Първият вожд-монарх на Хунобългарската държава-Трети Век пр.Хр.

===========     =============================================

ТО –  БАН- 225 г.пр. Хр

                                         =======================

Вождовете на древните българи

Китайската държва се е състояла от разпокъсани кръвно семейства, а хунската държава е била единен цялостен организъм: РОД-ПЛЕМЕ-НАРОД-ДЪРЖАВА.

Всичко в хуно-българската държава е било нагодено за по-успешното воюване. Хуно-българите са били хора с голямо достоинство,благородни,мъдри и воинствени. По време на китайската династия ХАН-края на втори век преди Хр.-се пише историята «ШЪ-ДЗЪ» от СЪМА ТАН и неговия син СЪМА ЦИЕН. От тях и научаваме за отношенията между китайската и Хуно-българската държави. От същите исторически анали научаваме и за първият (имало и преди царе, но за тях в китайските летописи няма сведения или изчезнали, или специално премълчавани) хуно-български кхан-ю ТО-БАН. Той бил владетел в последната четвърт на третия век пр.Хр. През 213 г. пр.Хр. китайският императора ШЪ-ХУН-Ди за да създаде силна и здрава държава заповядва да бъдат унищожени всички исторически летописи,художествена и философска литература. Твърди се, че първата китайска династии СЯ(началото на третото хилядолетия пр.Хр.) е била от хунорски произход. По такъв начин може безрезевно да се каже, че хунорите са по-древни от юдеите.

По време на ТО-БАН и неговия още млад син МО-ДУН хуно-българската държава е била много голяма: на изток тя стигала до Тихия океан,на юго-изтог-до китайската река ХУАН-ХЪ,на юг-до Тибет,на юго-запад-до река Амударя,на запад-до Каспийско море,на северо-запад-до р.Волга, Дон и Азовско море,тоест на мястото на съвременните Краснодарски край и Ростов-на-Дон живеели именно българите; от северо-запад до сверо-изток влизали териториите на реките Иртиш,Об,Енисей,езеро БАЙКАЛ(българсо име) и до р.АМУР. Освен  тази огромна территория българите още населявали земите на съвременна ДЖУНГАРИЯ. На юго-запад хуните граничили с могъщи и силни ГОАТ-СИ-нехунороско племе, на изток- с ДУН-ХУ(тунгуси)-хунорско племе

Първият известен от китайските летописи хуно-български кхан-ю(цар,кан) ТО-БАН принадлежал на стар хунорски род ЛУАН-ТЕ или ХУ-ЛУАН-Те. Холандският учен ДЕ  ГРОТ,един от най-добрите познавачи на китайския език и история, превежда това име като РАНДЕЕ или ХИРЕНДЕЕ.Но все пак този превод не може да се смята сполучлив,защото няма запазени на това име  названия на реки,езера,планини,местности. По-убедително изглежда това име в такава форма-ТО-БАН-ЛУАН-ТЕ-ДУ-ЛАН,тъй като в днешна Монголия  и северен Китай( думата Китай произлиза от името на един китайски княз КИ-ДИ,който е бил хун или хунор от племето КИДАРИТИ-древни българи) са запазени названия на планини,реки,селища на име ДУ-ЛАН:

1.ДОЛАН или ДУЛАН КАРА-планински хребет;

2.ДОЛАН-ХЪ                            – река

3. ДОЛАН-НОР                        –  град и зеро

Смята се,че ТО-БАН е бил слаб,безволен,мекушав владетел,който е наследил могъща държава през трети век пр.Хр. По него време Китай достигнал до най-тежките и опасните си дни в своето съществуване. ТО-БАН имал над триста хиляди яздещи стрелци(конна войска),но не е напрвил нито един опит да смаже разкапалия се и пламнал в междуособици Китай.Той не попречил на китайския император Шъ-ХУАН-ДИ(името му значи-първи император) да укрепва и обединява държавата си.. ТО-БАН лекомислено гледал как  ШЪ-ХУАН-ДИ започвал да строй бъдещата Велика китайска стена(окопен вал).

