Към рождения ден (6 януари 1848 г. ) на великия син на българския народ.

Христо Ботев

Една от най-трагичните страници от живот му.

Христо Ботев

Всички народи се гордеят със свои големи личности: било то учен, писател, художник, поет, пълководец, държавен деец , спортист и. т . Горчивата съдба на българския народ тъй стана, че самата атмосфера предизвика неординарни, героични постъпки, , като следствие на пълно самопожертване. Много ли са такива примерите като тези на Левски и Ботев? Редовния войник на войната изпълнява своя воински дълг спрямо държавата. Друга е работата, когато твоята държава не съществува, а народа е роб, лишен от всякаква възможност да се развива духовно. Всички са роби;всяко семейство живее както може и гледа как да оцелее. Българинът работи, турците се ползват от труда му, султанът е приказно богат за сметка на работливия българин. Много пъти съм се замислел, защо турците не бяха тъй жестоки, както към българите, към другите завоювани от тях народи? Защо Румъния е свободна? Само е васална. Защо гръцките попове командват в българските църкви? Уж и гърците са под игото. А защо султанът е бил толкова либерален със сърбите? Сърбия започва война с Турция, но скоро време се сключва премирие и няма никакви наказателни акции, геноцид и холокост, както това беше по време и след априлското въстание- има сведения, че не 30 хил. българи загиват, а 100 хиляди!!! Защо, по каква причина турците проявяват такава жестокост тъкмо към българите?

. Бъдещите турци се заквасват в продължение на пет века в планините на Алтай и се появяват на историческата сцена в средата на шести век, когато вече пет века съществува Стара Велика България. Пътищата на Османците и Селджуките(туркмени) не са кръстосвали с тези на българите. Когато аварите и тюрките(но не турци) за кратко време владеят западните земи на един от българските клонове(утигурите), турци още е нямало, а имало само Тюркски каганат, който трае само сто години, и тюрките пак се разпръскват, се превръщат в неголеми бандитски группировки и грабят, грабят, грабят…Някои изследователи твърдят, че завладяването на България от турците е било като една династична борба. Ако е така би трябвало, като се завземе престола – тогава царувай, но защо трябва да заробваш уж «роднините» и да унищожаваш целия народ? И после-какви династични връзки между османи(нов народ) и вече 300 годишна българска държава? Не се свързват конците… Аз пък мисля, че причината е в едно- българнинът е производител на духовни и материални ценности и тъкмо затова се подлага на най-жестока експлуатация.

19 век е век на пробуждане на българския народ. Раждат се Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов и др. Тези велики българи застават начело на борбата против тиранията. Георги Раковски написва епическата поема «Горски пътник». Този героически епос става настолна книга за Васил Левски, коренно променя жизненият му път, извежда го на истрическата арена, от която той се качва на върха на героичната пирамида. Васил Левски и Христо Ботев дават на своя народ пример на САМОЖЕРТВА в името на СВОБОДАТА. И двамата ясно осъзнават, че без борба на живот и смърт нама да светне слънцето на свободата над българска земя. И двамата са готови да си дадат живота в името на народа. Никой от тях не мисли за ЛИЧНО БЛАПОЛУЧИЕ; те мислят за благополучието на своя народ. Кой и какво ги е накарало да избират този трънлив и в същото време величав  жизнен път? Трудно може да се отговори, но смятам, че в тях генетически се е запазила обичта на древните българи към СВОБОДАТА. Нашият народ е обиколил земнато кълбо, сменяйки местоживелищата си при нападенията на по-силните в дадения исторически момент народи, като избягвал евентулната ситуация да бъде завоюван и да загуби свободата си.

И ето най-свободолюбивия народ губи свободата си за 500 години!!! Няма народ на планетата земя, който за такъв дълъг период да бъде лишен от всичко и да се ЗАПАЗИ. Тъкмо зо това Димитър Лихачьов нарича България «Държава на Д У Х А». И този ДУХ се запазва и се взрива през последната четвърт на 19 век във вид на Априлското въстание. По време на това най-кърваво в световната история въстание загива Христо Ботев и неговата чета. Жизнения път на Христо Ботев основно е известен на образованите хора. Тук бих искал да разкажа на моите сънародници от Украйна за един малко известен факт от биографията на Христо Ботев. Известно е, че почти всички членове на революционния централен комитет начело с Любен Каравелов остават живи, а Х. Ботев загива. Също искам да разкажа за най- трагичния момент в живота на Ботев. Този трагичен момент сполетява Х. Ботев  два дена преди той да загине и премине във вечността.

