в тържесствени дни,когато пред хилядното множетство държеше с младенчески жар пламенни речи с глас еклив,трепетен от вълнение».

Неговият ученик Никола Начов отбелязва, че речта му била «гръмка, къса,пламенна,убедителна,покъртяла сърцата,възпламенявала духовете,защото той твърдо вярвал в това,което проповядвал,делата му напълно се съгласували с думите му».Когато започвал да държи реч на което и да е мероприятие мигновено настъпвала абсолютна тишина и никой не смеел да се шавне.

Освен учителската дейност Ботьо Петков превеждал от руски и френски, занимавался с публицистика и като общественик се е борел за признаване на българската народност, за отхвърляне на духовното робство на гръцката патриаршия.,както и за опитите на някои да тласнат българският народ по пътя на католицизма.

Ученикът му Никола Начов с болка в душата съобщава, че той бил «самоотвержен до забрава,той за народните работи занемарил своите,съсипал здравето си».За да издаде преведената «История българскка..» на Венелин продал имотите си и пак останал длъжен-съобщава Иван Вазов,който не пропуска да ни нарисува как изглеждал бащата на великия син: «Висок,снажен,почти колос,какъвто беше и знаменития му син,стар и грохнал вече,но бодър духом и ведър ум,той внушаваше неволно уважение. Голямото му въздълго,кокалисто лице,грапово от шарка,носеше строгия печат на тежък труженически живот и грижи.Рядко случайна усмивка озаряваше облака на тая сурова физиономия.Аз и сега го гледах във въоръжението си,като ходи замислен из училищния двор,с бавен и тежък ход,с бяло шаячево сако и широки панталони,които се махтареха на пусталите му крака…».

Целият живот на този велик просветител е минал в оскъдица. Приятелските му отношения с руския консул в Пловдив Найден Геров много пъти спасявали неговото семейство от материалните несгоди. През1846 г.,връщайки се от Одеса,Найден Геров минал през Калофер: «Заведоха ни после при Ботя-пише Геров–Ботьовица е хубава като калоферка».Тогава майката на Христо Ботев е била млада булка. След смъртта на дъщерята Анна,той силно се е разболял(страдал от туберкулоза-охтика) и не можал повече да се съвземе и на 54 годишна възраст Ботьо Петков починал.

Само двадесет и три години семеен живот той прекарва с любимата си Иванка, с която е бил щастлив,не гледайки на мизерията,която ги е преследвала ежедневно.Аз, като българин,съм възхитен от величието на учителя Ботьо Петков-велик баща на велик син,роден от една от най-красивите българки на име

                                               ИВАНКА БОТЕВА ПЕТКОВА-1823-1911г.

=======================================

Прочутият летописец на борбите за свободата на българския народ Захари Стоянов пръв написва биографията на Христо Ботев.Той добре познава това героическо семейство.Благодарение на Захарий Стоянов ние имаме Ботев такъв,какъвто го имаме.Ето какво пише той за женитбата през 1845г. на бащата и майката на Христо Ботев: « Той си намерил такава другарка,която била достойна съпруга на даскал Ботя,типична българка и прочута хубавица,каквито само в Калофер,Копривщица и в другите подпланински местности могат да бъдат съвършенство и първо качество».Родителите на Иванка са Стайко Ст.Дрянков и Тота Бурмова.Тя имала трима братя и две сестри.Братята Мирчо и Стойко се преселили в гр.Кишинев,за който Пушкин е възкликнал: прощай, проклятый город Кишинев!По-късно братята взели при себе си и бащата. Тук те променили фамилното си име от Дрянкови на Топалови.За пирчината на тази промяна историята мълчи.

Както беше казано по-горе,семейството на Ботеви постоянно изпитвло материални несгоди..Особенно след смъртта на супруга положението на Иванка,останала насаме с децата,още повече се е влошило. Но тя е била изключителна и любяща майка.Според свидетелствата на сина й Кирил,тя не падала духом и дори много често пеела народни песни.Тук изрично бих искал да заостря вниманието на евентуалния читател на факта,че майката на Христо Ботев знаела около триста народни песни и по такъв начин тя се превръща в една от великите българки,които със своя талант,своята природна памет и ум стават най-големи пазители на народните умотворения,благодарение на които са запазвали и опазвали езика,обичаите,обредите,традициите- темелите на народния ДУХ!Да преклоним глава пред тази свята българка! Ето какво пише Кирил за майка си: «От нейните песни много се увличаше брат ми Христо.А и аз обичах песните.По-късно и аз пишех стихове,посветени на Македония.Майка ми искаше всичките нейни деца(девет-мое) да стават учени и образовании.Тя наистина беше една възхитителна майка и ние се гордеехме с нея».А ето изказването на Христо Ботев една година преди гибелта му пред ИванАндонов : «В детинството си аз слушах от майка си,която знаеше и пееше около триста песни,които написах и запомних.Аз често ги пях.Това всади в душата ми наклонност към поезията.а особено към нардните ни юнашки песни…»

Притисната от мизерията и немотията майката на Христо много пъти се обръща за помощ към приятеля на своя починал съпруг Нйден Геров-руски консул в Руссе. Всичко са запазени осем нейни писма,но тук като пример ще цитирам само едно,от което читателят ще разбере,какъв грижлив човек е   била майката на Христо в отглеждането на децата си: «Знай,господин Найдене,нашата жалост и милост коя е:за сина ми Христя,който живее в Браила,временно желая за него да си дойде,защото Вие познавате нашата немощ и бедност как не съм доволна да прехранвам и обличам тия бедни сираци и няма си нийде никого,който да ми помогне…Заради това повторително Ви се моля като на един брат дано да можете с някакво средство да го извадите от Браила ,защото ако да остане,ще бъде за него и за нази зло…Забележете и за сина ми Кирила,който е застигнал във възраст.Да го задържа при мене не е възможно,а да го изпроводя на друга страна не е наша работа.Затова плача и жаля за сина си Христа да си дойде той да помогне на брат си и да го настани в друго училище и да види бедния си жалостен брат Петко,който е в голямо окаянство,че седи все на едно място,чака и погледва на брат си Христя…»

Почти във всички писма на бащата и на майката до Найден Геров се проглежда тяхната грижа,тревога и обезпокоеност за съдбата на сина им Христо. Те като че ли чувствали със своите бащински и майченски сърца,че синат им е зстрашен от гибелен край…

Завършил училището при баща си в Калофер,заминал за Одеса и постъпил в края на 1863 г.във втора мъжка гимназия,от която бил изключен главно заради своите прогресивни и демократични възгледи,заради връзките му с руски и полски революционни демократи,социалисти-утописти..

