Братът на кан Кубрат Шамбат – Кий е първостроителят на Киев.
Братът на кан Кубрат Шамбат – Кий е първостроителят на Киев.
Ако не знаеш откъде идваш,
НЕ ЗНАЕШ И НАКЪДЕ ОТИВАШ.
автор : И.Серт-филолог-славист.
Малка предистория.
Тъй стана, че аз, българинът, живеещ цял живот извън България, бях непрекъсното придружаван и насочван по жизнения път от българската същност и енергетика. Напуснал на единадесетгодишна възраст българската среда, аз за първи път се срещам с мои сънародници от Балканите през 1959 г., когато за кратко време видях по телевизията футболния мач между България и СССР. Помня, че аз много исках да победят българите – аз възпитан в съветски дух! Не можах да видя целия мач, защото тази вечер имах концерт в културния дом, където танцувах в младежкия народен ансамбъл в град Ленинград. Ние бяхме предупредени, че в залата ще присътстват чужденци, но не ни казаха от коя страна. След концерта нас, участниците на ансамбъла, ни помолиха да отидем в танцовата зала и да общуваме с чужденците. Те се оказаха делегация от България. Тогава за първи път, освен по телевизията в същата вечер, видях и чух живи българи от самата България. Българите започнаха да ни учат на хоро, но никой нищо не разбираше и тогова един от ансамбъла изрече: ами нашият Ванька нали е българин, нека да превежда. Но аз нищо не разбирах от хореографската лексика и направо се изложих. Бях готов да потъна в дън земя от срам, че не зная родния си език. Но тъй като от малък знаех как се танцува традиционното хоро, аз започнах да показвам на нашите и те за пет минути го научиха. Ние се хванахме и весело го изтанцувахме на завършек. Наех се да изпратя делегацията до хотела. На сбогуване пред врата на хотела един от туристите ме попита: Ванко, кога мислеш да се върнеш в Родината си? Въпросът беше толкова неочакван, че направо ме потресе и моите очи изведнъж се напълниха със сълзи, защото само майка ми много често ме наричаше «Ванко»-светкавично през ума мина като на кинолента образът на моята майка. Емоциите нахлуха като на отприщен бент(плотина), и аз импулсивно прегърнах моя сънародник и се допрях със своята буза до неговата. Връщайки се в общежитието пеш по Староневския проспект, аз размишлявах и преживявах станалото тази вечер. Тъкмо тази вечер аз си дадох на ум клетва на всяка цена да науча българския книжовен език. Ще минат само четири години и аз ще стана студент във филологическия факултет на Ленинградския университет. Още като студенти ние, българистите, работехме през ваканцията като преводачи на български туристически групи. На мен ми направи впечатление, че българите много се интересуват от руската история и най-много от живота на царете, особенно на Петър Първи и Екатерина Втора. Тъкмо по тази причина се наложи да чета историческите трудове на Соловьов, Ключевски, а когато беше издаден Карамзин в списанието «Иностранная литература» прочетох и него. Най- интересен за мен остана Васил Ключевски. Така че преди да се появят прекрасните исторически романи на Валентин Пикул, аз вече бях нагазил в забранената от съветите зона – зоната от живота на руските царе, и с удоволствие разказвах на моите сънародници от далечните Балкани. Излиза, че тъкмо моят народ предизвиква в мен жив интерес към историята въобще. Действителността, в която живея, малко ме интересува – аз самият съм свидетел на нея. На мен много ми е интересно миналото на всички народи на земята и най-много миналото на българския народ. Не е случайно, че аз най-обичам историческите романи, разказващи за велики събития и велики хора.
И ето, когато се срещам с българската диаспора в Одеса, този факт предизвиква в мен бурен интерес към историята на българския народ. Помня, посещавайки България през 1996 г. в състава на Одеското българско дружество в град Габрово, аз купувам учебникът по българска история за 11 клас. Тъкмо от тогава и вече десет години аз непрекъснато уча извънредно интересната история на един от най-древните народи на земята- българският народ. Някой може да попита: защо трябва да се ровим в миналото? Смятам, че блестящото и в същото време и трагичното минало на българския народ днес е необходимо като свежа глътка въздух за всички нас. Миналото ни дава възможност по – добре да опознаем себе си, по-добре да разберем настоящото и по-ефикасно да строим бъдещето.
Когато помисля, че младото поколение българи, живеещи извън България и особенно нашите деца от Украйна, прекарват своя живот без да учат историята на своя народ, косите ми настръхват, нервиращо вълнение ме обхваща така силно като че ли не ми стига въздуха за дишане. Всеки народ, всяка нация на тази земя си имат написана ( или устна) история за отечеството. Когато в съществуващите държави децата отиват на училище, те започват да се запознават със собствената си история. Вече повече от двеста години ние живеем в земите на днешна Украйна, но и до ден днешен в нито едно учебно заведение историята на българския народ не се е учела. Нашите деца, не зная по какви причини, са ЛИШЕНИ от тази възможност. Защо? Кой е виновен? Тези въпроси засега не са темата на тази статия, макар че като трънче ми е в сърцето. Нека всеки българин да помисли и да си намери своя отговор.
Аз – българинът с висшо образование – за първи път чувам името Кубрат през 1991 г – двадесет години след завършването на Ленинградския университет. През 1991 г. за първи път ме пускат задграница( преди това бях неблагонадежден- дори и в Полша не ме пускаха), и аз от кораба стъпвам на варненския бряг – на българска земя. По време на екскурзията ние посетихме останките на втората столица на средновековна България Велики Преслав. Тогава аз за първи път нучавам, че основателят на Дунавска България Аспарух е бил син на Кубрат. Трябва да призная, че тогава аз повече знаех за изтъкнатия футболист Аспарухов, отколкото за самия владетел Аспарух. Чух тогава неизвестно за мен име Кубрат и го забравих във вихъра на борбата за оцеляване. Всички хора се гордеят с големите личности от миналато, и народът като че ли се индентифицира със своите прочути сънародници и това му дава велик заряд и стимул за по-активен духовен ръст, особенно на подрастващото поколение. Духовното заякване на идващото поколение в бъдеще е духовната мощ на държавата. Нашите украйнски българчета са лишении от тази историческа духовна храна. Тъкмо тази причина ме подтиква да разкажа за малко известния голям български държавник от преди 1500 години, за Шамбат=Самбат- Кйй=Семо. Тъкмо в народната памет той се запазва като славния цар СЕМО. В края на статията ще дам целия текст, а сега ще цитирам само една строфа-куплет от края на народната песен за да има повече вяра читателят в по – нататъшния разказ.
Тежко имане дигнахме и песен пеяхме:
«Връщайте се юнаци българи в България!
Гърци уплашихме, имот им зехме
Срещайте ни девици! Сему венец уплетете!
Пътеща постелете и с песен венец подайте!»
Ей Семо! Семо! Български царю!
Между другото трябва да отбележа, че тъкмо благодарение на народните песни и се запазва българският език по време на петстотингодишна духовна тъмнина. Като живее абсолютно безправен, нашият народ съумява да запази не само езика, но и вековните обичаи и традиции, които са истинската основа и същност на всяка нация. Народните песни, приказки, пословици, поговорки, религиозни празници и обичаи са съставки на народната душа, на народния дух, на народната сила, спомагаща да оцелее един народ в жизнените световни перепетии.