Централния революционен комитет в Букурещ взема решение да създаде няколко чети от хъшове-емигранти и да ги прехвърли в български земи за да подкрепят въстаналия народ. За тази цел идват в Букурещ двама представители на Врачанския(гр. Враца) революционен комитет Никола Обретенов и Георги Апостолов. От замислените няколко големи чети успяват да създадат само една от 200 души. Материалното осигуряване за амуницията и оръжието е било за сметка на врачанския революционен комитет. Трябва да изтъкна, че за четата са дали пари и няколко бесарабски българи и румънски българи-емигранти. А един човек от Врачанско, като нямал средства (хората си продавали имотите да си купят пушка и амуниция) да си купи пушка или дори една кама, напълнил една торба с лют пипер за да го хвърля в очите на настъпващия враг!!!

Четата се е комплектувала от доброволци-емигранти, живеещи в Румъния. Дошло е време за избиране на войводата. Прочутите опитни войводи Панайот Хитов и Филипп Тотю се отказват. Защо? Сигурно те смятали, че въстанието е преждевременно и няма да успее. А може и по други причини. Тогава членовете на Врачанския рев. комитет Н. Обретенов и Г. Апостолов се обръщат към Х. Ботев, който за малко се колебае и се съгласява. Защо Ботев, който е мачтаел да встъпи в двубой с тираните на неговия народ   и в борбата за жадуваната свобода да си «найде и той гроба» за кратко време се колебае? Може би защото той никога не е бил четник, няма опит за бойни действия и още в планински условия? А може би товарът на отговорността за живота на хората, които той ще поведе в бой? Ние никога няма да научим за това, но разбираме, че в такава ситуация всеки би трябвало да помисли и прецени, макар че всички четници разбирали, че отиват на смърт. Факта, че се допуска да предложат на Ботев да оглави четата говори само за едно: И Обретенов, и Г. Апостолов, и Каравелов, и Ф. Тотю, и П. Хитов и всички други не разбирали от поезия, а значи не разбирали, че пращат на смърт един велик българин, който при по-дълъг живот, щеше да създаде още много поетически шедьоври, а не само 24.

Мечтата на Ботев се сбъдва. Тази мечта отдавна е въплътена в неговата чаровна поезия:

Ах, мале- майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих…

И на глас тичам народен.

Разбрали се: Г. Апостолов, Н. Обретенов, Спас Николов, Д. Икономов и Д, Матеев ще бъдат съветници на войводата. За главнокомандващ е назначен Н. Войновски, военен профессионалист, завършил Одеското юнкерско училище.

Четата трябва да се прехвърли на български бряг. Много имало параходи, но щабът на четата избрал австрийския параход «Радецки», защото носил имета на славянски генерал. На румънските пристанища Гюргево и Турну- Магурели се качили сто души и още сто се качили от пристанищата Корабия и Бекет. Всички четници «играят ролята» на градинари ; уж в сандъците са сложении мотики, гребла, лопати. А всъщност сандъците се пълни с оръжие и куршуми.

Превземането на парахода е цяла детективна история. Параходът бил превзет без кръвопролитие и мирно. Когато всичко е било свършено, извели капитана на палубата. Капитан Дагоберт Енглендер бил смаян от гледката: пред неговите очи стояли не градинари, а облечении в униформа и въоръжени въстаници. Както пише в своите спомени Енглендер Ботев се представил:-Христо Ботйов, бивш публицист, сега войвода на четата.

Четниците трябвало да слезат на българска земя в Козлодуй. Капититанът отначало упорито се отказвал да изпълни заповедта на Ботев, който решително му заявил: «Аз съм водач на двеста души български въстаници. Ние можем да завладеем парахода със сила, но бихме били по-доволни, ако сами се подчините на нашите разпореждания…». Енглендер ще изпълни всичко и дори ще го прави с удоволствие. Капитанът ни остави спомени как изглеждал българския Леонид(гръцки цар) и Спартак. Срещу него стоял «…строен и едър, с извадена сабя, като видение от приказките, герой- красавец от древните митове». Той запомнил «златните ширити( ленти) на униформата му, астраганения( каракуль)калпак със златното лъвче, шарфа, красиво подстриганата брада, твърдия говор, с очи много изразителни и понякога блестящи».

На 16 срещу 17 мая 1876 г. австрийския параход «Радецки» пори дунавските вълни, откарвайки двеста «спартанци» в българска земя, за да стреснат Европа със своя нечуван героизъм в името на свободата. Нали поетът пророчествува:

Тоз, който падне в бой за свобода-

Той не умира.

Древните римляни казвали: най-сладката смърт е смъртта за отечеството.

Ботев е по дълбок, защото Свободата е най-скъпото за всеки човек на земята.

…Но ето на пристанещето Рахово на парахода се качва заедно с другите пътници Стефанаки Савов от Враца. Той е интелегентен, енергичен търговец и куриер на Вранченския рев. комитет. Скришом, никой да не види той наближава предпазливо Ботев и му дава едно писмо, изпратено от Заимов-ръководителя на Враченския рев. комитет. Ботев чете писмото…Гореща вълна се втурва към лицето, като че ли силен пламак го е опържел. Заимов събщава, че тъй като въстанието в Панагюрско е кърваво потушено и турците много настървено и озверено следят всички действия на българите, въстанието във Враца не може да бъде вдигнато, а следователно и идването на неговата чета е безсмислено. . Той предлага четата да се прехвърли в Сръбско, където се е готвила война с Турция. Ботев за малко се замисля и спокойно казва: късно е вече, и помолил стриктно Савов да не казва на никой за писмото на Заимов.