В Одеса Христо се запознава с произведенита на руските писатели от оная епоха.Изрично бих искал да отбележа,че 15 годишният Ботев мечтаел за комунистическо общество,в което да главенствовали справедливост,равенство и братство.!!!А кой от нас през втората половина н 20 век не е бил засегнат от тази вяра в прекрасно комунистическо бъдеще?На земята толкова много имало несправедливост,че хората жадували за нормален, справедлив живот,нивото на който и до днес не е постигнато.Оказало се,че няма пълна свобода,няма пълна справедлвост и че хората не могат да бъдат равни по стотици причини.Оказа се,че светът се упрвлява от парите и властта.Но да се върнем към основната тема.

Ботев се е потопил напълно в революционната и публистическа дейност и нямал възможност да се прибере пр майка си и да и помогне. Едно време,след Задунавка,той се върнал в България и замествал болния баща като учител в Карлово.Но скоро пак заминал за Букурещ,където създал собствена типография и издавал в. «Знаме».Майка му постоянно проявявала грижи за него и преживявала да не е станело нещо лошо с нейния Христя. Ще дойде време и братята Кирил иХристо ще я приберат при себе си в Букурещ.

Едната стая, където е живял Ботев се исползвала и като печатница..Захари Стоянов пише: «Откак се разделил с Каравелов и излязал да живее в особена стая чак до преминуването му Дунава,в квартирата и печатницата му ни един час не се е минувало да не живеят,спят и се хранят най-малко 6-8 хъшлаци от разни градове из България и с разни занаяти-градинари,бозаджии,слуги,кръчмари и пр. Когато те били 5-6 души,то Ботйов не усещал даже,че има гости,бълха го хапала Но твърде често,дорде стане сортируване на тоя багаж в тясната му стаичка,гдето било и кабинет и редакция,и администрация ,па и печатница по-после ,живели по двадесет души…Той хранел всичките,колкото изкарвал от вестника-давал го на тях,заедно ядели,заедно спали,заедно разделяли БРАТСКИ десетината гроши,които падали от «Знаме».Някаво си удоволоствие,живот и наслаждение чувствувал Ботйов,като се въртяла около му тая сбирщина. Най-приятно му било,когато вечер се нахранвали всичките и той седне посред тях,а тия образуат колело и всички слушат какво ще им приказва…Вечерно време,дордето си легнат,бой и псувни,кой да вземе повече вестници и ги направи на постелка.Като се натъркалили вече всичките да спят,тогава той вземал перото да приготовлява материала за «Знаме»…

И още един щрих към портрета на Ботев; разказва Стефан Блъсков-един от работниците на печатницата: «Той беше с широко сърце и душа,отнасяше се много сърдечно към хората.Не бе сребролюбец:когато имаше пари даваше на всички ни,а когато нямаше –гладувахме всички печатари и той гладуваше»…

Тук Ботев е работел до тръгването с четата. Раздялата му с близките била много тежка и трогателна.Най-напред той се простил с майка си.Тя живяла на друго място и той отдавна не идвал при нея.Вечерно време,преди тръгването, заедно с брат си Стефан те посетили майка си:

-Аз тръгвам утре-каза Ботев на майка си.Защо трябва да тръгна,кой ме вика да ви оставя и отида там ,защо не може да се откажа,това са работи стари,които ти знаеш много добре …Бързам,дай да ти целуна ръка,прости ми като майка всичките погрешки,които съм неволно сторил…»

Майчиното сърце й подсказвало, че тази среща ще е последна. И тя,погребала мъж и пет деца,сега не изтраяла. Обвила снагата на своя първороден син,галела го и плакала,докато се строполила на земята(Никола Ферманджиев).

-Кирила!…Да не ти е простено,ако вземеш Кирила!-това са били последните напътствени думи на майка му,а Кирил вече чакал идването на «Радецки»в Турну Мъгурели.Трябва да констатирм,че Кирил ще е единственият от синовете ,който до края на живота ще гледа майка си.

Тук бих искал да цитирам последното писмо на Христо Ботев,писмо което разкрива великия българин като съпруг,като баща,като високонравствена личност. Венета е гражданската му съпруга,която имала син Димитър от първия брак.

«Мила ми Венето,Димитре и Иванке!Простете ме,че аз не ви казах,къде отивам.Любовта,която имам към вас,ме накара да направя това.Аз знаех,че вие ще да плачете,а вашите сълзи са много скъпи за мене!

   Венето,ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят и тия трябва да те поддържат.Бог ще да ме пази,а като оживея,то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят.Ако умра,то знай,че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа.17 май 1876 г «Радецки».

Буквално бях потресен от прощаването на Ботев с едномесечната си дъщеря Иванка,която е била в люлката.Ето как описа този пълен с драматизъм епизод Захари Стоянов: «…И още с влизането се залепил за люлката на дъщеря си.Целунал я.После изморен и измъчен,той несвързано обяснил на жена си,че отива за два -три дни до Браила и Галац.Имал някаква работа.И пак повторил,че след два-три дни ще се прибере.На два пъти тръгвал,казвал «сбогом»,но се връщал от вратата.Връщал се,за да погледне и целуне за последен път малкта Иванка.Върнал се и трети път,подал ръка на Венета за сбогом и изкочил навън».

Трябва всеки, който чете за Ботев за последните дни от живота му,да помни,че той бил само на 28 години.

Пследните му писма са писани вече на парахода «Радецки».

След гибелта на Ботев подир една година древна България се връща на картата на Европа,но в твърде намален по площ вариант. Новата власт е забравила за ония,благодорание на които тя е дошла на власт.Само през 1884 г. по инициатива на Захари Стоянов плюс Георги Бенев те двамата за първи път организират чествоването на ДЕНЯ на Ботев.З.Стоянов първи написва биографията на Ботев през 1888г.