Неотдавна научих, че ние, българите, сме имали написана история от преди 35 ХИЛЯДИ години!!!. Също преди една година и половина се запознах с един наш българин от град Николаев, който вече имал издадени две книги за възникването на човешката цивилизация на планетата Земя.. Този необикновен българин се казва Анатолий Деордиев. Основната му профессия е летец – изстребител от първа класса. По време на службата той задочно завършил история в Киевския университет. В своите оригинални изследвания той, без да е запознат с българските летописи «Джагфар тарихъ», разказващи за нашата 35 хилядна история, твърди с убедителни аргументи, че българите се намирали в началото на човешката цивилизация. Като един от най-убедителните аргументи му служи думата ХОРА – дума, с коята преди 35 хиляди години се е наричало цялото човечеството. И днес ние сме свидетели, че тази дума е запазена само в българския език и означава люде, народ. В другите езици е запазена за обозночаване на група от люде: хор, хормайстор, хоровод, хоро. Интерес представлява древната българска дума «ХОР- ТУВАМ или ХОРАТЯ – говоря – глагол, който е свързан също с думата «хора», които общуват помежду си, тоест, хортуват, говорят. Нека всеки да се самозапита и добре да помисле – ЗАЩО тази дума «хора» днес е чисто българска ?.
Недоброжелателите на нашия народ се напъват да впукане, като се мъчат да компрометират нашите древни летописи без да представят каквито и да е елементарни опровергаващи доказателства. Случайно ли е, че в Египет съществувал бог ХОР ?. А според техния историк Манетон, египтяните имали НАПИСАНА история 40 хиляди години преди раждането на А. Македонски. Египетският бог ХОР абсолютно е идентичен с българската дума ХОРА. Бог ХОР е бил син на известните египетски богове ОЗИРИС и ИЗИДА. Озирис се смятал за небесен бог, а ХОР-земен. Египетските фараони се идентифицирали със земния бог ХОР, а в задгробния живот- с Озирис. Бог ГОР-ХОР бил изображаван във вид на човек с глава на СОКОЛ или във вид на слънчев диск с разперени криле. Соколът станал символ на властта на египетските фараони. Тук е мястото да предложа на нашите сънародници да си спомнят СРЕБЪРНИЯ ОРЕЛ- СОКОЛ на кан Аспарух – експоната се пази в хранилището на запорожкия музей. Както помнят нашите сънародници, поставеният паметник на Аспарух в Запорожие беше свален от Васил Митков. Пита се, случайно ли е, че символите на царската власт в Египет и в Стара Велика България да са ЕДНАКВИ???. Трите въпросителни са предназначении за «особенно талантливите» противници на древната българска история.
Българският изследовател Емил Захариев в своята студия «Религия и реч, време и народ» вади цитат от «История на християнската църква» от Михаил Поснов, който на свой ред цитира шестия Канон, приет на Първия Вселенски събор през 325 г. след Х(О)РИСТА!!! в град Никея: « ДА СЕ СПАЗВАТ ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ, ПРИЕТИ В ЕГИПЕТ». Впоследствие този текст се премахва за да не се правят паралели с египетските Т\АТ+УМ и с християнските БОГ ДУХ, РА и БОГ ОТЕЦ, ЙОСИФ и ОЗИРИС, ИЗИДА и ДЕВА МАРИЯ, ХОР и Х(О)РИСТОС. Известно е, че САК и СОК са египетските имена на ОЗИРИС. САТ(САТАН(а)-бог на злото) е брат на Озирис и чичо на ХОР. Сат убива Озирис за да превземе престола и Озирис става цар на мъртвите. ХОР-син на Изида и Озирис – когато пораства влиза в двубой със САТ и го побеждава, като си връща властта над Горен(бел-бял) и ДОЛЕН(червен) Египет. Според автора на горепосочената студия Емил Захариев от там е идвал българският обичай за ежегодно закичване с мартеница.
Трябва изрично да изтъкна, че тъкмо бог Хор ПЪРВИ се явява в световната митология с ТРИТЕ си ипостаси след смъртта на баща му Озирис, тоест ТРОИЦА – НЕБЕСЕН цар, ЗЕМЕН цар и СОКОЛ. В Русия патриарх Никон ( Минов Никита) само във втората половина на 17 век въвежда понятието божественна троица, което предизвиква разкол в религиозния живот на руския народ. Вилковските липоване са ония руснаци, които оказали непоклатимо противостояние на никоновата религиозна реформа. Преди Никон в Русия се кръстили с двата пръста. Така че х(о)ристиянската троица(бог отец,бог син и бог свети дух) са имали далечен( 3 хил.години преди Хр.) предшественик в лицето на бога ХОР.
Бях приятно изумен, когато научих, че имената на египетския бог Озирис САК и Сок са едни от «героите» на древнобългарския епос «Сказание за дъщерята на хана». Само че в «Сказанието» те са отрицателни герои, които изоставят в беда баща си алп КАРГА- езически бог, покровител на хората. Нашият голям българин Анатолий Деордиев в своите изследвания твърди, че човешката цивилизация се е започнала тъкмо преди 40 хиляди години. В ония времена на нашата земя кацнал космически короб. Инопланитяните (НАНАЦИ) започнали да правят експерименти за да проверят възможността за живот на Земята. Пришълицът мъж дал своето семе(интелект) на аборигентката жена-неандерталка(сегашния «снежен човек»), която и родила днешното човечество,наречено от учените, кроманьонец – според названието на пещерата във Франция.
Тази първа среща на космически мъж и земна жена неандерталка станала на изчезналия остров Атлантида с площ от 250 хиляди кв.км. Ето как се разказва за възникването на земната цивилизация авторът на «Сказание за дъщерята на хана» Микаил Шамс Тебир:
Сред племената като ден
блестеше името Имен.(от името на планината ИМЕОН-Памир)
Възглавяше го не елбир,
а алп Боян-свръхбогатир
Родил се бе като звезда
от алпи – Слънце и Луна.
И полунощните звезди
му бяха братя и сестри.
Както е известно, първата човешка цивилизация е била погубена заради «нечестивите дела» на хората. Четем «Сказанието»: Стена на острова Чулман(Северен ледовит океан)
Тез алпи вдигнаха- зандан(стена).
Не могат слънчеви лъчи
Да зърнат хорските очи.
Тангра нарежда на Карга-алп да пробие тази стена, която засланя на хората слънчевите лъчи.
А Карга – алп бе Гарван Вран,
Известен в мир, прочут бе в бран.
Той обитаваше Симбир-
планински връх накрай всемир.
Чак Чак алп-бий му бе жена,
Във Карга влюбена бе тя.
Роди му двама сина в срок-
Наричаха ги: САК и СОК.
Пита се, как може да се обясни напълно съвпадащи на много места египетската и българската митология??? Четете, скъпи млади сънародници, и мислете.
А.Деордиев, с писателски псевдоним Ант Адаев, намира убедителни аргументи, които доказват, че след космическата катастрофа преди 12 хиляди години и последвалият всемирен потоп десят хиляди години преди Христос, когато по-голямата част от човечеството е загинала и са били изгубени основните знания, тъкмо българите станали главните цивилизатори на почти подивялото човечество. В своя труд « Земляни» авторът разказва за цивилизаторска дейност на българските владетели преди пет хиляди години. Известно е, че титлите на българските държавници са едни от най старите в света. Всеки владетел има собственно знаме: Балкана-бяло, Кавкана- червено, Канартикина- зелено. Според титлите на българските владетели- цивилизатори и получават своето име Великата Сибир- от Кана Су-бири 1 (Су на шумерски-звезда, бир-обител,земя), Деканския полуостров от Декана-Кан на дяснята –източната земя на държавата, Кавказ от Кавкана, Балканите от Балкана- висш владика на бялата орда.
Но да се върнем към нашата тема. За Кубрат горе-долу нещо знаем, но съвсем малко ни известно за неговия брат Шамбат-Самбат. Скромните сведения на летописца Гази –Барадж изглеждат като телеграфно предаване: кратко,късо и сбито. Дълго време българските учени не знаят нищо за бащата на Кубрат. Досега не е открит друг източник освен «Джагфар тарихъ», разказващ за съдбата на бащата на Кубрат. Нашият волжки българин- историк пише и за бащата на Кубрат, и за самия Кубрат, и неговия брат Шамбат. По-долу ще предложа оригиналния текст за тези неизвестни събития за нашата история още преди двадесет години.
