ОБЩОБЪЛГАРСКИ СЪБОР – 18 август, с. Мала Перещпина
Автор: Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса.
На 18 август всички участници в Събора се стичаха в покрайнината на с. Мала Перещпина. Пясъчната територията от пътя и до гората беше обсипана с множество празнично облечен народ,луксозни двуетажни автобуси,леки коли,микробуси.Особено силно се открояваха облечените в ярки и разноцветни народни носии участниците в гала-концерта.Търговските палатки работеха в усилен режим.Тук -таме се издигаше пушека на мангалите. Миризмата на печените шишкебапчета се разнасяше наоколо. Стоеше слънчев и топъл ден.Множеството народ се движеше натам-насам,чуваха се разговори,приветствия на познати,неочаквани срещи на отдавна не се виждали приятели и познати,журналистите вземаха интервюта и всички чакаха командата за предвижване към паметника на Кубрат.Железобетонната пътека към Кубрат изглеждаше величествена и красива-сега предвижването ще е леко, удобно, комфортно и няма да потъват краката в обилния и дълбок пясък на боровата гора.
Аз вече бях до паметника, когато върволицата на официални лица се насочи бавно към светилището на всички българи по света-засега още скромния паметен знак на Кубрат, стоящ на широка, с желязна ограда площадка. Пред паметника беше опъната червена лента. Посланикът на България и Г-н Павел Шопов прерязаха на две места лентата и новият Мемориален комплекс беше открит.Започна полагането на венци и кошници с цветя. Полагането приличаше на някакво свещенодейство, което някога вършили древнобългарските колобри(жреци). Всичко се правеше бавно, тържествено в пълно мълчание и тишина. От тази емоционална атмосфера почувствах как в гърдите ми нахлу топла вълна и изведнъж да ми забуче нещо в гърлото и очитие ми започнаха бавно да набъбват със сълзи. Аз си наведох главата да не ме виде някой.
Присъствието на посланика на РБ негово превъзходителство Красимир Минчев и заметстник-председател на Народното събрание Павел Шопов даваше надежда, че българското правителство ще вземе най-активно участие в строителството на Мемориалния комплекс-бъдещета Мека и Стена на плача на всички българи по света. Полагането на цветята много ме трогна и развълнува, Това бешен най – емоционалното, от всички предишни, преклонение и почитане на великия държавен деец Кан субиги Кубрат.
След като свърше полагането на цветя взе думата водещия на събора Николай Габер. Неговата дълга реч насмалко щеше да развали общото тържествено, наситено до предел емоционално и приятно впечатление. Имах чувството, че той никога няма да спре да разглаголства. Пред Габер стояха посланника на България, заместник –председателя на Народното Събрание павел Шопов,депутати на Народното Събрание, представители на полтавската и Ново-Санжарската администрация, а той говореше,говореше и говореше…Когато човекът няма чувство на мярка,смятай го за половин човек. Свръх дългата реч на Габер започна да ме дразни, и аз престанах да го слушам като започнах да правя снимки. Пред очите ми някогашния Габер от положителен герой започна да се првръща в отрицателен…
След тържественото откриване на ПЪТЕКАТА и ПЛОЩАДКАТА за бъдещия истински паметник на Кан Кубрат, съответстващ на неговия статут като държавен деец, всички се упътиха към новата сцена и зрителната «зала» под открито небе, направени специално за този необикновен събор-нова страница в историята на украйнските българи и нова страница в историята на българския народ.
И тази нова страница е напсана вече от екипа на балканските българи начело с Румен Спасов заедно с Димитър Христов – народен депутат на Полтавския областен съвет. Тъкмо благодарение на Д.Христов бяха преодолени всички бюрюкратически спънки в оформянето на документацията за строителството на Мемориалния Кубратов комплекс. Лично от мен и от всички българи по света низък поклон на тебе, Митко Христов, за твоето искрено РОДОЛЮБИЕ и конкретна работа в името на българския народ.
Сега в нашата родолюбива общност имаме двама Българи върли родолюбци и до някоя степен с идентична биография: единият е историк-писател, летец-изстребител от първа класа, подполковник в оставка, Анатолий Деордиев и Димитър Христов- също летец,народен депутат,подполковник в оставка и вицепрезедент на Благоттворителния фонд «Кан Кубрат».
Преди да започне гала-концерта в чест на откриването на НАЧАЛОТО на строителството на Кубратовия Мемориален комплекс Николай Габер-председател на организационния комитет на събора – по списъка, съставен от Катя Иликчиева- даваше дума според статута на всеки излизащ на сцената. Около четиридесет минути траеха изказванията и всеки влагаше в своите думи цялото си сърце и възхищение от извършената работа на екипа на фонда «Кан Кубрат».
