Сърца на Кръстопът

Това уникально явление в духовния живот на българите в Украйна беше проведено в Генералното консулство на република България. Откато в Одеса пристигна новият екип на консулата начело с г-н Стоян Горчивкин, към консулството беше създадено «Читалище», което може да се нарече още като културен центр. Всеки четвъртък българските активисти се събират тук и провеждат поредното мероприятие. Вече съм писал, че новият екип на консулата се отличава от предишните екипи със своята креативност, инициативност, нововъведения в живота на българската диаспора в Одеса. За първи път в историята на българското консулство в Одеса г-н Горчивкин отвори вратите и направи възможно за всеки болгарин да идва тук като в бащината къща. Без еуфория бяха премахнати всички изкуствени прегради и българското консульство, като обичаща майка, разтвори своите прегръдки за своите мили деца. Да, чисто формально се раздват покани по време на празнуването на държавните празници, но те повече имат значение на официален респект към поканените, отколкото като форма за ограничения.

В просторната приемна зала на българското консулство вече ставаха презентации на книги, но такава презентация, като тази на младите бесарабски поети е за първи път. «Младите»-много сильно казано;аз бих казал на децата, на учениците и ученчките, които са 99% в стихосбирката. Когато седнах на масата, тя вече беше покрита със свежи екземпляри на стихосбирката. Започнах бързо да пре листвам книгата:на всеки автор е сложена снимка, за всеки автор има кратка биографична информация. Тъй кто повечето от авторите са ученици, то и биографичните данни са кратки, но са достатъчни за да има представа за тях евентуалния читател. Прочетох на бързо няколко стихчета, но тук водещите започнаха мероприятието и аз целият станах внимание.

Оказа се, че стихосбирката е издадена по инициатива на младежкият клуб «Актив» към обществената организация Конгрес на българите в Украйна. Финансирането също е било съвместно:»Актив»+Конгрес…

И ето започна мероприятието:водещите Олга Янакиева и … предлагаха на авторите да дойдат до микрофона и да разкажат малко за себе си и прорецитират любимото си стихче Аторите един след друг отиваха до микрофона и в залата на българското консульство звучеше българска реч и се струеше ручея на българската поезия. Имаше моменти, когато мислено се отвилчах и започвах на ум да разсъждавам: ето, страната атмосферата е напоена с драматизъм и трагически човешки съдби, а младото, а по-точно отроческото поколение българи пишат поезия, споделят своите най-съкровенни чувства и мисли, дори и в съня не мечтаейки някога да бъдат обнародвани. И аз все повече се възхищавах от моите млади сънародници, които нямат българско училище, а само 90 минути български език седмично, но пишат на български, копнеят за майка България, която някои не я виждали, но я носят в своето българско серце и я възпяват в своите понякого наивни, но искрени стихове. Тъй като представената плеяда млади поети са още деца и отроки, то тяхната поезия е посветена основно на бащината къща, на любимите майка и баща, на родния бесарабски край, любимото село и на родината на техните предци майка България.

Бях поразен и възхитен от поета-дете Анастасия Димитриева-10 годишно момиченце от гр. . Болгард. Тя представи своето доста голямо стихотворение «Маргаритка». Тя обичала да пише повече за цветята, и аз помислах:какво слънчево дете!!!Тя се възхищава от най-красивото в живота-от цветята, значи тя е закодирана да носи в душата си красотата на този свят и щедро да я споделя с хората. Но най-много в душата ми предизвика възторга, как Настя се грижи, направо се вънува, се тревожи, се огорчава от съдбата на маргаритка та, оставена самотна в полето, където ще да я брулят силните ветрове и ще я засип ват дебели снегове;сърцето й се къса от тъга по самотната маргаритка!И аз помислих:щом детето се тревожи за съдба на едно цвете, камо ли то да не се гриже за човека?С една дума, главната мисъл на «Маргаритката» е ХУМАНИЗМЪТ, провъзгласяван от дете –поета Анастасия Димитрева. Сложено почти в началото на книжицита, това стихче служи като камертон за цялата стихосбирка, която е напълнена със добри, хуманни и топли чувства, преживявания и размисли на младото поколение болгари. Отдавна не съм се чувсвовал толкова добре и комфортно, отдавна не съм бил толкова задоволен, че живея на този бял свят, отдавна не съм бил толкова силно, почти до сладка болка напълнен с духовност и вдъхновение. А колко точно и гениално е наречена стихосбирката от българския лектор Росица Николова: « СЪРЦА НА КРЪСТОПЪТ»!!!Низък поклон и безкрайна благодарност на Вас, г-жо Николова!!!Напусках консулството с лека и почти щаслива душа и изпитвах никак необяснима, но необятно дълбока обич към моя народ, към моята истинска родина майка България.

Автор:  Иван Серт – филолог-славист, публицист.