Материалното положение както на майката ,така и на съпругата Венета продължавало да остава най-лошо. Двете жени били принудени многократно да се обръщат до Народното събрания с писма и молби за пенсията.Ето едното от осемте писма на ботевата майка: «Господин председателю,от 5 ОНС мен биде отпусната от сто (100) лева месечно за заслугите които син ми Христо Ботев е принесъл на България.Обаче почитаемта пенсионна комисия на основание закона за пенсиите с решение от 5 октомври 1896 г. ми отне това единственно средство ,с което преживявах сетните си години.Понеже считам себе си за онеправдана по долупосочените прчини,а именно:1) че покойният ми мъж Ботьо Петков е учителствувал в Карлово и Калофер 32 (тридесет и две),години;2)че първият ми син ХристоБотев ,като войвода на 200 души е паднал с оръжие в ръка при Враца през 1876 г.;3) че вторият ми син Стефан Ботев след 12 –годишно боледуване от болест, спечелена през 1885 и 1876 г. пак по народното движение; 4) че най-малкият ми син Боян Ботев-надеждата ми за стари години – падна като протупей юнкер с оръжие в ръка при Драгоман (1885 г.),пронизан от три коршума и два ножа,и 5) че аз като стара и като не притежавам никакви движими и недвижими имоти,то апелирам към Вас,господин председателю, и към г.г.народните представители да ми се възстанови пенсията.      

Не подкрепям с документи мотивите си, по които прося пенсия,като считам,че те са известни както на Вас лично,господин председателю,така и на цялото народно представителство.

С високо почитание просителка:

Иванка Ботева Петкова

          За невиждан позор комисията дори не е разгледала молбата й. Как се молела за да плучава пенсия съпругата на Ботев Венета ще стане дума по-долу.Последните години майката на Ботев е живяла в Пловдив,София,Сливен,Враца и отново в София-това местене е свързано със службата на сина й Кирил.В неговия апартамент на 14 януари 1911 г. Иванка Ботева Петкова почива.Погребана е в софийските гробища.Тя надживява всичките си деца за исключение на Кирил. . Оскърбена и унижена от правителството майката се радвала на народната признателност.Ето какво разказва един от съвременниците по повод годишнината от гибелта на Ботев: «На 20 май, когато по стария стил се празнуваше годишнината,момци вдигаха благоговейно на ръце майката и я отнасяха на горния етаж,гдето седнала на балкона,заронваше сълзи,когато сред стихналото множество тържественият хор запяваше: «Не плачи, майко,не тъжи….». В такива моменти,страдащата за синовете си баба Ботьовица  получавала удовлетоворение от съзнанието,че е майка на велик човек,когото народът НЕ Е ЗАБРАВИЛ.  До последния дъх майката вярявала,че първородният й син не бил убит и рано или късно щял да се върне при нея жив и здрав. И тя е права:ЖИВ е ТОЙ, ЖИВ Е…!!!, докато има поне един българин на Земята.

През 1948 г. на къщата, където е прекарала последните си дни майката на Христо бе поставена паметна плоча със следния надпис: « В този дом преживя последните си дни Иванка Ботйова-майка на поета-революционер Христо Ботйов»

                                                                 Стефан Ботев-18.09.1854 г.-15.о4.1890г.

=============

Той бил на петнадесет гдини,когато починал баща му през 1869 г. Твърди се,че от всичките синове,Стефан най-много приличал на баща си. Стефан станал пръв помощник на майка си;докато тя работела по чужди ниви,той обслужвал скования на леглото брат си Петко,който починал през 1872 г.Стефан се е отличавал с любовта си към ученето.Правил опит да се запише в медицинско училище в Цариград и Букурещ,но не успял. Само през 1871 г.получил стипендия от Добродетелната дружина и постъпил ученик в пети класс на реалната гимназияв гр. Табор,Чехословакия. Тук той учил само една година и се върнал в България.През 1873-1874 г. работел като учител в Панагюреще.Както баща му и по-големия брат Христо Стефан се е отличавал с независим характер. По време на празника посветен на Кирил и Методий той произнесъл остра,бунтарска реч,в която акцентирал вниманието на робското положение на българите,посочил някои недостатъци в живота на панагюрци

След завършването на учебната година Стефан се прибрал в Букурещ,където дошъл и предпоследния му брат Кирил. В Калофер майка му останала с най-малкия брат Боян.В писмото до Иван Драсов през 1874 г.Ботев съобщава: «При мене са и двамата ми братя,за които няма кой да се погриже освен мене». В другото писмо до същия адресат през 20 януари 1875 г.Ботев пише: «Учителството съм оставил още от ноември и на мое място е брат   ми Стефан; това е добро от една страна,защото ние сме тук три гърла,които трябва да ядат.Брат ми дойде с намерение да отиде в Прага и си свърше науките,но принуде се да остане учител.»

В Букурещ Стефан помагал във всичко наХристо, като разпространявал издадения от Христо през 1876 г. стенен календар и събирал абонаменти за в.»Знаме»,продавал сбирката «Песни и стихотворения» от Христо Ботев и Стефан Стамболов,преведените от Ботев книги; «Кремуций Корд» от Н.Костомаров и «За славянското произхождение на дунавските българи» от Д. Иловайски». Стефан помагал на брат си и в редактирането и отпечатването на в.»Знаме»,за който превел повестта «Кърджали» от М. Чайковски.

Материалното положение на майка им в Калофер продължавало да остава извънредно тежко и те решили да я приберат в Букурещ.Тук пак е дошъл на помощ руският консул Найден Геров,който е помолил своя приятел Евлогий Георгиев да вземе майка им за домуправителка.През лятото на1875г. Стефан заминал за България за да доведе майка си в Румъния.Той пристигнал в родината си в навечерието на Старозагорското въстание.Има сведения,че в Пловдив той разпространявал възвания за въстанието,заради което турците го преследвали.В Пловдив той се укривал в руското консулство.Да остава в Калофер също е било опасно и той бил принуден през Цариград и Одеса пак да се прибере в Румъния.

