Майчина страна

Моя страна, Моя България
  • Ангелов Иван Петрович
  • Иван Иванов Серт
  • Кан Кубрат
    • кан Аспарух
    • Макет Памятный знак
    • Памятный знак
  • Майчина Страна
  • Павел Пенев

Хан Аспарух

August 29, 2012 P. Penev
← Previous
Next →
facebook
Twitter
del.icio.us
digg
stumbleupon
Google +1
Pinterest

Comments are closed.

Статии

  • Нет повести печальнее на свете…
  • Ти си моят блян, ти си моята същност…
  • Валентин Петров Кириязов
  • Защо, Българийо, защо?
  • Съдбоносна среща

Категории

  • Актуална публицистика
  • Българите в Украйна
  • Българското Възраждане в Украйна
  • Древна история на българите
  • Европейска Харта
  • кан Кубрат
  • хан Аспарух

RSS Българска История

  • Последната съпротива: Какво се случи след 1396 година
    Ако искаш да гледаш още подобни видеа, подкрепи ни в Patreon 👉 https://www.patreon.com/bulgarianhistory В края на XIV в. османската държава окончателно затвърждава мястото си на господстваща военно сила на Балканите. Въпреки това българите ясно показват, че не са се примирили и далеч не приемат 1396 година като крайна за своята държавност. В кризисните времена след […]
  • Османското завоевание: краят на Средновековна България
    Ако искаш да гледаш още подобни видеа, подкрепи ни в Patreon 👉 https://www.patreon.com/bulgarianhistory Османското завоевание на България е събитие с епохално значение за развитието на страната, оставило трайни отпечатъци видими и до днес. Години наред над историческите личности от родното ни минало тегне оценката на историята, която хвърля върху тях тежката вина за падането на […]
  • Фаталният полет до Варна
    В следващите редове ще прочетете откъс от „Най-големите атентати в българската история“. Книгата на Крум Благов ни представлява увлекателен разказ за някои от най-значимите подобни събития от нашето минало – от класически покушения, през отвличания и обири до терористични нападения.  Ако откъсът, разказващ за отвличането на самолет на БГА Балкан през 1983 г., ви се стори […]

Партньори

Ключови думи

Аз Буки Веди Аспарух Болгар България Велика България Дора Костова Древна Запорожской области Иван Серт КВН Кан Кубрат Конгрес на българите в Украйна Кубрат МАЛА ПЕРЕЩЕПИНА ОБЩОБЪЛГАРСКИ СЪБОР Одеса Петър Константинов Роден край Рожден ден Христо Ботев Румен Спасов Синият аметист ТЕАТЪР Украйна Христо Ботев актуална публицистика берсили бесарабските българи болгарские села болги българи българска диаспора българска история български владетели български писател вестник гроб драматичният театър история кан народни песни паметник писатели събор на българите по света фонд хан

Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!

В МЕХАНАТА

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин,
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин,
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

Христо Ботев

Аз съм българче

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Високи, сини планини

Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна —
това е моята родина!

Обичам те, земя голяма,
тъй, както си обичам мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.

Когато гледам планините
и слушам да шумят реките,
в шума на Рила и Пирина
аз чувам моята Родина.
Theme by Towfiq I. Национални новини | Оферти в БГ | Вестник Обяви | Бебешки Мол | SEO | E-mail: maychina.strana@yandex.ru