Освен уникалните летописи, запазени от волжките българи, ние имаме още един художественен документ, който по съдържание съответства на летописите- това е древнобългарският епос «Шан кизи дастани»- «Сказание за дъщерята на хана». Този също уникален епос е написан през 882 г.от киевчанина – българин Микаил Бащу ибн-Шамс Тебир. Родът на Шамс произхождал от индийския търговец Синдж – Дяу, който се е преселил в Хорезъм, а после неговите потомци се преместили в Хазария. Българското присътствие в Северо-Западна Индия вече е доказано от мнозина учени например Александър Илиев със своето извънредно интересно изследване «Българите и полуостров Хиндустан». Този древнобългарски поет е внук на вожда на кавказките българи, наричани от арабите «бурджани»=българи, свещеника=молла Хабдула. Трябва да се отбележи, че през 737 г. арабите нанесли голямо поражение на хазарите и ги принуждавали да приемат исляма. През същия период мнозина от българите – бурджани също приемат ислям. Все пак хазарите били против тяхното ислямизиране и дори започнали гонения против мюсюлманите. През 810 г. молла(свещеник) Хабдула и вдигнал въстание, което било потушено. След разгрома на въстанието едната част от българите-бурджани са били принудени да се преселят при своите сънародници във Волжка България. Втората част начело със синът на загиналия вожд Хабдула Шамс се е преселила в Черна(западна) България със столица Бащу или Шамбат-Кий- първостроителят на съвременния Киев. Третата част на българи – бурджани (спомнете фамилното име Бурджанидзе) останали на мястото си и послужили за основа на етногенезиса(произхода) на балкарци, карачаевци, кумики, чечени.
През ония период за владетел на Черна България е бил Айдар – потомък на Бат Баян- най- големият син на Кубрат. Известно е, че след уж «разпада» на Стара Велика кубратова България под ударите на обединените войски на хазари и тюрки, петимата сина на Кубрат организирано и целенасочено, по предварително разработен план, поемат към нови земи, а Бат Баян остава васален на хазарите и владетел на Черна България със столица Бащу-Киев. Искам да напомня на читателя, че три години след смърта на Кубрат(665 г.), който е завещал на синовете си да не се разделят и бъдат единни, Аспарух и чичо му Шамбат (Самбат) две години воюват с миролюбивия Бат Баян. Но на бойното поле се сражавали не българи срещу българи, а наемни войски от двете страни. След две години война с Бат Боян Аспарух бил нападнат в района на съвременния град Керч от владетеля на тюрките и загубил сражението. След това той със своя народ се преместил при своя чичо Шамбат – тогава губернатор на Бащу-Киев. След смъртта на Шамбат Аспарух се насочва към делтата на Дунав и няколко години се готови да го премине. През 680 г. Аспарух разгромява войската на византийския император Константин четвърти Погонат- внукът на Ираклий- голям пирятел на Кубрат – и през 681 г. сключва договор с византийците, с което създава Дунавска България на земя, принадлежала на българите според договора на Атила с Византия през 448 г. Всъщност Аспарух само възстановява статутквото. Както е известно през осми век едновременно съществуват на европейския континет три български държави: Дунавска България с владетел по прякор Аспарух (рожденото му име е Атилкезе), Волжка България с владетел Котраг и Черна България с владетел Бат Боян. Кубер отишъл със своя народ в земите на Панония ( Унгария), основана още през втори век преди Христос от българи и (Б)Алцек –бивш съвладетел на Аспарух- със своя петдесетхиляден народ минава по край онгъла на Аспарух при устието на Дунава, после минава през Сердика(София), Белград, Дубровник, Равена, Флоренция, Неапол и Кампобасо). Първият му лагер бил при Равена, а вторият след Флоренция, сегашното селище Болгери недалеч от град Перуджа. Според изследванита на учен-архитект Слави Дончев на ден днешен в Италия живеят около 5 милиона италиязирани българи, тоест 8,85% от 56 милионното население на страната. Всеки мислещ читател може сам да пресметне колко са били на брой българите в оная епоха, че да стигнат човешки ресурси за три държави едновременно. Освен това напомням на читателите думите на Хазарския каган Йосиф: «българите бяха много колкото пясъка в морето, но ние ги победихме».
За съжаление так става, че само аспаруховите българи запазват своята българска идентичност на най-старата си земя – Балканския полуостров.
След този обяснителен екскурс нека да се върнем в град Бащу- Киев- столицата на Черна България. Тогавшният владетел Айдар любезно посрещнал Шамс със своя народ-бегълци и го назначил за свой секретар- Тебир, тоест писар. Съвременната българска дума тебешир на руски се превежда като «мел», с който пишат на училищната черна дъска. С помоща на Шамс Тебир(прозвище) Айдар се провъзгласява за независим от хазарите кан(хакан) на Черна България. През 840 г. Шамс напуска службата си и основава край Киев мюсюлмански скит – съвременна Киево-Печерска Лавра, а неговият син Микаил Шамс става секретар на владетеля. Микаил Шамс се ражда в Киев и тъкмо за това получава прозвище Бащу, тоест киевчанин. Владетелят Айдар бил много доволен от двадесетгодишния секретар, който по своята образованост и сръчност надминал баща си. Той завършил започната от баща му замяна на старата българска азбука «куниг» с арабско писмо.
След смърта на Айдар през 855 г. хазарите подновяват своите атаки срещу Черна България, която губи част от своите земи и се ограничала в земите на Лявобрежна Украйна. Но скоро време Черна България бива превърната в Киевски каганат, васален на хазарите. Киевският княз Асколд(предположително- полубългарин-полускандинав) започнал да притеснява мюсюлманите и Микаил бил принуден да се усамоти в скита на баща си. Тук той през 865 г. започнал да пише епоса «Сказание за дъщерята на хана». Врагът на мюсюлманите Асколд пак започва преследването им, в резултат на което вкарва в затвор Микаил, но войската начело с военоначалника Алмиш освобождава Микаил Шамс и той пристига във Волжка България, любезно посрещнат от владетеля Хабдула Джилки. Тук нашият поет от девети век пак става секретар на владетеля и през 882 г. завършва епоса, който посвещава на Бат Угор Мумин, станал през същата година кан (владетел) на Волжка България.
За мен няма никакво съмнение, че за да напише своя епос с грамадна митологическа мрежа, поетът Микаил Шамс Тебир задължително, като личен секретар на кана(царя) трябвало да е имал достъп до държавния архив на Волжка България. Иначе такъв епос не може да бъде измислен от човешкия разум без да се опира върху историческите факти, митове и предания. Нито историческите факти, нито митовите, нито преданията не могат да бъдат измислени от един поет, зощото те са резултат на многохилядолетен труд на човешкия разум и памет. Фактът, че и летописите и епосът са исляминизирани може да се разглежда като данък на съществуващата религия във Волжка България, макар че ислямът официално е приет през 922 г. Трябва да уточня, че ислямът започнал да се упражнява във Волжка България още приживе на Мохамед. Пророкът изпратил при българите Сюлейман ходжа, който и останал да живее в страната чак до смъртта си. Съществува легенда за мотивацията българите да приемат исляма; като че ли пророкът Мохамед изпратил във Волжка България трима лекари, които изцерили Туйбике, дъщерята на кана Алмуш. Като благодарност за излекуването на дъщеря му кан Алмуш и приел официално исляма.
