Майчина страна

Моя страна, Моя България
  • Ангелов Иван Петрович
  • Иван Иванов Серт
  • Кан Кубрат
    • кан Аспарух
    • Макет Памятный знак
    • Памятный знак
  • Майчина Страна
  • Павел Пенев

Майчина страна

March 4, 2013 P. Penev
← Previous
Next →
facebook
Twitter
del.icio.us
digg
stumbleupon
Google +1
Pinterest

Comments are closed.

Статии

  • Нет повести печальнее на свете…
  • Ти си моят блян, ти си моята същност…
  • Валентин Петров Кириязов
  • Защо, Българийо, защо?
  • Съдбоносна среща

Категории

  • Актуална публицистика
  • Българите в Украйна
  • Българското Възраждане в Украйна
  • Древна история на българите
  • Европейска Харта
  • кан Кубрат
  • хан Аспарух

RSS Българска История

  • Калоян Васев: Тодор Александров е символ на несъкрушимост и воля
    В този епизод на подкаста на „Българска история“ гостува Калоян Васев, автор на книгата „Тодор Александров. Легендарният комита“. В разговор с водещите Иван Кънчев и Марио Мишев той засяга всички аспекти от личността на прочутия ръководител на ВМРО и разяснява процесите в организацията в хода на нейното съществуване. Приятно гледане.  
  • Българският конституционализъм през XIX в. и XX в. – разговор с Тончо Краевски
    В този епизод на подкаста на „Българска история“ гостува Тончо Краевски. В разговора с водещите Иван Кънчев и Марио Мишев се засяга както темата за българските конституции, така и редица актуални въпроси, чиито генезис може да се търси в нашето минало. Приятно гледане.
  • Величието на България – управлението на цар Калоян (втора част)
    За враговете си Калоян е страховит противник, нерядко описван като твърде кръвожаден. Причина за суровото му отношение към ромеите можем да търсим не само в гнева предизвикан от тяхното предателство, но ако се доверим на Георги Акрополит и в желанието за възмездие. За мотивите на царя той пише следното: „Той отмъщавал прочее, както казвал, за […]

Партньори

Ключови думи

Аз Буки Веди Аспарух Болгар България Велика България Дора Костова Древна Запорожской области Иван Серт КВН Кан Кубрат Конгрес на българите в Украйна Кубрат МАЛА ПЕРЕЩЕПИНА ОБЩОБЪЛГАРСКИ СЪБОР Одеса Петър Константинов Роден край Рожден ден Христо Ботев Румен Спасов Синият аметист ТЕАТЪР Украйна Христо Ботев актуална публицистика берсили бесарабските българи болгарские села болги българи българска диаспора българска история български владетели български писател вестник гроб драматичният театър история кан народни песни паметник писатели събор на българите по света фонд хан

Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!

В МЕХАНАТА

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин,
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин,
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

Христо Ботев

Аз съм българче

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Високи, сини планини

Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна —
това е моята родина!

Обичам те, земя голяма,
тъй, както си обичам мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.

Когато гледам планините
и слушам да шумят реките,
в шума на Рила и Пирина
аз чувам моята Родина.
Theme by Towfiq I. Национални новини | Оферти в БГ | Вестник Обяви | Бебешки Мол | SEO | E-mail: maychina.strana@yandex.ru