Много символично изглеждаше присъствието на този общобългарски събор на световноизвестен археолог-историк професор Д.Овчаров.Аз не съм записвал речите,защото не съм журналист,но запомних,че г-н Н.Овчаров подчерта в своята кратка реч значението на кубратовото съкровище като най-старо в ранносредновековна Европа.Присъствието на такъв голям учен придаваше на този общобългарски събор респект и значимост.Тук е мястото да изтъкна, че на «роденкраеввския» псевдопиарсъбор нямаше нито едно официално лице от България за изключение на един чиновник от българското посолство в Украйна.
Тук на сцената бяха на мястото дългите речи, но Н.Габер молеше да бъдат кратки. Всичко ставаше неопаци. Но това «наопаци» не повлия на общото добро впечатление, всеобщо въодушевление,като запази високия градус на значителността на СЪБИТИЕТО.Този събор наистина е едно ГОЛЯМО СЪБИТИЕ и сигурен съм,че то ще остане таково в паметта на всички участници от най-различни държави и континенти.Този събор стана ярко свидетелство как БЪЛГАРИНЪТ обича своята ТАТКОВИНА,ОБИЧА своя РОД и ТАЧИ своето блестящо минало,което трябва да служи на съвременния млад българин като пример за подражание в съвременния им живот.
Петстотин години на неволята са отнели част от душата на българина и тук при Кубрат ТЯ(душата)трябва да се лекува,като се спомнят великите дела на нашите деди,смятани през 4 век за най- великите воини в света. При Кубрат трябва задължително да идват младите държавници и да попиват мъдростта на древните ни владетели,които държали на авторитета на държавата и я правели благоприятна за най- различни етноси,които можали при съществуващите закони да реализират свободно своите етнически потребности било то народни традиции,обичаи или религиозни предпочитания.
Като завършват акорд на този великолепен, наистина ОБЩОБЪЛГАРСКИ СЪБОР стана гала-концерта на съставите от бесарабски и други села на Одеска област. Трябва да отбележа, че всички състави на худоджествената самодейност продемонстрираха едно високо майсторство на изпълнение,граничащо с професионалното.
Водещите на програмата Олга Янакиева и Альона Пепеляшклва(мои землячки-от с. Нови Троян) –членове на младежкия клуб «Актив»-бяха очарователни,проявиха професинализъм и обаяние.Просто беше приятно да ги гледаш и да ги слушаш.И тази феерична программа можа да стане благодарение на Юрий Грамматик-президент на Конгресса на българите в Укарйна -и неговото вече израсло «ДЕТЕ» -младежкия клуб «Актив». Браво на всички!!! И низък поклон.
Низък поклон и на екипа на Румен Спасов, и на бригадата украйнски строители-благодетели(строиха със собствени средсва) начело с Владимир Владимиров Герасименко, които заедно с нас, българите, написаха за своята държава нова страница, с която ще да се гордее идващото младо поколение.
И като винаги, решаща роля в станалото събитие изиграва местната администрация начело с председателя на Ново-Санжарския район Сергей Николаев Шовкопляс. Ръководителите на района и самите жители на с. Мала Перещепина, както и преди, бяха извънредно гостоприемни, благожелатени и станаха органическа част на българо-украйнското историческо мероприятие.
Не трябва да забравяме имената на първите президенти на фонда г-та Георги Узунов и Кирилл Симеонов:низък поклон на вас първопроходци!
Извънредно голямо впечатление напрви делегацията от гр.Варна,водена от Зорка Георгиева,Иван Момчев и Максим Страхилов-екипът на Асоциацията на българите по света.Те подариха на всички фланелки и картузчете със знака –символ на царската власт-властта на най- древен владетелски род в човешката история-родът ДУЛО. Екипът на Асоциацията на българите по света взе най-активно участие в работата на благотворителния фонда «Кан Кубрат» и в организацията на Общобългарския събор, който беше великолепен,фееричен,интересен,наситен с енергетиката на РОДОЛЮБИЕТО.
По такъв начин Благотворителния фонд «Кан Кубрат», Полтавската,Перещепинската,Ново-Санжарската администрации, варненската делегация,Асоциацията на българите по света жителите на селото и района,всички присъстващи високи гости от България и Украйна,участниците в Събора от Италия,Испания,Молдова,Финландия,България,Украйна,Кабардино-Балкария,Татарстан(Булгаристан до 1920г.) -всички заедно написаха НОВА СТРАНИЦА в историята на българската диаспора в Украйна и историята на българския народ.
Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса.