Автор: Иван Серт, филолог-славист, публицист, гр.Одеса.

На 7 и 8 июни 2013 г се състоя премиерата на спектакъла «Автобус» по пиесата  на Станислав Стратиев в превод на руски.Обстоятелствата са такива,че възраждането на българския театър в Украйна стана под ръководството на украйнския режисьор Игор Равицки-народен артист на Украйна.Тъй стана, защото диаспората няма подготвен  режисьорски кадър.За щастие на нашите млади български артисти режисьорът Игор Равицки е сред  най-изявените театрални дейци в Украйна.Обикновено режисьорите  работят с актьори-професиналисти. За нашите бъдещи артисти на български театър Игор Равицки беше и учител и режисьор.Отначоло почти една година нашите младежи овладяваха премъдростите на превъплъщението,на дикцията,мимиката,предвижването по сцената,сценическата реч и т.н.Може да се каже,че те са завършили ускорени курсове по актьорското майсторство.Предполагам,че по време на обучението успоредно се работеше и върху пиесата:режисьорът трябваше в процесса на обучението да избере за всяки персонаж на пиесата  изпълнител-актьор.Не е лесна работа,предполагам.Трябваше режисьорът светкавично да се ориентира и правилно,точно да разпредели ролите.Сега,след прегледа на спектакъла смятам,че режисьорът правилно раздал ролите.Според мен всички артисти съ- умяха да влезат в кожата на своите персонажи и да предадат на зрителя техните харатери,чувства,мисли,преживявания.Въобще аз нямах никаква представа  какво може да се случи на сцената,защото нямах никакво понятие за пиесата,и освен в КВНА,не съм виждал нашите момчета в ролята на артисти.«Театралната» зала веднага ме разочорова.Докато чаках началото размишлявах как при такива абсолютно не театрални условия ще протича спектакъла..Но режисьорът съумя и в такива неуютни,меко казано,условия да изгради едно театрално действо,което,както разбрах от бурните ръкопляскания в края,достави на зрителите истинско удоволствие и предизвика възхищение.Зрителите прави аплодираха,което е израз на признателност за доставеното естетическо и духовно удоволствие. На млади години аз достатъчно често съм посещавал театъра,както драматичния,така и оперния,но трябва да се призная,че последния път  преди около 7-8 години гледах съвременна пиеса на московските гости в Одеския театър за музикалното изкуство.М.Водяной. Пиесата не ми хареса, и аз се отказах да ходя на  спектакли,представени от  гастролиращи изпълнители,макар и да са много прочути..Играта на актьора може да бъде превъзходна,но съдържанието на пиесата неинтерсно. Съдържанието на пиесата «Автобус» много ми хареса,тъй като тя е свръх съвременна и засяга общочовешки ценности и общочовешки пороци такива като лицимерие,лъжа,безотговорност,равнодушие към близкия,егоизм,предателство,доносничество,цинизъм.Аз веднага този автобус с пасажери от различни слоеве на нашето общество  олицетворих с една държава,която не знае накъде върви,сменя пътищата под чужди влияния и се лута от една крайност в друга  като  непрекъсното кара своите граждани да се стряскат от различни икономически и политически земетръси,както се стряскат и  нервират пасажерите,разбрали,че автобуса самоволно променил маршрута,което обърква  всичките им  планове. Селенинът никак не може да намери автобуса за своето село,което се проецира на плачевното положение на селските пътища и лошото транспортно положение в провинцията.Ония,които хранят държавата нямат елеметарни условия за превозване,за транспортна връзка  с града,където те трябва да реализират своята продукция.Безотговорността на шофера нарушава плановите на група от хора,разваля им ритъма на живота,нервира ги,разстройва,отравя настроението и никой нищо не може да му направи.Като последен акорд на трагикомедията е съблазняването на шофера с цената на честта и достоинството на влюбеното момиче.И когата под натиска на всички пасажери  и равнодушието на нейното момче тя извършва този акт,всички разбират цената на постигната цел;разбират и се стряскат от ужаса на извършеното.Тази финална сцена е напрвена от режисьора перфектно и изпълнена от артистите точно и убедително.Толкова точно убедително,че не бях забелязал как очите ми набъбнаха със сълзи.И аз разбрах: ние,българите,живеещи в Украйна, имаме български драматичен театър.И го имаме благодарение на Конгреса на българите в Украйна начело с Юрий Граматик,който и спонсор и вдъхновител на това духовно явление в живота на българската диаспора.Разбира се,че това са първите крачки на нашите актьори и те показаха,че имат потенциал,който за да се развие в голямо изкуство изисква  къртовски труд и любов към театъра,магията на който хялядолетия наред очарова човечеството,като подобрява нравите и бичува  недостатъците му.

Нека евентуалния читател на нашия сайт да запомни имената на ВЪЗРОДИТЕЛИТЕ на Българския драматичен театър вУкрайна

1.Альона Пепеляшкова и Рима Стефогло-изпълнители на ролята на влюбеното момиче.

2.Васил Кочонов-влюбеният младеж

3.Станислав Мавров-съзнателният гражданин.

4.Петър Дудуш-Той.

5.Мариана Чепразова и Олга Соколова-Тя

6.Виталий Зеленков-виртуоз(диригент)

7.Иван Константинов- (селски жител)

8.Сергей Куемжи-несъзнателният.

9.Станислав Садаклиев-безотговорният.-Тъкмо С.Садаклиев е главен двигател и организатор във възраждането на българския театър и ръководител на трупата.

Режисьор-постановчик:Игор Равицки-народен артитст на Украйна.

Нисък поклон на вас, мои скъпи сънародници, и на режисьора Игор Равицки! Приемете моята безкрайна благодарност за вашата извънредно родолюбива дейност в името на българския народ.И особенно изразявам своето възхищение от моите сънародници-Зрители,които запълват залата докрай и проявят с това  любов към родното и,като цяло,любов към изкуството,което е най-ефикасната школа за усъвършенстване на човешкото съзнание.