Знае се вече, че древнобългарските летописи ( една съвсем малка част – останалите държавни архиви и исторически документи на българските държави са уничтожавали от византийците през 11-12 векове, от турците и гърците по време на игото чак до освобождението, от Иван Грозни по време на превземането на Казан през 1552 г.,от органите на държавната сигурност на СССР) под общо название «Джагфар тарихъ» и древнобългарския епос «Сказание за дъщерята на хана» стават фундаментали собствени извори за нашата най – древна история от преди 35 хиляди години. Докато летописите се придържат към историческите събития, станали на евразийския континент, то «Сказанието» се основава върху митове и предания, което придава на епоса особенна атмосфера и аромат на далечното минало на нашия народ. Но в «Сказанието» има и доста чисто исторически сведения например за предходниците на Кубрат и самият него, за Шамбат-Кий, за основаването на Киев и легендата как се образували киевските възвишения. И двата документа от различни епохи разказват за едни и същи събития, което свидетелства за историческата им достоверност.
Ето какво ни съобщават летописите: « По негов съвет( става дума за чичото на Кубрат Бу-Юрган(Оркан=(Х)Оркан) ) булгарите избрали за свой балтавар(цар=кан=владетел) сина на Албури КУРБАТ, с прозвище БАЩУ, който веднага започнал да се готви за война с аварите. По заповед на Курбат неговият по – малък брат Шамбат през 620 г основал на мястото на аула АСКАЛ в планината КУЯНТАУ град Бащу и начело на голям отряд от булгари, анчийци и саклани – руси тръгнал срещу врага.. Той успял бързо да разгроми аварите и да завладее страната им. Но след това Шамбат се провъзгласил за независим управител, а своята държава нарекъл ДУЛОБА, т. е. «Огнено Дуло» или държавата на ДУЛО. Узнавайки за това, Курбат заповядал на брат си да се върне отново при него на служба, но той отказъл и получил от Бащу – Кубрат прозвището «Кий», което значи «отрязания», «отделилия се». Тридесет и пет години пребивавал Шамбат в ДУЛОБА и СПЕЧЕЛИЛ ГРЪМКА СЛАВА с победите си над фарангите (бъдещите французите през 8 -ми век.) и алманците(бъдещи германци). Под негово знаме идвали да служат и артанци(прибалтийцы), и байлакци ( поляци), и галиджийци(едно от названията на скандинавците), и аварски улчийци(славяни-уличи), и саклани( скити=скифы) , и хонтурчийци(бъдещите башкири). Но въпреки това, той бил разбит от фарангите и се върнал да служи при Курбат. Балтаварът заповядал да заеме предишния пост- губернатор на Бащу…(на бъдещия Киев)».
Нека да видим как се разказва в «Сказанието» за същите събития, но отначало искам да цитирам откъса – легендата как са възникнали киевските възвишения и как се образували прочутите днепровски прагове. Един от героите на епоса е алп Куян – езически бог-дух на крадците и разбойниците. Той се оказал в подземния свят и като ходил из подземните лабиринти се натъкнал на своя враг алп Барис – езически бог-дух на възмездието.
Барис затичал- бърз,чевръст
Навсякъде околовръст
из лабиринта…Пещера
отварял той след пещера!
От радост просто бил пиян.
И като тичал, на Куян
Той налетял… О, дръж се враг!
Изпелил го с поглед чак.
Окаменял и нажежен
Куян направо бил сразен.
Изкочил от подземна паст
И във реката бистра – пляс.
Куян се превърнал в нажежен камък, изпил половината река.
Със сетни сили алп Куян
Направил крачка – рухнал там
Огромен камък – планина!-
Препречил Бури-чай – скала.
Бури – чай е Днепър, а алп Бури е бог-дух на войната. В незапомнени времена земите на съвременна Украйна се наричали САКЛАН, а сегашното Черно море – Сакланско. В морето е живял алп Тун-бури, който се безпокоил, че водата в морето е намалявала заради това, че реката Бури-чай престанала да се влива в него.
Наложило се Тун – бури
Да се потруди до зори,
За да разчисти пътя стар
На вярната река – другар.
Разбил той тази планина
На късове – каква скала!
И всеки къс от бряг до бряг
Превърнал се във речен праг.
А там, където алп Куян
Избил с глава си свод – таван
на таз подземна пещера-
сега е цяла планина
Летели късове навред,
А после падали без ред
И Куян-Тау – гръм след гръм! –
Издигнал се…Чудесен хълм.
Старобългарският поет преди да мине към реалното историческо събитие ни дава преамбула- легенда за мястото, където би трябвало и да стане това важно събитие – основаването на град Киев. Налага се да напомня, че Кубрат имал още прозвище «БАЩУ»- старши, главен, в преносен смисъл – столица. Словосъчетанието «Кубрат Бащу» не трябва да учудва читателя.
Известно е, че до появата на нашите летописи и Сказанието за основаването на Киев ние научаваме от киевския монах-летописец Нестор, който е живял в края на 11 и началото на 12 век, т.е. шест стотин години след Кубратовата епоха. За съжаление Нестор не посочва нито един източник, от който той черпил сведения за своята «Повест на миналите времена». А руският учен и голям почитател на българите академика Димитър Лихачьов смята несторовите летописи за художествен разказ, а не за исторически документ. Естественно е, че реалното историческо събитие – основаването на Киев – се е превърнало през векове в легенда. Тъкмо по тази причина не ни е известна родословната на братята Кий, Щек, Хорив и сестрата им Лъбед, докато българските летописи и «Сказанието» са конкретни и исторически вярни, тъй като и двата документа от различни епохи разказват за едно и също събитие. Четем «Сказанието».
Там – заповед на кан Кубрат! –
Шамбат, по – малкия му брат,
На българите балтавар,
Бащу издигна, крепост с вал.
По заповед на своя кан,
Шамбат отново бе призван:
На Сула (Дунав) царство основа,
Дулоба се нарича – да!
Напомням, че Шамбат през 620 година полага основите на крепостта БАЩУ – Киев, а през 623 години по заповед на Кубрат отива на война и разгромява аварите, но не се завръща в родината, а основава собствена държава «Дулоба».
А отказ да се върне пак
на служба родния си брат
Кубрат нарекъл «отделен» –
Да, Кий! – «отрязан», «подчинен».
Вече е известно, че собствената държава на Шамбат е просъшествувала 35 години ( от 623 до 658 г.), през които българския цар често воювал с германци и франки.
Изтласкват франките Шамбат
В България обратно пак.
Над брат смилил се кан Кубрат
Бащу му връща, крепост – град.
По – нататъшния текст на «Сказанието» е от извънредно голямо значение предвид етногенезиса( произхода) на руси и украйнци, които през седми век още нямали държава в класическия смисъл на думата.
С Шамбат дошли в Бащу безчет
Улчи (славяни уличи)- народ все горд, напет.
Те в крепостта заемат стан,
За да я пазят в мир и бран
И ето, СМЕСИЛИ се там
Със руси, племе от Саклан
И тъй сродили род със род-
Все храбри руси, НОВ НАРОД.
Много е интересно, че от «Сказанието» ние научаваме какъв е бил губернатор – кмет на Киев Шамбат. На автора му е известно отношението на народа към градския управник Шамбат. Ние ставаме свидетели на народни емоции и чувства.
И тези руси – стар и млад! –
Прекланяли се пред Шамбат.
Обичали го с порив горд,
Почитали като бог.
И накрая научаваме ИСТИНАТА за названието на столицата на суверенна съвременна Украйна. Нали крепостта се е наричала Бащу в чест на Кубрат, който всъщност и е основател на Киев, защото тъкмо той дава заповед за строителството на крепостта, а Шамбат като се връща в родината си до края на живота е губернатор на бъдещия Киев.
Нарекли своя град Бащу
На прякора му – «КИЙ». Затуй
Бащу пък, крепост в тоя град,
Нарекли с името ШАМБАТ.
