ЗАЩО ЗАБРАВЯМЕ НАПОСЛЕДЪК БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ?
Ако разгърнете страниците на новата българска история ще видите, че българите, живяли в пределите на Руската империя имат изключително и не рядко и водещо участие в революционните, църковните и културно-просветните борби на народа ни през времето на Възраждането. Имената им са сред имената на тези, които участваха в революционните чети и в състава на Българското опълчение през Руско-турската освободителна борба. По бойните полета на войната тяхната кръв се смеси с кръвта на загиналите за свободата на Отечеството македонски и тракийски българи. Българите от бившата Руска империя бяха и сред първите строители на съвременна България. Те участваха и в създаването и ръководството на българската войска. А когато говорим за модерната българска наука те бяха и сред водещите български учени, създатели и ръководители на Книжовното дружество (по-късно Българската академия на науките) и Висшето училище (по-късно Софийския университет „Св. Климент Охридски“). Те са сред водещите и в политическия живот на българската държава.
Създателите на Втората българска държава в южните предели на Руската империя многократно служеха за разменна монета между имперска Русия и чокойска Румъния, а Великите сили при налагането на несправедливите договори върху народа ни никога не се съобразиха с интересите на тази част от него.
Може би никога няма да забравя онези мигове от живота на генерал Иван Колев, който след прогонването на румънските, руските и сръбските окупаторски войски от цяла Добруджа в края на 1916 г. от Онгъла, на брега на Дунава, се взира замечтано в далечните руски степи с намерението да продължи с Конната дивизия, за да осъществи така жадуваното обединение на отвъддунавските български земи с Българското царство.
източник: http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=597:2013-12-05-17-15-43&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61