Роден   на 6 июли 1937 г. в българско село Благоево(Голям Буялък),Одеска област,Украйна.Тук завършва средно училище и след това постъпва  в ракетно училище към  войските на противовъздушната отбрана,завършва успешно  и служи като офицер(полковник) 35 г.На него му се пада участието в бойните действия в Чехословакия и Афганистан.След тридесет и пет годишен армейски живот започва да работи като военен кореспондент в Чехословакия,Полша и Германия.Издава в София четири книги(преведени на български-авторът-българин никога не е учил български език) за бойното братство на народите.Оглавява кореспондентският пункт на в. «Червена звезда» в Групата на съветските войски в Германия.Заслужил журналист на Украйна.Издава  редовно в г.Одеса списание «Болгары в Украине и во всём мире.»

Преди три месяца излиза от печат неговият фундаментал труд на руски език «Болгары Великой Степи».Смятам,че за този труд  авторът би могъл да получи научно звание «доктор на историческите науки».В книгата основно става дума за ранния и средновековния период от българската история,макар че има сведения и за епохата  от преди Христос. Аворът има собствени и дори оригинални възгледи върху събитията и явленията от историческия живот  на българския народ.Стилът на писмото може да се нарече фолк-стил,който прави читателят събеседник на автора,нещо като сътрудник,приятел на автора,който приканва читателят самият той да домисли,да дорисува някои исторически картини със собственото си въображение и да даде собствена оценка.Авторът е на мение,че тъкмо в степния ареал се е сформирал окончателно българският етнос,че напускането не степта,смяна на «обетованата» земя е причина за намаляване на енергетическия потенциал на етноса,губи се неговата пасионарсност в нови природни и социални условия,което постепенно довежда отначало на византийско завлядявана на България,а след това и на турско.

В книгата има много акценти върху миналите явления във връзка със съвременните събития,като че ли се прокарва една жива нишка от миналото към сегашното,за което всеки деен се говори и пише в СМИ.Този аспект е много интересен…Валентин Кириязов може да се нарече новатор в изложението на историческите събития.Той сполучливо и на място използва народни пословици,поговорки,мъдри изречения и дори поетически произведения,които идват да илюстрират историческият текст и по такъв начин да го правят по-разбираем,по-достъпен за читателя,който може би за първи път чете за историята на българския народ.А такива са 99 % от българскотоо население,което никога не е учило българска история до ден днешен.Авторът до някъде се представя като един добър учител-приятел на българската история,не натрапчиво съветва как би трябвало да се учи историята на своя народ.В книгата се използвани много цитати от трудовите на чуждестранни(особенно на Лев Гумилёв) и,разбира се,български автори писали за българите.За съжалние родните ни летописи,исторически анали са унищовали от турците,от Иван Грозни,от гърците,които чак до средата на 19 век палили собите си с древните книги на българите.Книгата е написана на хубав руски език,без малко разбираеми научни термини,чете се леко,интересно и увлекателно.На добър път,уважаеми читателю,по дебрите на българската история.