Когато Ботев тръгва с четата си да премине в България,Стефан го придружава до Гюргевската скеля. След освобождението Стефан и майка му жевеят в Букурещ до 1886.Във втората половина на същата година Стефан с майка си се връщат в България в Пловдив,където бива пратен да служи и брат му Кирил..Стефан постъпва на работа в пловдивската областна библиотека. Както вече знаем от горецитираното писмо на майка му,Стефан дванадесет години бива измъчван от охтика(туберкулоза) и на15 април 1890г. почива в Пловдив съвсем млад. Във вестника «Балканска зора» се съобщава:

«Вчера се помина и тая заран стана погребението на Стефан Ботйов,директора на Пловдвската библиотека. Нещастният ни приятел,който е брат на незабравимия войвода Христа Ботйов,беше един от най-благонадеждните ни съграждани.Охтиката го съсипа,спечелена по време на ученческите му трудове,и го изпрати в гроба млад и зелен,на 36 годишна възраст.Последният остава майка и брат,г.майор Ботйова,единственият от няколкото братя,които носеха това име .Вечна му памет.»

Кирил Ботев-1856 г.-6.2.1944г.

=========================

След завършването на калоферското училище Кирил работи като учител в село Голямо Белово,но скоро време напуска даскалската работа и се записва в католическа гимназия в Одрин през 1874 г.Тук администрацията прави опит да ги покатоличат,което силно възмутило Кирил и той със съмишлениците правят опит да подпалят гимназията.С тази смела акция той губи възможността да продължи следването и се връща в Румъния.По-нататък той решава да следва в Русия.Ето какво ни съобщава той самият по този повод: «Майка ми искаше много да ме прати да следвам в Русия…Но от нийде помощ. Тя писа писма до «добрия Найден Геров»,но какво можеше да направи човекът? Найден Геров имаше големи връзки с Русия, но не всякога му минаваше думата».

Кирил има намерение да замине за Болград,но Христо рязко се противопоставя на тази идея,като се страхува да не го направят там свещенослужител.Докато се намира в Букурещ и преди да замине за Гюргево да учителства,той активно заедно със Стефан помага наХристо в журналистката му дейност.

Когато Ботев идва да се сбогува с майка си,тя изрично му заповдва,че в никакъв случй да не взима със себи си Кирил,тъй като нама да му е простено. Но Кирил все пак се качва на «Радецки» и взема участие в битката при Милин камък и стига до Веслец.Тук той се разболява и загубва връзката   с другарите си.Тогава той решава да се върне в Румъния,но около гр.Лом биват задържани с Иванца Данчев от турците и вкарани в затвор.Турците го осъждат в Русе на 15 години затвор.Осъждат се и и другите заловени четници.Отначало Кирил откарват в Цариград,а после в затвора на крепостта Сен Жан д,Акр.Бива освободен след завършването на войната и подписването на Сан-Стефанския мирен договр.

След осовобождението Кирил отначало работи като учител във Враца,а през 1879 г. завършва военно училище в София. Също така Кирил завършва кавалерийска школа в гр.Сюмар,Франция и най-после заминава за Белгия,където учи във воената академия.

По време на сръбско-българската война през 1885 г. Кирилл Ботев формира 3-ти конен полк. От 1885 г. до пенсионирането му в 1914 г.,той е командир на 3-та и 6-а пехотни дивизии,два пъти става началник на военното училище,царски адютант,през 1913 г.е заместник на военен министър и началник на военните учебни заведения.Достига до звание генерал-лейтенант. Кирил почива на 6 февруари 1944 г.Той се оказва един от най-дълго живелите Ботеви четници. Преки наследнии на Ботевия род оставя само Кирил.Той има от жена си Мария (1856-1935г) само един син Христо,роден през 1890г.Христо има дъщеря Венета,която живееше в София…По линията на Венета остава Боян Ботйов,който е праправнук на Кирил и днес живее в София,като гледа музея-квартира на Христо Ботев и неговия род.

БОЯН Ботев-      1885 г.

===================

Боян Ботев е бил висок,снажен,корав, приличал на баща си Ботьо Петков и на бати си Христо.Заедно с доведения син на Христо Димитър те били изпратени да учат в Русия.Отначало той учил в г.Николаев,а след това в Елисоветград(Кировоград).

През1883г. той се завърнал в България и постъпил във военно училище.Едър на ръст,с весел характер той бил,както се казва,душа на компанията,обичан от другарите,уважаван от началниците и много хубаво се е учел.По време на сръбско-българската война Боян и съвъпускницете му били произведени в портупей-юнкери и разпратени по полковете.Боян бил зачислен в 7-а рота на 5-и Дунавски полк.

На 7 ноември1885г.в ожесточената атака на сръбската армия при Сливница Боян Ботев, според думите на другарите му, «показъл чудеса от храброст».В яростният ръкопашен бой той бил ранен   с коршум в корема и прободен на две места с нож.Докарали го в София,но лекарите не успели да го спасят.На 10 ноември 1885 г.във войната за обединението на Северна България с Южна най-малкият син на Ботьо Петков и Иванка Ботева Петкова БОЯН починал..Майчиното сърце било дълбоко наранено и душевната й болката била безкрайна. Подир една гдина в разговра със Захари Стоянов тя казала: «Клетникът!Отиде млад и зелен, не можах и да го видя…Колко му говорих,че е още малък,че трябва да почка брат си Кирила,че на него ми се надеждите!…Младо и лудо-не послуша.Бог да го прости!Много приличаше на батя си Христа…» И Захари Стоянов прдължава: «Когато завършила баба Ботьовица се обърнала настрана, за да не покаже на присъствуващите сълзите,които бликнали от очите й.»

Венета Стоянова Везирева(Ботева)-1847-27.2.1919 г.-съпругата на Христо Ботев.

================================================================

Венета е племенница на владиката Панарет Рашев. В долния етаж на неговия голям дом в Букурещ се е намирало училище,в което е работел като учител Христо.Тук той се е запознал с Венета и през1875 г.встъпил с нея в граждански брак.Христо принципиално се е отказал от венчаването,като заявил,че неговата дума ее по сигурна от всякакви църковни формалности.

Владиката Панайот Рашев е роден през1808 г.Учел във Велико Търново,Букурещ,Атина и Париж.След завършването на бразованието си кратко време е работел като учител в гръцко патриаршеско училище в Цариград,а през 1845 г.приел духовен сан.След десет години,в 1854 г. П.Рашев бил ръкопложен за владика на Погонианската епархия със седалище в Букурещ.В църковната борба с гръцката патриаршия застанал на българска страна.П.Рашев имал двама братя-Тодор и Петко и две сестри –Юца и Кица,която е била омъжена за Стоян Везирев.Те имали четири деца-едно момче и три момичета-Мариола,Венета и Анастасия;Венета е съпргата на Х.Ботев.