Ясно е, Шамбат бил толкова кадърен и мъдър управител на града, че тази негова заслуга предизвикала в сърцата на жителите естественото възхищение и желание да увековечът името му в названието на столицата на Черна България, управлявана след смъртта на Кубрат от Батбаян – най- големия му син.
Българският династичен род ДУЛО.
———————————————————————–
Името на този род през седми век е носила държавата Дулоба. Доскоро в българската историография нищо не се знаеше за тази българска държава, съществувала успоредно със Стара Велика България. Варненският учен- историк- патриот и един от големите съвременни изследователи на древната история на българите Светлозар Попов през 2007 г. издава една неголяма по обем, но напълнена с неимоверно интересно съдържание книжица «Шамбат – братът на Кубрат». В изследването си авторът се позовава на древните български летописи «Джагфар тарихъ» и «Сказанието за дъщерята на хана», на други източници и като истински учен много внимателно анализира и двата наши древни извора.
Повтарям, названието на шамбатовата държава носи името на един от най- древните родове на човечеството – българският род Д У Л О, за който българската историография за първи път научава от «Именника на българските канове». След разпада на хунската империя на Атила неговият син Ирник основава бъдещата Стара Велика България, като излиза от сянката на хуните след 453 г. В Именника се посочва, че Ирник е от рода ДУЛО, а щом той е син на Атила, значи и Атила от същия род. Фактът, че този род е много древен се доказва от текста на «Сказанието на дъщерята на хана». Почти в самото начало на епоса ние се срещаме с име ДУЛОСА – легендарна сибирска река. Тук трябва да спомним изследванията на Анатолий Деордиев. Той пише: «Тъй стана, че в писмените източници, появили се хилядолетия след потопа, думата СУ – БИР, във форма на различни модификации, започнала да се използва във връзка със северните народи и великата СИБИР от Урал до Тихия океан и от Млечното море(Арктика) до Бактрия и Согдиана». А думата СУ-БИР авторът на книгата «Земляне» обяснява по следния начин. « СУ» на шумерски значи ЗВЕЗДА, БИР на вавилонски значи «община», «събрание», «цивилизация». И в крайна сметка СУ-БИР означава мястото на възраждането на цивилизацията след световния катаклизъм.
От епоса разбираме, че алп Боян – езически бог на музиката – встъпил в близки отношения ,без да изпитва чувство на любов, с езическата богиня на горите Видра. Те имали три деца: Тюрк, Жи-учек и Лаиш.
Лаиш и Жи-учек и днес
Почитат бащината чест.
Но Тюрк порасна като в нощ,
На майка си се метнал – лош…
Пътуваха с Боян веднъж
Тюрк вече беше станал мъж –
в една река – на сал, сами
по бурни, пенести вълни.
А таз река бе дива, зла- (в руския текст-своенравна)
ДУЛОСУ се нарича тя.
Тече, реве от праг на праг,
Помита всичко в своя бяг
Боян от сала(плот) полетя,
Сина за помощ призова,
Но Тюрк, макар могъщ на ръст,
Не му протегна даже пръст.
По – нататък се разказва, че реката Дулоса се е влюбила в Бояна и искала да го остави при себе си, но дъщерята на Дулоса Бойгала (езеро Байкал) го изнесла на своя гръб на брега. Бойгала е била огромна риба и тя само веднъж са е любила с Боян- имен.
И само миг, но – вечен миг!
Сноши се тя с Боян. Но с вик
Дулосу в своя страшен бяс
Разделя двамата завчас
Направи ми впечаление, колко романтично, тънко и еротично са описании в епоса любовните отношения на реката Дулоса с полумитичните мъже, а дадения случай става дума за Боян.
Завлече тя Боян – Имен(племе)
В чертог от нея съграден
На дъното. И пласт връз пласт
Постла му тиня…Ех, че страст!
Ако се вгледаме внимателно в съдбата на този архидревен род Дуло, ни еще разберем доколко всички негови членове са били талантливи държавници и всеки с амбициите да бъде КАН=ЦАР=БАЛТАВАР. Всички синове на Кубрат са с държавнически усет и гений. Батбаян- най-големият син- цар на Черна България, Котраг- цар на Волжка България, Кубер- владетел на държавата на територията на съвременна Македония преди идването на Аспарух- основателят на Дунавска България, (Б)Алцек- е владетел на петдесетхиляден народ в Италия. Тук няма да засягам епохата след Аспарух. Само ще отбележа, че със кан Севар секва древния български род Дуло. През 753 г. се възкачва на българския престол кан Кормисош от рода Вокил, и започват размириците в държавата, настъпва нестабилност, борба на различни родове за власт, като се стига в крайна сметка до падането на България отначало под византийско, а след двеста години и под турско робство през 1396 г.
Нашият писател – историк Анотолий Деордиев(Ант Адаев) извънредно интересно интерпретира произхода на българския род Дуло. От Именника на Българските канове(царе) ние научаваме, че на древнобългарски змеят се е наричал ДИЛОМ (ДУЛО=ТУЛО) а в Централна Америка крилатия змей се е наричал КУКУЛЬКАН. Ето какво пише в своята книга «Земляни» А. Деордиев: «И у тольтеков, и у ацтеков, и у майя легенды и мифы рассказывают о «высоком, белом, бородатом человеке, прибывшем на корабле с востока», – КУ – КУЛЬ – КАНЕ- первый змей . По- нататък Деордиев цитира едно предание: «Кукулькан приплыл с девятнадцатью спутниками, двое из которых были богами рыбы, двое других – богами земледелия и еще один – богом грома…Они оставались в Юкатане десять лет. Кукулькан сотворил мудрые законы, после чего поднял парус и исчез в направлении восходящего Солнца». Както виждаме тук става дума за цивилизаторската дейност на Кукулкан или Кецалкоатл – владика крилат змей. Но просто учудващо изглежда как се преплитат митовите и легендите на древните българи с мексиканските: и там и там става дума и за рибите и за змея, който в някои митове е символ на мъдростта
Исландския богочовек Один се саможертва, като се обесва на едно дърво надолу с главата, което символизира вглеждането в корена – в корена на предците. Той висял девет дена и девет нощи и му дошло откровение и той открил исландските руни-писменост. В българските народни песни числото девет също има сакрален(таен, свещен) смисъл. Полуисландецът и полубългаринът Айгир Сверисон твърди, че българските митове са послужили като първоизточник за исландските. Той намира успоредеци между исландските божества и българските. Ето какво пише Сверисон: «По своите функции основните български божества от Сказанието определено отговарят на тези от ЕДАТА (исландско сказание): Барин(езически бог на войната) на Один, Кубар(езически бог на мълниите и гръма) на Тор, Хурса(езически бог на ковашкия занаят) на Фрей, Барс=Барис(езически бог на възмездието) на Хеймдалюр.» В «Сказанието» се споменава остров Чулман в Северно Ледовития океан, до който стигнал Лаиш – синът на Боян-Имен.
Според българската митология остров Чулман се смята като рай или земя на алпите. Според исландските саги същия остров стигал и накой си морски пътешественик на име ПИТЕАС. Тъкмо той нарекъл този остров на име ТУЛЕ.
Тук е мястото да продължа цитирането на Анатолий Деордиев: «Один» – производное от слова «ВОТАН», «ваю тан». Согласно древнеиндийскому мифу о «локапалах», Бог Богов Брахма отдал в распоряжении Бога ветра «Ваю» именно «северо-западное» направление. Возможно, один из «Конунгов»(Канов-царей-мое) дошел до Паленке(Юкатан), по дороге основав Северную Тулу и став цивилизатором и родоначальником «тольтеков». Храм «Пакаль Вотану» может служить этому свидетельством». Читателят вече вижда съзвучие между думите Туле= Тула=Дуло. Четем книгата на Анатолий Диордиев «Земляне»: «Разберемся со знаком «тл».В древнеболгарском языке слово «Дилом» обозначало Змей. Ирод Владык-Канов «из рода в род шел от Дуло», можно предполжить, что «Дуло»- производное от «Туло» и «Тл».
