Благотворителният ФОНД «КАН КУБРАТ» пише нова страница в историята на укарйнските българи и на българския народ.
Благотворителният ФОНД «КАН КУБРАТ» пише нова страница в историята на укарйнските българи и на българския народ.
Автор: Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса.
Президентът Румен Спасов,бивш национал по баскетбол и сегашен владетел на туристическа фирма,само една година откакто оглавява фонда, и на 17-19 август тази година в гр.Полтава и село Мала Перщепина той показа на укарйнската и българската общественост от цял свят резултатите на своята работа като президент на фонда: след десетгодишен застой г-н Спасов започна строителството на Мемориалния компленкс,като построи железобетонна пътека и наприви площадката за бъдещия паметник. Кубратовото място в миг придоби цивилизован облик.Това е началото,а останалата работа зависи от активността на българския народ-да се внасят парични средства за по –нататъшното строителство на комплекса-паметник,хотел,параклис и благоустройство на територията около Мемориалния комплекс. Освен тази работа екипа ( в бита «бойна група») на Румен Спасов организира общобългарски събор от особенно историческо значение.
В организацията на събора взе най-актвно и ползотворно участие президентът на Конгреса на българите в Украйна Юрий Граматик-той докара два автобуса(над 80 души) самодейни артисти от бесарабските села.
Аз научавам за събора от Евгения Димитрова- координатор на оргкомитета в България-,която на 1 июли ми изпрати пълна инфорация и за фонда и за предстоящия събор. Бях учуден от количество членове на оргкомитета, които се оказаха чист баласт(тук няма вина на Е.Димитрова) и абсолютно равнодушни към делата на фонда. За голямо съжаление!!!А те са всички българи, заемащи престижни длъжости, владеещи високи научни звания. Аз не срещнах в списъка на спомоществователите нито едно име от този голям списък!!!Какви са тези българи! Какъв си ти българин щом не ТАЧИШ своето минало,не знаеш историята на своя народ.!!! Някой е казал: най-красивия живот е ония,който е посветен на своя народ.
Ето ги имената на «бойната группа» на фонда «Кан Кубрат»
1. Румен Спасов – президент на фонда,България.
2.Симеон Симеонов-отговорник за сайта,България
3.Димитър Христов-депутат на полтавския областен съвет,Укарйна
4.Катя Иликчиева-юрист,Украйна.
На 8 июли 2012 г. Евгения Димитрова ми се обаде,че Румен Спасов е в Одеса.Той лично дойде да се срещне с ония,които са в оргкомитета.Г-н Спасов ми се обаде и ние се срещнахме с него на ул.Дерибасовска в непрунедана обстановка.Той ми разказа и за фонда,и за предстоящия събор,който обязателно щял да се състои и че пътеката и площадката на бъдещия Кубратов Мемориален комплекс шели да бъдат построени към началото на събора. Всичко стана тъй,както той ми поднесе на шумната и весела ул. Дерибасовска. Аз останах с добро впечатление за Румен Спаов.Ние се виждахме за първи път.
Вече по имейла г-н Спасов ми се обади и ме помоли ние с Иван Ангелов от Запорожие да подготвим кратки доклади за Кубрат и Аспарух.Докладите ще трябва да изнесем на литературно-историческата вечер в художествената Галерия на гр Полтава на 17 август в 19 ч.
А автобусите на г-н Ю.Граматик тръгваха от Одеса също на 17 август в 5 часа сутринта.Аз почти бях сгурен,че няма да успея да присъствам на събранието в Галерията.Иван Ангелов вече беше пристигнал в Полтава и се запознаваше с забележителностите на този прекрасен украйнски град.
За мое удоволствие някъде към 17,30 аз напуснах автобуса в покрайнината на гр.Полтава,като се уговорихме с г-н Спасов,че той ще дойде да ме вземе.Аз стоях,се оглеждах,опознавах покрайнината на Полтава,град исторически,прочут,но аз никого не съм го посещавал.Чаках.Изведнъж до мен се оказа г-н Ю. Граматик.Той като минавал с автобса ме видял да стоя на пътя и решил да ме пита какво правя извън Полтава.Но в същия момент се появи г-н Румен Спасов и аз вече бях седнал в колата,но като видях Граматик изкочх навън.да разбера защо е спрял.Като се разбрахме всеки си тръгна по своя път-Граматик с автобуса – в Нови Санжари,а ние с Румен напрво в хотел «Турист»,където аз набързо си освежих лицето, се преоблякох и почти изтичах навън,тъй като ние вече закъснявахме.Трябва да изтъкна и да изкажа голяма благодарност на г-н Румен Спасов,който ме държеше в течение на хода на сторителството на пътеката и площадката,като ми изпращаше снимки на извършената работа.Това ми доставяше голяма родост…