Както всеки хунор ТО-БАН имал няколко жени, една от които е била китайка. Той много я обичал и затова бил силно повлияван от нея, като забравял за историческите нужди и бъдещето развитие на държавата си. Тази любима китайка-второстепенна жена-имала син,когото искала да направи наследник на престола.Тя настоявала ТО-БАн да отстрани първородния си син МО-ДУН от престолонаследието. Всъщност тя го принуждавала да наруши основните начала на хунорското държавно устройство. Владетелят покорно започнал да изпълнява прищявката на любимата си съпруга, като изпратил сина си за заложник при едни от най-опасните съседи  ГОАТ-СИТЕ. Заложникът е бил гаранция за спазване на сключения договор за мир; ако евентулно бъдат нападнати от хунорите, то заложникът МО-ДУН щеше да бъде убит. Такива са били законите на международните отношения. По съвета на жената – китайка хуните трябвало да нападнат граничните земи на гоат-си-те. Те заемали източнота част на Таримската котловина и равнината на планината НАНШАН,а на запад граничили с китайската област ГАНСУ или днешен СИНДЗЯН-УЙГУРСКИ район. Гоатсите се различавали от хунорите по нрави,обичаи,език и култура и били вечни техни врагове. По-късно гоатсите стават известни под името ЕФТАЛИТИ или БЕЛИ ХУНИ,а китайците ги наричали ЮЕ-ДЖЪ.Твърди се,че техният език имал  общ корен с индоевропейските езици.Някои учени идентифицират гоатсите с ГЕТИТЕ,МАСАГЕТИТЕ,които,преполага се,че са били някога изгонени от таримската котловина като нравственно слабо поеме.

Мо-дун разбрал престъпните кроежи на баща си,отнел един от най-добрите коне на гоатсите и избягал при сънародлниците си.ТО-БАН все пак останал горд от подвига на сина си и го напрвил началник на десетхилядна конница,като с това нарушил хунорския обичай,закон за статута на първопрестолонаследника,които би трябвало да бъде назначен за КАВХАН(на китайски език-ТО-ЦИ-превъзходен) на лявото -източното крило на държавата, а лявото крило наброявало не по-малко от 100 хиляди конници(яздещи стрелци с прочутите «свирещите стрели»-хунорско изобретение.

         МО-ДУН или МАО-ТУН-205 -175-пр.Хр.

=================================

Димитър Съсълов смята този  български владетел като един от най-великите държавници  въобще в човешката история.

МО-Дун като получил на свое разположение десетте хиляди конници- стрелци незабавно, но спокойно, без суета започнал да обучава своята неголяма войска да действа без всякакво колебание като един човек. Той ги учил светкавично да се изпълнява заповедта и точно да улучват посочената цел. Ако някой не успявал да улучи целта бил на място обезглавен. Ето какви заповеди би трябвало да изпълняват неговите воини:

Да пускат стрелите по:

1.най-ценния  кон-ако някой се е колебал, тутакси е бил обезглавен;

2. една от любимите му жени;

3.един от най-хубавите коне на баща си;

По време на ловът Мо-Дун пуснал една свиреща стрела по баща си и цялата свита направила същото. Според хунорските обичаи таково убийство не се е смятало за престъпление- убития със своите действия заплашвал основите на хунорското държавно устройство. Мо-Дун също убива мащехата си, сина й и всички приближени на баща си. Въобще хунорските наказания(наказателния кодекс) не са били много. Предателството и неизпънение на заповедта са смятали за най-големи престъпления. Хунорите наказвали и само опитите за престъпления и престъпните съвети,дори и ако не са възползвали от тях. Повтарям,всеки можал да даде съвет,но всеки и носил отговорността за съвета си.Тази ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ  навремето е била пренесена от хунорите в Япония,където и до днес е запазена под името ХАРАКИРИ-самонаказание.За най-големите престъпления хунорите наказвали целия род и дори техните потомци,ако такива случайно останали живи. Тук е местото да напомня,като прескачам с едно хилядолетие напред,че цар Борис Първи изтребил 52 боилски(болярски)рода, които се отказали от новата религия(християнството),защото с нея царят въвеждал «лош закон». Въпросът: кой е бил прав тогава? Царят или болярите?

Известно е, че България е била покръстена не от Рим, а от Визинтия, която през 1018 година поробва българския народ за 180 г. Отначало идва духовното поробване, а после и унищожаването на българската държавност. А че, кой е прав? Нека всеки да даде своя  отговор.