Посмотрим на север: полюс небесного свода венчает Змей-Дракон. Если представить, что прилетевшие Тангра(главният бог на древните българи-мое) прибыли с Юга(земли Богов), то ориентиром на их пути был, без сомнения, этот Змей. А, следовательно, и земля стала «Землей Змея» «Тл», а «остров Первотворения» также был назван А-тл-лан-тай-джа, «Святой камень(остров) первой земли Змея». На языке майя, ацтеков, тольтеков, миштеков, сапотеков «Кецаль» значит «пернатый» или с «крыльями», то есть, «умеющий летать», или «летающий». «А-тл» « первый змей». Вот почему так широко распространены названия с корнем «тл»: Тульчин в Украине, Тула в России, Тулон и Тулуза во Франции, Тулес – озеро в Карелии и Тулема- река в Мурманской области, даже самоназвание одного из дравидских народов в Индии- Тулу.»
Тук бих искал да обърна внимание на читателя на факта, че египетския фараон Сенусерт Трети от дванадесетата династия(19 век преди Хр.) има скулптурен портрет, който се смята от учените за най-точно изображение от оная епоха. За нас представлява голяма интерес изображението на змията на неговото чело. Интересното е това, че змията в Египет и българското й име ДИЛОМ са от сакрално значение и за двата древни народа. Още повече, че нашият древен род Дуло има генетическа връзка със змията, тоест с мъдростта. Без всякакво съмнение змията в Египет символизирала мъдростта, идваща от острова( Атлантида) на ПЪРВОТВОРЕНИЕТО- началото на човешката цивилизация.
Исландско-българският учен Айгир Сверисон пише: « Редица изследователи смятат, че митичният остров (Чулман- мое) е именно остров Туле. До ден днешен в нашия език се употребява израз, който доказва тази връзка – «гори Тилилейски», това са горите на остров Туле. В езика на памирските народи, родствени с българите, Туле значи «Богоустановен ред». Името Туле носи и столицата на древно царство в Тракия (Фракия-южна България-мое), основано от владетел, носещ свещеното българско име БОЛГ».
Тъй като в разказа възникна името БОЛГ бих искал да го посоча и в друг контекст, като продължа да използвам прекрасния текст на Айгир Сверинсон. Става дума за немската Бавария, име, което ме провацира да го прочета като БАЛ – АРИЯ. Четем: «Според манастирските хроники Баварското кралство е основано от преселници от изток. От тях произхожда династията на баварските крале – родът на крал БАЛГЕР.»
На завършване за династичния род Дуло би трябвало изричо да отбележа, че той (родът) се е състоял от ТРИ клона: 1. КУШАН – произлиза от думата «куча» – блестящ,бял на перс.
2. КИДАР=ЧДАР=ЧАДАР на санскрит значи ШАТРА,т.е свода
Небесен, в преносен смисъл-от бога поставен цар.
3.ХЕФТАЛ=ЕФТАЛ=АБДАЛ, значи бели, царствени хуни, които завладяват БАЛХ(Бактрия-Афганистан) и земите на юг от Хиндустан.От този клон са кавказките българи(ОТ СРЕДАТА НА ВТОРИ ВЕК ПР.Хр.) на Булгар Вунд=Влендур=Въхъндур=Вананд-това са варианти от различни езици. Повтарям, българите са били голям, многоброен народ и затова в различни региони те имат различни имена: Кучи Булгар, Дучи Булгар, Ок(ак)хундур Булгар, Кидар Булгар и т.н. «АК\ОК значи бял, «ДУР» значи «височайши», «превъзходен».
Един от големите български учени – патриоти Димитър Съсъслов в своята велика книга «Пътят на България», твърди, че древните българи заедно с хоните-хуните са вземали участие в създаването на японската държава през седми век преди Христос. Във връзка с това цитирам Айгир Сверисон: « През 1970-та година, при официалното посещение на Тодор Живков в Япония, той бил посрещнат от самия император Хирохито с думите «Здравей, братовчеде!». Ако не ние, то другите помнят…»
“ЗДРАВЕЙ, БРАТОВЧЕДЕ! »
Пита се, какво основание е имал японският император да се обърне към българския «цар» Тодор Живков с такава мила и родствена дума «братовчед». Да, наистина, хунобългарите са посещавали японската земя, което проличава от названието на един от островите «ХОНСУ), а в Джунгария хунобългарите след преселението си основали държава на име Ю – ПАН. Който има най-малък музикален слух трябва да дочуе съзвучието Ю-ПАН = Я – ПАН. Но това е между другото. Аз се замислех върху думата «братовчед» и започнах да търся по – убедителни доказателства за духовните връзки между българи и японци – нали според А.Деордиев-Ант Адаев, някога всички люде на земята се наричали «ХОРА», и преди 5 хиляди години българите са били цивилизатори на човечеството. И си спомних, че във вестник «Народен будител» в брой 9-10 от 2000 г. беше публикуван материал за успоредиците между древнобългарския епос «Сказанието за дъщерята на хана» и японската митология. Статията е с название «Сказание за дъщерята на хана» и японската митология- неочаквани паралели».
Авторът на студията е пак вече известнит на нас СВЕТЛОЗАР ПОПОВ, който и ме подтикна със своя труд за Шамбат=Самбат да споделя с моите сънародници сведенията за нашата древна история. Разбира се, когато става дума за «паралели» не трябва да възприемаме нещата примитивно и пряколинейно. Тук не се има предвид кръвната връзка между японци и българи, а за взаимно влияние във формирането от двата народа представите си за космогонията- възникването на Вселената. Ето какво пише по този повод д-р Светлозар Попов: «Историята на двата различни народа е различно нещо и ние няма какво да очакваме от него. Напротив, очакванията ни да попаднем на параллели, свързани с предисторическите, легендарни и митологични периоди от съществуването на двата народа. »
Светлозар Попов, като истински учен и патриот, успява да открие тези паралели. И у японците и у българите са едни и същи представите за възникването на Вселената или поне за слънчевата система. И у нас и тях отначало биват създадени Небето, след това Земята и най-после Слънцето и Луната. И нас и у тях става дума за скрилото се слънце, в резултат на което настъпва мрак, студ, мраз, смърт. Няма да се задълбочавам във всички сходства, но ще цитирам изследователя С.Попов само за още един паралел. В горния текст ставаше дума за любовта между Боян Имен и Бойгала – дъщерята на реката Дулоса. От ухото на Бойгала се родил родоначалникът на хоните(според названието на планината ХОН – Тиен Шан) Иджик. Ето какво пише С. Попов: «Сходството между японската огърлица мъниста и хуно(хоно)- българския ГЕРДАН от монети!, доскоро носен от нашенските моми и жени, е твърде очевидно. Следва само да припомним, че тези монети символизираха ЛЮСПИТЕ на божествената риба – прамайката БОЙГАЛА и имаха за цел да пазят жената, тъй като люспите предпазват рибите». С горния текст ние само надникнахме в тайните, които са дали основание на японския император да приветства Тодор Живков с, предизвикващи учудване, две думи: «Здравей, братовчеде!»
Както изглежда, българската династия ДУЛО cъществува от самото начало на човешката цивилизация според древните български летописи.. Някои учени са на становището, че динстията Дуло започвала с името на първия владетел на първата българска държава в Европа от 153 г. АВИТОХОЛ. Но нас е известно, че създателят на хуно – българската държава през трети век пр.Хр. Модун\Мотун-Багатур също е бил от династията Дуло. Тук има място за дискусия, тъй като Сказанието и летописите противоречат на мнението за Авитохол като родоначалник на Дуло.