Панайот Рашев, вуйчо на Венета,е бил виден деец на «Добродетелната дружина» и често се подлагал на остра критика от страна на Ботев,заради което е бил против съюза й с Христо и даже се отказл да й помага материално.

За раждането на Венета има две гледни точки:едната е,че родена през1847 г.,другата е-1850 г.,но този дискусионен факт от нейната биогрфия не е толкова важен за нас.Тя е родена във Велико Търново и този факт не се подлага на съмнение.Тук на осемнадесет годишна възраст била омъжена за Дончо Стефанов Петров,но бракът им бил кратък,тъй като Венета напуснала своя мъж заради тежкият му характер и че бил с ориенталски дух. От този брак Венета имала син Димитър,роден през1865г.,от което правим извод,че Венета е родена през1847 г.,иначе излиза,че ако би се родила през1850 г.тя щеше да бъде на петнадесет години,което е малко вероятно да се омъже на такава възраст.

Христо малко тромавао обяснява по каква причина обикнал и взел Венета за гражданска съпруга: като че ли заради «нейния добър характер, за симпатията й към него и към голите му другари хъшове. Тайно от владиката тя донасяла сегиз-тогиз за хапване на момчетата,чорапи,ризи и други помощи,от които се нуждаели сиромасите». Обикнвенно човек не може да обясни за каво е обикнал,но Ботев изрично подчертва нейната доброта,душевните качества,които най-много ценил Пушкин в своята съпруга Натали..Заради Ботев Венета напуска   осемгодишен охолен живот при вуйчо си.

Като се е отказва от венчаването, Христо прави сватбата им в компанията на своите приятели –хъшове.

През този период Христо се скарва с Любен Каравелов и става инициатор на свикване на общо събрание на революционната организация.Води събранието прочутият войвода на четата Панайот Хитов.Бива избран революционен комитет,член на който става и Ботев.Комитетът праща Ботев в Русия за да събере средства за въстанието и да доведе оттам Филип Тотю. На следващата 1876 той отново потегля за Русия,за което дори и раждането на дъщереята не го спира. Не се коментират от изследователите тънкостите на оная ситуация, но аз лично смятам,че ревкома не би трябвало за втори път да праща Ботев в Русия,като се има предвид раждането на дъщеря му Иванка.Аз също съм против решението на комитета да направи Ботев войвода на 200 души четници,които аз наричам «спартанци».Ботев тогава сериозно се занимава с журналистика,издава вестник,води голяма пропагандистка работа и при това   се ражда първото му дете и,най-главната причина да не става войвода,тъй като той няма никакъв опит на четническа война.Освен това имаше вече опитни войводи например като Филип Тотю,Панайот Хитов и много други,но защо рволюционния комитет праща именно Ботев? Аз предполагам с голяма вероятност,че тогава има доста желаещи гибелта на Ботев. Но кои са тези убийци?Историята премълчава.

Ние само знаем, че имало идеологически конфликт между Ботев и Любен Каравелов,между младите и между старите. Младите искали борба, старите чакали свободата на народа да дойде от бога….

Трябва да се напомни,че семейството на Ботев живеел в постоянна материална оскъдица,че вуйчо на Венета още не я простил и не й помагал с нищо.Но Венета прекарвала тези трудни дни героически и стоически.

След гибелта на Ботев Венета останала с две деца получавала пенсия в размер от 30 лева.Тя неведнъж се обръщала до Народното Събрание за да й се увеличи пенсията,но нямала успех.Тук бих искал да цитирам до Народното събрание нейно писмо-телеграма, което характеризира тогавшната власт и отношението й към ония велики българи,благодарение на които те дошли на тази власт.. «Прчетох във вестника,че съм искала увеличението на пенсията от 30 до 60 лева. Имам чест да Ви съобща,г. председателю,че прошението ми е предадено невярно,тъй като не съм определяла сумата.Понеже Събранието е отложило разглеждането на прошението след узнаване на състоянието ми,чест имам да уведмя почитаемото народно представителство,че аз съм подала прошение не защото нямам средства за преживяване,а защото исках да кажа колко получава жената на Христо Ботев,чиито заслуги спрямо нашето отечество са,мисля,по-достойни от заслугите на тези,към които народното представителство се е показало толкова щедро,като им отпуснало по 500-600 и даже по 1000 лева месечно.Нима почитаемото народно представителство мисли,че досега с тези 30 лева месечно са достатъчно ми е било възможно да се издържам и че 30 лева са достатъчно възнагрждение?Нима българският народ така цени заслугите на своите синове,които са паднали жертви за отечеството?Докога ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите? АЗ СЕ ОТКЗВАМ ОТ МОЯТА НИЩОЖНА ПЕНСИЯ и изказвам моето искренно желание да се разпределят всекиму според заслуженото и моля Вашето разпореждане за отнемането Й. С почитание Вената Хр.Ботева.»    

Ето как редакцията на в. «Млада България» коментира телеграмата-писмо на Вената: « По-тежка и по-заслужена плесница от тая едва ли би могла да се даде на днешното Народно събрание,а главно на Стамболовите народни събрания. И наистина имали по-голяма несправедливост от тази:на жената на Ботевия биограф Захари Стоянов да се дава 500 лева месечна пенсия,а на жената на самия Ботйов 30 лева?».

Като исторически казус и вопиюща несправедливост в социалния живот на хората, тук бих искал да информирам евентуалния читател на сайта, че съпругата на първия след Освобождението на България княз Александър Батенберг графиня Хартенау била отпусната пенсия от 40 хиляди франка месечно.

