Държавническите традиции на хуно-българите и народните

обичаи.

         =======================================

През осемстотната година преди раждането на Христос(впоследствие ще пишем пр.Хр. ) хуните от разпокъсани орди се превърнали в едина държава,всяко племе в която се чувствавало част от нея,тоест държавата. Само от китайците ние знаем за хуните през толкова далечен период, защото те,китайците,а по-точно,техните летописци, описвали военните сблъсъци с хуните. През посочения период китайците вече по-ясно разпознавали  племената на хуните и на всяко племе давали имена-прозвища според своите разбирания.

Още през десетия век пр.Хр. китайските улични певци разказвали за трагичните последствия след хунските нападения (гиен-ху). Започвайки от 700 година пр.Хр. хуните вече се намесват в държавните работи на китайците:те помагат на някои князе в борбата им с по-силните съперници за императорския престол,дават им за жени дъщерите си,вземат техни момичета, застават начело на някое китайско княжество,натрапват своите държавнически и военни разбирания,които доброволно се възприемат от някои китайски князе. Изрично тряба да отбележа, че в онази далечна епоха Китай се е състоял от множество отделни княжества и ще  потрябват  шестстотин години докато Китай стане единна държава. И също искам да се знае, че през този период(700 година пр.Хр.) хуно-българската държава вече имала своя разумна система на  устройството си.

Държавното устройство на хуните или хунорите било РОДОВО-ВОЕННО. Родът се разраствал до държавна големина и всъщност нямал прекъсване. Най-големият син е бил първият  престолонаследник, после по-малкия, родния брат,,братовчед, чичо и т.н. Нека да изпреварим събитията и да спомним кубратовото време(7 век), когато той още не е бил пълнолетен и го замествал (управлявал държавата) неговия вуйчо Орган((Х)ОрКАН-народен кан,цар на народа)

Държавата се е делила териториално на ТРИ ЧАСТИ: СРЕДИЩНА,ЛЯВА И ДЯСНА. През този период след титулното племе(управляващ род) втори по значение в държавата са били българите и те владеели територията на дясното-западнато крило.ЛЯВАТА-източната част давала  престолонаследниците.Хуните са били многоженци,но не заради разнообразието на сексулните предпочитания,а заради разрастването на рода. Тогава повече воювали и непрекъсното трябвало да се попълва армията.

След смърта на бащата всички негови жени минавали към по-големия син,освен майка му. Този обичай имал за цел да не се прекъсва рода. ЖЕНИТЕ били УВАЖАВАНИ наред с воините,тъй като те трябвало да раждат бъдещите защитници на държавата.

Всичко най-хубавато старите хора би трябвало да дават на децата си,на младите, та нали старите не могат да бъдат воини. Китайците много от хунските обичаи не разбирали  и затова ги упреквали  в неуважение към старите хора. А и до днес на всеки българин е известно, че родителите се стараят да дадат на дето си най-вкусния залък.

Китайците наричали хуните «ЯЗДЕЩИ СТРЕЛЦИ». Хуните много се тренирали да стрелят с лък в движение, когато коня най-бързо препуска. От малки те яздели отначало на овца и друго  домашно животно.

Оглавявал държавата КХАН-Ю, поставен от бога. Думата КАН в различни езици има различно значение. За нас,българите,тя значи ВЕЛИК, ГОЛЯМ,ОСНОВАТЕЛ, ЦАР. Буквата Ю произлиза от шуметското ЙУ-слънце. ЙУ постепенно се трансформира в Ю според фонетическите(звуковите) закони. Буквата Ю се дешефрира по следния начин: I- символът на мъжкото начало и властта; О- символизира слънцето. По такъв начин словосъчетанието КХАН-Ю се тълкува като КАНЪТ(царят)-СЛЪНЦЕТО.ВЕЛИКИЯТ КАН, и накрая- от бога поставен кан) С буквата Ю са свързани многозначителни думи,като:ЮПИТЕР(ТЕР-земя),ЮНАК,ЮНЕЦ,ЮНИЦА,ЮНОНА,ЮВЕНТА,ЮГ.

Канът всяка сутрин излизал от шатрата или двореца и се кланял на изгряващото слънце. Но те не боготворили слънцето и луната, а само ги почитали като създания на ОНИЯ, който е на небето. Небе на китайски език е ТИЕН и оттук произлизат ТЕНГРИ,ТАНГРА-бог без определен образ. Тангра: Тан-небе,РА-слънце,небесен бог, тоест ония,който е на небето.

