Иван Иванов Серт
Кратки сведения за Иван Иванов Серт (Чепразов)
1. Роден на 19 декември1937 г., С. Нови Троян, Болградско, Одеска обл. (тогава-Румъния)
2. през 1947 г. умира от глад майка ми – на 32 г.
3. през 1948 г. умира подпухнал от глад баща ми – на 39 г.
4. 1948-1949 г. живея в семейството на председателя на селския съвет Михаил Сороков.
5. 1949-1951 г. – сирашки дом в с. Минополие, Арцизко;
6. 1951-1955 г. – занаятчийско училище за сираци. Гр.Одеса.
7. 1955-1956 г. – работа в завода за селскостопански машини като стругар – универсал.
8. 1956-1959 г. – спортен колеж в Ленинград. Майстор на спорта по уредна гимнастика.
9. 1959-1960 г. – инструктор по физическо въспитание в занаятчийско училище за моряци. гр.Килия.
10. 1960-1963 г. – казарма. Танкист.
11. 1963-1964 г. – студент във филологическия факултет на Ленинградския университет, катедра на славянските езици.
12.15 декември1964 г. изключен от университета с формулировка за “аморално поведение” -масов бой с негри.
13. януари 1964 до края на июли 1964 – работя като стругар.
14. през август на1964 г. несполучлив опит за постъпване в Московски университет на испански език.
15. 1965-1966г. – учител по физкултура в българско село Главани, Арцизко.
16. 1966-1967 г. – учител по физкултура в първото училище на гр.Псков.
17. 1967-1971 г. – продължение на следването в Ленинградския университет.
18. от септември 1971-до ноември1971 г. преводач към “Интурист”, гр.Измаил.
19. от ноември 1971. до 1974.-преводач на български,полски и немски групи в «Интурист»,гр.Одеса.
20. през 1974 г. уволнен от “Интурист” с формулировка “по взаимно съгласие”, а всъщност, защитавайки правата на българските туристи, за набиване на шофьора в Москва. Московската формулировка е “с вълчи билет”, тоест да не се допускам на работа с чужденци.
21. 1974 г.-1991 – гид-екскурзовод към Одеското бюро за пътешествия и екскурзии.
22. 1991 г.-1997 г. – владетел на частна туристическа фирма.
23. от1997 г. – не работя.
24. от1996 г. нагазвам «минираното» поле на българската диаспора в Украйна.
От 1968 г. започвам да работя като преводач на български туристи. И никога не съм прекъсвал връзките с българската кауза.
Ей, земляк, ами ти си минал по много трънлив път. Пожелавам ти поне на старини години спокойствие и по- кротко да я караш. Тише будешь – дальше едешь.
Оставай жив и здрав. С поздрави Анна Малешкова..