Българският народ, с многохилядната си история и държавническа традиция, с широка мрежа на народни обичаи,съставящи каркаса на народния манталитет,определящи основите на народния дух,бил принуден насила да се откаже от това всичко. Народът бил пречупен през коляното заради новата религия, която, както се оказа, много кръвожадна; България се оказа за 680 години под чуждо робство. Чудовищно е!!! Има ли на земята още някой народ с такава драматична, трагична и кървава историческа съдба? Едва ли!

Но, да се върнем на главната историческа магистрала. Макар че Мо-Тун убива баща си  съответно на хунорския обичай за личната отговорност, все пак този трагичен факт всява някаква смут в душите на хунорския народ; поставен от Бога кхан-ю за първи път пада убит не на бойно поле, а като нарушител на държавните закони за престолонаследието.Във връзка с това МО-Тун трябвало да се справи с много проблеми от различно естество.На този момент държавата му била обкръжена с много силни и опасни съседи.Както беше казано от юго-запад отмстителните гоат-си не са забравили неоправданото нападение при баща му ТО-БАН. От юг китайците завършвали строителството на прочутия окопен вал(Китайската стена) и реорганизирането на войската по хунорски начин.

Китайският реформатор  императора ШЪ-ХУАН-ДИ въпреки цялото китайско общество създава според хунорските си разбирания такава държава, която съществува и до ден днешен с неголеми промени. Шъ-Хуан-Ди се готвил да смаже хуно-българската държава.

От изток владетелят на ДУН-ХУ(тун-гузи) имал намерение да стане обединител на всички  племена от хунорски произход. Дунгузкия владетел решил първи да провери бойния дух на хуно-българите,имайки предвид техния млад вожд -кхан-ю.Той изпратил посланици при МО-ДУН да искат от него най-издръжливия кон на баща му.Първинците на Мо-Дун се възмутили от тази дързост,но владетелят заповядал да се предаде искания кон като забелязал, «че едно добро съседство струва много повче и от най-добрия кон на света». Този факт дал повод на тунгузкия владетел да помисли,че Мо-Дун се страхува от него,и той сега поискал най-любимата му жена. Старейшините (сената) още повече се възмутили от таково нечувано предизвикателство,тъй като рпи хуно-българите жената никого не е била робиня.и била почитана наред с воините,пленниците ставали хунорски майки,а не робини като при китайците. Мо-Дун,като велик държавник, преглътнал тази жестока обида,като казъл, че една,дори и най-хубава,най-любима жена не може да стане причина или повод за една голяма война,както е станало при данайците(гърците) и троянците(също българи),които десет години наред избивали един друг заради прекрасната и лекомислената Елена.

Сега тунгузите напълно били убедени,че Мо-Дун се страхува от тях и няма в никаъв случай да ги нападне.За трети път тунгузкия владетел поискал Мо-Дун да му отстъпи една голяма територия между тези две хунорски държави. Тази земя тогава е била слабо населена и почти ненужна. Първенците(сената),имайки предвид предишните решения на царя,не намирали причини защо да не се отстъпи една почти ненужна земя.а можело и да не се отстъпва,тоест те се двуумили,нямали точно определено мнение.Но Мо-Дун не се съгласил с тях и незабавно дигнал войската си,разгромил Дунгузката държава и я подчинил, а първинците, които съветвали да се отстъпи тази ненужна земя, били  обезглавени..

Мо-Дун обеснил на първинците си,че «земята е КОРЕНЪТ,ОСНОВАТА на царството и дори мисълта да бъде отстъпена заслужава смъртно наказание».Така пишат за Мо-Дун китайските летописци.

Ето с такива превъзходни качаества на държавник се е отличавал и до сега се отличава Мо-дун от всички съществуващи в световната история царе, императори и други подобни. Мо-дун с ненадминато самоотречение поставя държавните интереси над личните. В световната история има доста примери, когато земята се е продавла, подарявала,давала се като зезстра  и т.н. Най-близките примери за нас  са случаят с Аляска и претенциите на японците към  Курилските острови.

Като наказал на изток тунгузите и ги подчинил, Мо-дун незабавно насочил своята войска  към запад и разгромил опасните и силни гоат-си, и само след това се почувствал по-свободен-може да се каже, поел си дъх.