Тук бих искал да публикувам един текст от статията на Айгир Сверисон, който е на становището, че българите са били в основата на човешката цивилизация.
«МИТОЛОГИЧНО – ИСТОРИЧЕСКА ХРОНИКА»
–7502 г.пр.Хр.-основаване на Самарското царство (Шумер) от цар Мар(Май),родоначалник на династията МАРДУАН ДУЛО;управлява 300г.(7502-7202г.пр.Хр.
–3182 г.пр.Хр.- потопът в Самар(Шумер);преселване на последния самарски цар Хон-Анбал и иделския пълководец Куберчек в Хин(Далечния Изток).
-2847 г.пр.Хр.- рождество на Иджик-Хон, син на алпа Боян-Имен и родоначалник на българите; условно начало на Хунската държава.
–653-625 г.пр.Хр.-«скитска» хегемония в Средния Изток по време на царете Буртас Бурджантай( грц.Прототюес, асир.Партатуа) и неговия син Маджи(грц.Мадюес). Начало на 500-годишния период на «Тазбаш»( «бръснатите глави» или «силните управления») 653-153 пр.Хр.
————————————————————————————————————————
-486 г.пр.Хр.-Рождество на Аудан-Баръс(Джураш, сканд. Один, герм. Водан, Вотан), син на Алвар и герой на епоса «Шан талгау». (имал съм приятел от Казахстан на име Талгат). Основател на одинизма сред северно-европейските народи. Сочи се като изобретател на Футарк-руническа азбука (сканд.Рунатюр-«Бог на руните»).
–209 г. пр.Хр.-възцарява се кан Вихтун(Бектун, кит. Мо-Дун, мадж.Безтер,Безтур, тюрк. Огуз-каган, волж.-бълг.- Тиган), сочен за основоположник на хунския клон на династията Дуло, при който Хунската империя достига върха на могъществото си. Управлява да 174 г.пр.Р. Хр.
–153 г.пр.Р.Хр.-възцарява се кан АВИТОХОЛ, наречен АГАРАДЖА(«Разменвач»), защото сваля Ер-Таш- последния представител на династията Алан в Идел и установява властта на Булярския клон на династията Дуло(Хунгар,Оногур)».
Има нужда да отбележа, че нашите летописи «Джагфар тарихъ» свиделстват, че Иджик, синът на Боян Имен, се ражда през 14953 г.-14653 пр.Р.Хр. Тоест той царувал също триста години както се посочва в митолочино-историческата хроника.
Тази хронология впечатлява и възхищава. Ето каква история сме имали!
Тъй като разбрахме колко е древна българската царска династия ДУЛО, ние се връщаме към нашия главен герой Шамбат – Кий – един от най – ярките представители на рода Дуло.
ШАМБАТ – КИЙ – владетел на държавата ДУЛОБА=САМО.
============================================
Византийският император Константин Багрянородний пише, че крепостта на бъдещия Киев се е наричала с още едно име – Самбатос. Правя това съобщение за да разбере евентуалния читател, че името на владетеля на държавата Дулоба се е произнасяло като Шамбат-според източните езикови закони, и като Самбат-според западното произношение; например Шамуил= Самуил. Тъкмо по тази причина и държавата му се наричала и като ДУЛОБА, и като САМО. Вече беше казано, че държавата Дулоба=Само бива основана през 623 г. А къде се е намирала тази държава? На този въпрос дават отговор най-древните български източници: старите български летописи «Джагфар тарихъ»(историята на Джагфар) и древнобългарския епос «Сказание за дъщерята на хана». Според Сказанието държавата Дулоба заемала териториите на съвременните Унгария(северо-западната част), Чехословакия, части от Полша, Русия, Украйна, Югославия и Румъния през 623-658 г.(Велика България). Според летописите тази българска държава се намирала в пределите на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Литва, Румъния и Закарпатска Украйна-623- 658. Както виждаме териториалната разлика не е голяма, затова пък времето на съществуването й съвпада и в двата източника. На запад държавата Само е граничела с франките, на юг- с Византия и Аварския каганат, на изток- със Стара Велика България, а северната граница била условна, но може и да достигала до Балтийско море.
Славяните наричали държавата на Шамбат=Самбат Дулоба, дума, от която и произлиза името на славянското племе ДУЛЕБИ, племе съществувало чак до десети век, когато се разпаднало на нови племенни обединения ВОЛИНЯНИ и БУЖАНИ. На Запад държавата наричали САМО – от Самбатос. Тук обръщам специално внимание на читателя, че славянски племена носят името на българската царска династия ДУЛО. Дулебите много воювали с аварите, което се е съгласувало с кубратовите цели.
Аз просто се чудя на факта, че досега ние знаехме повече за Кубрат, като владетел на Стара Велика България, но почти нищо не знаехме за неговите бойни сражения, защото, както беше казано,българският държавен архив и библиотеки биват унищожавани в продължение на векове. Само за едно кубратово сражение има съобщение: докато Шамбат воювал с авари и франки кан Кубрат имал по-голяма възможност да стабилизира обстановката в източна България, като разгромил в земите на Джураш (Дагестан) хазарските тюрки през 630-631 г. и обединил под своя власт земите от Дунав до Волга. И обратно, за неговия по-малък брат Шамбат съвсем повърхносто знаем, а за неговите бойни сражения имало повече сведения, но неизвестно защо българските историци до ден днешен ги премълчават
Авторът на книгата «Шамбат – братът на Кубрат» Светлозар Попов е първи български учен, който ни преоткрива историческата истина за ролята на древните българи в живота на славянския свят в централна и източна Европа през седми век. Ние знаем, че Кирил и Методий със създаването през девети век на азбуката полагат основите на славянскта култура и духовност. Оказва се, че държавата на Шамбат служила като пример, като матрица – образец за държавнотворчеството на всички съвременни източноевропейски страни: Унгария, Полша,Чехословакия,Сърбия,Хърватия, Словения.. След разпадането на държавата Дулоба = Само, като гъби през есента, започват да никнат горепосочените държави. Тук съвесем е ясно, кой е цивилизовал тези народи, кой ги е е учил на държано строителство в продължение на 35 години. Ученият Светлозар Попов нарича това явление «Ферментум булгарикум».
А през първата четвърт на седми век в поречиета на р.Припят и Буг се слагат основите на неизвестната досега българска държава Дулоба- 623- от амбициозния и талантлив държавник Шамбат- Кий. Оттогава славяните от тези земи получават името ДУЛЕБИ. От тези земи Шамбат се движел на запад, като преминал териториите на хървати, словаки, моравци и чехи, достигайки земите на лужицките сърби между поречията на Одер и Елба до към Магдебург. Четем С.Попов: «Оттук, почти под прав ъгъл, разширението на Само продължава на юг , пресича Среден Дунав и минавайки през Горна и Долна Австрия и съседните погранични райони на днешна Унгария, включва КАРАНТАНИЯ ( земи на словенци в бассейна на р. Мура и горната част на р.Драва-сегашен град Любляна)) и достига в непосредственна близост до адриатическото крайбрежие.»
Ето я хронологията на събитията през 7 век, представена от Светлозар Попов.
618 г. – аварският каган Баян вика при себе си васалния му български владетел Албури (бащата на Кубрат) и го убива.
619 г. – Кубрат и чичо му Оркан (Бу Юрган, Органа) посещават Константинопол, приемат християнството и сключват мирен договор с Византия.
620 г. – по нареждане на Кубрат, Шамбат изгражда в западните покрайнини на владенията му крепостта Самбатас, превърнала се в център на бъдещия Киев.
623 г. – Шамбат създава държавата си Дулоба – Само, северно от Киев.
626 г. – последната и най – голяма аварска обсада на Констатинопол.
626 г. – Шамбат – Само предприема завоевателен поход на запад и завладява Краков, с което
поставя край на опита за създаване на хърватска държава.