Жертвоприношения

===================

КОНЯТ и КУЧЕТО са били най-скъпи за хуно-българите ( а за егитяните-кучето и котката)), и от голяма почит към бога Тангра ги принасяли в жертва,но само в най-тържествените случаи (например сключване на международен договор-смесвали кръвта със вино и пиели) и във връзка с погребението на някой големец. Обикновено жертвоприношениета ставали три пъти на годината: 1.по Нова година – свиня;2.в началото на петия месяц(Гергьовден)-агне или млад овен;3.в деветия месец-бик.

Погребален и други обичаи

==========================

Погребвали първинците в зидан гроб,а за най-видните правели особени гробни могили. Когато канът умирал,,той бил придружаван от най-възрастната жена,най-верните слуги,най-любимия кон,а също и с оръжие.

Хунорите не признавали известните китайски церемонии-смятали ги за глупови забавления. Те не уреждали пиршества и оргии. Хунорите не признавали писмеността,защото в книгите се укоренявала една лъжа,която ставала достояние на идните поколения и по такъв начин историята на народа била неправилна.По време на трапеза пиели вино и слушали народните певци,които правдиво разказвали за най-важните събития станали в държавата,събития,за които всички знаели и сами са били свидетели-тъкмо за това в народните песни нямало място за лъжа.

Хунобългарите много залагали на законността и справедливостта. На клеветниците и крадците отсичали главите или ръцете. В управлението на държавата волята на кана, поставен от бога, е била закон. Всеки могъл да даде съвет, но старейшините, разбира се,най-много давали съвети. При всичко това, канът не бил длъжен да следва тези съвети. Но ако някой би дал неправилен съвет,   дори и ако не бил използван, той се накзвал със смърт, а в по-важни случай, наказвали и целия род. Някои от виновниците  дори се самоубивали. Този обичай преминал в Япония,  и се нарича «харакири».

 Отговорносттиа на всеки хуно-българин за своите действия  и постъпки е била на много високо ниво,била алфа и омега в поведението им. Бягане от бойното поле,предателство,преминаване на страната на противника са смятали за най-тежки престъпления и се наказвали със смърт. Правата и задълженита на всеки човек от държавата са били ясни и прости. Всеки имал право на частна собственост: малко  парче земя, коне, добитък, шатра или зидана къща-хижа. Бойните  коне не са използвали в мирни цели, и ако имало нарушение,

виновникът се наказвал със смърт.

Държавното устройство на хуно-българите е било здраво и разумно. В ония времена (хилядолетия преди Христос) непрекъснтите военни действия са били начин на живота. Всичко в държавата е било подчинено на бойната готовност. В най-защитената част на държавната территория се е намирал СРЕДИЩНИЯ,главния ОНГЪЛ-тук е било седалището на кана. Думата ОНГЪЛ-окоп,стена,град- е записана у китайците като ЛИОНГ поради непроизносимото за тях ОН.  И досега в Китай  има река ОНГИН, която пази името ОНГЪЛ

Вдясно от средищния онгъл се е намирало западнато крило. Това е била територията на българите. Тук трябва да дам допълнително обеснение: страните на крилата се считат от положинето с гръб към север. В района на българското крило и до днес има река с българско име БУЛУНГУР.и езеро ЛОБНОР,което се е наричало БЪЛГАРСКО езеро. Малко по на запад от езерето Лобнор се намира пустинята ТАКЛА-МАКАН- според Д.Съсъслов и много други учении- прародината на българите.Може би бившата цветуща градина  и не е окончателно прародината на древните българи, а само една от земите, където се е заквасил българския народ,където е израснал и  се е развил а едино и цялостно българско тяло. Това предположение се подтвърждава с един много убедителен аргумент; самото име на земята ТАКЛА-МАКАН. Та нали думата ТЛАКА означава СЕДЯНКА-място, седалище,град,земя в по-широк смисъл, а думата КАН не изисква обеснение. И се получава следния извод: ТАКЛА-МАКАН значи земи, които владее КАНЪТ, т. е. БЪЛГАРСКИ земи.

И все пак трябва изрично да подчертая, че думите-имена и названията имат голяма убедителна и доказетелна сила. Ето тези фантастически-очарователни думички ще ни водят «за ръка» по пътя на  нашия уникален  народ.

Всеки народ,влизащ в Хуно-българската империя,имал собствена территория начело с едно титулно племе-най- силно преди всичко духовно-нравствено,тоест с могъщ дух и извънредна воинственост. Както вече знаем главното племе на западното крило било наричано от китайците ПО-ЛЕ. Сложете вместо П известното Б и ще полуите БО-Ле,а оттук съвсем е близко до индийското име на българите БОЛХИ. Това име идва от държавата БАКТРИЯ(на гръцки,а на български БАЛХАРА)-днес са североизточните земи на Афганистан. Бактиря или Балхара е основа през осми век преди Хр. със столицата гр.Балх. Балхара е една от най-древните български държави. Тя се споменава в индийските пурани (исторически записки) още през осмии век пр.Хр.