Един от великите императори на Китай Шъ-хуан-ди отнел по време на ТО-БАН(бащата на Мо-дун)  част от хунорските земи и сега те трябвало да се върнат. Мо-дун нападнал Китай,върнал земите ОРДОС,южно от река Хуан-хе,преминал китайската стена и гонел китайските войски далеко във вътрешността. Тази област е билп владение на българското племе Боян,което се е отнасяло към западното крило на империята. Знак- стр.14-така се пише на китайски думата БОЯН. Малко северно от р. Хуан-хе, на територията на китайския автономен район Вътрешна Монголия днес се намира селище на има БОЯН-ОБО.

Мо-дун разбирал, че гоат-сите, макар и подчинении, но все пак се намирали на върха на своето могъщество, че на запад,северо-запад и север има още хунорски и родствени на хунорите племена не обединени в една хунорска държава и затова сключил мир с китайците,като получил във вид на данък момичета,южни плодове,храни и коприна.

След като се разбрал с китайците, Мо-дун насочил войската си на север и подчинил хунорските племена ОРКОН=ОРХОН,а на китайски те се наричали ХУН-У,КУТ-ЧА, или по-точно ЧУША,ДИНЛИН,КИ-КУН(киргизи) и СИН-ЛИ със столичния онгъл ЛИОНГ-СИН-ЛИ(думата «онгъл» китайците пишат като ЛИОНГ).В записването на племето КУТ-ЧА се дава предпочтение на ЧУ-ША,защото държавицата КУТ-Ча се е намирала на юго-запад,а не на север. По такъв начин може да се предположи,че ЧУ-ША е записано съкратено,тъй като китайците винаги съкратявали чуждите думи до най-характерния слог: так че думата чу-ша възможно е да се и пишела като ЧУ-ВА-ША. Във връзка с новите завоевание на МО-дун китайските летописи «ШЪ-ДЗЪ съобщават: «Така подчиниха му се всички първенци и големци от хунорите и уважаваха МО-дун, кхан-ю,за най-великия цар.

Държавата на МО-Дун сега станала далеч по-голяма,отколкото при баща му.На изток тя се опирала в Тихия океан и чак до Корея;на юг стигала до Великата китайска стена и територията на гоат-сите; на запад хуно-българската държава на МО-дун граничила с р.Рейн,а на северо-запад влизали земите на ки-кун-киргизите-,които и досега живеят в същите земи.

Тъй като МО-Дун се намирал с войската си  в северните земи на импреията,китайският император ЛИУ БАН решил да се възползва от благоприятния момент и да нападне хунорите с цел да възвърне загубените земи. С 320 хилядна войска Лиу Бан от юг напада хунорите,които според сведенията на разузнавачите нямало да му окажат сериозна съпротива; работата е там,че на китайските пратеници,дошли да сключат нов мирен договор,по заповед на Мо-Дун били показани стари воини,стар и слаб добитък,старо оръжие. И действително, малките крайгранични отряди не встъпвали в сериозни сблъсквания  с голямата китайска войска, а правели вид, че губят поредната битка и бавно отстъпвали докато МО-Дун не се явил с 400 хилядна конница. Но и след пристигането си Мо-дун  продължавал да отстъпва чак до крепоста ПИН-Чън. Тук китайският импреатор попаднал в  клопка, като бил обкръжен от всички страни. Седем дни китайците изпитвали ужас и страх от безисходна безнадежност. Седем дни китайските войници прекарали почти без храна и вода,както пеели уличните певци.

Китайският импреатор ЛИУ Бан молил за милост, изпращайки скъпоценни подаръци,а Мо-дун,както пишат саммите китайци,дори и нямал намерение да воюва със заключените войски в крепостта..Той само построил конницата по един загадъчен начин: ЧЕРНИТЕ КОНЕ били построении около крепостта откъи СЕВЕР, ЧЕРВЕНИТЕ-на ЮГ, БЕЛИТЕ-на ЗАПАД, СИНИТЕ (СИВИТЕ)-на ИЗТОК. Китайските летописи не обесняват смисъла на тази тактика, но може да се предположи, че тя имала психологическа цел: ОТ БОГА ПОСТАВЕН ЦАР съм владетел на четирите посоки на света.

На осмия ден МО-Дун отворил обръча на седемдневната обсада и пуснал невредима китайската войска да замине във вътрешните си земи. Китайските летописи никога не отбелязват компрометиращите ги събития и затово само можем да се сещаме колко срамен и унизителен е бил за китайците подновения мирен договор. Според този унизителен мирен договор китайците плащали в продължение на 150 години ежегоден данък на Хунорската импреия. Тъкмо по тази причина цялата дейност на най-великия китайски император У-Ди е била насочена към освобождението от тези срамни и тежки условия. А в тези договорни условия  най-главното е било признанието на хунорското върховенство над Китай,а не материалния данък.Китайските летописци наричали този ежегоден  данък «приятелски подаръци».

Второто много важно условие на този мирен договор е било да не се допускат от двете страни преселници, тоест хунори да отиват в Китай и китайци на хунорска земя. Нарушението на тези условия често са служили за повод на военни действия. Трябва изрично да се отбележи,че хунорите без убедителен повод никого не нападали Китай.Като задължителен данък била изпратена една китайска княгиня за второстепенна жена на МО-Дун.Този факт китайците нарекли «сродяване».

Както се вижда от гореказаното, българският монарх МО-ДУН побеждава китайците без да се сблъснат двете армии на полесражението. По време на седемдневната обсада от студ и глад измряла по-голямата част на китайската войска.Сега е бил момента, когато Мо-Дун би могъл да завоюва целият Китай, но той смятал това за безсмислено,освен личната слава на победителя.Превземането на Китай е било безсмислено поради голямото му на брой население.

Според Мо-дун неговият народ, като по-малък на брой, щеше  да  бъде погългат от «морето» китайци; и още повче-китайците  трудно се поддават на асимилация. Великият кхан-ю решил да използва мирния период за ОТГЛЕЖДАНЕ на ново ПОКОЛЕНИЕ, вместо да гони личната слава на победител и безсмисленото разпиляване на народа си.

Димитър Съсълов, като велик учен-философ, съумя да  види тези необикновени качества на човека Мо-ДУН,тъй като той слагал държавните интереси над личните.Личността на Мо-дун е една  от най-великите  в световната история. Макар и да са големи пълководци А.Македонски и Наполеон, но крайния резултат на тяхнята дейност е много призрачен,защото империята създадена от Македнски изчезва веднага след неговата смърт,а Наполеон,достигнал до Москва,остава с нищо: с позор се връща  във Франция с дрипи от шестстотинхилядната армия,загубил битката при Ватерлоо и безславно умира на остров Света Елена, а френската монархия пак яхва  креслото на кралския трон. А колко ли французи загиват? И за какво?..

…  Мо-дун не само пуска китайската войска да се върне вкъщи, но дарява живота на китайския император  ЛИО БАН (ГАО). Хуно-българският монарх е сметнал, че ако убие този император на негово място ще дойде друг, над който нямало да тежи позора на предишния и тога мирът се подлагал на опасност. След този мирен договор китайските летописци не дават повече никакви сведения за МО-ДУН. Известно е само,че Мо-ДУН още веднъж наказал западните си врагове гоат-сите и ги принудел дори да сключат съюз с него.

През 174 година пр.Хр. МО-ДУН е починал. До края на живота му китайците не можали и да помислят,камо ли да нарушат мирния договор с могъщата Хуно-българска държава.Ето и оценката на Д. Съсъслов  на дейността на МО-ДУН: «Величието на МО-ДУН се състои не само в яснотата на неговата държавническа мисъл,но и в дълбоката мъдрост при разглеждането и решаването на най-сложните исторически задачи на неговата държава. Той съумя да предвиди неуспеха от само  военното   завладяване на Китай,при липсата на един народ също така многоброен като китайския. Но неговото величие се състои още и в ПЪЛНОТО МУ САМООТРИЦАНИЕ и ГОЛЯМОТО му ТЪРПЕНИЕ-безподобни в историята,каквито той не един път е проявявал,ПОНАСЯЙКИ ОБИДИ,правейки ЛИЧНИ ЖЕРТВИ и ОТКАЗВАЙКИ СЕ ОТ ЗАСЛУЖЕНАТА ЛИЧНА СЛАВА само В ИМЕТО НА БЪДЕЩЕТО на СВОЯ НАРОД  и НА СВОЯТА  ДЪРЖАВА»