Ботев решава да отива до края, като неволно тлее в душата му една малка надеждица, че като ги видят, враченци ще се вдигнат на смъртен бой заедно с тях. От тук- нататък в душатана на поета –четник засяда една разяждаща душата тревога…

И ето на 17 май 1876 г. «Радецки» акостира между с. Козлодуй и едно черкезко село. Слизането от парахода станало много бързо. Никола Обретенов после ще напише: «Всички коленичихме, целунахме земята, знамето и кръста, направен от кръстосани саби. »

Някой от момчетата забелязал недалеч от тях да ги наближават турски граничари и ги прогонил с няколко изстрела. Отсега и нататък черкезите ще преследват четата и от време на време ще ги нападат от неведелица. Четата минава няколко села и момчета се учудват, че навсякъде е тихо, не се чувстват никакви бунтарски прояви, а напротив хората ги придружават с недоброжелателност и дори враждебно намусени. Какво е това, мислят момчета? Ние отиваме на смърт да се бием, а народа ни гледа осъждащо! Започва някакво недоволство, но на тях им се обяснява, че това са хора с низко народностно чувство. Червея, който гризе душата на Ботев, не му дава покой, още повече го вълнува… Нали никой не знае за писмото, дори и най-близките приятели.

Без загуби четата успява да стигне върха Милин камък, недалеч от гр. Враца. На 18 май от сутринта започва свещената битка. Отбраната е кръгова, Н. Войновски командва на единия фланг, войводата -на другия. Отначало настъпват озверелите черкези, после башибузуци и накрая от към Враца се задават аскерите-редовна турска войска- и това всичко е насочено против 200 български момчета-юноши. Самият Ботев е на не пълни 28 г.

Към втората половина на деня 18 май сражението става все по-жестоко и кърваво. Вече има няколко души загинали, слънцето безжалостно пече, няма нито една капка вода, жаждата, смъртната измореност и олгладнялост още повече засилват трагичното положение на четниците.

По едно време Ботев, залитайки от измора физическа, и може би повече и психологическа, заслиза надолу по виещета се пътека , водеща до една пещера. Допрял се до скалата, Христо ту стиска юмруци, ту си роши рязко косата на главата, като че ли търси отговор на мъчещете го въпроси: Това ли е битката за свободата? Такава ли я рисувало неговото поетическо въображение? Защо е това всичко? Не, той не се бои от смъртта- те нали всички знаеха накъде и закакво отиват; те нали всчки мечтаеха да загинат в жестокия бой за свободата на Отечеството. На мигновение Ботев губи самообладание, той е почти в паника, но трябва никой да не го види в таково страшно за самият него психическо състояние.

Но скоро време Обретенов и Апостолов забелязват отсътствието на Ботев. Те отиват да го търсят и го намират, като му задават приятелски и с искренна загриженост сакралния въпрос: какво става с теб бе, Ботев? Какво правиш ти? Неустрашимият и мъжественният Ботев изведнъж с дълбока болка изкряска:Защо? Защо ме излъгахте? Никой нищо не му отговори, но тихо и спокойно му напомниха какво страхотно и разлагащо впечатление ще направи на момчетата, ако забележат неговото отсътствие. И тутакси те тихо му напомниха за дълга, дълга пред момчетата и отечеството. Като чу думата дълг Ботев се сепва, мигновено идва на себе си… И ето той вече сред сражаващите се четници, той тича насам-натам, командва, насърчава, окуражава и сам повежда момчетата в атака и врагът е отблъснат. Може би Ботев е успял да сподели с Обретенов и Апостолов за своето тогавашно упадническо състояние, но дали им казал всичко, което го тревожеше и вълнуваше в ония най- трагичния момент в неговия епически героичен живот.

На 20 май 1876 г. вражеския куршум улучва сърцето на един от най- великите синове на българския народ.

1. P. S. Аз специално не засягам темата Хр. Ботев- велик български поет-защото литературоведите вече всичко са казали. Аз само ще добавя, че ако Христо Ботев бе написал само баладата «Хаджи Димитър», той щеше да остане велик български поет. Нека да се насладим, уважаеми читатели, с бисера на българската поезия:

Настане вечер-месец изрее,

Звезди обсипят свода небесен;

Гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

Нека днес и завинаги за всеки истински българин «на свода небесен» сияе най-ярката звезда-звездата на Христо Ботев.

Българино, старай се по-често   да си обръщаш погледа към тази свещена звезда, лъчите на която ще осветляват и твоя жизнен път.

Автор:  Иван Серт – филолог-славист, публицист.