Един от биографите на Ботев Михаил Димитров след срещата в 1915 г.с Венета Ботева пише: «Тя изказва учудването си,че толкова много се интересуват от Ботев и толкова много книги са били написании за него,а детето му и съпругата му щели да умрат гладни,ако не се бил притекъл в тяхна помощ вуйчо й.От тия думи трябва да съдим,че Венета Ботева си е отишла от този свят огорчена толкова повече,че Народното събрание към някои било много щедро…»

В горните редове бях разказал, как е преживявала и се радвала майката на Ботев по време на всенародно честване годишнината от смъртта му, а тук искам да цитирам Венета Божинова-внучката на Венета и дъщеря на нейния син Димитър:

   «Спомените от онези далечни дни ме отвеждат в голяма стая с миндерлъците,покрити с китни губери и пъстри възглавници.По стените портрети на Ботев с четниците,на Ботев с братята си,на Иванка…;сред стаята на малка масичка,покрита с червена плюшева покривка,пак портрет на Ботев в красива рамка и до него в светлосин пахар пъстри цветя,които никога не увяхват,както не увехна и голямата любов към нейния Христйо.И сякаш отново виждам своята баба в дните на големия празник-рождения ден на Христо Ботев.Седнала в просторната стая на миндера…с печална,но горда усмивка,тя посреща многобройните почитатели,дошли да й целунат ръка и да се поклонят пред безсмъртната памет на нейния любим съпруг и велик син на България.Стаята е пълна с хора.Дошли са млади и страи,учени и прости,а сякаш никой няма.Толкова е тихо…Но изведнъж вратата се отваря шумно.Нахлуват младежи-студенти.Изправят се до входа и запяват: Жив е той,жив е…».

           Всички в стаята се стресват   и запяват заедно с младежите. В стаята вече не е нито тихо,нито скръбно.Усмихната става от миндера и баба Венета…Всички са много развълнувани…Младежите декламират вдъхновено Ботевите стихотворения,пеят неговите песни.Преди да си отидат те целуват с уважение ръката на баба Вената с думите : «Майко, тоз,който падне в бой за свобода,той не умира!»….      

Венета Ботева пследните си години прекарвала във Велико Търново.Тя много се гордеела и със своя син Димитър: «Имам син като аслан,искам да го видя».Тези думи тя произнесла на смъртното легло. Пратили телеграмма до София.През цялото време докато чакала да дойде синат й,тя лежала с вперен поглед във вратата и от време навреме прошепвала: «Иде ли Димитър?Защо се бави?» И когато пристигнал дългоочакваният син Димитър,тя бръкнала в пазвата и му предала прощалното писмо на Ботев.Вече успокоена,видяла сина си,предала му най-скъпата семейна реликва и,тя още същия ден на 27 февруари 1919 г.починала от мозъчен кръвоизлив.Венета Ботева е погребана в търновските гробища.Прощалното писмо на Ботев е съхранявано от нейния син Димитър Рашев(девическото фамилно име на майка му),а в 1933 е предадено на министерството на просветата. Съхранява се в софийската библиотека «Кирил иМетодий.»

Венета Ботева цял живот е пазила прощалното писмо на любимия й Христо като най-свидна скъпоценост и често го препрочитала със сълзи на очите, а в деня на Ботевата гибел го поставяла до обкичения с цветя портрет на войводата.

Венета Ботева изпитвала голямо влияние от дъщяря си Иванка във възгледите си на тогавшната революционна ситуция в Македония, и много често укривала в своята къща в Търново македонци-изгнаннеци и революционери,укривала оръжие,а през 1907 г помогнала с 200 лева стачкуващите железничари. Както се вижда,Венета е била истинска соратница и съмишленица на своя любим съпруг и велик син на българския народ Христо Ботев.

Димитър Рашев-1865 г.-     доведения син на Христо Ботев

================================================

«СИНКО, ДУМАТА «СВОБОДА» ЩЕ ПИШЕШ С ГЛАВНА БУКВА»

Както вече се знае,гражданската съпруга на Христо Ботев Венета имала син от първия брак и Христо го прегрнал и го възприел като роден,като кръвно свой.И човек може само да се чуди,откъде идва таково благородство,такава мъдрост на един двадесет и седем годишен младеж?!Сигурно такива хора би трябвало да се наричат ГЕНИИ.И трябва изрично да подчертая,че и момчето с цялата си детска душа обикнало Христо. И Димитър Рашев през целия си живот ще носи в сърцето си дълбокото уважение и преклонение пред Христо Ботев и с благоговение ще споменава топлото, до болка сладкото обръщение към него със скъпата за всяко момче дума «синко». Христо често вземал със себе си десетгодишния Митко, когато отивал по работа из града,беседвал с него,учил го на родолюбие и патриотизъм.

След гибелта на Ботев със средствата на централния комитет в Букурещ Димитър бива изпратен да се учи в Одеса в гимназията,след това се записва студент в Москва, а по-късно заминава за Брюксел,където завършва право и се връща в България с научна степен «доктор по правните науки».Но тази професия не му е легнала на душата и той става учител по френски език за цял живот.Той учителствува в Пловдив,В.Търново,Видин,пак в В.Търново и най-после се премества в София,където живее и работи до последния си дъх.

Неговата сестра Иванка,за която ще стане дума по-долу, учи в Женева и тук се сприятелява с Мария Стоянова Въгленова от Севлиево. Тази Мария Въгленова и става съпруга на Димитър Рашев.Те имат две деца: Венета,родена през 1903 г. и Георги-роден през1915 г. При раждането на сина Мария почива от родилна треска. Тъкмо през този период Вената-майката на Димитър се премества от В.Търново в София за да му помага да гледа децата.

Майка му много пъти му казвала или му напомняла:Димитре,ако ще умра-в Търново искам да умра.Един път,след като тя много пъти му повтаряла тази молба,той наел един файтон и я закарал във В.Търново.Както вечче знаем,тук тя починала и му предала последното писмо на Христо Ботев.Вената,дъщерята на Димитър,през 1930 г.споменава: «В дома на моя баща беше топло и уютно.Събрани около печката ние тихо говорихме…Изведнъж на външнатта врата се позвъни.Отворих.Бяха двама мъже.Единият попита за баща ми.Казах,че е у дома и ги поканих.Баща ми ги прие в стаята за гости,ние припнахме да приготвим кафето и сладкото.Но не бе успяло и да кипне кафето,а гостите бързо-бързо си отидоха.Изумлението ни беше голямо,когато баща ми влезе сърдит и развълнуван.

   Неговите гости дошли с определена цел. Опитвали се да го склнят да продаде семейната реликва-прощалното писмо на Ботев,писано на «Радецки» до Венета…Както Венета,така и нейният син бяха скътали и съхранявали тази светиня повче от половин век.С гняв баща ми отказа голямата сума,предложена от чужденеца.Безкрйно беше възмущението му от нашия сънародник,който водеше коллекционера на ценности. « За паница леща той беше готов да продаде честта и достоинството на българина.  

