За тоз глас ми копней душате  

                                                                          Христо БОТЕВ

                    «Когато слушам нашите стари песни,то на сърцето ми се нещо повдига и гърдите ми се разширяват…Няма вече нашите медни кавали,които накарваха и славея да се заслушва…;няма нашите седефлии булгарини,които напълваха и най-коравите сърца с нежност,с милост и със сладки чувства…Любен Каравелов (разказ «Стана»).

Събирачите на българските народни умотворения в Украйна могат да се преброят на пръсти.В Одеска област и Бессарабия след държавния преврат през 1917 г в Русия авторът на тези редове започва( в  същото време българският фолклорист Н.Кауфман с лека кола обикаля бесарбските села  и записва на магнитофон народните песни и ги издава през 1980 г.в един огромен фолиант,като печата и нотите) да събира нардните песни в 1964 г. първо от своя чичо Васил,а после и от другите изпълнители-любители на народната песен. Тъкмо тези любители-изпълнители на нароната песен и са  пазители на този огромен и богат духовен свят на българина.Тъкмо те запомнят чутата песен и я пеят,като предават на идващото младо поколение.

.Доколкото зная Гана Пенева-дългогодишната водеща на българското телерадиопредаване-като че ли беше единствената след мен събирачка на народните песни,които бяха събрани в една не голяма сбирка.Има още един събирач в Крим- А.К.Шапошников-,който издава събраните от него песни през 1995 г.,а моите песни се издадени през 1996 г,макар че са събрани с тридесет години по-рано.Засега не ми са известни други събирачи на народното песенно творчество.За първи път видях г-н Шапошников през 2008 г. по време на посещението на Конгреса на българите в Украйна в Крим. Тогава си помислех,защо ли този българин-учен-патриот не е известен на българската диаспора в Украйна?И наистина-защо?Нали имаме и вестник и телерадоипредаване!Но…

И ето неотдавна ми се обажда Анатолий Гайдут от село Главан и ми съобщава,че събрал над тридесет народни песни и,  отгоре на всичко,ги изпял и ги записал на касета.

Анатолий Гайдут(според фамилното му име сигурно е потомък на българските хайдути) е роден в село Главан,там завършва средно училище,след казармата завършва Одеското културно-просветно училище и получава професия на боянист-акомпониатор.Той цял живот работи в сферата на изкуството и културата.Освен това  е изпълнител на български народни песни и още е събирач на тези.Засега има записан един компактдиск.Почти винаги е канен като певец на  български мероприятия,организирани от обществените организации.Ето какво пише Анатолий Гайдут в своята автобиография: «През 1998 г. взех участие в концерта по случай откриването на Българския културно-просветен център в гр.Одеса.След концерта  при  мен дойде един човек и,със сълзи на очите,ми каза:  «Вие изпяхте една от песните,които аз съм записал.».И той ми подари своята книжица с надслов: «Буйни ветрове духали». В този човек аз познах своя учител в средното главанско училище Серт И.И. Може би тази среща и посяла в мен зърното на събирач на народните песни.Повечето от събраните  песни аз съм оранжирал и с удоволствие изпълнявам. Моята мечта тези  песни да бъдат издадени и да се запазят за идващото поколение,защото информаторите по възраст напускат този свят и заедно с тях умират и песните им».

Наистина,работейки като учител по физкултура в с. Главан през  1965 г.аз продължавах да записвам народните песни,които събирах като материал за моята дипломна работа във филологическия факултет на  Ленинградския университет.Много ме радва фактът,че в лицето на Анатолий Гайдут ние откриваме още един радетел за запазване на народните умотворения

Българската народна песен може би е най-старата форма за задоволяване на естетическите потребности на българина.Българският учен-патриот Димитър Съсълов в своята «Библия» на българската история  «Пътят на България» твърди,че древните българи и хунори нямали писменост специално(в ония времена те ползвали китайската писменост за държавни нужди),защото в писанията се затвърдявали лъжливи,не съответстващи на реалните събития,сведения,които «чергарували» от поколение на поколение,от епоха към епоха.Всички станали събития напрмер  спечелено сражение се отражавали веднага по време на празнуването на победата – на трапезата-пир: народният певец  разказвал на присъстващите за сражението,на което всички са били свидетели и тук вече нямало място за фалшификация на историята.От казанато може да се направи един логичен извод:съвременната песен на субат(на трапеза) е най-старата форма на българската народна песен. Народната песен е рожба преди всичко на селянина,на човека на земята. Градските песни имат друга форма и друго съдържание-шлагери.

Селяните книги не четат,защото работят от тъмно до тъмно.Те задоволяват своите духовни потребности по време на почивка ,слушайки народните песни,в които се отражава целият спектър на живота им.Земята изисква ежедневен труд и грижи.Този селянски труд храни държавата.Макар че селяните книги не четат,но техния духовен продукт-песни,пословици,поговорки,приказки са съкровищницата,от която поетите,писателите, други представители  на изкуството черпят мъдрост,сюжети,идеи  и дори вдъхновение.Колкото и да се гениални отделните личности,все пак историята се  прави от народа.

Българското песенно творчество е събрано в 13 тома(едно от най-големите в света) и това  още не е всичко.И тъкмо по тази причина  една от основните задачи на българската фолклористика  винаги е било СЪБИРАНЕТО на народните умотворения. И много е приятно,че в нашата диаспора има още личности,които мислят за духовното бъдеще на своя народ. Събраните от Анатолий Гайдут песни се класифицират от него  като песни на субат,то ест такива,кавито са били преди няколко хиляди години в древното българско общество.Аз нямам намерение да правя тук научен анализ на песните,тъй като тази сбирка има друга цел:да покаже живота на народната песен,да се запазят песните в писмена форма и да провацира идващото поколение българи-патриоти  да продължат събирателската дейност  не само на песните ,но и на други форми на народните умотворения:приказки,пословици,поговорки,народни хумористични и саркастични максими, Бих искал да завърша краткия си предговор с прекрасното стихотворение на един от големите поети на България Дамян Дамянов.Аз съм на мнение,че след Иан Вазов,Дамян Дамянов е най-голмият български поет –патриот.

Обичам ти тъжните песни, Народе!

Запей ми пак тихо, на жал,

Как паднал прострелян в гората войвода

И как гурбетчия умрял;

Как онзи Стоян към бесилото слизал

С усмихната кротко уста,

Как Бойка му дала най-чистата риза

Да бъде левент и в смъртта;

Как жадна жадняла жетварка в полето;

Как рана хайдушка кърви;

Как плакал дюлгерин и вдигал калето

Все от хайдушки глави…

Запей ми,народе,пак с тихата милост,

Която в гласа ти звучи!

Запей ми,запей ми със тъжната сила

На своите сухи очи!

Не сухи!Ти плачеш,когато ги пееш.

От песните хваща те жал.

А нявга от песен по-страшно живееш,

Но малко съзи си пролял.

Мигар животът ти беше тъй лесен?

Животът така те смрази,

Че само,когато го чуеш на песен,

Се сещаш,че имаш сълзи!

Когато във песен скръбта си излееш,

Олеква събраната жал!

Народе,добре,че умееш да пееш!

Как иначе би преживял?

Запознай се, българино, живещ в Украйна,с тази скромна сбирка-само една капка от океана на народната поезия-,и ако твоята душа се напълни със звуците,мислите и чувствата,с радостите и страданията на твоя народ,значи ти още не си изгубил своята същност,значи ти живееш и мислеш,чувстваш, страдаш и се радваш както и твоя народ.

                                                            Иван Серт, филолог – славист, публицист.