Индийски царски род КАРДАМИТИ през втори век пр.Хр. напуснал Бактрия и  основал  в Северо-Западна Индия собствена държава. В Индия името КАРДАМИТ е било почетно и свещено. Има  едно убедеително подвърджение,че Бактрия  със  столицата БАЛК-БАЛХ е предимно българска държава,която заедно с народа си се преселва в Северния Кавказ през втори век сл.Христос Там и до днес е запазен българския дух в названието на цяла република- КАБАРБИНО-БАЛКАРИЯ.

Преди да напуснем Бактрия бих искал, като допълнителна информация, да спомням едно откритие на българските изследователи,които в различно време посетили едно и също селище в Северен Афганистан. Тук и до ден днешен битуват такива изрази-поговорки: КРАСИВА Е КАТО БЪЛГАРКА, КРАСИВ Е КАТО БЪЛГАРИН, РАБОТЛИВ Е КАТО БЛГАРИН.

Източното лявото крило на Хунската държава (българското име с векове е било в сянката на името ХУНИ=ХУНОРИ, както и жителите на СССР задграница са наричаха «руснаци») оглавявал първият престолонаследник,обикновено, най-големи син,брат,чичо,но всички близки роднини. Тъй като държавата се управлявала от рода на Кхан-Ю,тоест всички най-близки роднини,то и нямало нужда от голям чиновнически аппарат-най-голямата беда на съвременните държави.

Структурата на армията. Въоръжението, амуницията.

                ==================================================

По – голямата част от армията е била съсредочена в средищния онгъл. Най-малката войскова единица се е състояла от десет конници; по-големите –от 100,1000 и 10 000.Западното и източното крило имали по 100 и 200 хиляди яздещи стрелци. Въоръжението се  е състояло от ЛЪК, СТРЕЛИ, късо МЕТАТЕЛНО КОПИЕ и ПРИМКА-аркан. Конниците са били бронирани  от дебела,твърда кожа,подплатена с ПЛЪСТ(войлок).Вече по-късно се появяват  метални брони и щитове. Главата е била покривана със здрава кожена шапка-КАЛПАК.

Достоверно се знае, че българите добре владеели военното изкуство.и затова няма да бъде преувеличение ако се предположи,че бойните операции се разработвали предимно от българското племе,от което най-много се страхувли китайците. Хуно-българите нападали противника неочаквано и стремително. Ако силите на врага са били повече,хуните отстъпвали,разпръсквйаки се в различни посоки,което правело всяко преследване безсмислено. Те отстъпвали на по-удобни за тях позиции, изчаквали противника и пак ненадейно го нападали – и така се повтаряло докато врагът е бил унищожен докрай.

Както вече беше казано, кхан-ю (така наричали българския цар китайците) има съвет на старейшините, някои от които жевеели постоянно в средищния онгъл, а ония, които оглавявали източното и западното крило  или крайграничните области са свиквали специално на съвет или на редовните СЪБОРИ в ПЪРВИЯ, ПЕТИЯ  ДЕВЕТИЯ месец- месеците на ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО. Тъкмо на тези събори се решавали на-важните държавни въпроси, а в девети месец се праил ПРЕГЛЕД на войската, СЕ ПРЕБРОЯВАЛИ хората,конете,добитъка.

Хуно-българите познавали земеделието, но като главен поминък се смятало СКОТОВЪДСТВОТО. Те се храниели с ОРИЗ, ПРОСО,но главно МЕСО, МЛЯКО И СИРЕНЕ. Старите хора гледали да дадат на  най-хубавато парче месо на младите,на децата. А и другите народи дават на децата най-хубавото, но заради една естественна майчина или бащина обич към чадото,а хуно-българите давали не като на любими деца, а като на бъдещи войни,защитници на държавата. Една е работата да въспитаваш  разглезено и охолно дете,друго е да възпитаваш мъж-воин,или жена -майка

                 В походите воините се хранели със сушено месо-пастърма,с мляко от кобилите. Млекото е било и като храна и като питие. Ориз,плодове,просо те вземали у китайците като данък. В продължение на две хилядолетия хуно-българите нито веднъж не плащали данък на китайците. Хуно-българите не разбирали езика на китайците. Някои учени твърдят,че хуно-българския език се е запазил и досега във формата на едно развалено наречие,което се нарича турски език.  Хуно-българите се различавали от китайците по външен вид-те имали друго облекло, носели бради.