626 – 630 г. –Шамбат – Само продължава завоевателния си поход на запад, подчинявайки последователно словаки, моравци и чехи ( името им произхожда от ЩЕК- според С.Попов- мое).
630 г – след смъртта на аварския каган Баян, българите – кутригура в Аварския каганат се вдигат на бунт с искането за избора на българин за нов каган.
631 г . – разбитите българи – бунтовници напускат каганата и търсят убежище в Бавария, но тук са избити по нареждане на крал Дагоберт Първи. Само една малка част от тях, под предводителство от Алциок, се спасява чрез бягство и заселва Венетска марка(Италия-мое).
631 г. – карл Дагоберт Първи предприема поход срещу Само, но войските му са разбитии при ВОГАСТИСБУРГ( столицата на шамбатовата държава на територията на Чехия -мое). След победата на Само сръбският воевода Дерван отъхвърля зависимостта си от франките и става васал на Само.
630 – 632 г. – някои народи, включително и българите – оногури начело с кан Кубрат, отхвърлят зависимостта от Тюркския каганат, възползвайки се от вътрешнополитическата криза в него.
633 – 636 – Само завладява областта Тюрингия ( от германско племе «тюринги» – мое) на франкска территория.
635 г. – Кубрат отхвърля васалната зависимост от аварите и провъзгласява независимостта на Стара Велика България.
635 г. – второ посещение на кан Кубрат в Константинопол и почитането му с титлата «патриций».
635 – 640 г. – след споразумение между император Ираклий и крал Дагоберт Първи, кан Кубрат организира изселването на славянско население: хървати, хорутани(словенци), моравяни, сърби, ободрити (бродичи) от територията на Само(Дулоба) и заселването им в Западните Балкани.
Мисля, че този хронологически текст ще послужи като историческо помогало за нашите кандидат – студенти за висши учебни заведения в България.
През 658 г. държавата Дулоба – Само се е разпаднала заради поражението на Шамбат от франките. Тук бих искал да подчертая, че тогава още не съществувала думата «французин», докато българското име се споменава от китайците вече през шести век пр.Хр.Трябва да предполагаме, че тази битка е станала в същата година. Работата е там, че франките през седми век получавали повърхностно образование само при манастирите и църквите, където и записвали накратко станалите събития в държавата. В изданието «Историята на средните векове» съвсем кратко се споменава за битката на Само и Дагоберт Първи. «В борбата със славянското княжество Само войската на Дагоберт е била разгромена»( 632г.) . По такъв начин Шамбат отмъщава за загиналите безвинно българи- бежанци в Бавария. Възможно е във френските архиви и да има повече сведения за битките през 632 и 658 г., но историците досега не са ги открили.
Благодарение на нашите древни летописи, Сказанието и задълбочената изследователска работа на големия бългрски учен Светлозар Попов ние имаме възможността да се запознаем с неизвестните страници от нашата стара история. Прави впечатление, че българите през ранните средни векове са били в центъра на историческите събития, когато европейските държави се намирали още в ембрионално състояние. На историческата арена основно са Византия, аварите, франките и доминарщите две български държави: Стара Велика България и Дулоба – Само. Както винаги историографските празнини попълва народната памет. Предлагам на евентуалния читател целият текст на народната песен за българския цар Семо. За нас – родени в Бессарабия- тази песен е от голямо значение. Защо? Защото тя е записана от Георги Раковски в село ДОЛУ – кйою, недалеч от Измаил. Песента е дадена на Раковски от поп Василий. Според дълбокия анализ на изследователя Светлозар Попов селото по-скоро е с български корен, отколкото с турски, защото ако е било турско име щяха и двете думи да бъдат турски. А тъй като едната дума е българска и може да значи Долно, а втората е турска и значи село, то тук налице е несъответствие. С. Попов върху този анализ прави извод, че името на селото е чисто българско и ни отвежда към династичния род Дуло и прозвището на Шамбат «Кий». Следователно името на селото би трябвало да се трактува като село на «отделилия се»(кий) от рода Дуло, тоест «шамбатово село», което и се намирало на територията на Стара Велика България и впследствии в онгъла на Аспарух. И така слушаме народния поет.
Син мами си дума: стани, мале, стани
Рано, извади ми войскарска примена!
Да се применя, наредя и обуръжа,
белонога коня въседна, да прискоча,
да посрещна, мале моя, мегкушави гърци!
Ей, Семо! Се мо! Български царю!
Здравица, юнаци! Здравица, българи!
Кой е юнак на юнака с мен да върви!
Гърди си да туриме, Цариград да земиме!
Отмени златни, венци и кошули бели.
Говори се изговори, Едрине се подаде!
Ей, Семо,Семо, български царю!
Костадин града наближиха, рядом вървяха
Семо махна, стрели фръкнаха, гърци паднаха!
Кучяни, тучяни,! Що стоите гледате, сулици гответе!
Ама вие ,моравци! От зади с тежки сопаци,
гърци си кладете, като жетварски снопи!
Ей, Семо,Семо! Български царю!.
Трещи! Плющи! Боян напред върви,
клин си върти, път прави, Златна врата гледа!
Семо гърци троши, над глава ме орле фърчи!
Та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!
Ей, Семо! Семо! Български царю!
Цариградски стени гърци скриват,
злато, сребро фърля и гъркини дават!
Земайте юнаци! Злато, сребро и златно обуръжие!
Извийте венци и съшийте кошули!
У дома да дойдеме, с песен да н6и срещнат!
Ей Семо! Семо! Български царю!
Тежко имане дигнахме и песен пеяхме:
«Връщайте се юнаци българи в България!
Гърци уплашихме, имот и зехме!
Срещайте ни девици! Сему венец уплетете!
Пътища постелете и с песен венец подайте!»
Ей Семо! Семо! Български царю!
Ако историческите анали не ни оставят подробности за станалите битки, затова пък народната памет доста експресивно предава хода на сражението, като ни посочва оръжията и състава на българската войска, която побеждава врага и с голяма плячка се завръща в родната земя България. Cмятам, че народите са малко, които тъй уважително и възторжено да прославят своя цар Семо, за когото ние почти нищо не знаяхме. Благодарение на къртовския труд на историка – патриот Светлозар Попов ние имаме възможността да разширим хоризонта на знанията за древната ни история. Също от сърце благодаря и авторите – ПАТРИОТИ на ползваната от мен литература.
Ползвана литература.
1.Попов С. Шамбат – братът на Кубрат. Варна, 2007 г.
2.Попов С. Сказание за дъщерята на хана и японската
митология – неочаквани паралели. Народен будител, бр.9,200 г.
3. Деордиев А. Земляне. Николаев,2009 г.
4.Табаков Д. Хоризонтът на познанията. София,1999 г.
5. Сверисон Айгир. Кой съм аз или житие рода българского. София, Авитохол, 2006 г.
6.Захариев Емил. Религия и реч, време и народ. София, Авитохол-истор.сборник, 2006 г.
7.Бахши Иман. Джагфар тарихы – свитък от булгарски летописи-1680 г. Оренбург, 1993 г.
8. Микаил Бащу ибн Шамс Тебир. Сказание за дъщерята на хана-епосът на древните българи-882 г. Превод от руски на български Георги Костов, София,1997 г.
Послеслов.
През 2001 г. в боровата гора на с. Малая Перещепина беше открит паметния знак на кан Кубрат. През 2000 г. се състоя общобългарският събор «Рожен- 2000». На този събор присътстваше народния депутат на украйнския парламент Н.Габер. Тъкмо на този събор Н. Габер изказва идеята да се проведе на другата година подобен форум на българите от целия свят в Украйна. Сега предстои да се открие гроба на Шамбат и да му се постави паметник в центъра на Киев, на който той бил първостроител и Първи губернатор.
И.Серт-филолог-славист.