–Вие не сте богат народ,защо отказвате?-така казал чужденеца на баща ми,като оглеждал скромната обстановка…» В същия ден Димитър Рашев решава да предаде реликвата на Миинстерството на народното просвещение.

ИВАНКА Х. БОТЕВА-1876-7.11.1907 г.-дъщерята.

====================================

«ГЛЕДАЙ ИВАНКА!»

Заминавайки за «Радецки»,а всъщност във вечност, с такива думи баща й се обръща към любимата съпруга Венета.В предишния текст беше разказано,как Христо дълго се прощава с дъщерята,колко пъти тръгва и пак се връща към люлката.Този епизод избива сълзи на всеки човек,имащ сантиментално сърце и разбиране…Христо не успява да се наслади с необикновеното бащино чувство към дъщеричката си: както е известно,мъжете много нежно и забавно обичат дъщерите си.

Ботев твърде много не успява да получи от този живот,който се пада на таково размирно време,когато става въпрос за живот и смърт,робство или Свобода. В таково време се ражда и съвсем кратко живее един велик човек,един българин-исполин.Съдбата тъй се разпорежда,че не дава дълъг живот и на дъщеря му Иванка,но за този кратък човешки път тя изгрява на човешкия небосклон като ярка звезда,светлината на която ще освещава пътя на всеки българин,който искренно и саможертвено обича своя народ,обича Отечеството..Да,тогава още не съществува Отечеството България;такива хора като Христо,Левски и всички известни и неизвестни българи си дават живота за да се възроди из пепелта Феникса-българската държава,изчезнала от картата на Европа за 480 години.Днес се раздават нагли,антибългарски разсъждения и дори твърдения,че нямало турско робство,а имало турско присъствие.Какъв цинизъм!!!

Иванка Ботева се ражда в Букурещ в годината на гибелта на баща й Христо Ботев. След освобождението през1878 г. Венета се прибира във В.Търново-столицата на второто българско царство.Тук Иванка расте в несгоди и мизерия,тук тя завършва основното си образование, докато вуйчо на майка й Панарет Рашев праща й писмо,че й е «простил напълно» и я кане да дойде в Букурещ. Те престояват в Букурещ две години-до 1887 г до съмртта на Панарет Рашев.Тук Иванка учи в пансиона на мадам Брок.Иванка расте със спомените за героичния й баща,за когото майка й постоянно разказва.

Благодарение на наследството,оставено от П.Рашев на племенницата си Венета,Иванка има възможност да получи солидно образование.До четвърти класс тя учи в един пансион във Виена,но тук тя престоява само половин година,тъй като този пансион бил католически.Ето какво пише един от биографите на Ботевия род Н.Жечев: «Но Ботевата дъщеря,закърмена със свободолюбивите идеи на своя баща, не може да понася противния режим(аналогично както и баща й в Одеса) и схолостичния дух в пансиона,който скоро напуща и заминава да прдължи образованието си в Женева.Там тя се записва в местния колеж,който завършва с отличен успех през 1895 г.»

           В Женева тя престоява от1892 до1895г. и се връща във В.Търново,където става учителка в местната девическа гимназия.Но генетичното ученолюбие след една години пак я завежда в Женева,където тя се записва в университета за социални науки.Тук Иванка се проявава като истинска дъщеря на Ботев,като взема участие в женската группа на революционните студенти.Ето как я описва един от свидетелите Петър Нейков: « Най-именита и най- интересна беше Иванка Ботева. Иванка Ботева беше тогава двадесет и три годишна. Девойка невисока,но стройна,макар и възпълничка,със свежо,румено лице,с буйна кестенява коса и искрящи очи. Жизнеродостен израз на лицето,който смегчаваше твърдия й волеви профил.Имаше глас звучен,реч плавна,мисъл винаги будна.Преди да се запозная с нея,срещал я бях често в кулоарите на университета или на улицата …Казаха ми,че тя отлично говорила френски…

   Седяхме на терасата на «Ландолт»-продължава състудента Петър Нейков-,когато ми я показаха: «Дъщерята на Христо Ботев!» Иванка Ботева се движеше бавно по многолюдната улица.Стъпката й беша здрава,решителна,нещо свежо и бодро лъхаше от цялата й фигура.Очите й гледаха право напред…»По време на една вечеринка П.Нейков общувал с нея: « Разговорът ни трая доста дълго,но ще подчертая същественото.Това,което ми произведе най-силно впечатление,беше решителността и прямотата в словото й.В тях се проявяваше дух на трезво съзнание,на самостоятелност и липса на предразсъдици.Говореше ми както би говрил мъж на мъж,открито,без заобиколки».

А известният писател Симеон Радев твърди,че «Иванка блестяла над другите с интеллекта и пламенността си. Когато вървеше, святкаше земята»! След завършването на университета в 1900 г.Иванка се връща във В.Търново при майка си.Ето каво пише за Иванка Ботева Юлия Казаска: «Във Велико Търново,тогава 14-хиляден град,Иванка Ботева идваше от далечен край и се появи на фона на монотонните улици като необикновенно явление,носещо лъх на нещо свежо ,ново,прекрасно,обновяващо…Питам се днес,къде се крие тайната на нейния изключителен чар,който навремето е ослепявал невръстния ми поглед…Паралелите,които сега съм в състояние да правя,ми напомнят,че във Велико Търново имаше и други жени с необикновена красота.Тя не приличаше на никоя от тях,не приличаше на никого по лице,държане,обноски,походка и ръст.Изглеждаше по-висока и по-стройна от всички.От изправената й глава,горда и прекрасна,от цялата й външност се излъчваше някакво радостно сияние…В походката й –лека,ефирна и същовременно сигурна,имаше нещо лъчезарно,тържествуващо.»

Когато четеш такива редове за дъщерята на Христо Ботев идва мисълта, че как той на «стари години» щеше да й се радва и гордее.! Но…

Биографите на Иванка Ботева твърдят,че тя се е отличвала с рафинирана интелигентност и голяма ерудиция.Тя притежавала богата библиотека от руски и френски книги.В горните редове беше споменато,че майка й помагла на македонските революцинери,които били на високо мнение и за Иванка,която заемала длъжност касиерка на македоно-одринското дружество.Македонските революционери наричали Иванка «БЕЛИЖИТА» Българка.Всички,които я познавали,отбелязвали нейния ораторски талант.По време на различни тържествени мероприятия тя е била единствена жена във В.Търново,която си служила с живо слово.Като доказателство,като подтвърждение на този исторически факт бих искал тука да цитирам нейната реч,произнесена по време на откриването на стария паметник на баща й в гр. Враца през1900 г.На откриването присъствали   княз Фердинанд, министър-председателят Стефан Стамболов, министри и други официални лица. Изрично отбелязвам,че Иванка тогава е била на четиринадцати(14 !!!) години.

«Господа министри, почитаемо събрание,

Милата ми майка ме доведе между вас, да присъствам на тържествения празник-откриването паметника,въздигнат в чест на милия ми и не забравим баща-Христо Ботев.,и другаритте му. Аз съм малка и не в състояние да Ви разкажа особенно нещо за баща си,но аз ще Ви изкажа това,което младежкото ми сърце чувства в тази минута ,като гледам този свещен за мене бюст. Аз съм била едва на три месеца,когато любезният ми баща е заминал с дръзостните и доблестни синове на България. да я отървава от робството; не съм имала щастието при разделянето ни да запомня баща си,да го целуна за последен път и кажа последното сбогом. В онази възраст аз не съм била в състояние да разбера и усетя тази вечна раздяла,че няма вече да видя милия си баща.Той трябвало да стане предводител на тия,които положиха живота си за спасението на отечеството си,и заедно с тях да остави костите си на поросените с мъченическа кръв височини.Неговата самоотверженост за спасение на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли.които не могат да въздържат сълзите ми.Аз и майка ми сме били нещастни,кто останахме: аз без баща,тя без съпруг;но българският народ доби един герой,това ни утешава,че баща ми загина за свободата на отечеството ни.Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякого,макар че тя става достояние на целия ни народ.

Нашият народ, който дълбоко знае да цени заслугите на своите доблестни синове, въздигна този грамаден паметник в чест на покойния ми баща и другарите му. Аз и мйака ми сърдечно благдарим на българския народ за признателността му към заслугите на баща ми и другарите му…Да живее България!»

През 1906 г.Иванка Ботева се омъжва за д-р Стоян Христов Милчев.В София,в института по история,секция «Възраждане» е запазена една снимка на младоженците.Иванка я подарява на баба си,майката на Христо : « На милата ни баба за спомен от нашата сватба-8 януари,1906 г.,В. Търнво, СТ. и Ив. Христови.»

В денят на сватбата калоферските граждани изпратили поздравителна телеграмма,която много трогнала младоженците.Десет месеца след сватбата Иванка се е разболяла от ангина.Имало нуджда от оперция,която завършила с трагичната лекарска грешка: на 7 ноември 1907 г. Иванка Ботева починала на тридесет годишна възраст.!!! Извънредно талантливата и необикновено надарена   дъщеря надживява великия си Баща само с две години.!!! И тук възниква един въпрос към провидението: защо ли най-умните, най-талантливите,най-обаятелните,най-героичните люде на човечеството го напускат толкова млади?А хиляди подлеци и некадърници продължават да ни замръсяват живота…Лично на мен дъщерята на Христо Ботев Иванка ми направи извънредно голямо впечатление и предизвика неописумо възхищение от нейната светла личност!!!Достойна дъщеря на достоен баща!!!

Доктор Стоян Христов Милчев-1.1.1873 г.- 1961г.-мъжът на Иванка.

=========================================================

Стоян Милчев взима уроци по френски език при брата на Иванка Димитър Рашев.Тогава те и се запознават..                                                                                                               Стоян се ражда в село Клисура,Горноджумайско(Благоевградско) и тъйт като селото оставало в границите на

Турция, то семейството му бива принудено да се пресели в освободеното малко село Осенца, където завършва

основно училище, а в с.Новоселци прогимназия,и гимназия –в София.

След завършването на гимназията Стоян работи като финансов чиновник в София,а след това бива назначен за държавен

бирник(данъчна инспекция) в Берковица.

Стоян Милчев изпитва голяма жажда към знанията и като спестява небходимата сума пари решава да следва икономика задгарница. Както беше казано,той в продължение на една година се готви да замине за Белгия,като взема уроци по френски език при Димитър Рашев. През 1905 г. Стоян завършва Брюкселския унивенрситет с научно звание лисансие,а след няколко месяца полага изпити за доктор на икономическите науки по тема «Кредитът в България».В България той работи в Земеделската банка,написва няколко книги по икономика.,публикува статии.Тъкмо след завръщеното си в България той се оженва за Иванка Ботева,семейния живот на която бива съвсем кратък;след десетмесечен семеен живот Иванка неочаквано почива.Лично аз смятам,че тя бива убита уж от лекарскато некадърство-операцията на гърлото(гнойна ангина) не се смята за кой знае каква сложна.Ранната смърт на дъщерята силно покрусва майка й.Ивнка Ботева имала цел да издаде пълното събрание на Ботевите съчинения,но не успява и все пак полага основи на това патриотично начинание,което е завършено от родолюбивите българи-издатели по-късно.Нейният помощник и съмишленик Иван Клинчаров през 1907 г. завършва започнатато дело от Иванка.

Стоян живее и работи в София до края на живота си.Той почива в София през 1961 г..От този брак потомци няма.Преки потомци на Ботевия род има само по линията на брат му Кирил..Правнукът на Кирил жевее в София и се казва Боян.Боян Ботйов.Делегацията на Конгреса на българите в Украйна начело с Юрий Граматик беше на посещение в музея на Ботев.Музея се поддържа и гледа от Боян Ботйов-един симпатичен и обаятелен потомък на своя велик предък Христо Ботев.

Бих искал евентуалния читател на сайта като прочете материала и да се замисли- би ли могъл той да проживее своя живот тъй ярко,самопожертвено и героично,както семейството на любимия син на българския народ Христо Ботев и неговото семейство.? Ние,хората,въобще би трябвал по- често да взимаме примери от великите личности на нацията ни,да се стремим да подражаваме на техните постъпки и действия,да бъдем честни и правдиви в своята дейност.От миналото сегашното поколение би трябвало да взима най-доброто,най-героичното,да възпитава в себе си МОРАЛНО-НРАВСТВЕНИТЕ качества на великте синове и дъщери на отечеството и да върви напред,изграждайки една благополучна,благоденстваща и щастлива държава България.

Иван Серт ( Чепразов) – филолог-славист, публицист.